№ 3029
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110216598 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. З. против наказателно постановление
(НП) № 23-4332-024903/18.10.2023 г., издадено от началник група в СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, както и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното НП. Жалбоподателят изразява несъгласие с изложената в АУАН
и наказателното постановление фактическа обстановка. Твърди, че АНО не е
събрал всички относими доказателства въпреки подадено възражение срещу
акта. Посочва, че от описаните обстоятелства не се установява къде са били
позиционирани актосъставителят и свидетелят по акта, за да може да се
направи преценка на кое от нарушенията същите са били очевидци. Излага
доводи за допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, както и за липсата на единство между описанието на твърдяното
нарушение, дадената му правна квалификация и санкциониращата норма.
1
Твърди, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни за това лица. Моли НП
да бъде отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Й., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В
допълнение акцентира върху противоречия в показанията на свидетелите по
делото. Твърди, че не е установено мястото на извършване на нарушението,
като ако се касае за извършване на две нарушения едно след друго, то това не
е описано нито в АУАН, нито в НП с посочване на отделно време и място на
извършване. Излага доводи за несъответствието на заявеното от полицейските
служители с отразеното в справката от джипиес системата на служебния
автомобил. Посочва, че АНО не е изискал своевременно записи от
видеокамери. Счита, че няма достатъчно доказателства, които да установяват
извършено нарушение, мястото и времето на извършването му. Моли НП да
бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в
откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк. Х. и от
юрк. С. се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното
НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 23.06.2023 г., около 21.25 часа, в гр. София, М. С. З. управлявал лек
автомобил с рег. № **** по бул. „Александър Стамболийски“ с посока на
движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“, като бил
придружаван от свидетеля Б. П. Б.. На кръстовището на бул. „Александър
Стамболийски“ и ул. „Инж. И. И.ов“ водачът З. не съобразил поведението си с
поставения пътен знак „Г4“, указващ посока за движение направо или
надясно, като извършил маневра обратен завой, продължавайки движението
си по бул. „Александър Стамболийски“ в посока ул. „Одрин“. След което
движейки се на същия булевард в посока от ул. „Одрин“ към бул. „Ген.
Скобелев“, жалбоподателят форсирал двигателя и с последователно завИ.е
2
наляво и надясно извел автомобила извън контрол, което довело до загуба на
сцепление на задните гумите. Действията на водача били възприети
непосредствено от свидетелите И. С. С. и И. Г. Т. – полицейски служители в
03 РУ-СДВР, които по същото време се движели със служебен автомобил с
рег. № **** и последвали управляваното от жалбоподателя МПС. След
подаден светлинен и звуков сигнал водачът бил спрян за проверка на бул.
„Ген. Скобелев“ срещу № 62 А, в близост до кръстовището с ул. „Партений
Нишавски“.
Свидетелят И. С. – на длъжност ст. полицай при 03 РУ-СДВР, съставил
срещу М. С. З. акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 353334/23.06.2023 г. за извършени нарушения на чл.6, ал.1 от ЗДвП и на
чл.104б, ал.2 от ЗДвП. Нарушителят се запознал със съдържанието на акта,
вписал собственоръчно възражения в него и отказал да подпише същия, което
било удостоверено с подписа на един свидетел. Получил обаче лично препис
от акта. В законоустановения срок постъпило писмено възражение с
подробни доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и липсата на извършени нарушения от фактическа страна.
Въз основа на съставения АУАН и като счел възражението за
неоснователно началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал
атакуваното наказателно постановление № 23-4332-024903/18.10.2023 г., с
което на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП на М. С. З. било наложено
наказание глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, както и
на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП била наложена глоба в размер на
3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП. НП било връчено на 30.10.2023 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите И. С. С., И. Г. Т. и Б. П. Б. (частично), както и от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК –
възражение с вх. № УРИ 433200-72448/26.06.2023 г., справка картон на водача
З., докладна записка, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121к-
13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност, заповед № 513з-4530/31.05.2022 г. на директора на СДВР, копие на
проект за организация на движението на бул. „Александър Стамболийски“ в
района на кръстовището с ул. „Инж. И. И.ов“, справка рег. № 227р-
3
6303/13.03.2024 г. ведно с пътни листа и справка рег. № 227р-
10158/20.04.2024 г., справка от Столична община.
Обстоятелствата относно извършените нарушения се установяват от
показанията на свидетелите С. и Т., на които съдът даде вяра като
последователни, житейски логични и кореспондиращи както помежду си,
така и с събраните по делото доказателства – в частност със съставената
докладна записка и с проекта за организация на движението на бул.
„Александър Стамболийски“ в района на кръстовището с ул. „Инж. И. И.ов“.
Свидетелите С. и Т. са възприели непосредствено както извършената маневра
обратен завой, така и осъществяването на т.нар. „дрифт“ от жалбоподателя З.,
извеждайки автомобила извън контрол с поднасяне на задната му част. И
двамата последователно заявяват, че са се движили със служебния автомобил
на МВР с видимост към процесното МПС, явяват се свидетели-очевидци на
извършените нарушения, като в хода на съдебното следствие в достатъчна
степен изясняват релевантната фактическа обстановка, имат добре съхранен
спомен, поради което не е изначално необходимо да има видеозаписи за
несъмненото установяване на вмененото на З. нарушение. Полицейските
служители подробно и непротиворечиво описват маршрута както на
автомобила, управляван от жалбоподателя, така и на служебното МПС на
МВР, като единствено свидетелят Т. твърди, че автомобилът е изведен извън
контрол и е поднесъл наляво и надясно при извършването на завой към бул.
„Ген. Скобелев“, докато свидетелят С., който има по-добре съхранен спомен
за случая, уточнява, че т.нар. „дрифт“ е осъществен на бул. „Александър
Стамболийски“, непосредствено след извършване на маневрата обратен
завой. Съдът отдава констатираното разминаване в показанията им на
изминалия период от време и естеството на служебните им задължения, но
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената
служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални
пороци. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля Б.
единствено в частта, че на процесните дата и място жалбоподателят З. е
управлявал лекия автомобил „***“ и че той е присъствал по време на
полицейската проверка. Настоящият съдебен състав обаче не дава вяра на
заявеното от Б., че не е имало поднасяне на автомобила, тъй като това
категорично се опровергава от показанията на полицейските служители. При
4
преценката на достоверността на показанията му следва да се отчете и
заинтересоваността на свидетеля Б. предвид личните му отношения с
жалбоподателя, на които съдът отдаде и твърденията му за неизвършване на
т.нар. „дрифт“.
От приложените справки относно маршрута на служебен автомобил с
рег. № ****, обхващащи периода от 21.00 ч. до 21.30 ч., се установява, че
действително полицейските служители са правили обход на маршрута и са се
намирали именно в района, в който те заявяват и е отразен в АУАН и НП като
място на извършване на нарушенията. Видно е, че автомобилът на МВР се е
движил по бул. „Александър Стамблийски“, след което е завил към бул. „Ген.
Скобелев“ и има престой за времето от 21.21 ч. до 22.20 ч. на ул. „Партений
Нишавски“, където и С. и Т. твърдят, че е извършена проверката и съставен
актът. Предвид това съдът намира, че полицейските служители са имали
възможност да възприемат непосредствено извършване на нарушенията, като
е житейски обосновано предвид изминалия период от време да не могат да
възпроизведат с пълна точност тяхното движение преди установяване на
нарушенията. Според настоящия съдебен състав разминаването между
посочения в АУАН час и отразените в справките е незначително и не води до
твърдяната от жалбоподателя неяснота.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на
доказване фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира в цялост.
От проекта за организация на движението на бул. „Александър
Стамболийски“, се установява, че действително в района на кръстовището с
ул. „Инж. И. И.ов“ има поставен пътен знак „Г4“, указващ посока на
движение направо или надясно.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
5
ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжности и
правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно т.2.2. от
същата полицейските органи, положили успешно изпит за познаване
съдържанието на ЗДвП, са оправомощени да съставят актове за установяане
на административни нарушения, а съгласно заповед № 513з-4530/31.05.2022
г. на директора на СДВР актосъставителят И. С. С. е издържал такъв изпит.
На основание т.3.10. от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи началникът на група „Административнонаказателна
дейност“, каквато длъжност е заемала Г.Б., е надлежно оправомощен да
издава наказателни постановления.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН.
Oбстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съдът
не споделя доводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила относно установените от АНО фактически
положения, като в хода на административнонаказателното производство са
събрани необходимите доказателства за изясняване на фактическата
обстановка по случая. Както в АУАН, така и в НП са описани фактическите
обстоятелства с необходимата конкретика, които позволяват на лицето да
разбере при какви обстоятелства се твърди да е извършено всяко едно от
нарушенията, респективно да организира защитата си. От една страна при
описание на обстоятелствата на нарушението както в АУАН, така и в НП
подробно е описан маршрутът на процесното МПС и е посочено, че то се
движело по бул. „Александър Стамболийски“, посредством което може да
бъде индивидуализирано с необходимата конкретика мястото на извършване
на нарушението. Налице е надлежно описание и индивидуализация на две
нарушения, с отделна конкретизация на точното място на извършването им,
като не е отразен отделен час предвид извършването им непосредствено едно
след друго, поради което неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя
в тази насока. В тази връзка следва да се отбележи, че точният час на
извършване на нарушението не е възведен от ЗАНН като задължителен
6
реквизит нито на АУАН, нито на НП, поради което непосочването или
приблизителното му посочване, не опорочава нито АУАН, нито НП и не е
самостоятелно основание за отмяна. За да е съществено едно подобно
нарушение, то действително трябва да е ограничило правото на защита на
лицето, което да не е разбрало при какви обстоятелства се твърди да е
извършено нарушението, което в случая не е налице.
Неоснователни са и доводите, изложени във възражението, за
допуснато съществено нарушение, изразило се във връчване на нечетлив
препис от АУАН. Запознаването със съдържанието на АУАН представлява
предявяване на обвинение за извършване на административно нарушение и се
удостоверява от нарушителя с подписването на акта. Подписът представлява
изявление на нарушителя, с което потвърждава, че е запознат с повдигнатото
му обвинение. Законодателят е предвидил в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, че отказът
да се подпише акта се удостоверява с трите имена и подписа на един
свидетел, който да замести липсващото изявление, потвърждаващо
изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В случая процедурата е
спазена, тъй като удостоверяването на горното обстоятелство - отказът да се
подпише актът, е установено с подписа на един свидетел, АУАН е предявен
на нарушителя за запознаване, но той не е бил съгласен с констатациите в
него, вписал е собственоръчно подробни възражения, поради което съдът
намира, че жалбоподателят е бил надлежно запознат с
административнонаказателното обвинение. В случая са били постигнати
целите на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 43 ЗАНН да бъде известен
нарушителят за предприетите действия и да бъде гарантирано правото му на
защита, т. е. съответните органи са проявили дължимата процесуална
активност да запознаят нарушителя за започналото производство.
Относно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП:
Съдът намира, че жалбоподателят З. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В
случая З. като водач на МПС не е съобразил поведението си с пътен знак
7
„Г4“, указващ посока на движение направо или надясно, като е направил
маневра обратен завой. Нарушението е било извършено с форма на вината
пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
искал неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е формално не е
необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца, относно
общественоопасните му последици.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че
административнонаказващият орган неправилно е посочил приложимата
санкционна разпоредба, предвиждаща административно наказание за така
извършеното нарушение. Разпоредбата на чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП
предвижда отговорност за водач, който навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство. Пътните знаци за
въвеждане на забрана са посочени в чл.47 от ППЗДвП, като забрана за
влизане на ППС се въвежда с пътни знаци „B-1“, „В-2“ и следващите, в
частност забраната за извършването на обратен завой се въвежда с пътен знак
В-23. С пътен знак „Г4“, който не е бил спазен от жалбоподателя в процесния
случай, се указва задължително направление за посоката на движение, а
именно движение само направо или надясно след знака, съответно същият не
е от категорията на забранителните знаци. Санкционната разпоредба,
съответстваща на извършеното нарушение, е тази на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП,
предвиждаща глоба от 150 лева, за водач, който не спазва сигналите на
пътните светофари, предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението. Съдът обаче няма възможност да измени НП и да
приложи правилната санкционна разпоредба, тъй като би се утежнило
положението на жалбоподателя предвид законоустановения по-висок размер
на предвиденото административно наказание „глоба“. С оглед на това
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно в тази му
част.
Относно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП:
Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като
жалбоподателят З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
8
вмененото му административно нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона
не се съдържа легална дефиниция относно „ползването на път за други цели,
освен за превоз на хора и товари“, което предполага запълването на
бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка
хипотеза. В случая както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички
елементи от състава на нарушението, а именно, че водачът чрез форсиране и
последователно завИ.е в ляво в дясно, довело до загуба на сцепление на
задните гуми на автомобила, загубил контрол над моторното превозно
средство. Съзнателното опасно шофиране, чрез преднамерено поднасяне на
автомобила чрез загуба на сцепление на задните му гуми, в никакъв случай не
представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за
превоз на хора и товари. Следва да се отбележи, че без значение за
съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига
крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ,
боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка
или по друг начин (в този смисъл Решение № 994 от 16.02.2023 г. по адм. д.
№ 10288/2022 г. по описа на АССГ). В конкретния случая, боравейки със
системите на автомобила, жалбоподателят е постигнал ефект на т.нар.
„дрифт“ (плъзгане на автомобила, като се загубва сцеплението на задните
гуми), който ефект не би могъл да настъпи при нормалното управление на
МПС.
Съдът счита, че нарушението е извършено виновно, при форма на вина
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят в качеството си на водач на МПС
съзнателно е използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с предназначението му за управление на МПС с цел
превоз на хора и товари, като е целял загубата на сцепление на гумите на
автомобила.
Административнонаказващият орган правилно е приложил
санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и е наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Предвид
абсолютно определения размер на административните наказания за съда не
9
съществува възможност да измени НП в тази му част.
Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая. А дори и същата да намираше
приложение, нарушението, извършено от З., не би могло да се квалифицира
като маловажно, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от същия вид. Подобно поведение по пътната
мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на
намиращото се в автомобила лице, но и на останалите участници в
движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
024903/18.10.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, в частта, с която на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на
М. С. З. е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-024903/18.10.2023 г.,
издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, в частта,
с която на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП на М. С. З. е наложена
глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10