Решение по дело №175/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 370
Дата: 22 март 2022 г.
Съдия: Елена Захариева Калпачка
Дело: 20225300500175
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Елена З. Калпачка

Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500175 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. АТ. ЯНЧ., чрез
адв. Н., против Решение № 260361 от 08.11.2021 г. постановено по гр.д. №
504 по описа за 2019 г. на Районен съд - Асеновград, IV гр.с.
С обжалваното Решение № 260361/08.11.2021 г. по гр.д.№ 504/2019 г.
Районен съд – Асеновград отхвърля предявения иск от Т. АТ. ЯНЧ. против Г.
ВЛ. Н. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 10.04.2017 г.
от Н.П. Н., като противоречащо на чл. 42, б “б“, пр. 2 от ЗН, във вр. с чл. 25
ал.1 от ЗН, както и за унищожаване на саморъчно завещание от 10.04.2017 г.
от Н.П. Н., като противоречащо на чл. 43, ал.1, б „а“ от ЗН.
Недоволен от така постановеното решение жалбоподателят го обжалва,
като излага оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на
материалния и процесуален закон и необоснованост. Поддържа твърдението
за нищожност на оспореното завещание с довода, че датата и мястото му на
съставяне са изписани след полагане на подписа на Н. Н.. Излагат се
съображения за унищожаемост на завещанието, тъй като към датата на
1
съставянето му наследодателката е била болна психически. Сочи, че
завещателката е приемала психотропни и упойващи вещества, а от самото
изписване на завещанието, от множеството налични грешки и
непоследователността на мисълта се налагал еднозначния извод, че при
съставянето му завещателката не е могла свободно да ръководи постъпките
си. Твърди, че поради влошеното психическо състояние на завещателката и
приеманите от нея лекарства, ответника Н. се е възползвала от състоянието и,
за да я накара да състави саморъчното завещание.
В писмени бележки жалбоподателят твърди, че решението е постановено
при съществено нарушение на материалния закон, тъй като завещанието не е
било изцяло изписано от завещателя, което било видно от различния начин на
изписване на едни и същи букви, както и, че част от завещанието е изписано
със съвсем различен почерк. Поддържа твърдението, че не е спазена
императивната разпоредба на закона относно формата на саморъчното
завещание, тъй като датата и мястото на съставяне на завещанието са били
изписани след подписа на завещателя. Счита, че решението е необосновано –
страда от липса на мотиви, както поради това, че не са обсъдени
възраженията относно формата на завещанието, така и поради това, че не са
обсъдени възраженията във връзка със заболяванията на завещателката, както
и факта, че не е вземала предписаните и медикаменти, поради което не е била
способна нито да разбира, нито да ръководи постъпките си. Твърди
необоснованост на решението, тъй като изводите на съда са основани
единствено на свидетелските показания на свидетелите на ответника и
изводите на експертите по делото, без анализ на експертните заключения,
поради което и тези изводи не се подкрепят от събрания по делото
доказателствен материал. Твърди нарушение на процесуалните правила при
постановяване на решението, тъй като, въпреки, че са били допуснати
експертизи не са били поставени въпросите към вещите лица, поради което
същностните експертни отговори ги няма в кориците на делото.
Моли се за отмяната на обжалваното решение и прогласяване на
нищожността на саморъчното завещание на Н.П. Н., евентуално
унищожаването му на осн. чл. 43, ал. 1, б. „а” от ЗН.
Въззиваемата Г. ВЛ. Н., чрез адвокат М.И., осъществяваща процесуално
представителство въз основа предоставената правна помощ, оспорва
2
въззивната жалба изцяло, като счита, че същата е съставена бланкетно, без да
са обосновани конкретни пороци на решението. Възразява, че едва във
въззивната жалба е въведен довода за нищожност на завещанието предвид
изписване на датата и мястото на изготвяне на завещанието след подписа на
завещателката. Счита постановеното решение правилно и съобразено със
събраните по делото доказателства, експертни заключения по изслушаните
графологични експертизи и приетите в производството съдебно-медицински
експертизи за доказване на обстоятелството, че към момента на извършване
на завещанието Н. Н. е могла да разбира и да ръководи постъпките си. Моли
да се остави без уважение жалбата и да се потвърди обжалваното решение.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Предявени за разглеждане са обективно съединени при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 42, б“б“, пр. 2 от ЗН, във вр. с чл.
25, ал.1 от ЗН и чл. 43, ал.1, б „а” от ЗН.
В исковата молба се твърди, че оставеното от Н.П. Н. саморъчно
завещание не е изписано собственоръчно изцяло от нея, датата е поставена
след подписа на документа, както и, че към датата на съставяне на документа
е страдала от психична болест, поради което не е могла да действа разумно,
иска се обявяване на завещанието за нищожно, евентуално унищожаемо. С
отговора на исковата молба се оспорват изцяло предявените искове.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства е видно, че Н.П. Н. е починала на 13.09.2017 г., като е оставила
наследник по закон своята сестра - ищеца Т.А. Н.. Ответникът Г.П. Н. е била
нейна осиновена дъщеря, като с решение по гр. д. 4564/1998 г. на ПОС
осиновяването на Г. ВЛ. Н. от Н.П. Н. и В.Г.Н. е било прекратено.
3
Със завещание от 10.04.2017 г. Н.П. Н. е завещала на Г. ВЛ. Н. цялото
свое движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на
смъртта си. На гърба на завещанието е записано, че е съставено в
присъствието на Г.Т. и Р.М., които са се подписали като свидетели. Това
завещание е било обявено с протокол от 04.10.2017 г. от нотариус Светлана
Кожухарова, рег. № 234 на НК. От протокола се чете, че завещанието е
написано на кариран лист, без прибавки, поправки и съкращения, същото е
датирано и подписано от завещателя, подписът на завещателя е след
завещателните разпоредби.
Поради това, че приживе Н. Н. се е разпоредила в полза на сестра си с
недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане, както и е дала
пълномощно, с помощта на което приживе на наследодателката са
прехвърлени спестяванията и по сметки на ищцата, в обема на наследството
се намират движими вещи, оценени с приета по делото СОЕ за определяне на
цената на иска на стойност 5723,00 лв.
С оглед възраженията в исковата молба, че завещанието не е изписано и
подписано от завещателката, са изслушани три графологични експертизи,
които се приети без възражения на страните. В първата СГЕ експерта
категорично дава отговор на поставения му въпрос, че в представеното за
изследване завещание се установява, че ръкописният текст и подписа,
положен под завещател, са изпълнение от Н.П. Н.. В съдебно заседание при
защита на експертизата заявява, че за да се отговори на въпроса дали даден
текст е изписан от едно лице или не се проверяват всички букви, прави се
комплексно изследване на целия текст, като в конкретния случай няма
признаци нито на имитация, нито на дописване, поради което заключението
категорично е, че целият текст е изписан от едно и също лице, което се сочи
за автор на документа. Обяснява метода и начина, по който изследва почерка
и подписа на лицето. Заявява, че изследвания текст е изписан от лице с
крайно нарушени писмени двигателни навици, което може да се дължи на
различни причини – примерно на възрастта, на прием на медикаменти, на
смущение у автора, на лошо зрение или тремор. В допълнителното
заключение, в отговор на поставена задача дали целият текст е изписан с една
и съща химикална паста, отново потвърждава, че целият текст е изпълнен от
едно и също лице със сходна химикална паста. В трето прието допълнително
4
заключение, след изследван допълнителен сравнителен материал, вещото
лице отново дава категорично заключение, че в представеното за изследване
завещание ръкописният текст и подписа за завещател са изпълнени от Н.П.
Н..
Разпитания по делото свидетел Р.М. заявява, че завещанието е било
изписано пред него от завещателката, лично от нея, по нейно предложение и
желание, като на гърба се е подписал като свидетел.
За преценката на така установените факти следва да се съобрази, че
законът сочи за нищожно завещателно разпореждане, при съставянето на
което не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Съгласно тази норма,
саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия
завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания.
Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му
е необходимо да се спазят всички реквизити по цитираната норма на чл. 25 от
ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като
подписът се поставя след завещателните разпореждания. Датата на съставяне
е съществен елемент от съдържанието на завещанието, част от завещателното
разпореждане, поради което подписът следва да е поставен след изписване на
датата на съставяне на завещанието. Горното следва както от формулировката
на закона, така и от значението на датата, въз основа на която се извършва
преценка за поредността на няколко последователни завещания, за
последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на
завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на
разпореждането.
В конкретния случай се установява безспорно от приетите по делото
доказателства и заключения на графологични експертизи, че текстът в
завещанието е изписан ръкописно от самия завещател, както и, че
завещанието е подписано от него. В началото на документа, непосредствено
под заглавието, е изписана датата на съставяне на завещанието с цифри и
словом, с което е спазено изискването на закона от формална страна да
съдържа означение на датата, когато е съставено завещанието. Законът не
5
поставя условие къде да бъде изписана датата, важното е да е преди подписа
на документа. Това, че има и поставена дата след подписа на завещанието,
която съответства на посочената в началото на акта, не опорочава
завещанието.
Съдът счита възраженията на жалбоподателя за процесуални нарушения
при обсъждане на приетите експертизи неоснователни. Вещото лице е дало
категоричен отговор на всички поставени му въпроси, мотивирано и
обосновано е отговорило, както в представените писмени заключения, така и
в съдебно заседание при изслушването му, като е посочено, че целият
ръкописен текст, при извършване на изследването му, е установено, че е
изписан от посочения в него автор. Подробно при изслушването му е обяснил
методите на работа, начина, по който е изследван текста и е обоснован извода,
че не са налице никакви открити признаци, които да наведат на извод,
обратен на направения от експерта. Настоящият състав на съда също изцяло
възприема заключенията на вещото лице като категорични, обосновани и
компетентно изготвени.
Поради изложеното се установява, че завещанието отговаря на
изискванията на закона за съдържание, изписано е собственоръчно от
завещателя, като искът за обявяване на нищожност на саморъчното
завещание, оставено от Н.П. Н., поради нарушаване на разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗН –ненаписването му ръкописно от самия завещател, както и поради
това, че датата е изписана след положения подпис на акта, е неоснователен.
Като е достигнал до същия извод районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Горното налага разглеждане на предявения евентуален иск, с оглед
направените във въззивната жалба оплаквания.
Законът сочи, че завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е
направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да
завещава. Такова е дееспособно лице, което към датата на завещанието не е
могло да действа разумно, каквото е твърдението в исковата молба на ищеца -
че завещателката е страдала от психична болест. Неспособни да действат
разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради друга
причина са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им
здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това
6
състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е да е
съществувало по времеизвършването на завещанието.
В исковата молба се сочи, че завещателката е приемала психотропни и
упойващи вещества, а от самото изписване на завещанието, от множеството
налични грешки и непоследователността на мисълта се налагал еднозначния
извод, че при съставянето му завещателката не е могла свободно да ръководи
постъпките си. Този извод на ищеца не се споделя от съда и не се подкрепя от
събраните по делото доказателства. От самия препис на завещанието и от
представения протокол за обявяването му от 04.10.2017 г. на нотариус
Светлана Кожухарова, рег. № 234 на НК е видно, че няма непоследователност
в изказа на завещателя. От протокола се установява, че оригиналът на
завещанието е написано на кариран лист, без прибавки, поправки и
съкращения, или не се подкрепят твърденията на ищеца и за налични грешки
в текста.
За установяване на твърденията в исковата молба за наличие на
психична болест у завещателката към датата на съставяне на завещанието са
разпитани доведени от страните свидетели. Показанията им не си
противоречат и съдът кредитира и двете групи свидетели. Разпитаният
свидетел на ищеца заявява, че той е закарал наследодателката при ответника в
гр. Асеновград, като заявява, че към този момент завещателката била при
сестра си в с. В., състоянието и е било добро, пиела лекарства за „оросяване
на ума“ и била добре. След края на май я посетил отново, както и юни-юли,
като състоянието и се влошавало, а последния път, юли месец, била
неадекватна, тъй като не му казала довиждане, била и много слаба физически.
Свидетелите на ответника заявяват, че в началото на месец май 2017 г. Н. Н.
имала съвсем адекватно поведение, радвала се на внучката си, която се
женела, играла на сватбата и хоро, между нея и ответника Н. имало
отношение на близост. Завещанието написала напълно съзнателно, по свое
желание, след като посетила невролог за да удостовери състоянието и, защото
я било страх от оспорването му от страна на сестра и. Завещанието написала
трудно, тъй като не виждала, поради това, че дошла в гр. Асеновград без
очилата си. За свидетели в завещанието се подписали свидетелят М. и
съседка, пред които Н. Н. лично написала завещанието.
