Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 15
21.02.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1625 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Х.П.М., чрез адв. Ирина Генчева -
САК, с която се обжалва Решение №1362
от 31.05.2019г., постановено по гр.д. №3474/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
приел за
установено по отношение на ответницата Х.П.М., ЕГН:
**********,***,
че ищецът Р.С.Г., ЕГН: **********,*** е собственик
на недвижим имот, представляващ гараж №7, находящ се в гр. Бургас,
ул. „Пробуда“ №74, с площ от 17.30 кв. м., при граници:
североизток – К.Г., северозапад - двор между основната сграда и гаража,
югозапад - ЕТ „Дикал – Димо Калоянов“, югоизток - калкан към УПИ XI-5524, който имот е с идентификатор № 07079.617.108.4
по КККР на гр. Бургас и с площ от 18 кв. м.,
брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж и който имот е разположен в
поземлен имот с идентификатор 07079.617.108, като е отхвърлен иска да бъде
осъдена ответницата Х.П.М., ЕГН: **********,***, да
предаде на ищеца Р.С.Г., ЕГН: **********,***
владението на описания имот.
Осъдена е Х.П.М., ЕГН **********,***, да
заплати на Р.С.Г., ЕГН **********,***, сумата от 100 лева /сто лева/ съдебно –
деловодни разноски.
Първоинстанционният съдебен акт се атакува
в частта, с която е прието за установено, че Р.Г. е собственик на процесния
недвижим имот, т.е. в установителната част на първоинстанционното решение, като
се твърди, че същото в тази част е неправилно.
В останалата част, с която е отхвърлен
иска за
осъждане на ответницата Х.П.М., да предаде на ищеца Р.С.Г., владението на процесния
имот, първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в сила и не е
предмет на настоящото въззивно производство.
Твърди се, че целта на прехвърлянето на
процесния гараж, въпреки изричното отразяване в нотариалния акт, че върху имота
е вписана възбрана, е била фиктивно да се продаде имот, върху който да не бъдат
извършени принудителни действия. Подчертава се, че сделката е симулативна,
нищожна, тъй като единствената ѝ цел е била заобикаляне на закона. Посочва
се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че Обезпечителна заповед от
29.09.2000г. не е отменена, но е неправилен изводът му, че смъртта на С.Д.е
осуетила възможността да бъде предявен иск срещу нея и затова обезпечението е
отпаднало. Излагат се подробни съображения, че възбраната е действала към
момента на извършване на публичната продан и е дала основание на ДСИ да
предприеме съответните действия. Твърди се, че въззивницата е закупила имота от
приобретател на публична продан и основателно се е доверила на правното
положение на имота, отразено в имотния регистър, а ищецът не е заявил правата
си по никакъв начин – нито чрез опит да осуети публичната продан, нито чрез
жалба срещу постановлението за възлагане, нито по исков ред. Към жалбата са
приложени писмени доказателства – съдебни актове на
БОС, БАС и ВКС, Постановление на окръжна следствена служба Бургас от
27.06.2001г., но не е направено изрично искане за приемането им от въззивната
инстанция.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и постановяване на решение, с
което искът да
се отхвърли изцяло.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Р.Г.,
чрез адв. Д.З. – БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Оспорват се твърденията за наличие на
симулативност на прехвърлителната сделка от 2004г., като се посочва, че
районният съд правилно е приел, че по делото не са ангажирани никакви
доказателства за такава симулативност. Твърди се, че наличието на симулативност
на прехвърлителната сделка не се установява и от приложените към въззивната
жалба съдебни актове на БОС, БАС и ВКС. Изложени са подробни съображения, че
процесният имот е собственост на Р.Г. по силата на действителен договор за
покупко-продажба. Иска се от съда да потвърди обжалваното решение. Не са
ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски
в производството пред двете инстанции.
По делото е постъпила и частна жалба Х.П.М.,
чрез адв. Ирина Генчева - САК, с която се обжалва Определение №5509 от 11.07.2019г.
