Определение по дело №757/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред съда е депозирано искане с правно основание чл. 63 от ГПК.

Съдът с Определение № 3409/20.08.2013г. по гр.д. № 359/2013г. е оставил без движение исковата молба от Н. С. А., с ЕГН *, от град Р., пл. „С” № 10,срещу „ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление- град С., кв. М “. К., шосето за град С, с Управител В, ЕГН *, от град С., ул. „М” № 5 и Н. В. Г., с ЕГН *, на адрес: град С., ул.”. Р” № 13, за отстраняване на нередовностите на същата- ясно и точно формулиране на петитума на исковата молба, в съответствие с обстоятелствената част на молбата, представяне на доказателства във връзка с пасивната легитимация по предявения иск и вписването на исковата молба в службата по вписванията, по местонахождението на недвижимите имоти.

Дал е възможност на ищцата по делото, в едноседмичен срок от получаването на съобщението за постановеното определение, да внесе дължимата държавна такса и да представи по делото документ за доказване на внасянето и, както и да представи вписана искова молба в Службата по вписвания, по местонахождението на имота, като е указал че в случай на неизпълнение на това наложено от съда задължение в посочения срок, исковата молба на основание чл. 129 ал.3 от ГПК ще бъде върната на подателя и.

В срока по чл.129 ал.1 от ГПК по делото е депозирана молба от Н. С. А., с която тя посочва и отстранява част от нередовностите на исковата молба. Наред с другите искания, направено е и искане с правно основание чл. 63 от ГПК- за удължаване на законовия едноседмичен срок предвиден в ГПК за вписване на исковата молба в Службата по вписванията, както и за снабдяване въз основа на съдебно удостоверение с данъчна оценка на процесния имот от съответната община, тъй като на ищцата е била на болнично легло, за което ще представи допълнително доказателства.

Искането е процесуално допустимо. Срокът по чл.129 ал.1 от ГПК е законен, но не е решителен, като същият може да бъде удължаван от съда. /Р – 556 – 1998г. на ВКС/. Този извод следва и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ГПК, в която лимитивно се изброяват видове законови срокове които не могат да бъдат продължавани от съда, дори при наличието на основанията на закона за това. Молбата за удължаване на законовия срок е депозирана преди неговото изтичане.

За уважаване на искането, съдът следва задължително да изследва въпроса посочените причини дали са уважителни. Съдебната практика дава конкретен смисъл на понятието “уважителни причини”, по смисъла на чл. 63 ал.1 от ГПК. Това са такива факти от обективно естество, чието проявление е поставено извън волята на страната и които тя трудно би могла да преодолее, дори и при полагането на дължимата грижа в тази посока. Тези обстоятелства следва да са относими към искането за удължаване на срока, доколкото същите поправката на исковата молба като процесуално действие на страната, би било затруднено или осуетено в следствие на конкретно посочената обективна причина.

Изложеното веднага налага категоричния извод, че снабдяването на ищцата с данъчна оценка от съответната община, както и за вписването на исковата молба в Службата по вписвания, освен че е забавено от заболяването на ищцата/за което същата следва да бъде задължена да представи по делото доказателства/, обективно е свързано с технологично време за депозиране на молба пред съответната администрация, както и със срокове с които тя е обвързана при действията си във връзка със своята компетентност. Безспорно е налице основания за уважаване на това искане на ищцата, тъй като е налице обстоятелство от обективна страна обосноваващо необходимостта за удължаване на един процесуален срок за отстраняването на нередовностите на депозираната частна жалба. Това обстоятелство е изцяло извън волята на страните по делото, като същото обективно би могло да препятства спазването на определения законов срок и дължимото процесуално поведение от ищцовата страна. Ето защо искането освен допустимо е и основателно и следва да бъде уважено от съда, като срока за изправяне на нередовностите на исковата молба следва да бъде удължен с един месец, който съобразно разпоредбата на чл. 63 ал.2 от ГПК започва да дете след изтичането на законно определения срок.

Водим от горното и на основание чл.63 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УДЪЛЖАВА законовия срок на разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба по гр. д. № 359/2013г. след оставянето и без движение, с един месец, считано от изтичането на законно определения срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи не обжалване и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: