№ 3664
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110136024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ищеца „Софийска вода“ АД, с която са предявени
по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл. 415 ГПК срещу ответника „Формасинтез“ ООД
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите за сумите от 16953,71 лв., представляваща потребена вода от длъжника по фактури
за периода от 4.11.2019 г. до 10.9.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.
„Антим I”, №39 с клиентски № **********, ведно със законна лихва от 6.1.2021 г. до
изплащане на вземането, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата в размер на 256,89 лв. за периода от 5.12.2019 г. до 10.9.2020 г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик, респ. потребител на ВиК услуги за имот,
представляващ външна къща 1, двуетажна с външни размери приблизително 11х12х6 метра.
Твърди, че поради техническа грешка при изписването същият обект бил индивидуализиран
като „къща 3“ при сезирането на съда. Предвид посоченото твърди наличието на
облигационно правоотношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния
период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в
посочения обект, като купувачът не заплатил дължимата се цена в установения с чл. 31 от
общи условия 30 дневен срок след датата на фактуриране. Уточнява, че след проверка
констатирал, че титулярът на партидата за този обект Илия Владимиров Кузманов бил
починал и че имотът бил придобит от ответника, поради което и поради неизпълнение на
предписанията на контролни листове от 16.11.2018г. и 13.08.2019г. сумите били
префактурирани на ответника. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е собственик
на имоти с посочения от ищеца административен адрес, но в същия били изградени общо
шест сгради, сред които нямало имот, отговарящ на индивидуализацията „къща 1“ или
„къща 3“. Оспорва доказателствената стойност на представения с исковата молба контролен
1
лист с конкретни съображения, че същият е нечетлив и не носи подпис на него в
представител, тъй като е съставен в отсъствието на такъв. Твърди, че е закупил имотите с
административен адрес гр. София, ул. „Антим I”, №39, с инвестиционна цел и че същите са
необитаеми и не се ползват нито за жилищни, нито за административни цели. Поддържа, че
не е налице основание за префактуриране и начислеяване на последните вземания. Прави
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт за замяна на недвижим имот № 92, том Х, рег. № 24106,
дело № 1647/2006г. от 18.10.2006г. на нотариус . с район на действие Районен съд-София в
същия е обективиран договор, с който на „Формасинтез“ ООД се прехвърля правото на
собственост върху ¼ идеална част от едностайно жилище на първия приземен етаж на
масивна едноетажна жилищна сграда с площ от около 42 кв.м. и барака, партерът и
сутеренът на сградата, таванска стая, служеща за жилище, четиристайно жилище на втория
надпартерен етаж в масивна триетажна жилищна сграда, бараки №1, 3 и 4, магазин и
прилежащите идеални части от дворното място, в което същите се намират, с
административен адрес гр. София, ул. „Антим I“39.
С нотариален акт за замяна на недвижими имои №93, том X, рег. № 27107, дело №
1648/2006г. от 18.10.2006г. на нотариус . с район на действие Районен съд-София на
ответното дружество са прехвърлени останалите ¾ идеални части от гореописаните имоти.
Видно от нотариален акт № 193, том II, рег. № 8761, дело № 349 от 2008г. от
13.03.2008г. със същия на „Формасинтез“ ООД се прехвърлят 25/480 идеални части от
дворно място с административен адрес гр. София, ул. „Антим I“39, заедно с изградените в
него масивно жилище с площ от около 20 кв.м.м, представляващо част от едноетажна
постройка в дъното на двора, дървена барака до антрето и половината от идеалните части от
общите части на едноетажната постройка.
Представен е констативен протокол от 23.10.2020г. във връзка с извършена проверка
от длъжностни лица на Столична община- район „Възраждане“ на сгради в поземлен имот,
находящи се на адрес гр. София, ул. „Антим I“ №39. В същия е посочено, че се констатират
шест строежа с посочена индивидуализация съгласно цифровия модел на гр. София. Според
описанието в констативния протокол строеж с КИ 68134.302.460.6 е частично обитаем и
заема цялата източна част на поземления имоти. От обективираните в констативния
протокол скица и снимки и съпоставката им с описателната част може да се направи извод,
че този строеж е с фасада по протежението на ул. „Атним I”. Чрез проход с метална
заключваща се врата в самата сграда се преминава към вътрешността на имота, където са
разположени останалите сгради. Посочено е, че строеж с КИ 68134.302.460.1 е гараж –
измазан и с функционален добре изглеждащ керемиден покрив. Строеж с КИ
68134.302.460.2 е описан като необитаем с частично пропаднал покрив. В констативния
протокол е отразено за строеж с КИ 68134.302.460.7 „едноскатен, цял покрив, без липсващи
керемиди“. За строеж с КИ 68134.302.460.5 е посочено, че има обитатели в част от сградата,
а покривът бил частично покрит. Длъжностните лица от район „Възраждане“ са посочили,
че строеж с КИ 68134.302.460.3 е гараж с добър външен вид.
Представен е констативен протокол от 21.12.2020г., в който е посочено, че къща 3 е
била захранена от къща 1.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и обосновано, и приетите като писмени доказателства фактури и дебитни
известия по делото се установява, че сумата от 16 953,71 лв. е начислена за период на
потребление от 28.01.2012г. до 10.09.2020г. по фактури от 04.11.2019г. до 11.08.2020г.
Видно от таблицата на стр. 3 от заключението и разясненията, дадени от вещото лице М.
при изслушването й в проведеното на 12.07.2022г. открито съдебно заседание по делото с
2
факура от 04.11.2019г. е извършено префактуриране на „Формасинтез“ ООД на стари
задължения за период на потребление от 28.01.2012г. до 09.10.2019г. Всеки следващ месец
за периода на отчитане от 10.10.2019г. до 11.08.2020г. начиаленията са правени месечно „на
база“, като в първичните счетоводни документи не е упоменато в коя хипотеза и при колко
потребители са изчислени претендираните суми.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което след дължимата се
оценка по чл. 202 ГПК съдът кредитира като съответно на събраните писмени доказателства
по делото, обосновано и професинално изготвено, по делото се установява, че на
21.11.2022г. управителят на ответното дружество осигурил достъп на вещото лице до имота
на ул. „Антим I” №39 – външна къща 1. В констативната част на заключението си вещото
лице Н. сочи, че къщата е необитаема с изключение на малко помещение към улицата. В
сутерена се намирал общ водомер, който в нито един от контролните листове и карнети не
се водел на „Формасинтез“ ООД. Вещото лице сочи, че други контролни водомери от
описаните в контролните листове не са били открити. Дава заключение, че имотът е бил
водоснабден, докато там е имало обитатели, описани в контролните листа. Поради липсата
на доказателства и особеностите, които е констатирало в имота, вещото лице сочи, че не
може еднозначно да даде заключение дали цялото количеството доставена и отведена вода
се отнася до обект на „Формасинтез“ООД. От представените документи не ставало ясно как
са изчислени водните количества за изминалите периоди и как са разпределени между
собствениците на обектите в поземления имот. Вещото лице дава заключение, че от
представените документи не може да се установи в коя хипотеза и при какви показатели са
направни изчисленията „на база“. При изслушването му в провенедото на 14.02.2023г.
открито съдебно заседание по делото уточнява, че в издадените фактури няма указан номер
на водомер и отсъства частта, която указва обосновката на начина на изчисление на цената
за доставените ВиК услуги.
Останалите представени по делото доказателства съдът не обсъжда като неотносими.
Въз основа на така приетото за установено по делото, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес към
датата на осъществяване на фактическия състав и съобразно разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът
е подал възражение в срок.
За основателност на предявения главен иск в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на В и К услуги по валидно облигационно правоотношение между
страните, че в процесния период е доставял В и К услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи
или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
3
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата/.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество.
По делото, обаче, липсват убедителни доказателства за това ответникът да е бил
собственик на имот, който да отговаря на описанието „къща 1“ или „къща 3“. Установява се
само, че на посочения от ищеца адрес се намира поземлен имот, в който са изградени общо
6 постройки и макар вещото лице Н. да сочи в заключението си, че е направила оглед на
„къща 1“ от никое от останалите ангажираните доказателства не може да се направи
еднозначен извод за това кой е този имот и дали е собственост на ответника.
Наред с това по делото не са доказани количествата потребени ВиК услуги за
процесния период. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени
от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на
услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води.
В случая по делото не е представен препис от общите условия, които са били актуални за
процесния период, поради което и съдът не може да приеме, че е доказано пълно и главно,
че ищецът е спазил условията, за да извършва отчитането на потребената В и К услуга "на
база", поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът
е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредба
№ 4 изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради -
етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното
количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз
основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в
разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода
в сградната водопроводна инсталация. В тази насока трябва да се вземе предвид и
разпоредбата на чл. 35, ал. 1-6 от Наредба № 4, съгласно която показанията на водомерите се
отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или договора,
но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от
един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди
на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на
оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на
потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
4
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.
В случая ищецът нито е посочил коя от хипотезите е налице, за да се извършва
служебно отчитане на водомера – т. нар. "отчитане на база", нито от ангажираните писмени
доказателства устаовяват наличието на предпоставките за това. В този смисъл е и
заключението на СТЕ.
Поради всичко изложено съдът достига до краен извод за неоснователност на главния
иск поради недоказаност на наличието на облигационно правоотношение между страните за
процесния обект и на предпоставките за отчитане на потребената вода при т. нар. "база".
Искът за мораторна лихва е акцесорен по отношение на главния иск. След като главния
(обуславящият) иск е неоснователен, то такъв се явява и искът за мораторна лихва
(обусловеният иск), поради което последният следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски. Ответникът претендира разноски за платен
адвокатски хонорар в исковото производство в размер на 1900 лв. и 275 лева за депозити за
експертизи , които му се дължат от ищеца. Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар е неоснователно. За да достигне до този извод съдът съобрази чл. 7, ал. 2 т. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
една страна и от друга - проявената процесуална активност от упълномощения от ответника
адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3 срещу „ФОРМАСИНТЕЗ“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. „Славейков“ 24 установителни искове в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 953,71 лева,
представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за имот находящ се гр. София, ул. „Антим I“ № 39,
клиентски № ********** по фактури за периода от 04.11.2019 г. до 10.09.2020 г., ведно със
законна лихва от 06.01.2021 г. до изплащане на вземането и с правно основание чл. 86 ЗЗД
за мораторна лихва в размер на 256,89 лева за периода от 05.12.2019 г. до 10.09.2020г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.02.2021г. по
чл. 410 ГПК по гр.д. № 620/2021г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК130175000, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет.
2 и 3 да заплати на „ФОРМАСИНТЕЗ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Ботевград, ул. „Славейков“ 24 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2175
лв. за разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6