постановено по гр.д. №3474/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното определение районният съд е отхвърлил
молбата на Х.П.М., ЕГН:**********, за изменение на Решение №1362/31.05.2019г. в
частта за разноските, като бъде отменено осъждането на ответницата да заплати
на ищеца разноски от 100 лв.
В частната жалба са изложени доводи за
неправилност на първоинстанционното определение.
В законоустановения срок е подаден отговор
на частната жалба от Р.Г., чрез адв. Д.З., с който частната жалба се оспорва
като неоснователна. Твърди се, че съдът е присъдил правилно разноските,
съразмерно на уважената част от иска. Иска се от съда да остави без уважение
частната жалба и да потвърди обжалваното определение.
По депозираната частна жалба е образувано
ч.гр.д №1626/2019г. по описа на БОС. С Определение №2239/18.11.2019г.,
окръжният съд е присъединил ч.гр.д. №1626/2019г., по описа на БОС към в.гр.д №1625/2019г.
по описа на БОС /настоящото въззивно производство/, постановил е делото да се
докладва за произнасяне ведно с в.гр.д. №1625/2016г. по описа на БОС и е
прекратил производството по ч.гр.д. №1626/2019г. по описа на БОС, тъй като по
въпроса за разноските, съдът се произнася с крайния съдебен акт, съобразно
изхода на спора.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивницата Х.П.М., не
се явява, вместо нея се явява адв. П., който поддържа въззивната жалба.
Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият Р.С.Г. не
се явява, представлява се от адв. З., която оспорва въззивната жалба. Изрично
заявява, че не претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл.108 от ЗС.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от Р.Г. срещу Х.М., с която се претендира от
съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът е
собственик на недвижим имот, подробно описан в исковата молба и да я осъди да
предаде владението върху процесния имот. Ангажирани са доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
придобил собствеността от С.Д.с договор за покупко-продажба от 30.04.2004г.,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180, том I, рег. № 0984, дело № 164 от 30.04.2004г. на нотариус
рег. № 250 с район на действие - Районен съд Бургас, вписан в Служба вписвания
- Бургас с вх. рег. № 4342/30.04.2004г., акт № 49, том XI, дело № 2480/2004г. Сочи
се, че ответницата се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 64, том II, рег. № 4429,
дело № 241 от 21.06.2013г. на нотариус рег. № 458 с район на действие - Районен
съд Бургас, като продавач по този договор е Ф. Х., който от своя страна се е легитимирал
като собственик с Постановление за възлагане от 09.05.2013г. на ДСИ при БРС,
вписано в Агенция по вписванията гр. Бургас, том 20, №145, дв.вх.рег. №6533/17.06.2013г.
Твърди се, че ответницата не е придобила правото на собственост върху продадения
ѝ недвижим имот - гараж, тъй като прехвърлителят не е титуляр на правото,
което е прехвърлил. Сочи се, че към момента на сделката, с която ищецът е
станал собственик на имота, върху него е била вписана възбрана, наложена като
обезпечение на иск за вреди против собственика С.Д.. Съдът е допуснал обезпечение
на предявен иск от Ф.Х.против С.Д.и А. Д., чрез налагане на възбрана върху собствени
на С.Д.недвижими имоти, сред които и процесния гараж. Възбраната била вписана в
служба по вписванията гр. Бургас на 03.10.2000г. Сочи се, че с постановление от
12.03.2008г. на БРП наказателното производство против С.Д.е било прекратено,
като това прекратяване е довело и до прекратяване на производството по гражданския
иск. С влязла в сила присъда дъщерята на праводателката на ищеца – А.Д.е
призната за виновна в извършване на престъпление и е осъдена да заплати на Ф.Х.обезщетение
за вреди. Въз основа на влязлата в сила присъда Харт се е снабдил с
изпълнителен лист и образувал изпълнително дело, като е насочил изпълнението
върху собствения на ищеца имот. Твърди се, че сделката, с която ищецът се легитимира
като собственик на имота не е недействителна по смисъла на чл.452, ал.2 ГПК,
тъй като имотът е служил за обезпечение единствено на иска, предявен срещу С.Д.и
не би могъл да обезпечава претенцията против А. Д., тъй като не е бил нейна
собственост. Сочи се, че с прекратяване на наказателното производство против С.Д.,
наложената възбрана следва да се счита за автоматично отпаднала и заличена. При
отпадане на възбраната извършената разпоредителна сделка се валидира
автоматично и вече е противопоставима на кредитора. Твърди се още, че е без
значение обстоятелството, че А.Д.е наследник на С.Д., тъй като А.Д.не е могла
да стане собственик на имота по наследство, тъй като към момента на смъртта на С.
– 30.12.2007г. имотът е бил закупен от ищеца.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК
е депозиран писмен отговор от ответницата, с който предявеният иск се оспорва
като неоснователен. Оспорва се твърдението на ищеца, че е собственик на имота. Твърди
се, че сделката, с която ищецът се легитимира като собственик е симулативна, нищожна,
извършена с цел да бъде заобиколен закона. Посочва се, че С.Д.не е имала право
да се разпореди с процесния имот в полза на ищеца, тъй като върху него е била
наложена възбрана. Сочи се, че възбраната може да бъде заличена съгласно чл.31
от Правилника за вписванията, а не отпада по право, когато е възникнало
основанието за това. На следващо място се твърди, че С.Д.не е била собственик
на имота, тъй като същата не е разполагала с необходимите средства за
закупуването му и имотът е закупен само „формално“, в какъвто смисъл били
констатациите в постановената срещу А.Д.присъда. Сделката е била привидна и
като такава нищожна, а действителна се явява прикритата сделка и А.Д.е станала
собственик чрез привидната покупка, а ответницата е добросъвестен приобретател.
Твърди се, че имотът не е във владение на ответницата тъй като се е разпоредила
с него преди предявяване на иска. Претендира
се отхвърляне на иска. Ангажирани са доказателства.
За установяване на твърдените
обстоятелства, от страните са представени писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представен е нотариален акт за учредяване право на строеж и продажба на недвижим имот №197, том XIV, дело №5137 от 26.07.1995г., на нотариуса при БРС, видно от който в полза на С.Д.е
учредено право на строеж за участие в изграждането на четириетажна жилищна
сграда с гараж и тавански етажи в посочения парцел,
като Д. става изключителен собственик на подробно описаните в нотариалния акт
недвижими имоти, сред които и процесния гараж.
Представена е Обезпечителна заповед от 29.09.2000г., по НЧД № 413/2000г., по описа
на БРС,
с която е наложена възбрана върху недвижими имоти,
сред които и процесния гараж. Обезпечителната
мярка е наложена, за да гарантира изпълнение на евентуалното положително
съдебно решение по бъдещ граждански иск на пострадалия Ф.Х.срещу С.Д.и дъщеря ѝ - А. Д., като няма
спор, че такъв е предявен в рамките на наказателното
производство и с окончателно Решение №151/04.07.2008г. по в.н.ч.х.д. №104/2008г. по описа на БОС А.Д.е осъдена да заплати
на Ф.Х.посочените в решението суми. В тази връзка следва да се посочи, че е
неправилен изводът на първоинстанционния съд, че граждански иск против С.Д.не е
бил предявен, поради това, че същата е починала в хода на досъдебното производство.
По отменения НПК, който е действал към момента на налагане на възбраната, граждански
иск е можело да бъде предявен и в хода на досъдебното производство, за разлика
от сега действащия процесуален закон, който предвижда това да стане единствено
в рамките на съдебната фаза на наказателния процес. Безспорно е, че възбраната е
своевременно вписана в нарочните книги на съда.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №180, том І, рег. №0984, дело №164 от 30.04.2004г. на нотариус С.Д., от който е видно, че С.Д.е продала на Р.Г. процесния недвижим имот – гараж, като купувачът е заявил, че му е известно вписването
на възбрана върху имота
/изрично това е отбелязано в нотариалния акт/.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 30.12.2007г., С.Д.е починала и с Постановление от 02.07.2008г. на
БРП е прекратено досъдебното производството по следствено дело №1123/2000г., по описа
на ОСС гр.
Бургас, следствено дело №440/2000г. на БРП, пр. пр. вх. №3945/2000г. на БРП, взето на специален отчет /СО-1775 на
БРП/, водено срещу С.Д.за извършени от нея престъпни деяния по
чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, ал.1 от НК и по чл. 211, вр. чл.
210, ал.1, т.2, вр. чл. 209, ал.2 от НК. С
горепосоченото постановление е постановен отказ за бъдат отменени наложените
обезпечителни мерки.
Действително, към датата на вписване на посочената възбрана, единствен собственик на процесния имот е била С.Д..
Възбраната обезпечава искове на Ф.Х.против С.Д.и А. Д.. При
налагането на възбраната съдът не изследва собствеността на имота, върху който същата
се вписва. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана
в т.5 от ТР 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която принадлежността на
имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е
предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. В
този смисъл е и Определение №320 от 25.05.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.
№271/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков. При положение,
че длъжникът е собственик на имота, възбраната ще породи действие и ако е
обезпечен вещен иск, последващите прехвърлителни сделки няма да могат да бъдат
противопоставени на кредитора или ако е обезпечен облигационен такъв за парични
вземания, длъжникът ще търпи изпълнение върху същия имот. В случай, че
длъжникът не е собственик на имота – възбраната няма да породи никакво правно
действие.
Следва да се отбележи, че въпреки
прекратяването на досъдебното производство с Постановление от 02.07.2008г. на
БРП, водено срещу С.Д., със същото Постановление е отказана отмяна на
наложената обезпечителна мярка – възбрана върху недвижими имоти. Затова, дори
да се приеме, че мярката е отменена по право поради прекратяване на
производството, в което е допусната срещу С.Д., същото не може да се каже по
отношение на вписаната възбрана в полза на Ф.Х.за вземанията му срещу А. Д..
Възбраната е останала вписана, въпреки че към налагането ѝ само С.Д.е
била собственик на процесния имот.
След смъртта на С.Д.нейната единствена
наследница по закон – А.Д.е вписала отказ от наследството на майка си. С Решение
№ 161/17.12.2010г., постановено по в.гр.д. №1702/2010г. по описа на БОС,
недопуснато до касационно обжалване с Определение №6/05.01.2012г., постановено
по гр.д. №565/2011г. на ВКС, ІV г.о., отказът от наследство е прогласен за
нищожен, като е прието, че с конклудентни действия А.Д.е приела наследството на
майка си.
От представените по делото доказателства
се установява, че в резултат от наложената възбрана върху процесния имот е
насочено изпълнение и с Постановление за възлагане от 09.05.2013г., същият е
възложен на взискателя по изпълнителното дело – Ф.Х..
Постановлението за възлагане е титулът, с който
Ф.Х.се легитимира като собственик на имота и с вписването на акта в Служба по
вписванията при БРС е дадена гласност на промяната в собствеността върху
процесния имот по отношение на третите лица. Впоследствие с нотариален акт №
64, том II, рег. № 4429, дело № 241 от 21.06.2013г. на нотариус рег. № 458 с
район на действие - Районен съд Бургас, Ф.Х.е прехвърлил собствеността върху
процесния гараж, на ответницата по делото Х.М., която от своя страна с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 172, том I, рег. № 2870, дело № 149
от 28.09.2016г. на нотариус рег. № 699 с район на действие - Районен съд Бургас
е продала гаража на Н.В.Е.и Ж.С.Е..
Извършените от държавния съдебен
изпълнител действия са изцяло съобразени с горецитираната съдебна практика - ТР
6/2013г. на ОСГТК на ВКС и Определение №320/25.05.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.
№271/2010 г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков.
От посочената съдебна практика следва
извод, че макар и възбраната да не се е отразила на придобитите от въззиваемия Р.Г.
вещни права върху имота, купувайки го с наложена тежест, той ще следва да
понесе последиците от допуснатите обезпечения на искове на Ф.Х.срещу А.Д./единствена
наследница, приела наследството на майка си С.Д.и собственик на възбранения
имот към датата на извършване на изпълнителните действия/, като понесе
принудителното осребряване на имота.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме,
че в резултат на извършената по изпълнително дело №5097/2008г., на ДСИ при БРС
публична продажба на спорния имот, приключила с възлагането му по реда на
чл.495 от ГПК в полза на праводателя на въззиваемата - Ф.Х., Р.Г. е загубил собствеността върху
имота. В настоящия случай ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на
наличието на първата предпоставка за уважаване на иска си - че е собственик на процесния
имот.
По изложените съображения предявеният иск
е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната
част и вместо него да се постанови ново, в горепосочения смисъл.
С крайния съдебен акт, въззивният съд
следва да се произнесе и по депозираната частна жалба по чл.248 от ГПК, срещу
първоинстанционното определение, с което е отказано изменение на решението в
частта за разноските. Настоящият състав намира частната жалба за основателна по
следните съображения:
Въпросът за разноските следва да се реши в
настоящото производство, съобразно изхода на спора. Районният съд е присъдил на
ищеца половината от претендираните разноски – сумата от 100 лв., като е приел,
че с оглед уважаване на иска в установителната му част и отхвърлянето му в
осъдителната, на ищеца се следват половината от претендираните от него
съдебно-деловодни разноски. С обжалваното определение, районният съд е отказал
да измени решението си в частта за разноските, като е посочил, че същите са
правилно определени съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
С оглед отмяната на първоинстанционното
решение в установителната му част и отхвърляне на иска, на ищеца не се следват
никакви разноски по делото, поради което първоинстанционното решение следва да
се отмени в частта, с която е осъдена Х.М. да заплати на Р.Г. сумата от 100
лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски за производството
пред първата инстанция. Следва да се отмени и обжалваното определение по чл.248
от ГПК, с което районният съд е отказал да измени решението си в частта за
разноските.
При този изход на делото, на въззивника се
следват претендираните от него съдебно-деловодни разноски, предвид основателността
на въззивната жалба. Пред първата инстанция са претендирани съдебно-деловодни
разноски, но няма доказателства такива да са реално извършени, поради което не
се дължат разноски за първоинстанционното производство. Направените във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски са в общ размер от 570,95
лв., от които: 500 лв. – адвокатски хонорар и 70,95 лв. – държавна такса.
Представени са доказателства за плащане, поради което следва да се присъдят
разноските, направени от Х.М. във въззивната инстанция.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1362/31.05.2019г.,
постановено по гр.д. №3474/2018г., по описа на Районен съд Бургас, в частите, с
които:
-
е прието за установено по отношение на Х.П.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, че ищецът Р.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
е собственик на недвижим имот, представляващ гараж №7, находящ се в гр. Бургас,
ул. „Пробуда“ №74, с площ от 17.30 кв. м., при граници: североизток – К.Г.,
северозапад - двор между основната сграда и гаража, югозапад - ЕТ „Дикал – Димо
Калоянов“, югоизток - калкан към УПИ XI-5524, с идентификатор №07079.617.108.4
по КККР на гр. Бургас и с площ от 18 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:
хангар, депо, гараж, разположен в поземлен имот с идентификатор №07079.617.108.
-
е осъдена Х.П.М., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Р.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 100 лева
/сто лева/ съдебно – деловодни разноски.
ОТМЕНЯ
Определение №5509 от 11.07.2019г., постановено по гр.д. №3474/2018г. по описа
на Районен съд Бургас.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.С.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу Х.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, с който се
претендира да се приеме за установено, че Р.С.Г. е собственик на недвижим имот,
представляващ гараж №7, находящ се в гр. Бургас, ул. „Пробуда“ №74, с площ от
17.30 кв.м., при граници: североизток – К.Г., северозапад - двор между
основната сграда и гаража, югозапад - ЕТ „Дикал – Димо Калоянов“, югоизток -
калкан към УПИ XI-5524, с идентификатор №07079.617.108.4 по КККР на гр. Бургас
и с площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж,
разположен в поземлен имот с идентификатор №07079.617.108.
ОСЪЖДА Р.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Х.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 570,95 /петстотин
и седемдесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лв., представляваща направените съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: