О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
06.07.2021
г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова административно дело № 1437/2021 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 166, ал. 3, във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на „Специализирана хирургична болница за
активно лечение професор Темелков“ ООД, представлявано от управителя М.Т.Й. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД11-361/8 от 24.06.2021
г. на Директора на РЗОК – Варна, в частта по т. 2-8, по отношение на наложените на оспорващия 7 санкции – финансови
неустойки, всяка в размер на 200 лева на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за медицински
дейности 2020 – 2022 г.
Искането е обективирано
в жалбата на „Специализирана
хирургична болница за активно лечение професор Темелков“ ООД срещу Заповед № РД11-361/8 от 24.06.2021
г. на Директора на РЗОК – Варна, в частта по т. 2-8, по която жалба е образувано адм. дело
№ 1437/2021 г. на АдмС – Варна, което производство е по реда на чл. 145 и сл. от
(АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл.
424, ал. 4 от НРД за медицински дейности 2020 – 2022 г.
Искането е посочено, че
е на основание чл. 166 АПК, като оспорващият твърди, че от предварителното
изпълнение на заповедта за оспорващия ще настъпят значителни или трудно
поправими вреди,
От представената от ответника на 06.07.2021 г.
административна преписка по издаване на оспорваната заповед се установява
следното:
Със
Заповед № РД11-361/8
от 24.06.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна, в обжалваната й част - по т. 2-8, на оспорващия са наложените 7 санкции – финансови неустойки,
всяка в размер на 200 лева на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за медицински
дейности 2020 – 2022 г.
Съгласно
чл. 76, ал. 5 ЗЗО и чл. 424 , ал. 4 от НРД за медицински дейности 2020 – 2022
г. санкциите подлежат
на съдебно обжалване по реда на АПК.
Общото
правило на АПК е, че оспорването
спира изпълнението на административния акт – чл. 166, ал. 1 АПК, като предварително
изпълнение на акта може да е предвидено в закон или административният орган да
го допусне с мотивирано разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК.
ЗЗО не предвижда предварително
изпълнение на заповедите за налагане на санкции.
В
случая оспорвания административен акт съдържа изявление на административния
орган, според което санкционираното лице следва в двумесечен срок от връчване
на заповедта за налагане на санкции да преведе по банков път наложената санкция
в общ размер на 1 600 лв., като се съдържа и предупреждение до
санкционираното лице, че ако в определения срок не внесе доброволно сумите за
наложената санкция, същата ще бъде удържана от следващото плащане по договора
му с НЗОК. По своята правна същност процесното изявление на административния
орган представлява разпореждане за предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК, тъй като изпълнението на административния акт не е в корелация с влизането
му в сила, а с факта на връчване на заповедта.
По
аргумент от чл. 60, ал. 5-7 АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително
изпълнение, може да се обжалва с искане за отмяната му чрез административния орган пред съда в
тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил
оспорен. В
този случай тежестта да се установяват предпоставките за постановяване на
предварително изпълнение на административния акт (предварителното изпълнение се
налага с цел да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес), е на административния
орган.
Законодателят е
предвидил възможност и за предявяване на искане за спиране на предварителното
изпълнение на административния акт при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане
на оспорващия, като съдът може
да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства – чл. 166, ал. 2 АПК. В този случай в тежест на оспорващия е да
установи пред съда, че допуснатото от органа предварително изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като освен това следва оспорващият да се позове на нови обстоятелства.
Процесното искане на
оспорващия по адм. дело № 1437/2021 г. на АдмС – Варна за спиране на
допуснатото от органа предварително изпълнение съдът намира за допустимо, но неоснователно.
Искането
е направено при висящ съдебен процес (адм. дело № 1437/2021 г. на АдмС – Варна
е образувано по жалба на „Специализирана хирургична болница за активно лечение професор
Темелков“ ООД срещу
Заповед № РД11-361/8 от 24.06.2021 г. на Директора на РЗОК – Варна, в частта по т. 2-8).
Както се посочи в случая
предварителното изпълнение е допуснато с разпореждане на административния
орган. Процесното разпореждане е влязло в сила - оспорваният акт, съдържащ
разпореждането за предварително изпълнение е връчен на жалбоподателя на
26.04.2021 г. – според приложената от ответника извадка от Системата за сигурно
електронно връчване, като не се установява разпореждането да е било оспорено с
искане за отмяна. Тоест за основателността на процесното искане за спиране на
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане, следва да
се изследва налице ли са предпоставките, посочено в чл. 166, ал. 2 АПК за
спиране на предварителното изпълнение.
Както се посочи, по
аргумент на чл. 166, ал. 2 АПК, след като предварителното изпълнение е допуснато с влязло в сила
разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, в тежест на оспорващия
е да посочи и докаже наличието на обстоятелства, които водят до извод за
основателност на искането за спиране. В тежест на оспорващия е да установи по
делото, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или
трудно поправима вреда, т.е. че интересите му надделяват над законовата
презумпция (чл. 60, ал. 1 АПК) за необходимостта от защита на особено важен
държавен или обществен интерес.
Действително в случая не
е налице мотивиране на разпореждането за допускане на предварителното
изпълнение на оспорваната заповед, но това обстоятелство е релевантно при
преценката на законосъобразността на разпореждането при обжалването му с искане
за отмяна на разпореждането, а както се посочи в случая не се установява
разпореждането за допускане на предварително изпълнение да е било обжалвано по
реда на чл. 60, ал. 5 АПК с искане за отмяната му.
Нормата на чл. 166, ал.
2 АПК регламентира, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства. В хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК преценката на съда е върху променените последици от предварително
изпълнение.
Оспорващото дружество не
се позовава на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, настъпили след издаване на обжалвания акт. Не са изложени и доказани от
оспорващия съображенията му, които да обосновават възможност за настъпване на конкретна
значителна или трудно поправима вреда, която да може да се противопостави на
държавния и обществен интерес, който цели да защити административният орган,
допускайки предварително изпълнение на процесния акт.
Дори и да се приеме, че
за изпълнението на разпореждането оспорващият ще бъде лишен от средства (суми,
които се явяват дължими от НЗОК по следващи плащания по договора с НЗОК), въпреки
липсата на приложени конкретни и убедителни доказателства в този аспект – за
настъпване на неблагоприятни последици, то това не може да бъде преценено като
значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Не е доказано от оспорващия как се отнася сумата в размер на 1400 лева
към сумите, които получава по договора с НЗОК и при оказване на медицинска
помощ не по договора с НЗОК. Не се установява в каква степен ще бъде ощетен
бюджетът на жалбоподателя. Оспорващият единствено твърди, без да излага
конкретни съображения и да представя доказателства за значителност и трудна
поправимост на вредата от предварителното изпълнение на частично оспорваната
заповед. Поради което следва да се приеме, че не се установява по делото
наличието на законоустановените с нормата на чл. 166, ал. 2 АПК условия за
спиране на предварителното изпълнение.
Изложеното обосновава
неоснователност на искането за спиране на допуснатото от органа предварително
изпълнение.
Следва да се посочи, че
напълно несъстоятелно административният орган посочва в придружителното писмо,
с което изпраща жалбата на съда, че не е постановявано предварително изпълнение
на обжалваната заповед за налагане на санкции и е приложима нормата на чл. 166,
ал. 1 АПК. Както по-горе се посочи, доколкото изпълнението на процесния
административен акт е обвързано с връчването му, а не с влизането му в сила, то
е налице допуснато предварително изпълнение. Ако волята на административния
орган е заповедта да подлежи на изпълнение след влизането й в сила, то следва
да е прецизирал волеизявленията си, респ. съдържанието на административния акт.
Недопустимо е при наличие на ясно и недвусмислено поставяне на изпълнението на
акта в зависимост от датата на връчването на акта, посредством тълкуване от
издалия акта орган да се изяснява, че предварително изпълнение всъщност не е
допуснато.
Независимо от последно
посоченото и независимо от отхвърлянето на искането за спиране на допуснатото
предварително изпълнение на оспорваната заповед, очевидно административният
орган няма волята, след връчване на акта да пристъпи към предварително изпълнение
на процесната заповед, предвид заявлението му, че е приложима нормата на чл.
166, ал. 1 АПК.
На основание чл. 166, ал. 3, във вр. с ал. 2 АПК,
административният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на „Специализирана хирургична болница за активно лечение професор
Темелков“ ООД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД11-361/8 от 24.06.2021 г. на
Директора на РЗОК – Варна, в частта по т. 2-8.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: