№ 2829
гр. София, 29.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503207 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано след разделяне на
производството по в.гр.д.№2719/2021 г. на САС – 12 състав, по Частна жалба вх.
№282836/22.02.2021 г., подадена от ищеца „Европринт Трейд“ООД, срещу Решение
№260783/08.02.2021 г. в частта му с характер на определение, с което е отменено
определението за даване ход на делото по същество, и е прекратено съдебното
производство по предявените при условията на евентуалност от ищеца против
ответника „Слатина – Булгарплод“ООД два отрицателни установителни иска с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ответникът не е изключителен собственик на мрежи и съоръжения от
техническата инфраструктура за електроснабдяване, както и за водоснабдяване и
канализация, обслужващи собствените на ищеца сгради с идентификатор
68134.706.347.4 и 68134.706.347.13, които са разположени в поземлен имот с
идентификатор 68134.706.347. Поддържа се неправилност на приетото от съда, че
ищецът няма правен интерес от предявяването на тези искове, тъй като с отричането
правата на ответника ищецът няма да доведе до установяване на права за него самия.
Ищецът има правен интерес от предявяването на ОУИ не само когато може да
придобие права, но и когато притежава право, което се оспорва или осуетява от
ответника. В случая ответникът неоснователно твърди да е изключителен собственик
на МСТИ в поземления имот, и в това свое качество извършва неправомерни действия,
с които смущава и възпрепятства упражняването на правото на собственост на ищеца
върху посочените сгради – изисква заплащането на парично обезщетение за ползването
на МСТИ, ограничава достъпа и извършва технически интервенции върху МСТИ, с
1
които неправомерно прекъсва електроподаването и водоснабдяването на сградите на
ищеца. Ето защо, защитата на ищеца изисква оборване на легитимацията на ответника
като изключителен собственик на МСТИ. Настоява се за отмяна на решението в
обжалваната му част, с което е отменено определението за даване ход на делото по
същество, и е прекратено производството по предявените от ищеца отрицателни
установителни искове.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално
легимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на частната жалба вх.№*********.03.2021 г., подаден
от „Слатина – Булгарплод“ООД, чрез адв. В. К. и адв. П. Г., в който се поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба. Ищецът е предявил
едновременно положителен установителен иск за собственост на 3% идеални части от
електропреносната и канализационната мрежа в поземления имот на ответника, и
същевременно – отрицателен установителен иск, че ответникът не е изключителен
собственик на същите МСТИ. И двата предявени иска касаят установяването на едно и
също право. Като е отхвърлил положителният установителен иск на ищеца за
собственост върху 3% идеални части от МСТИ в имота на ответника, съдът се е
произнесъл по спорния въпрос за принадлежността на правото на собственост на
процесните МСТИ, поради което изводите на съда за недопустимост на двата
предявени ОУИ са правилни и законосъобразни. Доколкото претенцията на ищеца
касае само 3% идеални части от процесните МСТИ, той не може да мотивира правен
интерес за останалите 97% идеални части. Настоява се за отхвърляне на частната
жалба.
При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт
е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е
подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното
задължение на съда да следи за допустимостта на производството във всяка негова
фаза, поради което е допустим.
По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:
При отрицателния установителен иск за собственост ищецът отрича изобщо
правото на собственост на ответника, поради което последният трябва да изчерпи в
процеса всички основания, на които то е могло да се породи. В конкретния случай,
ищецът отрича съществуването на изключително право на собственост на ответника
2
върху определени недвижими вещи. Следователно, ищецът не отрича правото на
собственост на ответника изобщо, а само частично, при това – без да уточнява каква
част от правото му на собственост се отрича, т.е. по същество се твърди, че трето лице
/неуточнено кое, но различно от ответника/, притежава някаква част /неуточнено
каква/ от правото на собственост върху недвижимите вещи – МСТИ, обслужващи
сградите на ищеца, на каквото и да е правно основание. За да се защити, ответникът
следва да отрече правото на собственост на всяко трето лице, върху каквато и да е част
от посочените недвижими вещи, на каквото и да е основание. Така предявен, искът в
действителност съставлява положителен установителен иск за съществуване на право
на собственост на трето лице /непосочено кое конкретно/, върху някаква част /не е
уточнено дали се касае за реално обособена или идеална част/ от посочените
недвижими вещи /МСТИ, обслужващи сградите на ищеца/. В случай, че се касае за
права на ищеца, то с предявяването на положителен установителен иск за правото си
на собственост върху 3% идеални части от посочените недвижими вещи /МСТИ,
обслужващи сградите на ищеца/, на претендираните от него три различни основания
/като прилежащи общи части към обект в хоризонтална етажна собственост, на
основание договор за приватизационна продажба, и по давност/ ищецът е изчерпил
правният си интерес от предявяването на иска. В случай, че ищецът иска да установи
права на собственост на трето, неучастващо в процеса лице, върху недвижимите вещи
- МСТИ, обслужващи собствените му сгради, то така предявеният положителен
установителен иск от една страна не е уточнен – за кое трето неучастващо в
производството лице се иска установяване на собственост, за каква част от правото на
собственост, и на какво основание, а дори да би бил уточнен, той е недопустим на
основание чл.26, ал.2 от ГПК. Соченият от ищеца правен интерес – да се опровергае
основанието, от което ответникът претендира права да изисква заплащането на
парично обезщетение за ползването на МСТИ, обслужващи сградите на ищеца, да
ограничава достъпа му, и да извършва технически интервенции върху МСТИ, с които
да прекъсва електроподаването и водоснабдяването на сградите на ищеца, е
удовлетворен чрез предявяването на исковете по чл.109 от ЗС, които са релевантни за
спора по тези искове и са включени в предмета на доказване по тях.
По изложените събражения, предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ответникът не е изключителен собственик на мрежи и съоръжения от
техническата инфраструктура за електроснабдяване, както и за водоснабдяване и
канализация, обслужващи собствените на ищеца сгради с идентификатор
68134.706.347.4 и 68134.706.347.13, които са разположени в поземлен имот с
идентификатор 68134.706.347, са недопустими, поради липса на правен интерес за
ищеца, както и на основание чл.26, ал.2 от ГПК, поради което производството по тях
правилно е било прекратено.
3
По изложените съображения Решение №260783/08.02.2021 г. в частта му с
характер на определение, с което е прекратено съдебното производство по предявените
при условията на евентуалност от ищеца против ответника „Слатина –
Булгарплод“ООД два отрицателни установителни иска с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ответникът не е
изключителен собственик на мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура за
електроснабдяване, както и за водоснабдяване и канализация, обслужващи собствените
на ищеца сгради с идентификатор 68134.706.347.4 и 68134.706.347.13, които са
разположени в поземлен имот с идентификатор 68134.706.347, е правилно и
законосъобразно, и следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260783/08.02.2021 г. в частта му с характер на
определение, с което е прекратено съдебното производство по предявените при
условията на евентуалност от ищеца против ответника „Слатина – Булгарплод“ООД
два отрицателни установителни иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника, че ответникът не е
изключителен собственик на мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура за
електроснабдяване, както и за водоснабдяване и канализация, обслужващи собствените
на ищеца сгради с идентификатор 68134.706.347.4 и 68134.706.347.13, които са
разположени в поземлен имот с идентификатор 68134.706.347.
Определението подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от
връчването му на страните, с частна касационна жалба пред Върховния касационен
съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4