Р Е Ш Е Н И Е
№
………… 29.06.2020г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 08 ЮНИ 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ИЛКОВА
гр.
дело № 6099, по описа за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът „Финанс груп
Дружеството заемодател поради неизплащане от
длъжника на дължимите съгласно горепосочения нотариален акт договорни лихви на
съответните им падежи се сдобивало с изпълнителни листове за всяка от дължимите
ежемесечни договорни лихви поотделно.
В процесния
случай се касаело за изпълнителен лист, издаден по реда на чл.417 ГПК в полза
на кредитора „ФИНАНС ГРУП
Въз основа на
изпълнителния лист било образувано от ищеца изпълнително дело (изп. д. №
372/2019г по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, per. № 868 на КЧСИ, с район на
действие - Окръжен съд - гр. Стара Загора) против ответниците, по което до
настоящия момент нямало събрани суми.
По горепосоченото
частно гражданско дело постъпило възражение от солидарните длъжници, поради
което в законоустановения срок ищецът предявява настоящия иск.
Ищецът моли,
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
солидарните длъжници „ИДИЦА" ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление в
гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий" № 165, представлявано от И.Г.М.
ЕГН **********, и И.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на
физическо лице, че има вземане към горепосочените солидарни длъжници, в размер
на 1000 лева, представляваща дължима договорна лихва за м. юни 2017г. по
договор за заем от 26.10.2016г, обективиран в Нотариален Акт за учредяване на
договорна ипотека № 193, т. I, рег.№ 2398, н. дело № 143/ 26.10.2016г на
Нотариус Елка Тенчева, рег.№ 364 на Нотариалната камара, с район на действие -
района на PC гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.06.2017г до изплащане на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 3668/2017г.
по описа на РС-Стара Загора. Претендира за направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В законоопределения срок, ответниците „ИДИЦА” ЕООД гр. Стара Загора, и И.Г.М., чрез пълномощника си, са депозирали писмен
отговор на исковата молба. Считат исковата претенция за допустима, но
неоснователна. Оспорват твърдението за наличието на заемни правоотношения с
ищеца. Правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираното
вземане. Считат направената уговорка за лихва за недействителна. Задължение за
неустойка и обезщетение за законна лихва за едно и също неизпълнение на парично
задължение водело до неоснователно забогатяване на кредитора за сметка на
длъжника. Твърдят, че падежа за плащане на лихва за месец април е възникнало на
26.04.2017 год., поради което недопустимо е присъждане на законна лихва от
28.02.2017 год.
Молят да се има предвид, че
съгласно действащата практика солидарният длъжник има качеството на поръчител и
неговата отговорност би се запазила при условията на чл. 147, ал. 1 ЗЗД , т. е.
ако в шестмесечен срок от падежа бъде предявен иск срещу главния длъжник, което
в настоящия случай не е станало. С изтичане на срока по чл.147,ал.1,пр.1 ЗЗД
правото на кредитора да търси изплащане на сумите от поръчителя е погасено.
Фактическият състав на нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване
на поръчителството, обхваща двата кумулативно дадени елемента: 1) период от
време от падежа на главното задължение и 2) бездействие на кредитора спрямо
длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това. В случая е налице
кредиторовото бездействие от датата на изискуемостта на вземането, а именно от
26.10.2017 год., от когато настъпва и изискуемостта на вземането. От тогава
започвал да тече и 6-месечният преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, в който
бездействието на кредитора спрямо длъжника водел до преклудиране отговорността
на поръчителя /солидарен длъжник/, защото отговорността на поръчителя е
акцесорна и е предназначена да обезпечи изпълнението на главното задължение.
Извън гореизложеното, според ответниците, изпълнителният титул страда от процесуален
порок и въпреки, че според ищеца това е техническа грешка, счита, че същия
следва да бъде обезсилен, и че не следва да се въвежда изпълнение.
В случай, че съдът не приеме гореописаните възражения, молят дължимата
лихва от солидарния длъжник да бъде намалена „по право” до минимално допустимия
съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД.
Ответниците молят съдът да
отхвърли предявения иск, като им бъдат присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощника си, който поддържа исковата молба. Ответниците се представляват от
упълномощения си представител, който пледира за отхвърляне на иска. Прави
възражение за прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 3668/2017 г.,
по описа на СтРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
2599/06.07.2017г., с която е разпоредено длъжниците И.Г.М. *** солидарно да
заплатят на кредитора „Финанс груп 1” ООД гр. Стара Загора, сумата 1000 лв.,
представляваща договорна лихва за м. юни 2017г., произтичаща от Даговор за
заем, в размер на 50 000 лв. Обезпечен с договорна ипотека, обективиран в
нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193, том I,
рег. № 2398, дело № 143/2016г. на нотариус Елка Тенчева, с рег. № 364, и с
район на действие РС гр. Стара Загора, ведно със законната лихва считано от
27.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са и
разноски в размер на 325 лв.
В срока по чл. 415 от ГПК, всеки от длъжниците в заповедното производство е
депозирал възражение против заповедта за изпълнение. Предявеният в настоящото
производство установителен иск по чл.422
от ГПК е в законоустановения едномесечен срок, което предопределя неговата
допустимост.
Видно от направеното от заповедния съд отбелязване в края на издадената
заповед за незабавно изпълнение, се установява, че в деня на издаването на
заповедта е издаден и изпълнителен лист.По делото е представено копие от същия
изпълнителен лист, в който като номер на частното гражданско дело е изписан
погрешно - 3638/2017г.. Съдът приема, че в случая се касае за допусната
техническа грешка при изписването, тъй като в изпълнителния лист е посочено, че
същият се издава въз основа на Заповед за изпълнение № 2599/06.07.2017г., за
вземането в размер на 1000 лв., представляваща дължима договорна лихва за м.
юни 2017г., произтичаща по процесния договор за заем, обективиран в нот.акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 193, том I, рег. № 2398, дело № 143/2016г. на
нотариус Елка Тенчева, с рег. № 364, и с район на действие РС гр. Стара Загора.
Правното твърдение на ищеца е, че дължимото вземане произтича от сключен
между страните договор за заем.
Видно от
представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот №193 от 26.10.2016г. дело №143/2016г., на 26.10.2016г. между
ищецът „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора и И.Г.М., в качеството му на управител на
„ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора, както и лично за себе си в качеството на солидарен
длъжник е сключен договор, по силата на който заемодателят „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД
Ст.Загора е предоставил в заем на заемополучателя „ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора, сума
в размер на 50 000лв., която последния се задължил да върне в срок до
26.10.2017г., при месечна лихва в размер на 2%, равняваща се на 1000лв. месечно
върху неиздължената част от главницата, платима всеки месец до 26-то число;
уговорена е и неустойка в размер на 10 000лв. при просрочване на крайния
срок на издължаване на заема или при настъпване на предсрочна изискуемост. За
обезпечаване на вземането по договора за заем /главница, лихва, неустойка,
разноски/ ипотекарния длъжник „ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора учредява в полза на
заемодателя „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора договорна ипотека върху следния свой
собствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор №77476.507.123 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-1/15.01.2007г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота с.Хрищени,
Новозагорско шосе, с площ на имота 7666 кв.м., при посочени граници.
Видно от приетите по делото два броя платежни нареждания
от 25.10.2016г. за сумата от 25 000 лева и от 26.10.2016г. също за сумата
от 25000 лева, в същите е посочено основание „заем“ и сумите са преведени от „Финанс груп 1” ООД на „Идица“
ЕООД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Предмет на установителния иск е
съществуване на вземането по издадената заповед, като успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото
основание. В конкретния случай се претендира
установяване съществуването на вземане по договор за заем. Основателността на
предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
съдържанието, на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник
да престира определена парична сума – по договора за паричен заем, настъпила
изискуемост на задължението, и релевирано неизпълнение от задълженото лице.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи
от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума,
е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
Договорът за
заем е реален договор. Такъв договор се счита за сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните едната предаде пари /или други заместими
вещи/, а другата ги получи /чл.240 ал.1 ЗЗД/, т. е. фактическият състав на
договора е осъществен при реално предаване на парите /или вещите/. В случая
ищецът установява предаването на сумата от 50 000 лева – с платежно
нареждане на 25.10.2016г. и 26.10.2016г., поради което съдът приема, че е
доказано реално предаване на сумата от 50 000 лева. С оглед на това съдът приема,
че е осъществен фактическия състав на договора за заем, като неоснователни в
тази насока се явяват възраженията на ответниците.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника И.Г.М., че има качеството на поръчител и неговата отговорност би се
запазила при условията на чл.147, ал.1 ЗЗД, което в настоящия случай не е станало.
Съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните. Солидарна отговорност може да е уговорена и по
договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален договор, солидарна
отговорност е уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо, т.е.
без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на
кое от тези лица е предадена фактически. Изводите за възникване на солидарна
отговорност следва да се основават и на уговорката относно поетото задължение
за връщането на сумата - дали кредиторът може да претендира пълния размер на
предоставения заем от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговаря пред
кредитора за определена част от задължението.
Солидарна отговорност възниква и при договор за
поръчителство - чл.141,
ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря
пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.
По силата на чл.138,
ал.1 ЗЗД поръчителството следва да е уговорено писмено, като тази форма на
договора е за действителност на съглашението или изявлението.
Съгласно
практиката на ВКС солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато
кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане,
като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл.122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл.121-127 ЗЗД,
са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо
друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се
в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността.
Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за
нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни
отношения.
При наличие на спор относно точния смисъл на
договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните;
тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката
и добросъвестността.
В настоящия
случай, в титулната част на договора за учредяване на ипотека върху недвижим
имот е посочено, че страните по него са, както следва: „Финанс груп 1“ ООД
-заемодател, И.Г.М., в качеството си на управител на „Идица“ ЕООД -
заемополучател, а И.Г.М. лично за себе си - "солидарен длъжник". Т.е., ясно и недвусмислено е изразена волята
на страните относно отговорността на
ответниците по задължението им за връщането на заемната сумата. Безспорно е, че
заемната сума е предоставена на „ИДИЦА“ ЕООД, като ответникът И.М. е солидарен
длъжник. Задължението на солидарниая длъжник не е уговорено като поръчителство.
Договорено е встъпване в дълг по смисъла на чл.101 изр.1 от ЗЗД, по силата на
който ответникът И.М. е поел задължение като солидарен длъжник, заедно със
заемополучателя „ИДИЦА“ ЕООД да плати на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора сумата
от 50 000лв. в срок до 26.10.2017г.
Ето защо, в случая неприложими са правилата,
регламентиращи института на поръчителството.
Неоснователно
се явява и възражението на ответниците, че направената уговорка за лихва е
недействителна, поради договорена между страните и клауза за заплащане на неустойка
– т.е кумулиране на две обезщетения – по
чл.86 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД. В договора за заем, материализиран в нотариалния акт
ответниците са поели и задължение за заплащането на месечна лихва в размер на
2%, равняваща се на 1000лв. месечно върху неиздължената част от главницата,
платима всеки месец до 26-то число. Тази лихва има характера на възнаградителна
лихва, по смисъла на чл.240 ал.2 ЗЗД, и в настоящото производство се претендира
за м.юни 2017г. Възнаградителна лихва е уговорена във връзка с ползването на
заемната сума. При неизпълнение на задълженията по договора за заем е уговорена
неустойка, която не се претендира в настоящото производство. Не се епретендира
също и обезщетение за забава, т.е. не е налице кумулиране на претендирано
обезещетение по чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.
Като взе
предвид изложеното, и при липсата както на доказателства, така и на твърдение
от страна на ответниците, за извършено плащане,
съдът намира за безспорно установено неизпълнено задължение на
ответниците по процесния договор за
заем.
Неоснователно е
и искането на ответниците за намаляване
размера на договорната лихва. Съгласно чл.10 ЗЗД лихви могат да се уговарят до
размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той
се намалява по право до този размер. С ПМС № 72 от 8.04.1994 г. (обн., ДВ, бр.
ЗЗ от 19.04.1994г., изм., бр.74 от 22.08.1995г.) обаче е определен само
размерът на законната лихва, но не и на договорната лихва, възнаградителна или
мораторна лихва. Със заключителната
разпоредба §1 е отменено Разпореждане №1238 на Министерския съвет от 1951г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен
нов максимален размер на договорната лихва. С оглед липсата на определен
максимален размер на договорната лихва, то няма пречка страните да уговарят
възнаградителна лихва /чл.240 ал.2 ЗЗД/ над размера на законната лихва и
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва
/възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. В този смисъл Решение №378 от
18.05.2006г. на ВКС по гр.д. №315/2005г., II г. о.
Ответниците правят възражение за изтекла погасителна
давност на претендираното вземане. Съдът намира възражението за неоснователно.
По отношение вземането за договорна лихва, претендирано в настоящото
производство е приложима тригодишната давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД, като
давностният срок съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД тече от изискуемостта на
вземането. В договора за заем страните
са уговорили заплащането на месечна лихва в размер на 2%, равняваща се на
1000лв., месечно, върху неиздължената част от главницата, платима всеки месец
до 26-то число, или вземането за договорна лихва за м.юни 2017г. е изискуемо
считано от 27.06.2017г. На тази дата е и входирано заявлението по чл. 417 от ГПК - преди да е
изтекъл давностния срок.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК в размер от 1000 лева,
представляваща дължима договорна лихва за м.юни 2017г. по договор за заем от
26.10.2016г., обективиран в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека №
193, т. I, рег. № 2398, н. дело № 143/26.10.2016г. на Нотариус Елка Тенчева,
рег. № 364 на Нотариалната камара, с район на действие - района на Районен съд
- Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.06.2017г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2599/06.07.2017г. по ч.гр.д. №
3668/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е основателен и следва да
бъде изцяло уважен.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да понесат направените от ищеца разноски,
които по настоящото производство
възлизат на 325 лв., /съобразно приложения списък на разноски/, и по ч.гр.д. №
3668/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора – възлизат на 325 лева.
Направено е възражение от ответниците за прокомерност на платения от ищеца
адвокатски хонорар. В случая при
определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да се ръководи от разп.
на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / в сила от 15.05.2020г./, която предвижда, че при
дела с материален интерес до 1 000 лв. възнаграждението за защита е 100
лв. Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е
едно съдебно заседание, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.78, ал.5
от ГПК, и следва да намали адвокатския хонорар на ищеца на 200 лв. При това
положение, разноските в заповедното производство възлизат на 225 лв., и в
настоящото производство – 225 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ИДИЦА“
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.Патриарх Евтимий № 165, представлявано от
И.Г.М., ЕГН **********, и И.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** – адв. Ж.Р., че дължат солидарно на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Руски №
6, представлявано от Управителя Дарина Димчева Господинова-Пенева, със съдебен адрес:*** – адв.И.З., сумата от 1000 лева, представляваща дължима
договорна лихва за м. юни 2017г. по Договор за заем от 26.10.2016г.,
обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т. I,
рег. № 2398, нот. дело № 143/26.10.2016г. на Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364
на Нотариалната камара, с район на действие - района на Районен съд - гр. Стара
Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2017г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
2599/06.07.2017г. и изпълнителен лист по ч. гр.д. № 3668/2017г., по описа на
Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА „ИДИЦА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора,
бул. Патриарх Евтимий № 165, представлявано от И.Г.М., и И.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, е, със съдебен адрес:***, да заплатят солидарно на „ФИНАНС ГРУП 1“
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.Руски № 6, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията, представлявано от Управителя Дарина
Димчева Господинова-Пенева, сумата от 225 лв., представляваща направени по
ч.гр.д. № 3668/2017г. по описа на СтРС разноски, както и сумата от 225лв.,
представляваща направени в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Стара Загора.