По делото са представени и медицинска документация, диск от образно
7
изследване, доказателства за извършени разпореждания от страна на
наследодателката. За преценката на така събраните доказателства с оглед
отговор на въпроса дали завещателката към датата на написване на
завещането е могла да действа разумно са изслушани съдебно-психиатрична
експертиза и повторна такава. Съгласно заключението на СПЕ към момента
на извършване на завещанието завещателката е била с леко когнитивно
разстройство и рекурентно депресивно разстройство, неуточнено. Към
момента на извършване на завещанието завещателката е била в състояние да
ръководи и разбира постъпките си, както и да действа разумно. Поради
отхвърляне на поставени диагнози в медицинската документация, което е
породило съмнение за неправилност на експертното заключение, е допусната
повторна съдебно-психиатрична експертиза. Съгласно заключението на
повторната експертиза към момента на извършване на завещанието Н.П. Н. е
била със стабилни съдови изменения на мозъка, довели до неврологична
симптоматика, в допълнение има несигурни данни за депресивна
симптоматика. Дадено е категорично заключение, че към момента на
извършване на завещанието Н.П. Н. е могла да разбира и ръководи
постъпките си и да действа разумно. Вещото лице обстойно и мотивирано
обсъжда събраните по делото доказателства, като заключението му е, че от
събраните свидетелски показания може да се направи извод, че е налице
неврологична симптоматика, но съдейки изцяло от показанията на
свидетелите Н. Н. е можела да ръководи постъпките си. Въз основа на
документалните данни от амбулаторните листове и медицинска
документация, както и на свидетелските показания, прави заключение, че към
момента на извършване на завещанието Н. Н. е била в задоволително
психично състояние. Потвърждава и заключението на първоначалната
експертиза, че данните от анамнезата и статуса, снемани от амбулаторните
листове и от образното изследване от юли 2017 г. са в разрез с поставяната
диагноза деменция. Сочи, че наблюдавания психичен статус, изложен в
амбулаторните листове, издадени до момента на изготвяне на завещанието,
включително и в деня на самото му съставяне - представеното медицинско
удостостоверение от деня на изготвяне на завещанието, не описват
завещателката като изгубила ориентация за собствена личност, неадекватна
или психотична, което би поставило под съмнение психичните и годности,
напротив, описва се като адекватна, ориентирана за време и място и
8
апсихозна. Съдът изцяло възприема заключенията на приетите СПЕ, като
счита същите за мотивирани, обстойни и категорични, напълно отговарящи
на поставените въпроси и компетентно изготвени.
При тези доказателства съдът счита, че не се доказа към датата на
изготвяне на завещанието Н.П. Н. да е била неспособна да завещава, тъй като
не е могла да действа разумно, поради наличие на психична болест. В
писмените си бележки по същество жалбоподателят заявява, че делото е
останало неизяснено, завещателната дееспособност на наследодателката не е
доказана по безспорен начин, защото не са събрани убедителни и безспорни
доказателства за целта, което би се установило, при обсъждане на
експертните заключения. Тежестта да установи твърдения факт за липса на
завещателна дееспособност на наследодателя е на ищеца, който го твърди и
комуто е изгоден. Районният съд е указал, че тежестта да докаже, че в края на
месец април наследодателката е била със сломена психика, крайно внушаема
и неспособна да взема адекватни решения е на ищеца. Доказателствената
тежест, според константната практика на ВКС, не е задължение да се
представят доказателства за установяване на фактите, а е задължение за
съответната страна да понесе неблагоприятните последици от това, че
твърдения от нея факт не е бил установен от събраните в производството
доказателства, без значение от коя от страните са били представени същите.
Тези неблагоприятни последици са свързани с това, че съдът трябва да
приеме, че недоказания факт не се е осъществил и страната не може да черпи
от него изгодни за себе си правни последици. Действително доказателства за
твърденията, че наследодателката е страдала от състояние, което да и пречи
да действа разумно и да формира собствена воля, не са събрани по делото,
поради което съдът следва да приеме, че твърденият факт не се е осъществил.
Поради това и не са налице основания за унищожаване на саморъчното
завещание, оставено от Н. Н., която е действала разумно към датата на
съставяне на завещанието, като предявеният евентуален иск е неоснователен,
което правилно е прието от районния съд, който е отхвърлил иска.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде
отхвърлена изцяло като неоснователна, а обжалваното решение - потвърдено
като правилно.
Разноски се претендират само от жалбоподателя, но с оглед изхода по
9
делото такива не му се дължат.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК решението подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260361/08.11.2021 г., постановено
по гр.дело № 504 / 2019 г. по описа на РС Асеновград, ІV граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10