РЕШЕНИЕ
№ 4958
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110156201 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу М.
К. Евт. и З. С. М..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че му дължат разделно, всеки от тях по ½ от следните суми:
2626.05 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода
м.05.2019г. до м.04.2021г., сумата от 394.41 лв. – законна лихва за забава върху ТЕ за
периода от 15.09.2020г. до 08.08.2022г., сумата от 35.99 лв. главница за дялово
разпределение и 7 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Ищецът
претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, прави
доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по
размер. Твърди, че производството е недопустимо. Оспорва наличието на облигационна
връзка, поради липса на съгласие от страна на ответника за сключване на договор. Оспорва
реалната доставка на ТЕ нейния размер и начин на изчисление. Твърди неравноправност на
клаузите на ОУ на ищцовото дружество, както и че е налице противоречие със ЗЗП. Прави
възражение за давност.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ООД, което
изразява становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт № */****г., видно от който ответниците са
придобили собствеността върху топлоснабдения имот.
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на
Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на
етажните собственици.
Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверител-но изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател, което не се оспор-ва по делото, но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото
доказателствен материал.
По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпредЕ.та между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представения нотариален акт № */****г., ответниците са собственици на
топлоснабдения имот, при посочените в исковата молба квоти.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в гра-довете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
2
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Тоест, се уста-новява, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при
правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на
посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Собственик
на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ
еже-месечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съ-ответни
фактури.
Сключването на индивидуален писмен договор отделно с всеки от потребителите не
е предвидено в закона, нито в общите условия. Договорът за доставка и продажба на ТЕ е
сключен при общи условия, поради което неоснователни са възраженията на ответниците в
тази връзка.
Не се установява твърдяната в отговора на исковата молба неравноправност на
клаузите на ОУ на ищцовото дружество, нито се установява да е налице противоречие със
ЗЗП.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ, като неоснователни са
възраженията на ответника в тази връзка.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
3
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че за
процесния период в имота няма радиатори. Абонатът заплаща ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните
отопляеми обеми. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период
ОТ е било годно средство за техническо измерване. Сумите са изчислени съгласно
Методиката по действащата към този момент Наредба, поради което неоснователни са
възраженията на ответниците в тази връзка.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по
счетоводни данни на ищеца.
Съгласно СТЕ поради липсата на акт за разпределяне на кубатурата, не може да бъде
извършена проверка на сумите за ТЕ от сградна инсталация, разпредЕ. на абоната, защото
тези суми са в пряка зависимост от пълния отопляем обем по проект на абоната, който не е
известен. За процесния период тази сума възлиза на 434.44 лв.
Съгласно изчисленията на вещото лице, дължимата от абоната сума въз-лиза на
1982.52 лв.
Ирелевантно към предмета на настоящия спор е дали има издавани фактури на името
на ответниците.
Ответниците своевременно са направили възражение за погасяване по давност, което
е основателно за част от процесния период.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са перио-дични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. Заявлени-ето е
подадено на 16.08.2022г.
За процесния период са в сила ОУ от 2016г./в сила от м. 08.2016г../, като съг-ласно
чл. 33, ал. 2 от същите клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо, не са погасени по давност сумите за периода от м. 07.2019г. до м. 04.2021г.
Сумата за м. 07.2019г. не е погасена по давност, тъй като задължението е станало изискуемо
на 14.09.2019г., съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, а заявлението е подадено на 16.08.2022г.
За периода, за който сумата не е погасена по давност - м. 07.2019г. до м. 04.2021г.,
4
дължимата главница за ТЕ възлиза на 2416.96 лв. Приспадайки сумата от 434.44 лв.,
съгласно приетата СТЕ, дължимата главница възлиза на 1982.52 лв. Ето защо, искът следва
да бъде уважен до посочения размер и отхвърлен за разликата.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 36 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. От
представените от ТЛП доказателства и от СТЕ се установява, че тази услуга е била
действително извършена от ФДР. Съгласно ССЕ, главницата за дялово разпределение, за
непогасения по давност период възлиза на 35.99 лв. за абонтания номер или задължението
на всеки от ответниците възлиза на 17.99 лв.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпъл-нение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Ето защо, сумата, която дължи абонатът за лихва за процесния период, изчислена
върху уважената част от главницата, на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 297.76 лв.,
поради което искът следва да бъде уважен до посочените размери.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение, предхождаща
подаването на заявлението, пора-ди което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото исково
производство в размер общо на 751.39 лева, както и сумата от 84.89 лв., представляваща
5
направените по заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част на
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се дължат разноски в размер на 146.34
лв. в настоящето производство, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. М., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 991.26 лв. за периода м. 07.2019г. до м.
04.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 17.99 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 07.2019г. до м. 04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 16.08.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 148.88 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 08.08.2022г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 44379/2022г. на СРС, 35 с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважената част от 991.26 лв. до пълния предявен размер от 1313.02 лв. и за
периода м. 05.2019г. до м. 06.2019г., иска за лихва за разликата над уважената част от 148.88
лв. до пълния предявен размер от 197.20 лв., както и иска за сумата от 3.50 лв.,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. С. М., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 991.26 лв. за периода м. 07.2019г. до м.
04.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 17.99 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 07.2019г. до м. 04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 16.08.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 148.88 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 08.08.2022г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 44379/2022г. на СРС, 35 с-в., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважената част от 991.26 лв. до пълния предявен размер от 1313.02 лв. и за
перио-да м. 05.2019г. до м. 06.2019г., иска за лихва за разликата над уважената част от
148.88 лв. до пълния предявен размер от 197.20 лв., както и иска за сумата от 3.50 лв.,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) и З. С. М., ЕГН
**********, с адрес: (град), (адрес) да заплатят на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище
6
и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 751.39 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от 84.89 лв.,
представляваща направените по ч. гр. д. № 44379/2022г. разноски, съразмерно на уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на М. К. М., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 73.17 лв., представляваща направените в настоящето дело разноски,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на З. С. М., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 73.17 лв., представляваща направените в настоящето дело разноски,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – „фирма“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7