Решение по дело №870/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 410
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия: Еманоел Василев Вардаров
Дело: 20214120100870
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Горна Оряховица, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120100870 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.1 от КЗ и чл.429 ал.2 от КЗ ввр. чл.86
от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Ищцата СТ. П. Т.(чрез адв.Р.И. от ВТАК) в исковата си молба, че е собственик на
недвижим имот, находящ се в с.Д. ул.„****”№. Oбщ.Г.О., представляващ УПИ XXV-87 в кв.8 по
плана на селото, видно от Констативен нотариален акт№1752 за собственост на недвижим имот
том 9, рег.№112061 нот.дело№1337/22.08.2005г. на нотариус Кр.Б. с район на ГОРС). Твърди се,
че на 12.09.2020г. около 07h00min. на в с.Д. ул.„****" пред №100 между лек автомобил „Мазда
323“ с ДК№****, управляван от А.И.П., като в автомобила на предната дясна седалка се намирал и
пътник С.И.Ф. и състав от ПС от влекач марка „Волво FH 24КЗС“ с ДК№**** с прикачено
ремарке марка „Nooteboom Euro-96-04Р“ с ДК№**** с водач И.Х.И. - собственост на
„Спедстрой“ЕООД. Следствие на ПТП е загинал пътника в лекия автомобил С.И.Ф.. Мястото на
инцидента било посетено от Тихомир Денчев(младши автоконтрольор в група „Пътен контрол“) в
РУМВР гр.Г.О. при ОДМВР гр.В.Търново, който съставил Констативен
протокол№172/12.09.2020г. за ПТП с пострадали лица(в графата „Други материални щети“ като
т.4 били описани щетите, които били нанесени върху имота на СТ. П. Т. - "Около 13.70м. каменен
тухлен зид, метална врата с размери височина – 2.00м. и широчина- 3.65м. с демонтирана метална
колона с височина - 2.20 м. находящ се на ул.„****“№., собственост на СТ. П. Т.“. По този повод
било образувано ДП№493/2020г. по описа на РУМВР гр.Г.О.. В хода на същото се изяснил
механизма на настъпване на ПТП, а от там и на щетите на нашия имот, както следва: улица „****"
представлява двулентов път в с.Д. с широчина на платното за движение от 9 м, всяка лента е по 4. 4
м, без неравности и дупки. Лекият автомобил „Мазда 323“ бил паркиран в лентата за насрещно
движение – плътно до северния тротоар, пред къща №100 с предната част в посока изток, плътно
1
до северния тротоар. В същата северна лента за движение в посока запад се движел състава от ПС
от влекача „Волво“. Водачът на лекия автомобил А.И.П. забелязал идващия влекач и решил да
изчака неговото преминаване, за да се включи в движението. Водачът на ППС не забелязал
паркирания му в лентата за движение лек автомобил и последвал удар. Първоначалното
съприкосновение било между дясната част на предната броня на товарния автомобил и дясната
част на предната броня на лекия автомобил. В резултат на удара лекият автомобил се завъртял,
около оста си по часовниковата стрелка и се придвижвал назад и вляво в посока северозапад.
Възкачил се на северния тротоар, достигнал до бетонен стълб на тротоара и последвал втори удар с
предна дясна врата на лекия автомобил и бетонния стълб, както и удар със заден ляв стоп и
бетонна ограда на къща №100. Автомобилът преустановил движението си върху северния тротоар
с предна част, насочена в посока югоизток. В резултат от удара се увредило окачването на влекача
и водача загубил управлението като съставът от ППС променя траекторията си на движение в
посоча северозапад, към северния тротоар. Влекачът се възкачил на тротоара и последвал втори
удар между влекача и бетонна ограда на къща№100. Съставът продължил движението си в посока
северозапад изминавайки около 35м, като при движението си разрушил част от оградата на
къща№100, частично оградата на къща№.(на ищцата) и напълно междинната ограда между къщите
№100 и №.. Полуремаркето на състава от ППС с лявата си част събаря частично оградата на къща.
