РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Монтана, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
в присъствието на прокурора А. Евг. И.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221600600313 по описа за 2022 година
С присъда на РС Монтана от 20.09.2022г. по НОХД № 901/2022г., подсъд. Д.Г. от гр.
*е признат за виновен в това, че на 22.03. 2022г. в частен дом, находящ се в гр. *ж.к „*“,
бл.*, вх.*, ет.* ап.*, без надлежно разрешително и в нарушение на чл.30 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - „Заранява се производството,
преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът,
пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на
растенията, наркотичните вещества и техните препарати по списъка по чл.3, ал.2, т.1, а
именно от Списък I към чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП-„Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хумА.та и ветеринарната медицина“, държал високорискови наркотични
вещества - амфетамин с процентно съдържание на амфетамина 8.51% и нето - тегло от 1.85
гр. на стойност 55.50лв., като деянието представлява маловажен случай, поради което и на
основание чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т.1, пр.1 НК, във вр. с чл.54 НК го е осъдил на
наказание глоба в размер на 800лв., като го е оправдал по първоначално повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 пр.1 НК.
На основание чл. 354а, ал. 6 НК, във вр. чл. 53, ал. 2, б. ”а” НК съдът е отнел в полза
на държавата вещественото доказателство - предмет на престъплението - високорисково
наркотично вещество – 1,85 гр амфетамин, на съхранение в ЦМУ-отдел МРР - НОП,
съгласно приемателно[1]предавателен протокол №85399/ 04.05. 2022г.
1
Недоволна от така постановената присъда е останала РП Монтана, която я протестира
в срок и поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се в протеста,
че случаят не е маловажен, с оглед престъпното минало на подсъдимия и се моли съда да
измени постановената присъда, като приеме за установено и доказано първоначалното
обвинение чл. 354а, ал. 3, т. 1 пр.1 НК и му наложи по-тежко наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода.
Представителят на окръжна прокуратура поддържа протеста, счита присъдата за
неправилна и незаконосъобразна и моли съда да го уважи, така както е поискано в него,
като измени присъдата на първостепенният съд и признае подсъдимия за виновен по
първоначалното обвинение с налагане на по - тежко наказание.
В съдебно заседание првез въззивната инстанция подсъд. Д. Г. се явява, явява се
защитникът му адв. И. С., който оспорва протеста изцяло и поддържа, че атакуваната
присъда, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилият протест,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Протеста е неоснователен. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС
Монтана. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и
пълнота доказателства, имащи съществено значение за правил-ното му решаване. Делото е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 371, т.1 от НПК, като подсъдимият
и неговият защитник са дали съгласие за прочитане на свидетелските показания дадени на
досъдебното производство и съответните протоколи и заключения на вещи лица по реда на
чл.283 НПК без личното им изслушване. Доказателственият материал по делото, събран на
досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от
първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на
делото по същество.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд,
законосъобразно и обосновано е приел, че подсъд. Д. Г. е осъществил състава на
престъпление по чл. 354а ал. 5 във вр. с ал. 3, т.1 пр.1 НК, а не по чл. 354а, ал. 3, т. 1 пр.1
НК, като е приел, че случаят е маловажен и го е признал за невиновен и оправдал по
първоначалното обвинение.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка
на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на
материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили
отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
Подсъд. Д. Г. живее в гр. *, обл. *, безработен, неженен, неосъждан, със средно
образование.
2
На 22.03.2022г. след получена оперативна информация за неправомерно държане на
високорискови наркотични вещества, оперативно следствена група на РУ Монтана
извършила претърсване и изземване на адрес – гр. *, обл. *, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
в ап., обитаван от подсъд. Д.Г., който живеел там сам.
В хода на претърсването в помещение обособено като гостна, на етажерка, над
секция с телевизор върху сувенир с форма на декоративна мишка е намерена и иззета
смачкана, бяла на цвят хартия, съдържаща видно от заключението на съдебно-
физикохимичната експертиза 1,85 гр амфетамини, с процентно съдържание на активния
компонент „амфетамин“ 8,51 %, на стойност 55,50лв. В своето заявление в протокола за
процесуално-следственото действие, подсъд. Д. Г. заявява, че веществото е „за лична
употреба останало вкъщи след купон е намереното у нас“.
Видно от справката за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан за
извършено престъпления от общ характер. С присъда по АНД № 1684/2019г. на РС
Монтана, влязла в сила на 06.12.2019г. е признат за виновен за това, че е държал
високорисково наркотично вещество – полиетиленов плик, съдържащ зелена растителна
маса представляваща марихуана с нето тегло 8,75 гр и съдържание на активен компонент –
тетрахидроканабинол /ТНС/ - 6,65 %, на стойност 52,50лв - престъпление по чл. 354а, ал. 5
във вр. с ал. 3, т.1 от НК, като същият е освободен от наказателна отговорност на основание
член 78а, ал. 1 от НК и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000лв.
Изложената по-горе фактическа обстановка е установена въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, тъй като
съдебното следствие е протекло по реда на чл. 371, т.1 от НПК, а имено: показанията на
разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство – К.Т., М.К., Ц.Ц., както и
писмените доказателства – протокол за претърсвани и изземване, физико-химичната
експертиза, протокол за оценка на наркотичните вещества, свидетелство за съдимост,
справки характеристики на подсъдимия.
От обясненията на подсъдимия се установява, че същият не оспорва така очертаната
фактическа обстановка, съжалява за случилото се и се възползва от правото си да не дава
обяснения по случая. Показанията на свидетелите са правдиви, логични, последователни,
безпристрастни и най - вече непредубедени. Те си съвпадат по основните точки в тяхното
изложение и в тях несъмнено личи стремеж да разкрият фактите такива, каквито те са били
обективно съществуващи.
При тази система от преки доказателства съдът правилно и законосъобразно е приел
горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело и е направил
законосъобразни правни изводи:
Между страните няма спор по отношение на фактическата обстановка установена по
делото, а само по отношение на правната квалификация на деянието.
Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно съдът е приел случаят
3
за маловажен и е преквалифицирал деянието по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 от
НК.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подсъд. Д. Г., на
22.03.2022г. в частен дом, държал високорискови наркотични вещества – амфетамин с
процентно съдържание на амфетамина 8,51 % и нето-тегло 1,85 грама, на стойност 55,50лв.
Съгласно разпоредбата на член 93, т. 9 от НК „маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид“.
Очевидно за наличието на маловажен случай е достатъчно в едни случаи да е налице
липса или незначителност на вредните последици, които да увреждат съответните защитени
отношения, а в други случаи, когато тези последици по естеството си и характера си не
попадат в първата алтернатива, е необходимо да има и смекчаващи обстоятелства относно
личността на дееца. Съвсем очевидно е, че двете посочени в разпоредбата възможности -
липсата на вредни последици или тяхната незначителност и наличието на други смекчаващи
обстоятелства, са дадени алтернативно като предвид конструкцията на разпоредбата
приоритет е дадено на липсата или незначителността на вредните последици / Решение № 40
от 07.03.2019 г. по н.д. №60/2019 г. на ВКС първо отделение/.
Липсата на обществена опасност в конкретния случай се извежда от обстоятелството,
че се касае за обвинение за държане на 1.85 гр, изключително ниска степен като количество
и изключително ниска стойност като оценка - 12 пъти под минималната работна заплата. В
случая е установено държане вкъщи, не на обществено място, поради което предметът на
обществените отношения по чл.354а НК е засегнат в изключително ниска степен и на
практика може да се каже, че липсва такава, т.е. вредни последици от това деяние на
практика липсват или са изключително незначителни, което дава основание да се приеме, че
деянието е маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и съответно деянието е
съставомерно по 354а, ал.5, във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК.
В случая с държането на изключително малко количество наркотично, на
изключително ниска стойност, за лична употреба в дома на подсъдимия, така както се
установява от писмените доказателства по никакъв начин не са засегнати в значителна
степен обществените отношения, които се охраняват в чл.354а, ал. 3 от НК.
Неоснователно и ирелевантно е възражението на прокуратурата, че случаят е
повторен и не би могъл да бъде маловажен. Правилно съдът е отбелязал, че по отношение
на предишното осъждане преди три години обвинението е приело, че е налице маловажен
случай за държането на количество от 8 гр, количество близо 4 пъти повече, отколкото е
настоящето обвинение на подсъдимия, за което се твърди, че е налице хипотезата на ал. 3
при количество от 1.85 гр. Относно личностните качества следва отново да се отбележи, че в
разпоредбата на чл. 93 т. 9 от НК в първата алтернатива законодателят е предвидил
единствено изискването да е налице липса или незначителност на вредните последици,
4
която липса или очевидна незначителност в конкретния случай безспорно е установена.
Личностната характеристика обосноваваща според представителя на прокуратурата
повишената обществена тежест на извършеното деяние е съотносима към втората
алтернатива на член 93, т. 9 от НК. Тази характеристика сама по себе си не изключва
наличието на първата алтернатива на член 93, т. 9 от НК, касаеща липсата или
незначителността на вредните последици от престъпното деяние и съответно не изключва
наличието на маловажен случай дори и при съществуването на твърдените от прокуратурата
лоши личностни характеристични данни.
Предвид гореизложеното, правилно и законосъобразно съдът е приел случаят за
маловажен и е признал подсъд. Д. Г. за виновен в извършено престъпление по чл. 354а, ал.5,
във вр. с ал.3 т.1 от НК, като го е признал за невиновен и оправдал по първоначалното
обвинение по чл.354а, ал.3 т.1 пр.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъд. Д.Г. за така извършеното от него
престъпление, съдът е взел в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и
е определил едно справедливо наказание – глоба в полза на държавата в размер на 800лв. с
която е приел, че могат да се постигнат целите на наказанието.
При извършената служебна проверка ОС Монтана не намира основание за отмяна,
респ. изменение на атакувания съдебен акт, поради което на основание чл.334, т. 6 от НПК
го потвърждава.
Воден от гореизложените мотиви окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.09.2022г. по НОХД № 901/2022г. на РС Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5