№ 1378
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в заседание при закрити врати
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20241100900770 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 вр. чл. 607а, ал. 1 вр.
чл. 608 ТЗ и предявен при условията на евентуалност иск по чл. 625 вр. чл. 607а, ал. 2 вр.
чл. 742 ТЗ.
Ищецът „В.“ ООД – София, представляван от адв. С. от САК, твърди, че ответникът „К.Т.“
ООД не е изпълнил свое по договор, обективиран в заявка-договор за извършване на
международен транспорт № 23060700/08.06.2023 г. Ищецът твърди, че изпълнил възложеното, за
което била издадена фактура за сумата от 9270,64 лв. Въпреки че ответникът признал задължението
си, изпълнение не последвало. Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност, а
ответникът да бъде обявен несъстоятелност с довод, че не е в състояние да изпълни паричното си
задължение като за начална смята датата 13.06.2024 г., от който твърди ответникът да е изпаднал в
забава. При условията на евентуалност поддържа да е налице свръхзадълженост при довод, че
ликвидните дълготрайни активи на дружеството са на стойност, по-малка от пасивите на
дружеството.
Ответникът, представляван от В.И. – управител, заявява, че дружеството е в процес на
преструктуриране. Сочи, че има вземания и са предприети действия за събирането им по съдебен
ред, с което очаква да бъдат погасени задълженията му.
По съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. С. от САК, поддържа
теза, за доказано, че ответникът е длъжник на ищеца, а с оглед пасивното му поведение и
създадените пречки смята за доказано, че ответникът не притежава активи, с които да погаси
задълженията си.
Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По делото не се спори, а и от представените доказателства се налага еднозначно
извод, че от името на ответника е възложено на ищеца извършване на превоз при
1
договорено възнаграждение от 7725,53 лв. без ДДС. Превозът е извършен на 13.06.2023 г. и
на същата дата ищецът е издал фактура за сумата 9270,84 лв. при указан падеж 13.07.2023 г.
От заключението на вещото лице се установява, че за периода 2021 г. – 2022 г. като
краткотрайни активи са отчетени предимно вземания от клиенти съответно 1798 х. лв. и
1889 х.лв.. През отчетния период се установява спад в дела на собствения капитал в
структурата на пасива от 27,67 % през 2019 г. до 17,52 % към 31.12.2022 г. и ръст на
краткосрочните задължения на дружеството, нарастващи от 1035 х.лв. към 31.12.2019 г. до
1666 лв. към 31.12.2022 г. През отчетния период дружеството отчита печалба Вещото лице
сочи, че не му е осигурен достъп до счетоводна документация за 2023 г. и 2024 г. въпреки
указаната необходимост за съдействие и осигурена възможност в тази насока.
По делото не се спори, че на 12.03.2024 г. за ответника е получено електронно писмо
с покана за плащане на сумата по процесното вземане, а в отговор от същата дата В.И. е
посочил като причина за неплащането отбелязване на фактурата като платена. Заявено е, че
планират фактурата за плащане, а за датата на плащане ищецът ще бъде информиран
допълнително.
При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
По искането за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност.
Законът овластява неудовлетворен кредитор по парично притезание от търговска
сделка да постави под въпрос способността на своя длъжник – търговец, да участва
адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните си приходи от
търговска дейност предприятието да покрива краткосрочните си задължения в относително
продължителен период от време правовият ред утвърждава процедура за оползотворяване
потенциала на търговското предприятие в това число и посредством неговото оздравяване.
Отсъствието на потенциал за превъзможгване на финансовото затруднение в води до
осребряване на наличното имущество и удовлетворяване на формираните задължения към
всички кредитори, заявили се като очакващи плащане в преклузивен срок. В тази насока
търсената в процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника
– търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; материалноправната легитимация на молителя,
произтичаща от изискуемо задължение по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, породено от търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане и трайно установена невъзможност за ответника да
обслужва задълженията си.
Правноорганизационната форма на ответника го определя като търговец по смисъла
на закона.
В процеса не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че по възлагане на
ответника ищецът е осъществил превоз на товари. Ответникът не твърди договореното
2
възнаграждение да е било изплатено, поради което молителят се легитимира като кредитор
на ответника.
Само по себе си неизпълнението към отделен кредитор не разкрива състояние на
неплатежоспособност. То произтича от невъзможността с краткотрайните си активи –
материали, стоки, краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции и налични парични
средства (активи, позволяващи осигуряване на парични средства без осезаема загуба на
стойност и/или засягане на средствата за производство) да бъдат посрещнати изискуемите
парични задължения на търговеца към всички негови кредитори в разумен срок. С оглед
нормата на чл. 608 ал. 4 ГПК съдът приема за меродавен срок от 6 месеца.
Ищецът твърди влошено икономическо състояние, от което извежда и довод да води
до невъзможност за изпълнение на неговото вземане, поради което и в негова тежест е да
докаже това. Анализът на фактическото положение обаче изисква съдействие от страна на
ответника. Срещнатото затруднение към 03.07.2024 г. не позволява разумно обяснение за
бездействието на ответника да изпълни изрично вмененото му задължение за конкретки
счетоводни документи към 12.09.2024 г. Действията на ангажирани от него лица не
разкриват обективна пречка за наложителното в случая съдействие. Търговецът притежава
информацията, а предвид ангажираното в процеса вещо лице посоченото разногласие при
оценката на тази информация остава без значение. При тези съображения настоящият състав
приема, че неосигуреният достъп на вещото лице до принадлежаща на търговеца
документация (без оглед на носителя, на който се поддържа), която да позволи проследяване
на стопанската дейност на ответника, обосновава пречка по смисъла на чл. 161 ГПК.
Същевременно предявеният иск пряко рефлектира върху правната сфера на ответника и
негов пряк интерес е да докаже потенциала на търговското си предприятие да посрещне
включително и безспорното в процеса, но непогасено вземане. Ето защо неоказаното
съдействие на вещото лице може да бъде разумно обяснено единствено с отсъствие на
документално проследици обстоятелства, опровергаващи въведеното в процеса твърдение,
че ответникат не е в състояние да удовлетвори изискуемите си парични задължения към
всички свои кредитори, в това число и ищеца в настоящото производство.
Дори да се приеме, че ответникът притежава вземания (това не бе доказано поради
неосигурения достъп на вещото лице до счетоводните книжа на дружеството за периода
2023 г. и 2024 г.), заявеното очакване за принудителното им събиране повдига въпрос за
възможността това да стане и то в рамките на разумен срок. Макар изискуемите вземанията
да са елемент от краткотрайните активи, сами по себе си не са достатъчни, за да обезпечат
средства за погасяване на изиксуемите задължения на ответника. Предпоставка за това се
явява едва получената сума, който резултат е под въпрос при липсващо доброволно
изпълнение.
При тези съображения съдът приема за доказано, че ответникът не е в състояние да
погаси задълженията си, произтичащи от търговската му дейност. Законът изисква в
настоящото производство да бъде установен и моментът, от който съществува установеното
състояние на неплатежоспособност.
3
Понеже неизпълнение на парично задължение към отделен кредитор не обосновава
състоянието на спиране на плащанията, датата на възникналото и документирано вземане не
е меродавна. Липсват обективни данни за финансовото състояние на ответника и към датата
на определения от ищеца срок на очаквано изпълнение – 13.07.2023 г..Изявлението от
12.03.2024 г. сочи на намерение за доброволно изпълнение, но неопределения момент и
бездействието включително в рамките на настоящото производство въпреки предписания от
закона ефект, настоящият състав приема именно липсата на парични средства да е довела и
до неизпълнението му.
Както бе посочено вече при установена невъзможност за посрещане на изискуемо
парично задължение в тежест на търговеца е да докаже потенциал в търговското
предприятие, да преодолее затруднението си. Това именно придава на неблагоприятното за
кредиторите състояние временен характер по смисъла на чл. 631 ТЗ. По тези съображения
съдът приема за начална дата на неплатежоспособността 12.03.2024 г., което състояние не се
установява да е преодоляно и до приключване на устните състезания. Липсващата
информация (породена от контролираната от ответника пречка за изследване на актуалното
му финансово-икономическо състояние) препятства извод за актуалния размер на
краткосрочните му парични задължения. Това е пречка и за преценка доколко служебно
установеното имущество (съществуването на вземанията по банкови сметки зависи от
наличността по тях, а възможността за осребряване на леките автомобили от моментното им
състояние) е годно да осигури посрещане на паричните задължения, в това число и към
ищеца, без риск за кредиторите (включително и с оглед необходимото време за осребряване
на единствените установени по делото активи – леки автомобили и произтичащото от това
нарастване на дълга поради кумулиране на мораторни вреди. При тези съображения съдът не
намира основание да отрече заявения от ищеца интерес от откриване на производство по
несъстоятелност. Дори нещо повече, наличните данни по делото не сочат на имущество,
позволяващо посрещане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност.
Не се установява в указания срок по делото да е внесена определената като
необходима сума, което пък налага извод, че потенциал за преодоляване на финансовото
затруднение не е разпознат и от кредиторите на ответното дружество. Ето защо ответникът
следва да бъде обявен и в несъстоятелност, а производството да бъде спряно.
Предвид уважения иск за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност на ответника не е налице поставеното от ищеца процесуално условие
за разглеждане на искането при твърдение за свръхзадълженост.
С цел обезпечаване на масата на несъстоятелността следва да бъде наложен и запор
върху установените в случая движими вещи и вземания към банки.
По разноските
С оглед изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца и доказани по делото разноски – заплатени държавна такса и депозит
4
за вещо лице.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, по предявен иск от „В.“ ООД, ЕИК *******,
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.Т.“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1700, р-н „Студентски“ ул. „******* ******* и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 12.03.2024 г.
ОТКРИВА, на основание чл. 632 ал. 1 предл. 3 ТЗ, ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „К.Т.“ ООД, ЕИК *******.
ДОПУСКА, на основание чл. 632 ал. 1 предл. 4 ТЗ, ЗАПОР върху:
1. вземанията на „К.Т.“ ООД, ЕИК ******* към „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД;
2. Лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС GLK 220 CDI 4 MATIC“ с рег. № *******]
3. Лек автомобил марка „Порше Cayenne S“ с рег. № *******
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 632 ал. 1 предл. 5 ТЗ, прекратяване на дейността
на предприятието на „К.Т.“ ООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 632 ал. 1 предл. 6 ТЗ, „К.Т.“ ООД, ЕИК *******, в
несъстоятелност.
СПИРА, на основание чл. 632 ал. 1 предл. 7 ТЗ, производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на длъжника и кредиторите на несъстоятелността, че в срок от една
година от вписване на решението по партидата на „К.Т.“ ООД, ЕИК *******, могат да
поискат възобновяване като удостоверят наличие на достатъчно имущество или депозират
по депозитната сметка на Софийски градски съд сума в размер на 4000 лв. При
неупражняване на тази възможност в посочения срок производството ще бъде прекратено, а
търговецът – заличен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „К.Т.“ ООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н „Студентски“ ул. „******* ******* да
заплати на „В.“ ООД, ЕИК ******* с адрес по делото: гр. София, р-н „Сердика, ул. *******,
сумата 950,00 лева.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5