№260009
гр.
Силистра, 31.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на пети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Краева
2.
Огнян Маладжиков
при
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков
в.гр.д.№ 102 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Силистренския окръжен съд е второ по реда на чл. 258
и сл. ГПК, след като въззивно Решение № 42 от 12.04.2019 г. по в.гр.д.№ 49 /
2019 г. на СсОС е отменено с касационно Решение № 31 от 08.04.2020 г. по гр.д.№
2834 / 2019 г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Жалбоподателят Г.Н.Г. чрез процесуален представител, е подал въззивна
жалба против Решение № 510 от 16.01.2019 г. по гр.д.№ 879 / 2019 г. на
Силистренския районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата му
по чл. 128 от СК за определяне на режим на лични отношения с внучката му Д.Д. Счита
обжалвания акт за неправилен, незаконосъобразен, постановен в противоречие с
материалния закон и съдебната практика на ВКС, акто и в нарушение на
съдопроизводствените правила. Излага доводи за едностранчив и непълен
доказателствен анализ от страна на съда. Моли за отмяна на решението и постановяване
от окръжния съд на друго, с което да се определи режим на лични отношения между
него и внучката му, както е поискано в исковата молба.
Жалбоподателят претендира разноски. Такива е поискал и пред Върховния
касационен съд. По силата на чл. 294, ал. 2 от ГПК е възложено на настоящия
съдебен състав да се произнесе в решението си по тяхната дължимост.
Н.Г.Г. и Д.Д.Д. – родители на Д.Д., не са депозирали отговор на
въззивната жалба. В съдебното заседание се представляват от адвокат, за когото
са направили разноски, претендират ги. Процесуалният им представител оспорва
въззивната жалба.
Силистренският окръжен съд като съобрази закона, събраните на всички
инстанции доказателства, наведените оплаквания във въззивната жалба и
становищата на страните и техните процесуални представители, заявени в
откритото съдебно заседание, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Производството е по спорна съдебна администрация на гражданските
отношения във връзка с правото на жалбоподателя по чл. 128, ал. 1 от Семейния
кодекс да иска от съда да определи мерки на лични отношения със неговата внучка
Д.Д., родена от дъщеря му Н.Г.Г..
За разлика от правото на лични отношения между родители и деца, за което
законът презюмира, че винаги е в интерес на децата да бъде упражнявано,
определянето на мерки за лични отношения между внуци и прародители е условно:
ако е в интерес на детето.
В заключението на социалния доклад с вх.№ 1605/15.06.2020 г., на л. 59 от
делото, изготвен с участието на жалбоподателя, е отчетено, че интересът на
детето да познава и общува с разширения семеен кръг е в полза на неговото
емоционално и нравствено развитие, както и за неговата идентичност.
Предоставено е обаче на съда да прецени твърденията на майката Н.Г., които не
могат да бъдат потвърдени от социалните служители, за възможна заплаха за
сигурността на детето, което означава, че ако такава заплаха съществува, няма
да е в интерес на Д.Д. да общува с дядо си.
Д.Д. е родена на *** г. и към датата на откритото съдебно заседание пред
настоящия състав е на 3 г. и 1 месец. Очевидно е, че тя сама няма как да
формира воля дали да контактува, или не с дядо си по майчина линия. От
социалния доклад става ясно, че двамата са имали две срещи в присъствието на
майката, като последната среща е била, когато детето е било на възраст около
една година.
Процесуалната позиция на родителите на детето е категорична, те не желаят
то да се среща с дядо си.
В хода на делото пред първата инстанция и пред предходната въззивна са
събрани множество процесуални документи, в които неколкократно са изразени
становищата на всички заинтересовани страни и те сочат на едно: между
родителите на Д., най-вече майка ѝ, и молителя Г. съществува отявлен
конфликт, нестихващ, дори засилващ се, в резултат на който се стига до
настоящото дело. Този конфликт не е предмет на делото, за да се изследва в
детайли чия е вината за него, но генезисът, продължителността и проекцията му в
настоящето са важни, защото за разлика от обичайното исково производство, при
което съдът прави само дескриптивен (описателен) анализ на настъпилите факти и
въз основа на тях дава правото, при спорната съдебна администрация, особено
когато тя касае режим на лични отношения, съдът прави прескриптивен
(предписателен) анализ на проявените до момента факти, с цел да даде правото
(съдебното предписание) в такъв обем и при такива условия, които да съответстват
на най-добрия интерес на детето. Непротиворечивите, съвпадащи си твърдения на
страните, подкрепени от събраните доказателства, включително с приобщеното
бракоразводно дело между молителя Г. и Р.Г. – бабата на Д., сочат на извода, че
влошаването на отношенията между Н.Г. и баща ѝ е започнало преди
бракоразводното дело. Във връзка със свидетелските ѝ показания още тогава
у жалбоподателя Г. се е вкоренило дълбоко чувството на разочарование. Останал
недоволен от имуществените последици на развода, той винаги намира начин да
спомене за тях и своето разочарование от дъщеря си всеки път, когато има
трибуна, без оглед на контекста, в който му е дадена думата. Така например още
със сезиращата молба по чл. 128 от СК посочва като причина за влошените
отношения между него и дъщеря му бившата си съпруга, с която са имали тежък и
неприятен съдебен процес. Писмените бележки също съдържат такива твърдения. В
откритото съдебно заседание пред първия въззивен състав жалбоподателят твърди,
че с дъщеря си са в добри отношения, но ѝ няма телефона, тя определя
срещите помежду им, което обстоятелство, според настоящия съдебен състав, сочи
на обратното – липса на добри отношения.
Разказът му продължава с развода и имуществените последици от него. Подчертава,
че там (на развода) е бил един-единствен свидетел, дъщеря му. Споменава за
някакъв кредит, прокурор и т.н., без връзка с предмета на настоящото дело, но
доказващи наличието на дълбока емоционална травма, щом фокусът на вниманието му
все се отклонява от заявеното желание за лични отношения с внучето. Поведението
на жалбоподателя Г. пред Върховният касационен съд е същото.
Първоинстанционното дело е инициирано в средата на 2018 г., но и досега не личи
гневът на г-н Г. да е смекчен, да се е смирил пред достойната цел на искането
си по чл. 128, ал. 1 от СК. Изричното предупреждение на съда за последиците, в
случай че не съдейства на социалните работници на Дирекция „Социално
подпомагане“, не са го възпрепятствали да им откаже категорично да предостави
адреса си в гр. Перник, но иначе краткият социален доклад с вх.№ 21.05.2020 г.
(л. 56) съдържа мнението на г-н Г., че е оклеветен от близките си. В откритото
заседание по настоящото дело продължава да сочи имотните спорове около развода като
причина за влошените отношения с дъщеря му, вместо да остане само на плоскостта
на отношенията му с внучката Д. и желанието да я вижда. Всичко това показва, че
десетте години по „тези (съдебни) зали“, за които споменава жалбоподателят в
хода на устните състезания, са оказали и продължават да оказват влияние върху
отношенията му с неговата дъщеря. От описаното процесуално поведение на г-н Г.
съдът прави прогнозен извод, че конфликтът му с нея няма да затихне скоро. Това
е така, защото генезисът му не е ситуиран отскоро, а още преди бракоразводното
дело, и имуществените му последици са тези константи, които няма как да се
заличат с времето, освен ако г-н Г. не се примири с тях. До настоящия момент не
личи да го е сторил и предвид времето, което е минало от приключването на
бракоразводния процес, нищо не подсказва, че скоро у жалбоподателя ще настъпи
положителна промяна в мирогледа му, ще загърби старите разочарования, ще
нормализира отношенията с дъщеря си, което е необходимо, за да се положат
основите за нормални контакти между него и внучката му.
Сам по себе си нестихващият конфликт между молителя Г. и родителите на Д.
не е главен критерий да се отсъди, че детето няма интерес да общува с дядо си.
Принципно, ако последният полага добри грижи и не е опасен за психическото и
физическото развитие на Д., не е в неин интерес дядото да бъде лишен от
възможност да има лични отношения с нея. За добри грижи и влияние върху
физическото развитие на детето не може да се говори, защото фактите са такива,
че между дядото и внучката липсват каквито и да са контакти. От двете мимолетни
срещи помежду им, в присъствието на родителите, не може да се прави извод за
способностите на жалбоподателя да полага грижи и да оказва положително влияние
върху физическото развитие на детето.
За това какъв би бил психическият ефект върху Д. от евентуалните срещи с
нейния дядо е назначена психологическа експертиза със задача да се даде
заключение за личността на г-н Г., неговата характерова и психична годност да
общува с внучката си и може ли това общуване да доведе до опасност за нея, с
оглед ниската ѝ възраст и непознаването на дядото. Назначеното вещо лице
не е от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за района на ОС
Силистра, но на съда е служебно известно, че същата има диплома за психолог и
специализация за детски психотерапевт и от 2012 година е назначавана за вещо
лице по други дела на ОС Силистра, изискващи специални знания из областта на
детската психология. Заключението на вещото лице се отличава с изключителна
задълбоченост. Личи, че всестранно и с тясноспециализиран подход са изследвани
всички писмени материали по делото. Проведено е динамично интервю и наблюдение
на г-н Г.. Направена е психологическа диагностика: тест за изследване и
измерване на агресивността и изследване на личността с помощта на многофакторен
личностен въпросник. Обяснен е характерът на тези тестове и на личностовите
особености, които се диагностицират чрез тях. Дадено е пространно заключение,
което е обосновано с находките от експертното изследване. Експертизата е
компетентно извършена, не страда от порока „тенденциозност“, който съзират
процесуалните представители на жалбоподателя само защото съдържа констатации,
които не са в полза на техния доверител. Съдът приема, че експертното заключение
е годно да бъде поставено в основата на извода за характеровата и психична
годност на жалбоподателя да общува със своята внучка и опасността за нея от
такова общуване.
Става ясно от заключението, че предвид конфликта между родителите на Д. и
нейният дядо в неин интерес е двете страни да постигнат нормални междуличностни
отношения, което ще даде възможност на детето да се чувства спокойно, сигурно и
защитено при евентуалните си контакти с дядото. Към момента обаче е видно за
вещото лице, че страните са много далеч от такова развитие на отношенията –
извод, който съвпада с направения по-горе от съда, опирайки се не на специални
знания, а на обичайния житейски опит и след анализ на процесуалното поведение
на жалбоподателя.
Вещото лице дава заключение, че г-н Г. е със слаб контрол върху
емоционално-волевите си импулси, с висока степен на изразеност на вербална
агресия и раздразнителност, склонен е да следва, понякога късосъединително,
своите емоции, чувства и желания. Борбата на разумни мотиви и противомотиви е
свойствена за него, но не е най-силната му страна, когато присъстват негативно
заредени конфликтни ситуации, които предизвикват силно раздразнение, гняв и
несъгласие у него. Затова пък е активен, няма затруднения в общуването, в
установяването на контакти, охотно поема водещите роли във взаимоотношенията с
други, притежава голяма социална сръчност и е зареден с емоции, които, когато
са положителни, могат да влияят добре на едно дете, а когато са негативни – да
го товарят със страх, чувства на вина и малоценностни изживявания.
Обяснено е в експертизата, че вербалната агресивност е израз на негативни
чувства чрез вербални по форма (вик, крясък) и съдържание (заплахи) отговори.
Стремеж за нараняване на другите и за победа над тях чрез думи и изрази.
Спорене, навикване, крясъци, заядлива критика, остър език, заплахи, „казване на
истината в очите“, явно предизвикване чрез думи на другите, неотчитане на
чуждите аргументи, настояване на своето и др.
Психологическите тестове говорят за лоша саморегулация на психичните
състояния у г-н Г., за колебливи емоционални състояния със склонност към
афективно (импулсивно, спонтанно) реагиране, изразяващо се във възбудимост,
нетърпимост, избухливост. Хората с подобна психологична характеристика
проявяват емоционалност и експанзивност във взаимоотношенията си с околните.
Склонни са да позволяват на емоциите, особено негативните да „замъгляват”
преценката им. Склонни са под влияние на силните чувства да казват неща, за
които после съжаляват. Ситуациите с висока степен на несигурност не се понасят
добре. Остро преживявайки провала, такива хора могат да проявят враждебност към
другите. Поведението на конфликта обикновено е най-често избираната форма на
защита срещу травматични преживявания на личността.
Тези личностни характеристики, характерови и психични особености на г-н Г.
биха могли да доведат до несдържаност на емоциите, до прояви на афект от негова
страна, до проява на вербална агресия към дъщеря му по време на някои от съвместните
срещи между него, Н.Г. - майката на детето, и внучката му Д. и съществуващият
конфликтът между двамата да се разиграе открито пред детето и то да стане
свидетел на това. Това би травмирало детето, би нарушило емоционалното и
психическо му спокойствието и то не би се чувствало в безопасност.
Децата, според вещото лице, са особено податливи на стрес, тъй като при
тях психическото състояние няма адаптивност и гъвкавост, както при възрастния
индивид. При децата липсват изградени умения за справяне в критични ситуации,
такива умения започват да се формират едва в юношеството. Малкият жизнен опит е
предпоставка за наличието на по-тежка симптоматика при стресогенни събития, в
сравнение с възрастните.
Възрастта, в която се намира детето Д., се характеризира с неукрепнала
все още достатъчно нервна система, недостатъчна зрялост на протичане на
нервните процеси, неустойчив все още емоционален и психичен свят на детето,
силна впечатлителност и възприемчивост към външни стимули и влияния и висока уязвимост
и податливост към чужди емоционални преживявания, на първо място към тези на
най-близките му хора.
До седемгодишна възраст децата са като истинска „емоционална гъба”, тъй
като все още частта в мозъка им, наречена неокортекс, не е напълно развита. Това
ги прави особено чувствителни към емоциите, които са техният език, както към
техните собствени, така и на другите хора, особено към тези на близките им
хора. А също така до тази възраст, особено това се отнася за децата в ранна
детска възраст, са склонни да възприемат емоциите на другите буквално и да ги
преживяват като свои собствени емоционални преживявания.
Бъдещото психоемоционално състояние на детето при срещите с прародителя
му по майчина линия, предвид ниската му възраст, е в пряка зависимост и от
емоционалното и психическо състояние на майката на детето по време на тези
съвместни срещи. Майките и децата, особено в ранна детска възраст са като
„скачени съдове” и неминуемо негативните преживявания, напрежението, страхът и
тревожността на майката по време на тези срещи ще се отрази и ще се преживява
на подсъзнателно ниво от детето, без дори детето все още поради крехката си
възраст да осъзнава естеството на взаимоотношенията и наличието или не на
конфликт между страните и защо се чувства по този начин. У децата се наблюдава
силно развито усещане и чувство на лоялност и имат вродена склонност да са
лоялни към своите родители и техните емоционални преживявания, и най-вече към
майката, и те много често, особено в ранна детска възраст, ги възприемат като свои
собствени преживявания. Така детето се превръща по несъзнаван път в носител на
конфликта и е натоварено с него и по несъзнателен път ще преживява
съществуващия конфликт между двете страни като стресогенен и травматичен за
него, такъв, какъвто е за майката.
Относно факта, че детето не познава в достатъчна степен дядо си по
майчина линия, предвид това, че е имал контакт с нея само няколко пъти и
последния от тях е бил преди да навърши едногодишна възраст, при контакт с
детето, осъществен само с дядото, без присъствието на друг близък, това би се
преживяло силно стресогенно и травматично от детето. Според вещото лице, ако
този контакт бъде осъществен в присъствието на майката или друг близък на
детето, с когото то има изградена емоционална привързаност, и отношенията между
майката на детето и дядото са спокойни, ще му е нужно време то да се адаптира
към ситуацията и първата му реакция може да бъде повишена тревожност и
безпокойство. Тази първа реакция на детето би отшумяла бързо и безболезнено,
ако то се чувства сигурно, спокойно и в безопасност по време на тази среща и не
бъде натоварено с негативни емоции. До каква степен детето ще реагира с
повишена тревожност и безпокойство, зависи също и от неговите особености на
общуване и доколко те са развити, както и от емоционалното състояние на майката
по време на тази среща. Ако майката изпитва повишена тревожност и страх или
други негативни емоции, според вещото лице това неминуемо ще повиши
несигурността на детето и то би имало по-силно изразена реакция на тревожност и
безпокойство.
В устното изложение пред съда вещото лице на практика преповтаря
писменото си заключение, като някои изводи са по-категорични. По отношение на
искането на молителя да вижда внучка си по 10 дни през лятото: за експерта е
немислимо това време да бъде прекарано само между тях двамата, предвид ниската
възраст на детето и силния стрес, който е неизбежен в такава ситуация. Съдът
счита, че това искане не следва да се уважава.
В заключението като цяло не се установява, че г-н Г. не може да контактува
с детето, но има риск за това. Според вещото лице, ако неговата емоция е
положителна, той би могъл да има позитивен контакт с детето Д., но това не е
сигурно предвид получените резултати от психологическото изследване.
Съдът, съобразявайки изложеното в експертното заключение намира, че не
следва да се осъществяват срещи между жалбоподателя и неговата внучка в
присъствието на майката Н.Г.. След като двете с дъщеря ѝ са като „скачени
съдове” и неминуемо негативните преживявания, напрежението, страхът и
тревожността на майката по време на тези срещи ще се отрази и ще се преживява
на подсъзнателно ниво от детето, няма как да се избегнат тези негативни емоции.
Възможността срещите да са в присъствието на бащата също следва да се
изключи. Вещото лице казва в съдебното заседание, че тъй като Д.Д. не е толкова
емоционално обвързан от конфликта между Н.Г. и баща ѝ, много зависи как
ще протичат срещите на дядото с внучката: „Ако се сдържат емоциите, детето би
се чувствало спокойно, но ако се разгори конфликт, е ясно какво ще се случи.“
Съдът намира, че предвид обясненията на Д.Д. – бащата на Даяна, в съдебното
заседание пред първата инстанция, сочещи на личен конфликт между него и
молителя Г. във връзка с насрещни твърдения за взаимни нападки, телефонни
заплахи, жалби до полицията, предупредителни протоколи и прочее, неоснователно
е да се очаква, че двамата ще проявят нужния такт и житейска зрялост до такава
степен, че срещите да протичат в спокойна и приятна атмосфера, подходяща за
осъществяването на режим на лични отношения. Освен това, колкото и да не е
емоционално ангажиран до същата степен като Н.Г. в конфликта с баща ѝ, Д.
също е въвлечен в него и не може да се очаква да не е лоялен към майката на
детето му, а да е лоялен към тъста си.
Последната възможност, която следва да бъде обсъдена е предложена едва в
съдебното заседание, но тъй като става въпрос за спорна съдебна администрация в
защита детски интерес, не е пречка да бъде разгледана. Присъствието на трети
човек, неутрален, който да регулира напрежението, не би изключил на 100% риска
за детето, но той е много по-малък, защото това лице ще е рефер или човекът,
„който ще неутрализира бойното поле“ – казва вещото лице при изслушването.
Такъв човек, социален работник или психолог, би внесъл спокойствие и би
задържал евентуален конфликт, но трябва да има добър подход към детето от
страна на дядото, за да се стигне до нормалност в отношенията. Но това също не
е достатъчно, защото все още ниската възраст на детето изисква, според вещото
лице, то да бъде подготвено от майката. Важно е какво ще му каже тя за чуждия
човек – неутралното лице, за целта на тези срещи. Съдът счита, че същото се
отнася и за жалбоподателя, който също е неопознат за Д. В изслушването експертът психолог често
използва условното наклонение: „…ако детето бъде подготвено за това, би могло
да се случи.“, което е тактичния начин да се върне въпросът на изходната му
позиция и да се избегне категоричния извод, че понастоящем детето не следва да
осъществява лични контакти с дядо си. При липсата на желание от страна на
родителите за съдействие, най-вече на майката, всяка инициатива в посока на
уважаване искането на жалбоподателя е обречено на неуспех, който ще рефлектира
върху психичното здраве на детето. Според вещото лице не трябва да се
принуждава майката да стори това, защото се отразява на детето, което усещайки
я тревожна, ще се страхува по време на срещите.
Противно на експертното заключение в тази част окръжният съд не приема, че
трето неутрално лице е способно в конкретния случай да регулира напрежението,
поради което и в тази хипотеза рискът за детето остава висок. Красноречив е
фактът, който не е намерил място в писменото заключение, в частта „Динамично
интервю и наблюдение“, но се споделя от вещото лице по време на изслушването
ѝ, че жалбоподателят е отправил към нея закана да я съди, ако не
представи експертизата в срок. Щом спрямо едно неутрално лице, каквото е
експертът по делото, г-н Г. си е позволил да отправя неадекватни закани, за
съда това е достатъчно убедително доказателство, че което и да е неутрално
лице, „рефер“, психолог/социален работник, не ще успее да „неутрализира бойното
поле“ в присъствието на жалбоподателя и един от двамата родители.
Изключено е, заради възрастта на детето, то да провежда срещи само с
дядото и психолога или социалния работник – все непознати за него хора.
Въз основа на всичко гореизложено въззивният съд счита, че към настоящия
момент и близкото бъдеще не е в интерес на детето да контактува с дядо си,
защото рискът от тези контакти да се окажат вредни за психическото му здраве е
твърде висок. Решението на Силистренския районен съд, с което е отхвърлена
молбата на жалбоподателя по чл. 128, ал. 1 от СК се явява правилно и следва да
се потвърди.
В тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноските, направени от Н.Г.
и Д.Д. в настоящото производство – по 400 лева на всеки.
За гр.д.№ 2834/2019 г. на ВКС не се дължат разноски никому от
никого.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 510 от 16.01.2019 г. по гражданско дело № 879 /
2019 г. на Районен съд Силистра.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. да плати на Н.Г.Г. сумата от 400 (четиристотин) лева, за
разноски по в.гр.д.№ 102/2020 г. на СсОС.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. да плати на Д.Д.Д. сумата от 400 (четиристотин) лева, за
разноски по в.гр.д.№ 102/2020 г. на СсОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
На основание чл. 236, ал.3, предл. ІІ ГПК решението на Силистренския
окръжен съд се предава с подписите на двама от съдиите от състава, който го
постановява. Председателят на състава съдия Пламен Неделчев е в отпуск от
31.08.2020 до 09.09.2020 г. След завръщането на съдия Неделчев от отпуск,
решението следва да му се предяви за подписване.
Старши съдия К.Краева /