Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261118 03.11.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12567 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н.,
чрез пълномощника си юрк. Н., е предявил против Г.В.И., ЕГН **********,***
искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумите от 687.32 лв. - главница, представляваща сбор от
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
02.12.2015 г. - 06.11.2018 г. за обект, находящ се в град П. **** *** и сумата
от 77.75 лв. - лихва за периода 29.02.2016 г. - 31.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 01.02.2019 г., до окончателното й изплащане, които суми са присъдените по
частно гр. дело № 1764/ 2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
В
исковата молба ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
смисъла на ЗРВКУ и за периода от 02.12.2015 г. – 06.11.2018 г. имал задължения
към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода в общ размер на 687,32 лв. за собствен обект, находящ се в гр. П.,
***. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно
описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за
който се дължи сумата. При забава в плащанията, абонатът следвало да плати и
законна лихва, като в случая дължимото мораторно обезщетение възлизало на
сумата от 77,75 лева за периода 29.02.2016 г. – 31.12.2018 г. Ответникът
фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията
между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия.
Отчетът в имота на потребителя бил извършван по показания на неизправно
измервателно устройство. Като потребител е бил длъжен да поддържа в изправност
монтираните индивидуални измервателни устройства в собствения си имот. При
условията на неизправно измервателно устройство на ответника били начислявани
по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за нетоплофицирано жилище на
всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек
на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж
на измервателно устройство. Абонатът бил уведомяван многократно за
необходимостта от монтиране на годни измервателно устройство, но действия от
негова страна не били последвали. Тъй като посочените по-горе суми за
консумираните услуги не били платени, срещу ответника било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Издадената заповед за
изпълнение била редовно връчена при условията на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК,
поради което в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК ищецът предявил
настоящите установителни искове. Моли за уважаването им. Претендира разноските
в настоящото и заповедното производство.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.
Оспорва ищецът да е бил изправна страна в правоотношението, да е доставял
твърдените услуги, като търсените суми да са правилно начислени и определени
като размер. Оспорва се ответника да е бил собственик или ползвател на
процесния имот или да е имал каквато и да било облигационна обвързаност с
дружеството. Посочва, че в карнетите нямало подпис на потребителя или негов
представител, при което отчитането не се установявало, а нямало твърдения за
служебно начисление. Във връзка с това изцяло се оспорва редовността на
водените търговски книги и записванията от ответното дружество. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1764/2019 г. на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против
ответника за сумата от 687.32 лв. - главница, представляваща сбор от неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 02.12.2015
г. - 06.11.2018 г. за обект, находящ се в град П., *** и сумата от 77.75 лв. -
лихва за периода 29.02.2016 г. - 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., до
окончателното й изплащане, както и разноските по заповедното производство в общ
размер на 325 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Процесуалният
представител на ищеца признава факта, че ответникът е изплатил почти изцяло
дължимите от него суми, като непогасени са останали само 1,98 лв. – главница
дължима за периода от 01,10,2018 г. до 01,11,2018 г. и направените по заповедното и по настоящото
производство разноски.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Ищецът
признава неизгодния за него факт, че ответникът е изплатил почти всички свои
задължения, като неизплатени са останали 1,98 лева.
Поради гореизложеното така предявения иск следва да
се уважи само за сумата от 1,98 лв., а за разликата над уважения до пълно
предявения размер следва да се отхвърли, като платен в хода на процеса.
По
отношение на разноските:
Отговорността за разноските по делото е
задължението на едната страна да плати направените разноски на другата
страната, в чиято полза съдът е решил делото. Фактическият състав, от който
отговорността за разноски се поражда, включва следните предпоставки:
неоснователно предизвикан правен спор; реално направени разноски, причинени от
водене на дело по повод на този спор и своевременно направено искане за
присъждането им.
Уважаването на искането на ищеца за разноски е
обусловено от основателността на главната претенция. Извършеното от ответника
доброволно изпълнение представлява извънсъдебно признание с конклудентни
действия на главното вземане. Доколкото признанието представлява изявление за
неизгоден за страната факт, съдът го кредитира като годно доказателствено
средство, достатъчно да обуслови извод за съществуване на вземането за
главницата и мораторната лихва към момента на подаване на исковата молба.
Тъй като ответникът с поведението си е
станал причина за завеждане на делото – извършил е плащане на задължението си
след завеждане на делото, поради което съдът намира, че са налице основанията
на чл. 78 ал. 2, тълкувани по аргумент на противното и ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени-
внесена държавна такса в размер на 75 лева и 300 лева – депозит за особен
представител. Следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело №
1764/2019 г. по описа на ПдРС разноски, които са в общ размер от 325 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.В.И.,
ЕГН **********,***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, представлявано от у. С. Л. Н. сумата от 1,98 лв. - главница,
представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 01,10,2018 г. до 01,11,2018 г. за обект,
находящ се в град П., ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 01.02.2019 г. до изплащане на вземането, за които вземания „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1764 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата до пълния предявен размер от 687,32 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено по отношение на Г.В.И., ЕГН **********,
че дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД сумата от 77.75 лв. -
лихва за периода 29.02.2016 г. - 31.12.2018 г.
ОСЪЖДА Г.В.И., ЕГН **********,*** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.,
направените по делото разноски в размер на 375 лева и сумата от 325 лева, представляваща разноски по частно гр. дело №
1764/2019 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