РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20241450200360 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0300-000277 от
12.07.2024 год. на Началник РУ гр.М., упълномощен да издава Наказателни
постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на
вътрешните работи, с което на нарушителя О. К. от Република П., е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/
ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1
/ЕДИН/ МЕСЕЦ за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП като законосъобразно на
основание чл.63 ал.9, вр. с ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
О. К. от Република П. , е обжалвал в срок Наказателно постановление №
24-0300-000277 от 12.07.2024 год. на Началник РУ гр.М.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се
представлява.С депозираната по делото жалба се атакува НП, като се посочва,
че несъзнателно е нарушил пътните разпоредби, за които е бил наказан с
наказателна глоба и задържане на свидетелство за управление на МПС за
период от един месец.Визира се, че не се оспорва глобата, тъй като тя е била
заплатена, като се обръща с молба да бъде съкратен периода на задържане на
документа, а именно свидетелство за управление на МПС.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото. В съпроводителното писмо по делото е
отразено, че при явяване на защитник и в случай на претендиране на
адвокатско възнаграждение са прави възражение за прекомерност на същото, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява неоснователна. От приложената по делото разписка е
видно, че жалбоподателя е получил препис от атакуваното НП на 12.07.2024
год. Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 06.08.2024 год.,
респективно е изпратена на 25.07.2024г.Безспорно срокът, в който е имал
право да депозира жалба нарушителя е спазен.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа срана:
Акт за установяване на административно нарушение №
1285958/12.07.2024 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 12.07.2024
год. около 14:20 часа в гр.М., на Главен път Е-79 км. 159+000 с посока на
движение от гр. В. към гр. Р. е управлява състав от ППС влекач „Мерцедес
Бенц“ с рег. № .... с прикачено полуремарке WIELTON с рег. № .... /П./ като
водача навлиза и се движи след въведена забрана с пътен знак В18, Забранено
влизането на превозни средства с маса по-голяма от означената с поставена
2
допълнителна табела Ж3, поставена на обходен път гр. В. на кръстовището с
път II-15 с което водача нарушава въведена забрана за движение на МПС над
3.5 тона съгласно Заповед №РД11-661/21.06.2024г. на АПИ за въвеждане на
времена организация за безопасност на движението.С това е прието, че е
нарушена разпоредбата на чл.6 т.1от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт
е и издадено и атакуваното НП.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: Пощенски плик в оригинал с клеймо от
25.07.2024г., НП №24-0300-000277/12.07.2024г., АУАН №1285958/12.07.2024г.,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0300-
000146/12.07.2024г., Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, Справка от Началника на РУ М. под вх.
№4274/20.09.2024г., ведно със Справка от АИС-АНД представляваща картон
на наказателно постановление №24-0300- 000277/12.04.2024г. и Заповед №
РД11-66/21.06.2024г. на Председателя на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройство гр. С., Писмо под вх. № 4476/07.10.2024г. на Началника на
РУ-М., ведно с Платежен документ към жалба по вх.№3673/06.08.2024г.
удостоверяващ заплащането на глоба в размер на 300 лева от страна на O. K.,
Писмо под вх. №4861/29.10.2024г. на Началника на РУ-М., с което се
уведомява, че СУМПС №00010241861 на O. K. е изпратено на Главна
дирекция „Национална полиция“ с писмо рег. №369р-15378/07.08.2024г. по
описа на ОД на МВР В., Писмо под вх.№4917/31.10.2024г. на Директора на
Областно пътно управление – гр. В., с приложени копия на Заповед №РД-11-
661/21.06.2024г. и Схеми от одобрения проект за ВОБД и Писмо от Заместник
Директор Старши Комисар К. М. към Министерство на вътрешните работи ,
Главна дирекция „Национална полиция“ под вх. №5007/06.11.2024г.
Съответно са разпитани свидетелите Г. Г. и М. М. и двамата служители в РУ
М., като първият от тях е актосъставител, а вторият свидетел при констатиране
на нарушението и съставяне на акта.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че на 12.07.2024г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа свидетелите Г.
и М. са били на работа, когато около 13:30 часа са били изпратени да сменят
колегите си на изградено КПП на разклона за с. М. Около 14.10часа
3
свидетелите забелязали 6 бр. тирове да идват към гр. М. от към гр. В., като
последните били спрени на разклона за с. М. От процесните 6 бр. тира един
бил и на жалбоподателя. От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява, че акта е съставен на място и на жалбоподателя чрез Гугъл
преводач е бил обяснено какво е нарушил като последният е завил, че за първи
път идва в България и е помолил да му бъде простено за констатираното
нарушение. В деня на проверката освен процесният акт било издадено и НП,
което му било връчено. Безспорно както Акта така и НП са съставени в същия
ден на извършената проверка в присъствието на жалбоподателя като
последният е подписал без възражения и двата акта и са му връчени копия от
същите. Към административнонаказателната преписка е приложена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №24-0300-
000146/12.07.2024г. от която е видно, че на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.“ж“ от ЗДвП, а именно
временно отнетата на СУМПС за срок от един месец. Видно от приложените
по делото справки от Началника на РУ М. под вх. №4861/29.10.2024г. и от Зам.
Директор на ГД ‚Национална полиция“ гр. С. под вх. №5007/06.11.2024г. се
установява, че отнетото СУПМС на МПС издадено от компетентните власти в
Република П. на жалбоподателя е изпратено от Главна дирекция „Национална
полиция“ до посолството на Република П. с Писмо под рег. №328600-
53330/14.08.2024г. Както в жалбата така и на съдебното следствие са събрани
доказателства, че наложената глоба в размер на 300 лева е заплатена от
жалбоподателя като в тази насока е Картон на НП находящ се на л. 18 и
Платежен документ към жалбата изпратен от Началника на РУ М. под вх.
№4476/07.10.2024г.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
От приложените по делото Заповед под рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи по един безспорен и категоричен начин
се установява, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са издадени от оправомощени и съответно
компетентни лица.
При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на
атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
4
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и
чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите
в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите
разпоредби, които са били нарушени. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
От правна страна настоящия съдебен състав приема, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е
административно наказан като е нарушил забраната за движение след
поставения знак В18, забраняващ влизането на превозни средства с маса по-
голяма от означената с поставена допълнителна табела Ж3 поставен на
обходен път гр. В. на кръстовището с път II-15, с което водача е нарушил
въведената забрана за движение на МПС над 3 тона съгласно Заповед РД11-
661/21.06.2024г. на АПИ за въвеждане на временна организация за безопасно
на движението.В подкрепа на изложеното е представената заповед от АПИ
както и Справка от Директора на ОПУ В. под вх. №4917/31.10.2024г., ведно
със схеми от одобрения проект за ВОБД.С това действие жалбоподателят е
осъществил виновно състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1
ЗДвП, като не е съобразил при управлението на посоченото МПС,
поставените пътни знаци, забраняващи му да се движи по този пътен участък.
Деянието е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. При
извършения анализ настоящия съдебен състав е констатирал, че АУАН
съдържа изискващите се, съгласно чл. 42 от ЗАНН елементи и е редовен,
точно, пълно и ясно е описано нарушението и жалбоподателят, запознавайки
се с неговото съдържание, е разбрал какво нарушение е извършил и кои
разпоредби от ЗДвП е нарушил. На следващо място издаденото наказателно
постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните
реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от същия закон, не страда от
пороци, които да го правят незаконосъобразно. Издадено е от компетентен
орган, съответно Началника на РУ М., съобразно правомощията му по чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП и издадената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.
Относно приложението на института на маловажен случай по чл. 28 от
ЗАНН, същият е неприложим, с оглед изложените мотиви в издадената
5
заповед на АПИ от 21.06.2024 г.,а именно безопасност на движението,
осигуряване на безопасни условия за живота, здравето и имущество на
гражданите ползващи републиканската пътна мрежа извежда извод за висока
степен на обществена опасност на деянието.
С оглед установеното, безспорно е налице нарушение на въведеното в
чл. 6, т. 1 от ЗДвП правило за поведение – водачът да съобразява своето
поведение с поставените пътни знаци. Деянието е ясно и точно описано, както
в акта, така и в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено
правото на защита на лицето. Безспорно е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като този извод се
подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства на
свидетелите при съставяне на АУАН. В тази връзка следва да се посочи, че при
съставяне на акта жалбоподателя е запознат със съдържанието му, за което
саморъчно се е подписал без да сочи възражения, нито е направил възражение
в определение 7-дневен срок от връчване на АУАН.АУАН е съставен редовно и
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното, а годни доказателства в обратната насока не са ангажирани от
административнонаказаното лице, още повече, че заповедта с която е въведена
временната забрана е била публично известна на сайта на АПИ, което писмено
доказателство не е опровергано от жалбоподателя, поради което съдебния
състав приема за безспорно установено нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
нарушителя.Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание налагано по
административен ред. Следователно деянието обявено за административно
нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо,
като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в
предвидените от закона случай.В нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП законодателят
е регламентирал задължението на участниците в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.За нарушение
на това задължение е предвидена административнонаказателна отговорност в
нормата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП – "лишаване от право да управлява моторно
6
превозно средство" за срок от 1 /един/ месец и с "глоба" от 300 лв., за всеки
водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство при въведена временна забрана за движение. При тази
законова регламентация, както от обективна, така и от субективна страна
административнонаказаното лице е нарушило забраната предвидена в чл. 6, т.
1 във връзка с чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. Съдебния състав намира, че при съставяне на АУАН в пълнота е
направено описание на нарушението, с всички негови съставомерни признаци,
включително и посредством нарушената правна норма, както и правилно е
приложена санкционна такава. Не се констатираха противоречия. По
идентичен начин е описано и констатираното нарушение и в самото НП.При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността
на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството. При съставянето им не са
нарушени административнопроизводствените правила, материалният закон и
целта на същия. Наказанието е правилно определено, предвид разпоредбата на
чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, в която точно е фиксиран размерът на същото и
административнонаказващият орган не разполага с оперативна
самостоятелност при определяне му.За да се установи конкретното нарушение
е напълно достатъчен фактът, че нарушителят в качеството си на водач на
ППС с маса на товара над посочената е констатиран от органите на сектор ПП
при ОД на МВР – В. в участък с надлежно въведена временна организация на
движението, което обстоятелство е безспорно доказано в настоящото
производство. Ирелевантно в случая е от къде точно е преминал и кой точно
забранителен пътен знак е нарушен с оглед факта, че е установен в забранен
участък.
Няма спор, че нарушителят следва да е наясно с всички факти от
състава на административното нарушение, за което се ангажира отговорността
му. Безспорно е, че в случая санкционирания жалбоподател е полски
гражданин, като по делото не се установява същият да владее български език.
От гласните доказателства по делото по безспорен начин се установява, че
актосъставителя с помощта на Гугъл преводач е прочел Акта, респективно
НП на жалбоподателя.Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че
7
в административнонаказателното производство преди настъпване на
съдебната му фаза, невладеещите български език лица не следва
задължително да ползват преводач. Действително, при установяване на
нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език , имат правото да разберат
в какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото
български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на
нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали
липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено
процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава
единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за
върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 §
2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява
приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на
граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на
служителите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая,
интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, следва в цялост да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в
рамките на съдебния процес пред Районния съд. В Директива 2010/64/ЕС на
ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство и в Директива 2012/12/ЕС относно
правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено,
че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни
нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за
преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството
по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви
установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в
рамките на наказателното производство. За извършените административни
8
нарушения обаче, такова задължение липсва. В качеството си на въззивна
инстанция първоинстанционният съд, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.
314, ал. 1 НПК, проверява изцяло законосъобразността и правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, следователно липсата на преводач на наказателното постановление
и издадения преди него АУАН, не пречи на жалбоподателя да реализира в
пълна степен правото си на защита срещу тях, като предяви всички
възражения пред съда.Отново следва да се посочи, че в случая става въпрос за
полски гражданин, който не знае български, но съгласно Директива
2010/64/ЕС чл.1 параграф 3 „Когато законодателството на държава членка
предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган
различен от съд с компетентен по наказателно правни въпроси и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвана пред такъв съд
настоящата Директива се прилага единствено за производството по
обжалване пред този съд“.Директивата установява правила за устен и писмен
превода в наказателно производство, но в случая има ограничено поле –
правото и задължението за назначаване на преводач се отнася само за случаите
на съдебно обжалване на акта. След като нарушителят се е възползвал от
правото си да подаде жалба срещу НП същият не е с ограничено право на
защита, знае за какво се отнася знакът, забраняващ навлизането на товарни
автомобили над посочения тонаж, в забранената зона като дългогодишен
професионален международен шофьор, при което не е налице процесуално
нарушение от категорията на съществените, което да представлява
достатъчно основание за отмяна на издаденото НП.
Предвид изложените съображения атакуваното Наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
От страните не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.9, вр. с ал.2 т.5, вр. с
чл.58д т.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 24-
0300-000277 от 12.07.2024 год. на Началник РУ гр.М.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
9
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
10