№ 4326
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И. ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110200897 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 20-4332-009366/12.06.2020 г., издадено от Началник Група
към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 20 лева за извършено административно
нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, както и е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че
административното нарушение е недоказано, че процесното ПТП е настъпило
по вина на другия участник в същото, който на място е признал вината си,
респективно и че не е имало каквито и да било разногласия между
участниците в пътно – транспортното произшествие.
По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло
процесното наказателно постановление.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
1
призован, се явява лично. В дадения ход по същество се пледира за отмяна на
обжалваното НП по изложените в жалбата съображения.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по основателността на
депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 14.01.2020 г., около 17:30 ч. в гр.София, на бул.“Генерал СкоБ.“,
площад „Руски паметник“, свидетелят В.М.Ф. управлявал лек автомобил, с
който теглел л.а. марка ....., собственост на Г. И. Н., тъй като последният бил с
повреда и не можел да се движи на собствен ход. В тегления автомобил марка
..... бил жалбоподателят В. Н. Б.. При навлизане на теглещите се автомобили в
кръговото движение на площад „Руски паметник“, свидетелят Д. Б. Б., който
се намирал в кръговото движение и управлявал лек автомобил марка .........,
пропуснал теглещия автомобил, управляван от свидетеля Фурнаджиев, но не
пропуснал тегления автомобил, управляван от жалбоподателя Б., в резултат
на което било реализирано между последните ПТП.
След подаден сигнал до компетентните органи от свидетеля Д. Б. Б.,
собственик на лек автомобил марка ........., на мястото на произшествието
пристигнал полицейски патрул при ОПП – СДВР. За възникналото ПТП бил
съставен Протокол за ПТП № 1767000/14.01.2020 г. въз основа на данните,
подадени от собственика на пострадалия лек автомобил марка ..........
За констатираните нарушения, св. А. С. С. –младши автоконтрольор към
СДВР – ОПП, съставил срещу В. Н. Б. АУАН бланков № 695967/01.06.2020 г.,
за това, че на 14.01.2020 г. около 17:30 ч., като водач на л.а. ...., на бул.“СкоБ.“
2
пл.“Руски паметник“, поради недостатъчен контрол върху автомобила
реализирал ПТП с л.а. ........., след което не изпълнява задълженията си като
участник в ПТП. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 20, ал.
1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия при отказ,
удостоверен по надлежния ред.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН № 695967/01.06.2020 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление № 20-4332-
009366/12.06.2020 г., издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
както и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител А. С. С. и свидетелите Д. Б. Б., Г. И. Н. и В.М.Ф..
Показанията на св. А. С. С. са информативни относно съставянето на
процесния АУАН, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира
изцяло.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Д. Б. Б., Г. И. Н. и
В.М.Ф. и постави същите в основата на доказателствените си изводи,
кредитирайки ги за достоверни. Тези показания изясняват фактите,
интересуващи процеса и то по начин, който не оставя съмнение в
добросъвестността на лицата, които ги излагат. При внимателния им анализ
не се отчете непоследователност, непълнота или съществено противоречие.
Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно
изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на време, място и
начин, по който са се осъществили процесните събития.
3
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 8121к-13170/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
са връчени надлежно на санкционираното лице.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.
В конкретния случай, в съставения АУАН и издаденото впоследствие
наказателно постановление, не са посочени точно и ясно обстоятелствата по
извършването на вменените в тежест на въззивника нарушения, а именно: по
какъв начин е станало съприкосновението между двете пътни превозни
средства, в кои части на тези ППС е настъпило същото, имало ли е някакви и
какви щети по автомобилите, участвали в ПТП, като по този начин несъмнено
се ограничава правото на защита на лицето, срещу което актовете са
4
издадени. Без да се посочи най-малкото къде са се намирали двете МПС едно
спрямо друго, къде е настъпил ударът и евентуално какви щети са им
причинени, не би могло да се прецени действителната причина за ПТП, а
оттам и кои конкретно правила за движение са били нарушени, респективно –
от кого.
Гореизложеното препятства възможността на съда да се произнесе по
същество относно нарушението, доколкото изключително лаконичното
описание на същото е ограничило правото на защита на жалбоподателя в
значителна степен. В случая актосъставителят и наказващият орган е
следвало да съберат допълнителни доказателства, както чрез разпит на
свидетели – очевидци, така и чрез извършване на оглед на двата автомобила,
посредством което да установят точно случилото се, но като не са сторили
това, са издали незаконосъобразни АУАН и НП.
Конкретно, що се отнася до нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, приетата
за нарушена от актосъставителя и наказващия орган разпоредба, съдържа
правно предписание, съгласно което водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Същевременно
по делото липсват каквито и да било доказателства, които да сочат именно за
загуба на контрол върху управляваното от жалбоподателя МПС като причина
за настъпване на ПТП, доколкото разпитаните по делото свидетели Б. и
Фурнаджиев също не излагат подобни обстоятелства в показанията си.
