№ 343
гр. гр.Велинград, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева В.ова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева В.ова Гражданско дело №
20225210100322 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 422 ГПК
Образувано е по искова молба, депозирана от„ЕОС Матрикс“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Малинова Долина, ул.
„Рачо ПетковКазанджията“ № 4-6, с ЕИК *********, представлявано от Р.
Ив.М.Т. - управител, против Д. А. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, ул.“*****“ № 20 , с която са предявени искове с правно
основание чл.422 ГПК във вр.с чл. 99 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, с които
се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото сумата от 3787.76лв., представляваща част от общо дължимата
главница в размер на 6 287.76лв., по Договор за потребителски кредит,
обезпечен с поръчителство № РК08010145 от 29.10.2008г., ведно със законни
лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-26.01.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата и – сумата от 245.15лв., представляваща лихва за забава
върху претендираната главница, за периода от 02.06.2021 г. до дата на
подаване на заявление в PC Велинград- 26.01.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 53 от 26.01.2022 г., по гр.д. № 78, по описа
Велинградския районен съд за 2022 г..
Ищецът излага, че подал заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение,което било уважено, като в срока по чл. 414 ГПК, ответникът е
възразил срещу дължимостта на сумите, поради което е налице правен
интерес от предявяване на установителния иск. Твърди, че между ответника и
„Стопанска и инвестиционна банка" АД /СИБАНК/ на 29.10.2008г. е сключен
Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК08010145
от 29.10.2008г., по силата на който Д. А. Т., с ЕГН **********, е получил
потребителски кредит в размер на 7000лв., който се задължил да върне на 120
месечни анюитетни погасителни вноски с краен срок на погасяване
29.10.2018г г.. Излага, че след усвояването кредитополучателят погасил част
от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като
останала непогасена сума в размер на 7 430.08лв., като поради изтичане на
крайния срок за издължаване на кредита вземането е станало изцяло
изискуемо. Сочи, че на 28.09.2012 г. е сключен Договор за цесия и
приложенията към него между „СИБАНК” АД, с ЕИК ********* и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който процесното
задължението на ответника е прехвърлено на ищцовото дружество. Твърди се,
че ответникът е уведомен за цесията, като съгласно пълномощно цесионера е
изрично упълномощен от цедента да извършва уведомяването. Твърди се, че
на 01.10.2021 г „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е пристъпило към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до
Районен съд гр.Велинград за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу длъжника за сумата: за 3 175.70лв., от които: Главница – 2500 лв.
част от общо дължимата главница в размер на 6 287.76лв., лихва за забава -
675.70лв. /за претендиралата главница/. Образувано било частно гражданско
дело № 547/2021г. по описа на Районен съд гр.Велинград, по което била
издадена Заповед за парично изпълнение, като ответникът подал възражение,
и впоследствие бил подаден иск с правно основание чл.422 ГПК, който бил
уважен изцяло съгласно Решение №13/12.01.2022 по г.д. № 737/21 г., по
описа на PC Велинград. Поради изложеното се моли да бъдат уважени
предявените искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК депозира отговор, чрез процесуалния
си представител адв. Д., с който изразява становище, че предявения иск е
неоснователен, като го оспорва по основание и размер. Релевира възражение
за погасяване по давност на претенцията за главница и лихва за забава.
Оспорва процесуалната легитимация на ищцовото дружество с твърдение, че
2
договорът за цесия не е породил действие спрямо ответника. Поддържа, че
договорът за потребителски кредит съдържа неравностойни клаузи, които са
нищожни. Моли, съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове и да присъди на ответника направените по делото
разноски в заповедното и в настоящето исково производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 92 и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че между цедента „СИБАНК“ ЕАД и ответникае налице валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на което е
предоставило на ответника процесната сума, а за него е възникнало
задължение за връщане на заетата сума; 2. настъпилата изискуемост на
вземанията
По релевираните възражения за нищожност на клаузите от процесния
договор следва да докаже пълно и главно, че същите са възникнали
вследствие на индивидуално договаряне с ответника, алтернативно, че не
противоречат на императивни законови разпоредби.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания,
както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
С доклада по делото с оглед твърденията на страните е безспорно,
установено с Решение 13/12.01.2022 г., постановено по г.д. № 737/21 г., по
описа на Велинградския районен съд, влязло в законна сила на 27.06.2022 г.,
след като е потвърдено с решение № 223/27.06.2022 г., по в.г.д. № 236/2022,
по описа на Окръжен съд Пазарджик, че между „Стопанска и инвестиционна
банка" АД /СИБАНК/ и ответника на 29.10.2008г. е сключен Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК08010145 от
29.10.2008г., по силата на който Д. А. Т., с ЕГН **********, е получил
потребителски кредит в размер на 7000лв., който е валиден и е породил
действие между страните, ищцовото дружество е цесионер по Договор за
цесия и приложенията към него, по силата на който е придобил вземането на
кредитодателя „СИБАНК“ АД срещу ответника, която цесия е надлежно
3
съобщена на последния.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 29.10.2008 г. по банковата сметка на ответника е преведена
сумата от 7000 лв. с основание „усвояване на кредит“. Вещото лице сочи, че
задълженията на ответника към 26.01.2022 г. са в размер на: сумата от
6287,76 лв.- главница и сумата от 251,49 лв.- лихва за забава, за периода от
02.06.2021 г. до 26.01.2022г. върху главница в размер на 3787,76 лв.
Съдът предвид правото да извърши служебна проверка относно
наличието на неравноправни клаузи в договора, намира че такива не са
налице в процесния договор.
По делото не се твърди, а и не се доказва процесните задължения да са
погасени, чрез плащане. Спорно между страните е дали задълженията са
погасени по давност. От процесния договор се установява, че вземането е с
краен срок за погасяване на 29.10.2018 г., следователно от тази датата е
запознал да тече петгодишния срок по смисъла на чл.110 ЗЗД. В този смисъл
следва да се съобрази дали заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК е депозирано от ищеца след изтичането на предвидения в
посочената разпоредба давностен срок по арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116 а
ЗЗД. При съобразяване изложеното следва да се приеме, че няма задължения,
които се явяват погасени по давност, поради което възражението е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Ето защо исковете се явяват
доказани по основание и размер и като такива следва да бъдат уважени
изцяло при съобразяване диспозитивното начало в гражданския процес.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1
ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на
601,51 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство,
съгласно доказателствата и списък по чл. 80 ГПК.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
4
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Малинова Долина, ул.
„Рачо ПетковКазанджията“ № 4-6, с ЕИК *********, представлявано от Р.
Ив.М.Т. - управител, против Д. А. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Велинград, ул.“*****“ № 20, искове с правно основание чл.422 ГПК във
вр.с чл. 99 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, че Д. А. Т., с ЕГН **********
ДЪЛЖИ НА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 3787.76лв.,
представляваща част от общо дължимата главница в размер на 6 287.76лв., по
Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК08010145
от 29.10.2008г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-26.01.2022 г.,
до окончателното изплащане на сумата и – сумата от 245.15лв.,
представляваща лихва за забава върху претендираната главница, за периода
от 02.06.2021 г. до дата на подаване на заявление в PC Велинград- 26.01.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 53 от 26.01.2022 г., по
гр.д. № 78, по описа Велинградския районен съд за 2022 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. А. Т., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Велинград, ул.“*****“ № 20, ДА ЗАПЛАТИ на „„ЕОС
Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
Малинова Долина, ул. „Рачо ПетковКазанджията“ № 4-6, с ЕИК *********,
представлявано от Р. Ив.М.Т. - управител, сумата от 601,51 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5