№ 232
гр. Варна, 17.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600371 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Второинстанционното производство е по реда на чл. 270,ал.4 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при ВОПр срещу
определение №949 от 15.11.2021г. по НОХД№1037/2020г. на ВОС, с което са
изменени мерките за неотклонение на подсъдимите Р.П. и К.М. от
„задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 100000лв. Излагат
се съображения за липса на настъпили нови обстоятелства и нарушения,
свързани с разглеждане на делото в разумен срок. Предлага се отмяна на
определението и оставяне без уважение направеното искане за изменение на
мерките за неотклонение от „задържане под стража“ в по-леки. С протеста е
направено искане за спиране изпълнението на протестираното определение.
Протестът е подаден в законовия срок,от процесуално легитимирано
лице, поради което се явява допустим, а разгледан по същество-основателен.
Обвинителният акт срещу двамата подсъдими е внесен във ВОС на
03.12.2018г. с обвинения по чл.242,ал.4,вр.ал.3вр.чл.20,ал.2вр.чл.26,ал.1, за
период на извършване от 26.01.2017г. до 16.03.2018г. и предмет-прекурсори,
на стойност 225 640 000лв. Образувано е било НОХД, приключило с присъда
от 21.01.2020г., подложена на въззивна проверка, приключила с отмяната й и
връщане на делото за ново разглеждане. Към настоящия момент на
производство пред първоинстанционния съд е НОХД№10037/2020г.,в хода на
което е произнесено и протестираното определение.
В хода на ДП спрямо двамата подсъдими са взети МН“Задържане под
стража“ на 07.06.2018г., многократно проверявани от съда по чл.64,чл.64 и
чл.270 от НПК. В хода на производство както пред първоинстанционния съд,
така и пред апелативната инстанция са изготвени СМЕ досежно
1
здравословното състояние на подс.М., заключенията на които са
еднопосочни, а именно, че лицето може да пребивава в място за лишаване от
свобода, където да се провежда адекватно медикаментозно лечение.
Първоинстанционния съд се е произнасял по направено искане по
чл.270 в хода на делото на 09.09.2021г., като е оставил без уважение искането
за изменение на наложените спрямо двамата подсъдими мерки за
неотклонение „задържане под стража“. В това производство са релевирани
всички обстоятелства, залегнали и в настоящото искане. Актът на
първоинстанционния съд е бил проверен от въззивната инстанция и оставен в
сила.
Единственият аргумент на проверявания съд за взетото решение е
наличието на ново обстоятелство-изтеклия период от задържането на двамата
подсъдими до настоящия момент, приет като неразумен спрямо критериите
на ЕКПЧ.В светлината на произнасяне на същия съд по аналогично искане,
само два месеца по-рано, буди недоумения за достигнатия правен извод, при
същите факти към настоящия момент.
Настоящият състав намира, че са налице изискуемите от закона
предпоставки за продължаване на процесуалната принуда спрямо двамата
подсъдимия, а именно, обосновано предположение за съпричастност към
инкриминираното деяние и наличието на реална опасност същите да се
укрият, или извършат престъпление.
Първата предпоставка не е разколебана и от събраните в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция доказателства.
По отношение на двете опасности, настоящия състав намира, че същите
са реални и към настоящия момент. Същото се установява на първо място от
обремененото съдебно минало на подс.М. за деятелност, свързана с
производство и притежание на наркотични вещества, пряко свързано и с
настоящото обвинение. Следва да се съобрази и обстоятелството, че второто
производство в Б. е проведено задочно, което е още една индиция за опасност
от укриване. По отношение здравословното състояние на този подсъдим,
многократно инстанциите са вземали отношение, включително и след
назначаване на СМЕ,които изводи не търпят промяна и към настоящия
момент. Липсват данни за влошаване на здравословното състояние,
изискващо лечение, несъвместимо с местата за лишаване от свобода.
Установените заболявания са със значителна давност и същите се
контролират медикаментозно.
По отношение на подс.П., опасността от укриване и извършване на
престъпление се извлича както от съдебното му минало, така и от
конкретните особености на престъпната му деятелност, включваща
трансграничен елемент и нейната продължителност. Сочените от защитата
социални причини, като раждането на още едно дете /подсъдимия е баща на
три деца/ не могат да противостоят на направения извод.
По отношение на „неразумния срок на задържане“.
2
Съгласно критериите на ЕСПЧ, разумността на времетраенето на
процеса следва да се определи в светлината на обстоятелствата по делото,
което изисква цялостна оценка (Boddaert Belgium,§ 36). При преценка дали
продължителността на наказателното производство е била разумна, Съдът е
вземал предвид такива фактори като сложността на делото,поведението на
жалбоподателите и поведението на съответните административни и съдебни
органи.
Няма спор по отношение сложността на делото,както по отношение на
фактологията, така и на правото. Същото включва двама подсъдими,
множество свидетели и експерти. Не без значение е и трансграничния
характер на престъпната деятелност и продължителния период, в който
същата е осъществявана. По делото не са налице данни за наличие на
продължителни периоди на необосновано бездействие на компетентните
органи. Съдебните заседания са насрочвани съобразно изискванията на НПК,
регулярно, в кратки срокове, като делото е в процес на приключване на
съдебното следствие.
В този смисъл задържането на подсъдими за срок от 3 години и
половина не може да се прецени като неразумен.
Внимателно анализирайки всички факти, имащи значение за мярката
за неотклонение спрямо подсъдимите, въззивният съд прецени, че през
изминалия период от определянето на мярката за неотклонение задържане
под стража до настоящия момент не е настъпила съществена промяна в
релевантните за нея обстоятелства, която да налага изменение на взетата
мярка за процесуална принуда с по-лека. Напротив, внасянето на обвинителен
акт в съда, ведно с предвидените за вмененото престъпление тежки
наказания, засилва опасността от укриване на подсъдимите и осуетяване
нормалното протичане и приключване на съдебното производство. Самата
продължителност на задържането на подсъдимите не е самостоятелно
основание за изменение на мярката за неотклонение, тъй като същото не може
да се противопостави на предпоставките досежно законността на мярката за
неотклонение, каквито са тежестта на обвинението, обремененото съдебно
минало на подсъдимите и необходимостта от разглеждането на делото в
разумен срок чрез гарантиране личното и редовно им явяване в съдебно
заседание. Предвид на това и отчитайки конкретните особености на
настоящото наказателно дело, не може да се приеме, че в случая е налице
неразумна и неоправдана продължителност на задържането, както и
накърняване на основните човешки права на подсъдимите, визирани в
ЕКЗПЧОС.
3
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция сита, че
посочените цели, които преследва всяка мярка не могат да бъдат постигнати с
определянето на по - лека мярка за неотклонение спрямо подсъдимите.В този
смисъл протестираното определение се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено, а искането на двамата подсъдими да бъде
оставено без уважение.
Своевременното произнасяне на настоящата инстанция прави
безпредметно обсъждане на искането на представителя на държавното
обвинение за спиране на изпълнението.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №949 от 15.11.2021г. по НОХД №1037/2020г.
на ВОС, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимите Р.П. и К.М. за
изменение на взетата спрямо същите мярка за неотклонение от „задържане
под стража“ в по-лека такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4