№ 192
гр. Благоевград, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210200722 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. Т. П. с ЕГН ********** с адрес с. Г. Д.,
общ. Р., ул. „Д.” № против Наказателно постановление № 20-1116-001350/12.02.2021г.,
издадено от С. В. А.– началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р Пътна полиция, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал.1 пр.1 и 2 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10лв, за нарушение на чл.100, ал.1 т. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.1 пр.3
ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.100, ал.1 т. 2 ЗДвП и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се твърди, че жалбоподателят не бил извършил
санкционираните с НП нарушения, както и че същото не съдържало описание на
нарушенията.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. П., която поддържа изложените в жалбата доводи. Навежда субективна
несъставомерност на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Изразява
писмено становище за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
„С.“ О., притежавало лек автомобил „А.“ с рег. №, като с договор за лизинг
автомобилът бил предоставен на Т. П.. На 26.05.2020г. Т. П. закупил от ”С.” О. л. а.
„А.“ с рег. №.
1
Въз основа на изпратено от Гаранционния фонд уведомление за липсата на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „А.“ с рег.
№, на основание чл. 143, ал.10 ЗДвП, на 25.10.2020г. от МВР е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на посочения автомобила.
Т. П. не е уведомяван за извършеното служебно прекратяване на притежавания
от него лек автомобил „А.“ с рег. №, /л. 47 от делото/.
На 10.12.2020г. свидетелите А.Х. и Я.П. - служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- Благоевград изпълнявали служебните си задължения по
безопасност на пътното движение. Около 23.20ч. в община Симитли, на път втори клас
№ 19 км. 390 в района на с. Градево свидетелите Х. и П. спрели за проверка лек
автомобил „А.“ с рег. №, който се движел в посока към гр.Банско. При проверка на
документите за самоличност на водача, полицейските служители установили, че
автомобилът се управлява от жалбоподателя И.П.. Полицейските служители направили
проверка в информационните фондове на МВР чрез радиостанция за отдалечен достъп,
от която констатирали, че управляваният от жалбоподателя автомобил е с прекратена
регистрация, извършена по служебен ред на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, поради
липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. При извършената
му на място проверка жалбоподателят не представил изисканите му от полицейските
служители свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и
свидетелство за регистрация на управлявания от него автомобил.
Свидетелят П. приел, че в случая жалбоподателят е нарушил разпоредбите на
чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, поради което на същата дата в
присъствието на свидетеля Х. и на жалбоподателя съставил срещу последния АУАН
серия GA №335866.
За случая е уведомена РП- Благоевград, която с постановление от 04.02.2021г.
отказала да образува досъдебно производство, като е указано екземпляр от
постановлението да се изпрати на сектор "ПП" при ОДМВР – Благоевград по
компетентност.
Въз основа на АУАН № GA №335866/10.12.2020г. при идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, началник-група към ОДМВР–
Благоевград с-р "Пътна полиция" издал обжалваното наказателно постановление, което
е връчено на жалбоподателя на 21.04.2020 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Х. и П. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от сектор "Пътна
полиция" с рег. №1116р-89/07.01.2020 г.; Приложение към придружително писмо;
АУАН Серия G A №335866/10.12.2020 г.; Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 04.02.2021 г.; Писмо от сектор "Пътна полиция" с Рег.
№111600-7101/14.04.2021 г.; Справка за нарушител-водач; Писмо от сектор "Пътна
полиция"; Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г. Застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ №BG/22/120003397800/10-12-2020 г. и Сметка №Р010720167.
При изграждането на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията
на свидетелите П. и Х., които последователно възпроизвеждат пряко възприети от тях
обстоятелства, като съдържащите се в показанията им данни са в унисон с приетите по
делото писмените доказателства.
Като изясняващи относими към предмета на доказване обстоятелства,
районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се
опровергават от доказателствената съвкупност.
2
От показанията на свидетелите и писмените доказателства се изясняват
фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата,
мястото и обстоятелствата около санкционираните нарушения.
От писмото на с-р"Пътна полиция" – при ОДМВР - Благоевград, справки за
собственост и история на регистрацията на МПС се установяват датата и основанието
за извършеното прекратяване на регистрацията на автомобила, както и че собственикът
на автомобила не е уведомяван за служебно прекратяване на регистрацията на лек
автомобил „А.“ с рег. № от 28.10.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване определен по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 21.04.2021 г., а
жалбата е от същата дата), и е насочена срещу обжалваем административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган от сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП и т.1.2
на приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание
чл. 189, ал. 12 ЗДвП с т. 2. 11. от същата заповед. В този смисъл актосъставителят и
наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него, като неносенето на който и да е от
съответните документи представлява самостоятелно нарушение, наказуемо с отделно
наказание.
Ето защо с всяко едно деяние /неносене на свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и неносене на контролния талон
към него/, жалбоподателят е извършил две отделни нарушения, всяко от които е
съставомерно по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В случая актосъставителят и наказващият орган са провели производството в
разрез с установените с чл. 18 ЗАНН правила, съгласно който, когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях. Посочената разпоредба императивно установява разделност и
самостоятелност в установяването, преследването и наказването, когато с отделни
деяния едно лице е извършило две или повече отделни административни нарушения.
В настоящия случай в АУАН и НП е отразено, че на описаните време и място,
жалбоподателят не носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към свидетелството за правоуправление,
което както беше посочено представляват две отделни нарушения. Със санкционната
3
част на наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол обаче е
наложено само едно наказание.
При изричното указание на чл.18 ЗАНН всяко едно от нарушенията е следвало
да бъде отделно констатирано, описано по факти и квалифицирано по чл.100, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
Същевременно доколкото в случая с атакуваното в тази му част НП за
отделните нарушения е наложено едно наказание, не става ясно за кое точно от
деянията е наложено то/като са посочени едновременно пр. 1 и пр. 2 на чл. 183, ал. 1, т.
1/ и дали и поради каква причина другото деяние е останало несанкционирано.
Посочената неяснота накърнява съществено правото на защита на наказаното лице,
като му пречи да разбере за какво деяние му е наложено административното наказание.
От друга страна налагането на една санкция при наличието на няколко нарушения
поставя и съда в невъзможност да установи кое от деянията е санкционирано, а оттам и
да извърши необходимата преценка за законосъобразността на наложеното наказание.
Ето защо НП следва да бъде отменено в частта му, с която на жалбоподателя на
основание чл.183, ал.1, т.1 пр. 1, 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 лева.
По отношение на нарушенията на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и на чл.140, ал.1 ЗДвП
районният съд намира, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и
връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42
ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушенията - дата и място,
обстоятелствата, при които са извършени същите и правната им квалификация. АУАН
е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен, и подписан от него.
Релевантните за обективната съставомерност на двете нарушения признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т..2 ЗДвП:
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Съгласно чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, и за тегленото от него ремарке.
В настоящия случай се установи безспорно, че на посочените в АУАН и НП
време и място, жалбоподателят не е носил свидетелството за регистрация на
управлявания от него л.а „А. ” с рег.№..
От показанията на свидетелите Х. и П., се установи, че въпреки изричното
поискване на посочения документ от страна на полицейските служители, наказаното
лице не го представил.
Нарушението е осъществено от жалбоподателя при пряк умисъл като форма на
вина - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си (че не носи свидетелство
за регистрация на управляваното от него МПС, въпреки вмененото му задължение), че
така нарушава правилата за движение по пътищата и въпреки това е управлявал лек
автомобил.
Въпреки липсата на доводи в тази насока, съдът намира, че за нарушението не
са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото
4
обществената му опасност не разкрива различия в сравнение с типичната степен на
обществена опасност на нарушенията от този вид.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 пр.3 ЗДвП с глоба 10,00
лева се наказва водач, който не носи определените документи, между които и
свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС. Доколкото предвидената
за нарушението глоба е в абсолютно определен размер, безпредметно се явява
излагането на съображения относно индивидуализацията му.
Изложените съображения обуславят извод за потвърждаване на наказателно
постановление в частта му за наложено административно наказание за нарушение на
чл.100, ал.1 т.2 ЗДвП.
По отношение на нарушението на чл.140, ал.1 ЗДвП:
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно в частта му за това
нарушение.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От друга страна разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП регламентира, че служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и
се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени
данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по
желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Аналогично е и съдържанието на чл.18б ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП се
извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, като според ал.2 на
същата разпоредба при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се
уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.
По делото е установено, че Гаранционният фонд е изпратил на МВР
уведомление за липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност лек
автомобил „А.“ с рег. № ., въз основа на което на 28.10.2020г. на основание чл.143,
ал.10 ЗДвП от МВР е извършено служебно прекратяване на регистрацията за
посочения автомобил.
Съгласно писмото от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград
собственикът на лекия автомобил – Т. П. не е уведомяван за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на л.а.„А.“ с рег. № ..
С оглед горното се установява по несъмнен начин, че на 10.12.2020г.
жалбоподателят И.П. е управлявал товарен автомобил л.а.„А.“ с рег. № ., като към тази
дата автомобилът е бил с прекратена регистрация по реда на 143, ал. 10 ЗДвП във вр. с
чл. 18б ал. 1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно чл.6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В настоящия случай не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя,
5
което се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
е извършено виновно.
Липсата на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е
само една от предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, като
прекратяването на регистрацията на автомобила не настъпва ex lege, единствено въз
основа на това обстоятелство. Законодателят е регламентирал предпоставките, при
които възниква задължение за административния орган служебно да извърши
прекратяването на регистрацията като обвързва това задължение с момента, в който
органът получи информация от Гаранционния фонд за това, че не е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за конкретното МПС.
Предвид горното, регистрацията на съответното МПС не се прекратява от
момента, в който то е останало без застраховка, респективно от изтичане на сроковете,
в които собственикът е следвало да сключи такава, след изтичане на предходната, а
едва от момента на уведомяването от страна на Гаранционния фонд на органите на
КАТ, което в настоящия случай е направено на – 28.10.2020 г. /л. 48 от делото/.
Действително уведомяването на собственика на автомобила за извършеното
служебно прекратяване на регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, а последващо действие на
администрацията, същото обаче има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Независимо, че собственикът на съответния автомобил е бил длъжен да
съзнава предвидените с чл.574, ал.11 КЗ последици за прекратяване на регистрацията
на автомобила, когато не е била сключена задължителна застраховка, не са налице
основания от същия да бъде изисквано да знае конкретната дата, на която посоченото
уведомление е получено от органите на МВР, а оттам и да е наясно за момента на
прекратяване на регистрацията.
Именно заради това, че собственикът на автомобила няма как да знае кога ще
настъпи това уведомяване, респективно кога ще бъде прекратена регистрацията на
автомобила, законодателят с разпоредбата на чл.143, ал.10 изр.1 ЗДвП и чл.18б ал.2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. е предвидил той да бъде уведомен за извършеното
прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при
управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на
административно нарушение.
Предвид горното съдът приема за установено по несъмнен начин, че нито
собственикът на автомобила – Т. П., а още по-малко жалбоподателят, който
управлявал автомобила на описаните в НП време и място са били наясно за
извършената служебна дерегистрация на автомобила.
Ето защо наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил
по съответния за това начин, че към 10.12.2020г. жалбоподателят е знаел, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е била служебно прекратена, което
обуславя извод за субективна несъставомерност на санкционираното деяние,
включително и под формата непредпазливост./В този смисъл Решение № 1455 от
21.06.2019 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 338/2019 г, Решение от 13.07.2020
г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 97/2020 г, Решение № 116 от 18.06.2020 г. на АдмС -
Стара Загора по к. а. н. д. № 77/2020 г, Решение № 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 546/2020 г , Решение № 126 от 18.02.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н.
д. № 1401/2019 г и др. /.
Изложените съображения предпоставят отмяна на наказателното
постановление, в частта, ме с която на жалбоподателя са наложени административни
6
наказания за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1116-001350/12.02.2021г.,
издадено от С. В. А.– началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р Пътна полиция в
ЧАСТТА МУ, с което на И. Т. П. с ЕГН ********** с адрес с. Г. Д., общ. Р., ул. „Д.”
№ на основание чл. 183, ал.1 пр.1, 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв, за
нарушение на чл.100, ал.1 т. 1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1116-001350/12.02.2021г.,
издадено от С. В. А.– началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р Пътна полиция, в
ЧАСТТА МУ, с което на И. Т. П. с ЕГН ********** с адрес с. Г. Д., общ. Р., ул.„Д.” №
на основание чл. 183, ал.1 пр.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв, за нарушение
на чл.100, ал.1 т. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7