Към датата на ПТП влекачът -собственост на фирма „Спедстрой" ЕООД имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗАД„ОЗК-
Застраховане“АД(застрахователна полица№BG/23/120002018041/21.07.2020г. в гр.Хасково -
валидна до 21.07.2021г. СТ. П. Т.(чрез своя син-пълномощник Драгомир Атанасов Тотев)
започнала кореспонденция със ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, като депозирала претенция, няколко
дни след инцидента, за изплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди на частен имот.
При ответника по този повод била заведена ликвидационна преписа по щета№0410-630- 0038/2020.
Било и поискано да представи доказателства за това – писмо с изх.№1315- 3677/30.09.2020г.. С
друго писмо с изх.№1315-5298/13.01.2021г. ответното дружество уведомило пълномощника на
ищцата, че преписката по претенцията се прекратява, поради непредставянето на поисканите
преди това писмени доказателства. Предявени са обективно съединени искове по чл.432 ввр.
чл.429 ал.1 от КЗ и чл.429 ал.2 от КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД, за сумата 13000.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило 12.09.2020г. около
07h в с.Драгановo Oбщ.Г.О. на ул.„****“ между №100 №., в което участвал застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност" влекач „Волво“ с ДК№**** с прикачено ремарке с
ДК№****, представляващи напълно разрушена каменно-тухлена ограда с дължина 13.70м. и
напълно негодна за ползване метална гаражна врата с размер 3.60м на стойност, за труд и
материали, ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 10.05.2021г. до окончателното и изплащане. Претендират се направените по
делото разноски.
Oтветникът ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД с EИК:****(чрез юрисконсулт С.Х.) не оспорва: -
настъпването на процесното ПТП от 12.09.2020г.; -МПС т.а.”Волво ФХ” с ДК№**** е бил
застраховка „Гражданска отговорност" в ответното дружество. Оспорва изрично следните
твърдения в исковата молба“ -размерът на вредите са на стойност 13000.00лв.; -вина за
произшествието има само водача на т.а.„Волво ФХ“ с ДК№****; -ищцата е собственик на
увреденото имущество; че в резултат на ПТП, за ищцата са възникнали описаните вреди. Оспорва
Констативен Протокол№172/12.09.2020г. за ПТП в частта относно обстоятелства, нарушения,
2
причини и условия за ПТП. Оспорва вината на водача И.Х.И. за причиняване на вредоносния
резултат, по аргумента на разпоредбата на чл.300 от ГПК(не било приключено наказателното
производство). От представения по делото констативен протокол не се изяснявал механизмът на
ПТП. нито причините за настъпването му. Не било ясно как е възникнало ПТП. какво в било
точното разположение на участниците, каква е била видимостта на мястото по време на
произшествието, имало ли е предмети и др., които да са ограничавали видимостта на участниците.
Оспорва механизма на ПТП. Оспорва пряката причинно-следствена връзка между претърпените
имуществени вреди от ищцата и процесното ПТП. Счита, че предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е изключително завишен по размер. Макар да е разрушена каменно-тухлената
ограда, то същата можело да се възстанови като в новия зид се използват камъните и тухлите от
старата ограда. Отделно от това увредената ограда, която е откъм улица не е отговаряла на
изискванията на ЗУТ(да е ажурна и с плътна част с височина до 60см). Металната врата не била
унищожена и увредена, а само била паднала, заради съборената колона. Така, металната врата не
следвало да се подменя с нова, а само да се закрепяла правилно. Счита, че вредите можели да се
възстановят за сума, значително по-ниска от претендираната. Оспорва претенцията за заплащане
на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба.
Трето лице-помагач(на ответната страна) „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД с ЕИК:****(чрез
юрисконсулт Ралица Данова) депозира отговор, с който оспорва предявените искове. От страна на
ответника бил интерес от привличането на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД като трето лице-
помагач, тъй като при евентуално осъждане по настоящото дело ще може да търси част от
платеното застрахователно обезщетение от помагача. За да е възможна тази хипотеза, е
необходимо да бъде ангажирана отговорността на „ДЗИ - 03" ЕАД по застраховка „Гражданска
отговорност", като бъде доказана вината за настъпване на процесното ПТП, респ. за причиняване
на вредите на ищеца, на застрахования в дружеството водач на МПС с марка „Мазда", модел „323"
и per. № ****-А.И.П.. От направените твърдения и представените по делото доказателства от
страна и на ищеца, и на ответника е видно, че са налице множество неясноти и противоречия
относно механизма на ПТП, вината на участниците в него и редица други обстоятелства, отнасящи
се до ангажиране отговорността на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност", полица № BG/06/12000064543 на
горепосоченото МПС с марка „Мазда". Оспорва претенциите на ответника за наличието на вина на
А.П. за настъпване на процесното ПТП. Недоказани били твърденията, че водачът в нарушение на
разпоредбите на чл.94 ал.3 от ЗДвП е паркирал лекия си автомобил на ул.„****“№100. В хода на
образуваното ДП№493/2020г. на РУМВР гр.Г.О. бил изяснен механизмът на настъпване на ПТП,
като било посочено, че същото се е случило по невнимание от страна на водача на товарния
автомобил, който не забелязал паркиралия в лентата за движение лек автомобил марка „Мазда
323“. Оспорва претенциите на ответника, че застрахованият при него водач на т.а.“Волво ФХ“ с
ДК№**** И.Х.И. нямал вина за настъпване на процесното ПТП, тъй като не била налице влязла в
сила присъда, а образуваното срещу него наказателно производство било висящо. Поведението на
И.Х.И. не е било съобразено с конкретната пътна обстановка, като последният не положил
дължимата грижа като водач на ППС за проследяване на ситуацията на пътното платно. При
наличието на данни, че водачът на товарния автомобил не забелязал паркирания срещу него в
платното за движение лек автомобил „Мазда 323“, може да се заключи, че същият не е съобразил
движението си с конкретната пътна обстановка, като по този начин нарушил разпоредбата на чл.20
ал.2 от ЗДвП. Ако същият се бил съобразил с конкретните условия на пътя, нямало да се удари в
3
правилно паркиралия преди това на пътното платно л.а.„Мазда 323“ и процесното ПТП нямало да
настъпи. Оспорва предявения от ищцата иск по размер, като счита, че е изключително завишен по
размер. Ищцата не била представила доказателства относно необходимата за възстановяването на
вредите сума. Счита, че вредите могат да се възстановят за сума значително по-ниска от
претендираната. Дължимото застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ се определя по реда на чл.499 от КЗ(не може
да надвишава действителната стойност на причинената вреда) и клаузите на съответния
застрахователен договор.
Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа
и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема
за установено следното:
На 12.09.2020г. около 07h00min. в с.Д. ул.„****" пред №100 е реализирано ПТП между лек
автомобил „Мазда 323“ с ДК№****, управляван от А.И.П., като в автомобила на предната дясна
седалка се намирал и пътник С.И.Ф. и състав от ПС от влекач марка „Волво FH 24КЗС“ с
ДК№**** с прикачено ремарке марка „Nooteboom Euro-96-04Р“ с ДК№**** с водач И.Х.И. -
собственост на „Спедстрой“ЕООД. Следствие на ПТП е загинал пътника в лекия автомобил
С.И.Ф.. Мястото на инцидента било посетено от Тихомир Денчев(младши автоконтрольор в група
„Пътен контрол“) в РУМВР гр.Г.О. при ОДМВР гр.В.Търново, който съставил Констативен
протокол№172/12.09.2020г. за ПТП с пострадали лица(в графата „Други материални щети“ като
т.4 били описани щетите, които били нанесени върху имота на СТ. П. Т. - "Около 13.70м. каменен
тухлен зид, метална врата с размери височина – 2.00м. и широчина- 3.65м. с демонтирана метална
колона с височина - 2.20 м. находящ се на ул.„****“№., собственост на СТ. П. Т.“).
Било образувано ДП№493/2020г. по описа на РУМВР гр.Г.О., прок.пр.№2514/2020г. по
описа на ВТОП. Понастоящем на основание внесен обвинителен акт е образувано
НОХД№361/2021г. по описа на ВТОС. Съдът се е произнесъл с осъдителна присъда(невлязла в
законна сила).
Село Д. Общ.Г.О. е населено място пета категория в Р.България, а процесния недвижим
имот на ул.„****“№. е разположен в централната част на населеното място, граничещ с главният
път преминаващ пред него. Именно по този път е преминавало превозното средство предизвикало
ПТП при което са настъпили щетите по имота, собственост на СТ. П. Т.. Улица „****"
представлява двулентов път в с.Д. с широчина на платното за движение от 9м, всяка лента е по
4.4м, без неравности и дупки. Лекият автомобил „Мазда 323“ бил паркиран в лентата за насрещно
движение – плътно до северния тротоар, пред къща №100 с предната част в посока изток, плътно
до северния тротоар. В същата северна лента за движение в посока запад се движел състава от ПС
от влекача „Волво“. Водачът на лекия автомобил А.И.П. забелязал идващия влекач и решил да
изчака неговото преминаване, за да се включи в движението. Водачът на ППС не забелязал
паркирания му в лентата за движение лек автомобил и последвал удар. Първоначалното
съприкосновение било между дясната част на предната броня на товарния автомобил и дясната
част на предната броня на лекия автомобил. В резултат на удара лекият автомобил се завъртял,
около оста си по часовниковата стрелка и се придвижвал назад и вляво в посока северозапад.
Възкачил се на северния тротоар, достигнал до бетонен стълб на тротоара и последвал втори удар с
предна дясна врата на лекия автомобил и бетонния стълб, както и удар със заден ляв стоп и
4
бетонна ограда на къща №100. Автомобилът преустановил движението си върху северния тротоар
с предна част, насочена в посока югоизток. В резултат от удара се увредило окачването на влекача
и водача загубил управлението като съставът от ППС променя траекторията си на движение в
посоча северозапад, към северния тротоар. Влекачът се възкачил на тротоара и последвал втори
удар между влекача и бетонна ограда на къща№100. Съставът продължил движението си в посока
северозапад изминавайки около 35м, като при движението си разрушил част от оградата на
къща№100, частично оградата на къща№.(на ищцата) и напълно междинната ограда между къщите
№100 и №.. Полуремаркето на състава от ППС с лявата си част събаря частично оградата на къща.
Към датата на ПТП влекачът е собственост „Спедстрой“ЕООД и е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗАД„ОЗК-
Застраховане“АД(застрахователна полица№BG/23/120002018041/21.07.2020г. в гр.Хасково -
валидна до 21.07.2021г.
СТ. П. Т.(чрез своя син-пълномощник Драгомир Атанасов Тотев) започнала
кореспонденция със ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, като депозирала претенция, няколко дни след
инцидента, за изплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди на частен имот. При
ответника по този повод била заведена ликвидационна преписа по щета№0410-630-0038/2020.
Било и поискано да представи доказателства за това – писмо с изх.№1315-3677/30.09.2020г. С
друго писмо с изх.№1315-5298/13.01.2021г. ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД уведомило пълномощника
на ищцата, че преписката по претенцията се прекратява, поради непредставянето на поисканите
преди това писмени доказателства.
По делото са ангажирани гласни доказателства. Св.В.А.Т.(син на ищцата) жител на с.Д. и
живее на ул.“****“№.. В момкента на реализираното ПТП(на 12.09.2020г.) бил излязъл от
жилището. Когато се прибрал заварил влекач с голямо ремарке, който е съборил външната
оградата. Оградата била с 90 см. каменна основа и нагоре изградена с тухли-батал. Върху върху
камъните бил налят бетонен пояс и най-отгоре - бетонна шапка. Твърди, че била съборена и
металната врата, като едната колона била съборена, а вратата изкривена(посукана) и откъсната от
пантите. В същата голяма врата съществувала и по-малка вградена врата, която понастощяем
трудно се отваряла и затваряла. В момента вратата била неизползваема. Свидетелят констатирал,
че тухлите са разбити и трябвало да се купуват нови за възстановяването на оградата, в т.ч. и
основата(на практика било невъзможно използването на камъка). Вратата би могло да се
ремонтира, но трябвало да се изгради нова колона. Със ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД осъществили
комуникация, като били представени документи, но отказали да заплатят обезщетение.
Понастоящем нищо не било възстановено, като по-голямата част от съборените камъни и тухли
били на място, а бил разчистен тротоара, за да могат да преминават пешеходците. Съдът кредитира
свидетелските показания като непротиворечиви на останалия доказателствен материал.
В заключението на допуснатата съдебна автотехническа експертиза вещото лице твърди, че
напълно е разрушена прилежащата към улицата плътна ограда с височина 2.00м., състояща се от:
масивна каменна стена 0.90м към прилежащия тротоар и над каменната ограда, стена 1.00м от
едроразмерни тухли с размери 25см./25см./14см., стоманобетонови колонки и над тухлената част
от оградата е имало шапка от бетонови елементи. Тухлената част от оградата е била измазана с
гладка варова мазилка. Дължината на съборена ограда е 11.10м. В западната част на оградата
съществува метална врата с размери 3.65м/2.00м., с вградена в нея единична врата 1.10м/2.00м.
5
Същата вследствие на удара вратата е с деформации, относно геометричните размери и е била
отстранена от масивната ограда. Увреждането на метална врата се изразява в промяна в
геометричните размери/усукване/ и може да се ремонтира и постави на съществуващото място.
Установено е и изтръгване на металната колона, върху която е монтирана оградата. Според вещото
лице Тези увреждания от техническа гледна точка се намират в причинна връзка с процесното
ПТП. При огледа вещото лице установи, че част от каменния материал/около 25%/ би могъл да се
използва при изграждане на новата ограда(на стойност 150.00лв.). Тухли, стоманобетонови
колонки и завършващи шапки на оградата няма годни за ползване. поред вещото лице
действителната стойност на строително-ремонтните работи повторно изграждане на оградата и
металната врата по средни пазарни строителни цени за региона е 3220.00лв.(в т.ч. за труд
1660.00лв. и материали 1560.00лв.). За оградата: -почистване от стр.отпадъци и извозване –
341.00лв.; -шприцване и анкериране на основи – 165.39лв.; -изграждане на стоманобетонов пояс –
137.30лв.; -направа на каменна зидария – 1100.00лв.; -направа на тухлена зидария – 254.00лв.; -
изграждане на стоманобетонови колонки – 360.00лв.; -изграждане на стоманобетонов пояс –
106.56лв.; -изграждане бетонови шапки – 184.00лв.; -поставяне мазилка върху тухли – 272.00лв.,
или всичко 2779.25лв.(след приспадане на 25% от стойността на камъните). За вратата: -демонтаж
на врата – 50.00лв.; ремонт-укрепване – 250.00лв.; -монтаж метална колонка към вратата –
54.00лв.; -монтаж врата – 100.00лв., или общо 454.00лв. Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обосновано и му дава вяра. Същото не е оспорено от страните.
В съдебно заседание по реда на чл.214 ал.1 от ГПК съдът е допуснал изменение в размера
на предявения иск, като същия да се счете за предявен в размер на 3220.00лв., представляващ
размера на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
12.09.2020г., представляващи разрушена каменно-тухлена ограда и напълно негодна за използване
метална гаражна врата/стойността за тяхното възстановяване труд и материали/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени
вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на
следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно
събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране,
когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние(да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на
непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие
или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина). Отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова,
доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на
обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Съгласно
разпоредбата на чл.405 ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
6
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг
от срока по чл.108 ал.1-ал.3 или ал.5 от КЗ. Осигурената от закона алтернативна защита на това
право - с иск по чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на
увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от
деликвента вреди. В случая, ищцaта е избрала защита на накърнените си права чрез прекия иск
против застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ. Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Следователно правото на ищцата да предяви иск пред съда възниква само, ако преди това ищцата
е предявила претенцията си пред застрахователя, но той: 1.не е платил в тримесечен срок;
2.отказал е да плати; 3.предложил е или е изплатил обезщетение, но ищцата не е съгласна с размера
му. Нормата определя допустимостта на иска, т.е. това е процесуална предпоставка за допустимост
на иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно и в този
смисъл нормата е императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата на чл.380 от КЗ
процедура, предвиждаща задължение на лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, към която норма
чл.498 ал.3 от КЗ препраща, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото
на иск, т.е. за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е
установено, че преди подаване на исковата молба ищците са отправили към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ(била заведена ликвидационна преписа
по щета№0410-630-0038/2020) и е предоставила данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни
чл.108 ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.108 ал.2
от КЗ - не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията. Както се посочи след
разменена кореспонденция между увреденото лице и застрахователя с писмо с изх.№1315-
5298/13.01.2021г. ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД уведомило пълномощника на ищцата, че преписката
по претенцията се прекратява. В този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по
искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищците се открива
възможност да предяви претенциите си пред съда. С оглед изложеното, предявените искове са
допустими.
Съгласно регламентираното в нормата на чл.154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищцата следва да установи наличието на договорно правоотношение по
договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност“, сключен между деликвента и
ответното дружество, както и противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което са
настъпили вредните последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието. Ответникът би
могъл да изложи правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона
доказателствени средства, а при установяване на горните елементи от фактическия състав на
7
вземането от ищеца - следва да докаже, че е погасил претендираното обезщетение в срок.
Доколкото ответникът не представи по делото застрахователната преписка по процесната щета, за
което беше задължен от съда по реда на чл.190 ал.1 от ГПК, то непредставянето и, на основание
чл.190 ал.2 ввр. чл.161 от ГПК, дава възможност на съда да приеме фактите, за които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства, за доказани.
Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за основателността на иска
е необходимо доказване на следните предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и
лицето, отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/отговорност на прекия причинител по чл.45
от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на ищеца, причинна връзка, противоправност
и вина. Безспорно се установи механизма на ПТП и наличието на причинно следствена връзка
между щетите и настъпилото ПТП. Съдът приема за доказани описаните факти в
обстоятелствената част, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства. Настъпването
на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието и вредите са събрани писмени
доказателства. Констативен протокол№172/12.09.2020г. за ПТП с пострадали лица е съставен след
посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. По отношение на възприетите от
съставителя факти, а именно разположението на автомобилите в пространството и щетите по
МПС, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл.179 от ГПК.
Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото
на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила. Във връзка с реализираното ПТП е образувано било образувано досъдебно
производство, приключило със заключително постановление и съответно обвинителен акт, на
основание на който е висящо съдебно производство във връзка с причинената смърт на пътник,
пътувал в МПС, участвало в пътния инцидент.
Според заключението(т.2) на вещото лице, с оглед конкретния механизъм на увреждане, е
налице причинно - следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и полученото
увреждане на оградата и вратата на имота от влекача с прикаченото ремарке. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесния влекач е било
противоправно и представлява деликтно поведение по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Вината на водача
на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства
за оборване на законовата презумпция. След като е безспорно, че е налице застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача на влекач марка „Волво FH 24КЗС“ с ДК№**** към датата
на ПТП при ответника-застраховател, при което същият е материалноправно легитимиран да
отговаря по иска, тъй като рискът при застраховка „Гражданска отговорност“ включва опасността
от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно
деяние в нейния стриктен смисъл - чл.45 от ЗЗД. Така, налице са всички предвидени материално-
правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на
основание чл.432 ал.1 от КЗ.
В чл.400 от КЗ е посочено, че за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Поради това, на ищците ще следва да се присъди обезщетение в размер на
8
действителната стойност, необходима за възстановяване на увредените от застрахователното
събитие щети. За определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът съобразява
нормата на чл.386 ал.2 от КЗ. Същата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може
да надвишава действителната(при пълна увреда) или възстановителната(при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго от същия вид и качество, съгласно чл.400 ал.1
от КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество(Решение№6/02.02.2011г. по т.дело№293/2010г. -
Iт.о. ВКС; Решение№209/30.01.2012г. по т.дело№1069/2010г. - IIт.о. ВКС;
Решение№235/27.12.2013г. по т.дело№1586/2013г. - IIт.о. ВКС; Определение№156/27.03.2015г. по
т.дело№1667/2014г. - IIт.о. ВКС). Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се
определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност(Решение№79/02.07.2009г. по т.дело№156/2009г.
- Iт.о. ВКС; Решение№6/02.02.2011г. по т.дело№293/2010г. - Iт.о. ВКС). Според заключението на
вещото лице стойността на работите за възстановяване на имуществото във вида преди
увреждането по средни пазарни цени е 3220.00лв.(в т.ч. за труд 1660.00лв. и материали
1560.00лв.), която стойност съдът възприема за меродавна по гореизложените правни доводи. С
оглед на изложеното и съгласно чл.162 от ГПК, ответното дружество ще следва да заплати на
ищцата сумата 3220.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило 12.09.2020г. около 07h в с.Драгановo Oбщ.Г.О. на ул.„****“ между
№100 №., в което участвал застрахован със застраховка „Гражданска отговорност" влекач „Волво“
с ДК№**** с прикачено ремарке с ДК№****, представляващи напълно разрушена каменно-
тухлена ограда с дължина 13.70м. и напълно негодна за ползване метална гаражна врата с размер
3.60м на стойност, за труд и материали,
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител
на ПТП. При действието на КЗ(2016г.), с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1 от КЗ или срокът за
заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл.380 от КЗ, която в случая не се спори,
че е получена от застрахователя. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно
чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно
изричната уредба, обаче дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения
по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово
установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва,
се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. Важи и правилото на чл.497 ввр. чл.496 от
КЗ. Тези норми установява отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви,
върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. В случая
обаче, доколкото лихвата е претендирана, считано от датата на завеждане на исковата молба –
10.05.2021г., с оглед диспозитивното начало, следва да се присъди законната лихва върху сумата
3220.00лв.(присъденото обезщетение за имуществени вреди), считано от датата на завеждане на
9
исковата молба - 10.05.2021г. до окончателното и изплащане.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищцата такси, разноски по производството и
възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В
настоящия случай разноските представляват адвокатско възнаграждение, за което има
доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на ищцата(според договора за правна
защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че уговореното възнаграждение в
размер на 1500.00лв. е изплатено - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а
също така и внесена ДТ по тарифата за ДТССГПК – 520.00лв. и възнаграждение за вещо лице –
220.00лв. В този смисъл, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ищцата
сумата 2240.00лв., представляваща направените разноски по делото гр.дело№870/2021г. на ГОРС,
която да бъде заплатена от ответното дружество.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с EИК:****, седалище и адрес на управление:
гр.София - район „Възраждане” ж.к.„Възраждане” ул.„Света София“№7 ет.V, представлявано от
Изп.директор Александър П.Л. и Изп.директор Р.К.Д. - заедно, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. П. Т. с
ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Д. ул.“****“№. Общ.Г.О.: сумата 3220.00лв./три хиляди
двеста и двадесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило 12.09.2020г. около 07h в с.Драгановo Oбщ.Г.О. на ул.„****“ между
№100 №., в което участвал застрахован със застраховка „Гражданска отговорност" влекач „Волво“
с ДК№**** с прикачено ремарке с ДК№****, представляващи напълно разрушена каменно-
тухлена ограда с дължина 13.70м. и напълно негодна за ползване метална гаражна врата с размер
3.60м на стойност, за труд и материали, ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 10.05.2021г. до окончателното и изплащане; сумата
2240.00лв./две хиляди двеста и четиридесет лева/, представляваща направените разноски по
делото гр.дело№870/2021г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване
на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Решението е постановено при участието на ДЗИ Общо застраховане“ЕАД с ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление: гр.София бул.“Витоша“№89Б – в качеството трето лице-
помагач на страната на ответника ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД с EИК:****, седалище и адрес на
управление: гр.София - район „Възраждане” ж.к.„Възраждане” ул.„Света София“№7 ет.V,
представлявано от Изп.директор Александър П.Л. и Изп.директор Р.К.Д. - заедно.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10