Вземайки предвид гореизложеното, съдът е препятстван да се произнесе
по същество относно нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, поради
изключително непрецизното, непълно и неточно описание на това нарушение.
Както вече бе посочено, цитираната за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1
ЗДвП е обща и има следното съдържание: "водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват".
Под контрол се разбира внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната
обстановка, респективно на нейното изменение. Не се касае до нарушение,
свързано с режима на скоростта или невъзприемане на внезапно появили се
препятствия по пътя и предприемане на мерки за безопасност. Освен това,
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДП ще е налице само ако водачът умишлено
или по непредпазливост не контролира непрекъснато управляваното от него
МПС. Когато обаче той е загубил контрол над него поради някакви обективни
5
и непредвидими причини, извън неговата воля, то ще е налице случайно
деяние и лицето не би следвало да отговаря административнонаказателно.
Възможно е също така до произшествието да се е стигнало не поради загубата
на контрол, а поради управление и движение с превишена или несъобразена
скорост, при липса на съобразяване с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и т. н., но
това са все други по вид нарушения, които не са били вменени във вина на
жалбоподателя.
Отделно от това и по нарушението, цифрово квалифицирано съгласно
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, съдът намира следното:
Посочената разпоредба визира задължения на водач на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В текста на съставения АУАН е посочено, че "водачът не изпълнява
задълженията си като участник в ПТП", а в наказателното постановление е
посочено, че "при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го
напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията
й".
В случая е налице явно несъответствие между описаното деяние и
приложения материален закон, което се явява съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
тъй като той не може да разбере за извършване на какво точно нарушение е
обвинен. В тази връзка следва да се вземе предвид, че в обстоятелствената
част на АУАН и атакуваното наказателно постановление изобщо не е описано
дали при настъпване на ПТП на автомобилите са причинени само
имуществени вреди, както и липсва фактическо описание на спор между
водачите на МПС, относно обстоятелствата, свързани с него, което е от
съществено значение за наличие на съставомерност на деянието, като
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Обективно
6
невъзможно е когато водачът участник в ПТП напусне местопроизшествието,
между него и другия участник в ПТП да възникнат разногласия, свързани с
обстоятелствата по настъпилото ПТП.
Освен това, разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на
участниците в ПТП, като първото задължение за водач, който е участник в
ПТП е да спре, за да установи вредите (ал. 1, т. 1). В зависимост от вида на
причинените вреди, пострадали хора или само имуществени вреди, законът
предписва определено поведение на участниците. Безспорно по делото беше
установено, че след реализиране на ПТП жалбоподателят не е спрял на място,
за да установи причинените вследствие на ПТП вреди, с което от обективна
страна е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Такова нарушение обаче не е описано нито в АУАН, нито в НП. АНО е
квалифицирал поведението на водача като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б.
"В" от ЗДвП. Цитираната правна норма се прилага в хипотеза, в която
водачът е спрял, било е установено, че от ПТП са причинени единствено
имуществени вреди и между участниците в произшествието не е налице
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Едва при
осъществяването на тези факти възниква задължение за участниците в ПТП
да не напускат местопроизшествието, да уведомят контролните органи на
МВР и да изпълняват дадените им указания. Такива факти обаче /че се
причинени само имуществени вреди, че липсва съгласие между участниците в
ПТП/ изобщо не са изложени нито в АУАН, нито в НП.
Описаното от фактическа страна в НП всъщност не би могло
еднозначно да се подведе под която и да от хипотезите на чл. 123, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като от израза "не изпълнява задължението си като участник в
ПТП" не става ясно дали водачът изобщо не е спрял, или е спрял, установил е
причинените щети и след което в нарушение на задължението му по т. 2 б. "Б"
или т. 3 б. "В" не е останал да изчака пристигането на контролните органи. На
следващо място, задължението за уведомяване на органите на МВР е
предвидено както в т. 2, б. "а" на чл. 123 от ЗДвП, а така също и в т. 3, б. "в",
но това задължение е обусловено от различни предпоставки – вид на вредите,
съгласие на участниците за обстоятелствата, довели до ПТП - ясни и точни
твърдения, които в АУАН и НП не са изложени. Посочената лаконичност на
описанието на нарушението от фактическа страна и несъответствието на
изложеното с дадената правна квалификация представляват съществени
7
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, което представлява основание за отмяна на
обжалваното НП и в тази му част.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което и така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, респективно и същото следва да бъде
отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност, в това
число и релевираните в жалбата възражения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-4332-009366/12.06.2020 г.,
издадено от Началник Група към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя В.
Н. Б. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева за
извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, както и е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8