Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./19.03.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА
МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8615/2017 г.
Производството е образувано по предявен
от В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:*** срещу „П.” ЕООД,
ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** и „*,
със седалище и адрес на управление:*** иск с правна квалификация чл. 135, ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъде обявена за относително недействителна спрямо
ищцата сделката, обективирана в договор за покупко-продажба на движими вещи от
01.11.2016 г., заверен за вярност на 01.12.2016 г., сключен между първия
ответник „П.” *, ЕИК * и „*”
ЕООД
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ищцата В.Д.С., ЕГН **********
е сключила трудов договор с „П.” ЕООД, ЕИК *, по който е заемала длъжността
„продавач-консултант” в автосервиз за ауспуси, находящ
се в град * като
трудовото правоотношение е прекратено на 28.10.2016 г. Работодателят „П.” ЕООД,
ЕИК * не е заплатил
дължимите трудови възнаграждения за месец юни, юли, август, септември и
октомври 2016 г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2014, 2015 и 2016 г. Относно дължимото трудово възнаграждение и обезщетението
за неползван платен годишен отпуск ищцата е предявила искови претенции срещу
работодателя „П.” ЕООД, ЕИК *, въз основа на което е образувано гр.д. № */2017 г. по описа на Районен съд,
град *. Посочва, че
е кредитор по отношение на първото ответно дружество. Твърди се, че с договор
за покупко-продажба на движими вещи от 01.11.2016 г., заверен на 01.12.2016 г.
с предмет две машини за огъване на тръби „ВEND – PAK INC”, на стойност 1800 лева, сключен между ответниците в
настоящото производство се увреждат интересите на ищцата като кредитор, тъй
като „П.” ЕООД не разполага с друго имущество годно да я удовлетвори. Излагат
се съображения, че действителната дата на договора е датата, на която същият е
заверен – 01.12.2016 г. В исковата молба се излагат твърдения, че дружеството „П.”
ЕООД, ЕИК * е собственост
на *, която е
свекърва на * управляваща „П.”
ЕООД като последната се занимавала с всички дейности на дружеството „П.” ЕООД
като заплащала заплати на работниците, управлявала дружествените работи и
представлявала същото, макар че не била управител на същото от 2013 г. Посочва
се, * не само е
знаела за задълженията на „П.” ЕООД към ищцата, но и се опитвала по всякакъв
начин да препятства възможността за удовлетворяване на вземането. Счита, че са
налице всички предпоставки на чл. 135 ЗЗД, поради което моли за уважаване на
исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на „П.” ЕООД, със седалище и адрес
на управление:***, със съдебен адрес:***. Оспорва изцяло исковата претенция
като счита, че същата е неоснователна. Не се оспорва обстоятелството, че между
ищцата и първия ответник е налице висящо трудово дело, което е образувано
няколко месеца след продажбата на машините и отразяването им в дневниците за
покупко-продажба. В настоящия случай се касае за извършена реална сделка между
две дружества и това дали дружествата са на познати лица или не е без значение,
тъй като машините предмет на сделката са вписани в активите на дружеството
купувач и отписани от активите на дружеството продавач. Освен това сделката е
станала преди образуване на което и да е от посочените в исковата молба гражданси дела, което от своя страна опровергава
твърдението, че е налице привидност на покупко-продажбата. Сочи, че продажбата
е продиктувана от факта, че първият ответник не реализира вече дейност, поради
което техниката не му е необходима. Оспорва твърденията, че датата на договора
е антидатирана като посочва, че с договор за наем
между „*” ЕООД и „П.”
ЕООД последния е наел помещението, където се извършва дейността на дружеството
и се използват процесните машини. Моли исковата претенция да се отхвръли.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на „П.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***. Заявява, че оспорва изцяло предявената искова молба.
Твърди, че вече не дружеството, което представлява не упражнява дейност, което
е причината да се продадат машините и да се освободи сервиза като последния е
нает от втория ответник, който упражнявал същата дейност. Завява, че ищцата
няма да получава каквото и да е възнаграждение. Посочва се, че ищцата
злоупотребява с положението си, тъй като на нея е било доверено осъществяването
на дейността на дружеството и заплащането на заплатите, тъй като управителя
през цялото време е бил в Карлово. Моли исковата претенция да се отхвърли.
Съдът, с оглед приетите по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетия като
писмено доказателство договор за покупко-продажба на стоки от 01.11.2016 г. се
установява, че същият е сключен между „П.“ ЕООД, ЕИК *, с управител и представител на
дружеството – * като продавач
и „*“ ЕООД, ЕИК *, с управляващ Елена Стоева като
купувач. Този договор е с предмет продажба на две машини за огъване на тръби „ВEND – PAK INC”. Стойността на всяка от тях е 900 лева. Същият е
заверен за вярност с нотариална заверка, извършена на 01.12.2016 г. от нотариус
с рег. № * в НК и район
на действие Районен съд, град *. Като писмено доказателство по делото е приета и
фактура № */01.11.2016
г., от която е видно, че доставчик на описаната в нея стока – машини за огъване
на тръби „ВEND – PAK INC”, на стойност 1800
лева, е дружеството „П.“ ЕООД, а получател на същите е дружеството „*“ ЕООД.
По делото като
писмено доказателство е приета и фактура № */22.11.2016 г. за продажбата на
други две машини на обща стойност 2000 лева като доставчик и получател отново
са посочените дружества съответно - „П.“ ЕООД и „*“ ЕООД. Представено е и банково
бордеро от 28.11.2016 г., от което се вижда, че по банков път дружеството „*“ ЕООД е заплатило сумата от
7953,20 лева като в основанието за извършеното плащане фигурират и
гореописаните две фактури.
От приетите като
писмени доказателства извадки от Търговския регистър е видно, че управител на „П.“
ЕООД е лицето *, а на
дружеството „*“ ЕООД – *
От заключението на
назначената по делото ССчЕ е видно, че е налице
плащане по издадените фактури № * и № *, което е извършено по банков път. От счетоводството
на „П.“ ЕООД са отписани процесните четири броя машини като активи на
дружеството през м.11.2016 г. и след това през м.12.2016 г., а в счетоводството
на дружеството „*“ ЕООД същите
са налични като активи и към настоящия момент.
От трудов договор № */03.04.2014 г. се установява, че
е налице възникнало въз основа на същия трудово правоотношение между „*“ като работодател и В.Д.С. като
работник/служител като същото е прекратено, видно от приетата като писмено
доказателство заповед № */28.10.2016 г. на основани чл. 330, ал.2, т.6 КТ. От
сключения трудов договор е видно, че работодателя е поел задължението да
заплаща дължимото трудово възнаграждение до последния работен ден на месеца,
следващ месеца, за който се отнася.
Представени и приети
като писмени доказателства са и ведомости за заплати за месеците октомври,
септември, август, юли и юни 2016 г., от които е видно, че срещу името на В.Д.С.
в графата „получил сумата“ – не е налице положен подпис от нейна страна.
От представеното
решение по гр.д. № */2017 г. по описа на Районен съд, град * се установява, че се осъжда
дружеството „П.“ ЕООД, ЕИК * да заплати на В.Д. Славово сумата от 2095.42 лева,
представляваща сбор от неизплатено брутни трудови възнаграждения, дължими за
периода м. юни 2016 г. до м. октомври 2016 г. ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 19.05.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 135.28 лева,
представляваща сбор от обезщетенията за забавено изпълнение на задълженията за
изплащане на дължимото трудово възнаграждение за периода от 31-во число на
месеца, следващ месеца, за който е дължимо съответното възнаграждение до датата
на исковата молба – 19.05.2017 г., а също така и сумата от 758,24 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. и
2016 г. като е отхвърлена исковата претенция за разликата над 758,24 лева до
пълно претендирания размер от 1108.93 лева.
От решение от
08.11.2013 г. се установява, че * в качеството си на наследници на *, приживе едноличен собственик на
капитала на „П.“ ЕООД са взели следните решения, а именно да се продължи
дейността на дружеството като занапред същото ще осъществява дейност с правна
форма ЕООД като едноличен собственик на капитала ще бъде * и същата ще взема решения за
управлението и представителството на дружеството. От протокол-решение от
19.11.2013 г. на едноличния собственик на капитала на „П.“ ЕООД * е видно, че за управител на
дружеството е назначена *. От приетата като писмено доказателство справка от
Търговския регистър по отношение дружеството „П.“ ЕООД и от договор за продажба
на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите се установява, че на
03.12.2013 г. * е прехвърлила
дружествените дялове изцяло на *.
От удостоверение за
наследници, издадено от Община *, град * се установява, че сред наследниците на *, починал на 30.10.2013 г. е *, негова съпруга. От удостоверение
за родствени връзки, издадено отново от Община *, град * е видно, че майка на * е лицето *.
От приетата по делото
като писмено доказателство покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело
№ 885/2017 г., образувано по искане на взискателя * срещу „П.“ ЕООД като длъжник се
установява, че същата е връчена на 23.10.2017 г. чрез пълномощника *.
Събрани са и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля *, който е бил в трудови правоотношения с „П.“ ЕООД до
ноември 2016 г. Посочва, че за времето, в което полагал труд шеф на дружеството
била *, която и
заплащала заплатите на служителите. Твърди, че по времето когато работил за
дружеството заедно с него труд полагали ищцата и *, но не знае дали същите имат
невзети трудови възнаграждения.
Останалите събрани по
делото писмени доказателства са неотносими към
предмета на спора, поради което не следва да бъда подлагани на доказателствен
анализ от страна на съда.
От съвкупния анализ на приетите по делото
доказателства и при съобразяване на относимите
разпоредби, съдът намира следното от правна страна:
По предявения иск с
правна квалификация чл. 135 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да установи,
че е налице сключен възмезден договор между длъжника „П.” ЕООД и третото лице „П.”
ЕООД; качеството си на кредитор спрямо длъжника „П.” ЕООД; намаляване
имуществото на длъжника чрез извършената покупко-продажба; знание у длъжника,
че уврежда кредитора и знание на третото лице за увреждането на кредитора.
От съвкупния анализ
на приетите писмени доказателства договор за покупко-продажба на стоки от
01.11.2016 г. с нотариална заверка за вярност, извършена на 01.12.2016 г. от
нотариус с рег. № 561 в НК и район на действие Районен съд, град *, издадената фактура № */01.11.2016 г. и банково бордеро
от 28.11.2016 г., от което е видно извършено заплащане по горецитираната
фактура, както и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, която съдът цени като компетентно изготвена и
съответстваща на останалия събран по делото доказателствен
материал следва изводът, че е налице доказването на сключен възмезден договор
между дружествата „П.” ЕООД и „П.” ЕООД.
Установява се по
безспорен начин и качеството кредитор на ищеца В.Д.С. по отношение на търговско
дружество „П.“ ЕООД. Последното има задължение към нея във връзка с
неизплатените й трудови възнаграждения, което се доказва от събраните по делото
писмени доказателства – сключения трудов договор № * г. между С. и „*“; заповед № * г. на работодателя за
прекратяване на същия; ведномостите за заплатите за
месеците октомври, септември, август, юли и юни 2016 г., от които е видно, че
дължимите трудови възнаграждения не са получени от ищцата с оглед липсата на
положен подпис от нейна страна в графата „получил сумата“. Вземанията на ищцата
относно дължимите трудови възнаграждения за месеците септември, август, юли и
юни 2016 г. са възникнали преди сключването на договора за покупко-продажба от
01.11.2016 г., аргумент от приетия като писмено доказателство трудов договор */03.04.2014 г., от който се
установява, че „П.“ * е поело задължението да заплаща дължимото на С. трудово възнаграждение до
последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася. В настоящия случай въпреки невлязлото в сила решение по
гр.д. № № */2017 г. по описа на Районен съд, град * от съвкупния анализ на
останалите събрани по делото доказателства се доказва качеството кредитор на
ищеца, тъй като кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само това
лице, което има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което
по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в
процеса по чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички
допустими от закона доказателствени средства, каквото доказване беше проведено
в настоящия случай. В този смисъл решение № 45 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 450/2010 г., III г. о., ГК. В настоящия случай В.С. доказва наличието на
вземане спрямо дружеството „П.“ ЕООД във връзка с дължимото й трудово
възнаграждение във връзка със съществувалото между тях трудово правоотношение.
С извършената
покупко-продажба от 01.11.2016 г. безспорно се е намалило имуществото на
търговско дружество „*“ ЕООД, тъй като всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворяване на кредитора. В този
смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в
решение № * от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на IV г. о. ВКС;
решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на IV г. о. ВКС и
решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС.
Съдът приема за
доказан, в настоящия случай, и факта на знанието у длъжника „П.“ ЕООД, че се
уврежда кредитора В.С., тъй като вземането на последната е възникнало преди
сключване на договора за покупко-продажба, което несъмнено доказва знание у
длъжника за увреждане интересите на кредитора. В този смисъл е решение № 18 от
04.02.2015 г. по гр. д. № */2014 г. на Върховен касационен съд и решение № * от 12.05.2017
г. по т. д. № 731/2016 на 1 т.о. на ВКС.
С оглед
възмездния характер на сделката, обективирана в сключения договор за
покупко-продажба от 01.11.2016 г. ищецът следва да докаже знание за извършеното
увреждане и у третото лице, с което длъжника е договорял.
За наличие на знание е достатъчно приобретателят по транслативната сделка да е съзнавал, че в резултат на
сделката съществува възможност да се възпрепятства кредиторът да се удовлетвори
от стойността на вещите, предмет на разпоредителната сделка. Доказването на
това знание може да е чрез преки доказателства, но предвид неговия субективен
характер ищецът много рядко разполага с преки доказателства за обстоятелството
дали ответникът - приобретател по възмездния вещно - прехвърлителен
договор е знаел за увреждането на ищцовата страна.
Поради това представени по делото косвени доказателства следва да бъдат
преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни, индициращи
обстоятелства, установени по делото, и същите в случай, че създадат сигурно
убеждение у съда да обусловят извод, че ответниците са осъзнавали увреждането
на ищеца - кредитор при сключването на договора – предмет на иска по чл. 135 ЗЗД. Преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност
са достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, в случая
знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съдът следва да извършва
по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки отделен случай,
съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК. В този смисъл трайната практика на ВКС,
обективирана в решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на 2-ро
т. о. на ВКС и решение № 218/11.10.2013г. по гр. дело № 1778/2013г. на ВКС, ГК,
IІІ г. о.
В настоящия
случай от събраните писмени доказателства и гласните такива, които съдът цени
като непротиворечиви и незаинтересовани от крайния изход на делото следва
изводът, че в своята съвкупност същите установяват наличието на знание у
третото лице „*“ ЕООД, приобретател по договора за
покупко-продажба от 01.11.2016 г.
Фактът, че наследниците на *, сред които е и съпругата му *, решават да продължат дейността на управляваното от
него търговско дружество „*“ ЕООД и че едноличен собственик на капитала на същото
става Елена Стоева, която в последствие е представляваща „*“ ЕООД, както и че като едноличен
собственик на капитала на „П.“ ЕООД с решение от 19.11.2013 г. е назначила за
управител * /майка на */, която в последствие става
едноличен собственик на капитала на това дружество и обстоятелството, че като
пълномощник на дружеството „П.“ ЕООД * получава покана за доброволно изпълнение срещу това
дружество, а също че е изплащала заплатите на служителите на „П.“ ЕООД и е
възприемана като „шеф“ на това дружество, които факти се установяват от
показанията на разпитания в хода на производството свидетел – *, както и обстоятелството, че е
налице предходна роднинска връзка по сватовство между управляващите ответните
дружества следва изводът, че макар и формално двете договорящи
дружества да се управляват от различни лица, е налице връзка между тях, която
безспорно установява знанието за увреждане у приобретателя по сделката. Макар и
косвени тези доказателства в своята съвкупност са достатъчни да установяване на
главния доказателствен факт, а именно знание на третото лице за увреждането на
кредитора. В допълнение следва да се допълни, че връзката между тези дружества
се доказва и от подадените отговори на исковите молби, които изхождат от „*“ ЕООД, веднъж със седалище *** и
представлявано от управителя *, а в последствие и със седалище *** и представлявано
от управителя * като от
съдържанието на същите се установява, че това подадено от * е по отношение на
представляваното от нея дружество – „П.“ ЕООД.
С оглед
гореизложените мотиви, съдът счита предявения иск за доказан, поради което
същия подлежи на уважаване.
По отношение на разноските: Всяка от страните в настоящото производство е поискала присъждане на
сторените съдебни разноски, но въз основа на крайния изход по делото, такива се
следват само на ищцовата страна, на основание чл. 78 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК като се претендира заплащането на сумата
от 72 лева /заплатена държавна такса/, на сумата от 360 лева /представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение/ и на сумата от 5 лева /представляваща
заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение/ или общо на
сумата от 437 лева. В кориците по делото се съдържат доказателства за
заплащането на гореописаните суми, поради което същите следва в цялост да бъдат
възложени в тежест на ответниците в настоящото производство. В исковото
производство следва да бъдат присъдени и сторените разноски в производството по
ч.т.д. № 1294/2017 г. по описа на Окръжен съд, град *, образувано във връзка с
допуснатото обезпечение на висящ иск. С определение № 3206/12.10.2017 г. състав
на Окръжен съд, град * е потвърдил определение № 6730/03.07.2017 г. по гр.д. № 8615/2017 г. по
описа на Районен съд, град Варна, постановено по реда на чл. 389 и сл. ГПК,
поради което на сторените от ищеца разноски в размер на 200 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, подлежат на присъждане в
исковото производство, аргумент от т.5 на ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед
на което следва да бъдат възложени в тежест на ответниците.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на
кредитора В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:*** сделката,
сключена между ответниците „П.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** и „*”
ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, обективирана
в договор за покупко-продажба на движими вещи от 01.11.2016 г., заверен за вярност
на 01.12.2016 г. с нотариална заверка, извършена от нотариус с рег. № 561 в НК
и район на действие Районен съд, град *, за продажба на две машини за огъване на тръби „ВEND – PAK INC”, на стойност 1800 лева, на основание чл. 135 ЗЗД
ОСЪЖДА „П.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** и „*”
ЕООД, със седалище и адрес на управление:*** да заплатят на В.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: *** със съдебен адрес:*** сумата от 637 лева, представляваща сторени в
настоящото производство и в производството по ч.т.д. № 1294/2017 г. по описа на
Окръжен съд, град * разноски, на основание чл. 78 ГПК
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: