Р Е Ш
Е Н И Е
№ 160/13.04.2020г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя
Видова и с участието на прокурор Олег
Димитров при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия
Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 122 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
от 13.12.2019 г. по АНД № 349 по описа за 2019г. на Районен съд – Берковица, с
което е потвърдено наказателно постановление № 12-000725 от 30.09.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Монтана, с което на „Х*** 2012”, ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И.Л.Т., за извършено
административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във
вр. чл.414, ал.3 от КТ.
Касационният жалбоподател „Х*** 2012”, ЕООД представлявано от собственика и
управителя И.Л.Т., редовно
призован не се явява, представлява се от адвокат Ц.Д. от МАК. В жалбата и в
писмено становище по делото навежда доводи за неправилност на решението на
първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон. Излага доводи, че установеното на място лице не е работело в
обекта ползван от касатора, както и че в случай се касае за маловажност на
извършеното нарушение. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответника по касационната жалба Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален
представител старши юрисконсулт С*** К*** в писмено становище, оспорва
жалбата и моли решението да остане в сила, поради липса на сочените касационни
основания за отмяна на решението, тъй като са налице доказателства за безспорно
извършено административно нарушение, квалифицирано по чл.62, ал.1 от КТ. Претендира
сторените по делото разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Берковица е приел от фактическа
страна, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
инспектори на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана в заведение „К***
аперитив” гр.В*** , обект на „Х*** 2012”, ЕООД с ЕИК * на 08.08.2019год. в 15,10часа е констатирано,
че търговското дружество в качеството си на работодател, представлявано от
управителя И.Л.Т. е допуснало да работи лицето П*** Н*** К*** с ЕГН * престирайки
работна сила, като „сервитьор” с фиксирано работно време от 08,00часа до
16,00часа с уговорено трудово възнаграждение, без отношенията при предоставяне
на работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без сключен трудов
договор в писмена форма. Нарушението е констатирано с протокол от извършена
проверка на място на 08.08.2019г. и по документи на 13.08.2019год.
Съставен бил АУАН №12-000725 от 13.08.2019год., в който за нарушена е
посочена разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, като във
възражения на нарушителя е отразено, че „….Памела не е работила, а е седяла с
управителя на бар масата…., като са показали разрешение за работа“.
При тази фактическа обстановка въззивния съд е приел, че в
случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.62,
ал.1 от КТ, като е кредитирал приложените по административната преписка писмени
доказателства и събраните гласни такива в хода на проведеното съдебно
следствие. Наведените с касационната жалба оплаквания, направени и във
въззивното производство не се споделят и от настоящият касационен състав, тъй
като безспорно от приложената декларация на л.14 от въззивното производство се
установява, че лицето П*** Н*** К*** е
престирала работна сила, като „сервитьор” с фиксирано работно време към „Х*** 2012”,
ЕООД с ЕИК * , без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени,
като трудови правоотношения и без сключен трудов договор в писмена форма. По
своя предмет декларираното собственоръчно от страна на П*** Н*** , съдържа
всички характеристики на едно трудовоправно правоотношение, а именно работен
режим, заплащане, работно време и т.н. , между търговското дружество и лицето П*** Н*** К*** , което представлява
административно нарушение по чл. 62, ал.1
във вр. чл. 1, ал.2 КТ. Изведените от районния съд изводи в тази насока са правилни, в
съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства които е
кредитирал, с оглед на което правилно е потвърдено и обжалваното пред съда
наказателно постановление. Още повече, че и от показанията на разпитаните по
искане на касатора свидетели се установява, че за К*** са били подадени
документи за издаване на разрешение от ИТ за работа, тъй като е била
непълнолетна и към момента на проверката не е имала сключен трудов договор. А
от приложените писмени доказателства се установява, че на следващия ден след
проверката с К*** е сключен и трудов договор за длъжност „сервитьор“.
Инкриминираното в атакуваното НП деяние
съставлява от обективна страна административно нарушение, за което правилно е
ангажирана административната отговорност на „Х*** 2012”, ЕООД с ЕИК * ,
доколкото при анализа на събраните писмени и гласни доказателства, кредитирани
с доверие по отношение на инспекторите извършили проверка на място и по
документи и на плоскостта на собственоръчно оформените от К*** в приложения
констативен протокол данни се установява безспорно, че при извършена проверка
на място на 08.08.2019год. в 15,10часа е констатирано, че търговското дружество
в качеството си на работодател, представлявано от управителя И.Л.Т. е допуснало
да работи лицето П*** Н*** К*** с ЕГН * престирайки работна сила, като
„сервитьор”, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени,
като трудови правоотношения и без сключен трудов договор в писмена форма.
За прецизност, с оглед неоснователност
възражението на касатора за липса на субективна страна към извършване на
административното нарушение, следва да се отбележи, че в специалния закон КТ е
съобразена и разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, където за юридическите лица е
предвидена особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която
законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е
характерна за физическите лица.
Настоящият състав намира, че наказващия
орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН и преди издаването на
НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността на АУАН. Нарушението -
наличие на работник, който престира работна сила, без отношенията да са уредени
с трудов договор в писмена форма, е безспорно установено от приложените писмени
доказателства. В този смисъл неоснователни са доводите и възраженията на
процесуалния представител на административно наказаното дружество. Спецификите
на работата на работодателя не може да бъде извинителна, с оглед на правното
значение, което законодателя придава на защитата на наемния труд, респективно
действителността на трудовите правоотношения.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че
наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН, същото е правилно определено, в размер на законноустановеният
по чл.414, ал.3
от КТ и съобразено с целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН. Предвид разпоредбата на чл. 415в от КТ нарушението не може да се квалифицира като "маловажно",
в който смисъл районният съд е изложил правилни и обосновани мотиви.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното
решение не е допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила.
Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е
приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно
наказателните разпоредби по Кодекса на труда
В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието
на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на
Районен съд – Берковица, други такива не бяха установени и при служебно
дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната
администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено
поисканото юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00лева
/осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП).
По изложените
съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 13.12.2019 г. по АНД № 349 по описа за
2019г. по описа на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено наказателно
постановление № 12-000725 от 30.09.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Монтана.
ОСЪЖДА „Х*** 2012”, ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И.Л.Т. да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, сумата от 80.00лева /осемдесет/,
представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: