Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 02.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието
на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки КАНД № 104 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна
жалба от Р.К.Й. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №23/26.05.2021 г.,
постановено по анд
№396/2021 г. по описа на Районен съд-Кърджали. В жалбата се твърди
незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Касаторът счита, че по отношение
на нарушението на чл. 103 от ЗДвП, което се твърди да е извършил, следва да се приложи нормата на чл. 185 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 20 лв., като намира за неприложима
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Иска от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение, както и процесното
наказателно постановление.
Ответникът
по жалбата – началник на РУ - Кърджали
при ОД на МВР-Кърджали, не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното
решение за законосъобразно. Счита, че неоснователно се иска приложение на
санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП. По отношение на касатора
било установено, че е нарушил чл. 103 от ЗДвП, поради което правилно
наказващият орган е отнесъл това нарушение към санкционната разпоредба на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Счита също, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административният съд, след
като извърши проверка на обжалваното
решение, във
връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано
лице - страна по анд №396/2021 г. по описа на КРС, а
по същество е неоснователна.
С оспореното решение, съдът е изменил
Наказателно постановление № 21-1947-000055
от 16.02.2021 г., издадено от началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с
което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора
е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като е намалил размера на
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 2 месеца на 1
месец, и е потвърдил НП в останалата му част. С горното решение, касаторът е осъден да
заплати на ОД на МВР и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
За да постанови решението си районният съд е приел, че АУАН и НП са били съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и от компетентни органи. Съдът
не констатирал нарушение на разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН, като е приел, че в АУАН е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които е извършено, като са били посочени и нарушените законови разпоредби.
Спазено било изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в издаденото НП да бъде
дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Съдът е намерил
за безспорно установено, че
жалбоподателят не е изпълнил нареждане, дадено по предвидения в ЗДвП ред, а
именно: при подаден сигнал със стоп-палка от униформен служител на МВР, да спре
на посочено от контролния орган място. Това неподчинение се установило от
непротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели, участващи в
проверката. Извършеното деяние съответствало на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която попадала в обхвата на санкционната такава на чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП. Същевременно обаче, позовавайки се на нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, първоинстанционния съд намерил, че е налице
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което намалил
размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 2
месеца на 1 месец, т.е. към определения в закона минимум.
Настоящия
състав намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е
законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на
цялостен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е направил законосъобразни
правни изводи относно оспореното НП. По съществото
на спора правилно е установено, че касаторът в настоящото производство е осъществил виновно състава на нарушението
по чл.103 от ЗДвП и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност
по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
При
постановяване на обжалваното решение не е било допуснато твърдяното от касатора неправилно приложение на материалния закон. Не се
възприемат от настоящата инстанция доводите на касатора
за неприложимост на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Сочената
за нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП, вменява задължение на водача на МПС,
при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
Разпоредбата
на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на която е основано НП, предвижда административно
наказание за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. Посоченото от наказващия орган нарушение се изразява в
това, че след подаден сигнал със стоп–палка от контролния орган, наказаният водач
не е спрял. Това поведение представлява неизпълнение на нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението, по смисъла на ЗМВР, във вр.
с чл.170, ал.3 от ЗДвП, и относима за извършеното административно
нарушение е именно санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
По
изложените съображения, настоящият състав счита, че обжалваното решение е
законосъобразно. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се
установи, че процесното решение е и валидно и допустимо, поради което
и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №23/26.05.2021 г., постановено по нахд №396/2021
г. по описа на Районен съд-Кърджали.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.