Р Е
Ш Е Н
И Е № …
гр.
К., 03.12.2018 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Районен съд - К., четвърти състав, в
публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от
съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 280, по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба от М.Р.Й., ЕГН **********,***
срещу „Институт по животновъдни науки” К., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.К., спирка „П.” № 1, представляван от доц.д-р И.Д.Я. –
директор, с правно основание: чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр.чл.225,
ал.1 от КТ и чл.224 от КТ.
Ищецът
иска да бъде признато за незаконно уволнението му, наложено със заповед №
V-12/29.01.2018 г., на директора на ИЖН – К. и да бъде отменено, да бъде
възстановен на предишната му работа, да бъде осъден ответника да му заплати следните суми: сумата от
4800,00 лева – обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради
уволнението за 6 (шест) месечен период, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 29.03.2018 година до окончателното й изплащане и
за сумата от 4120,00 лева – за полагащия му се размер на неизползван платен
годишен отпуск за 103 дни, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 29.03.2018 година до окончателното й изплащане.
Твърди, че уволнението му е извършено в нарушение на
КТ, тъй като заповедта не била мотивирана, ясна и конкретна за описаните нарушения,
а същите не били извършени, евентуално не били съставомерни. Излага подробни
съображения в тази насока.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
исковете като неоснователни, поради подробно и конкретно изложени съображения.
Счита, че оспорваното уволнение било извършено след стриктно изпълнение на
процедурата по КТ, след надлежно изискване на обяснения от служителя, в
резултат на множество извършени проверки, установяващи безспорно и системно
извършване на нарушения на трудовия ред и
дисциплина от ищеца. Излага, че парични суми за неизползван платен
годишен отпуск не му се дължат, тъй като сумите по въпросното обезщетение му
било начислено за периода 2016–2018 година, а за 2015 година било погасено по
давност. Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно своевременно
представен списък по чл.80 от ГПК, в размер на 510,00 лева - платен хонорар за
един адвокат.
Съдът, като разгледа събраните по
делото писмени доказателства, преценени, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и взе под внимание становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищeцът се е
намирал в трудово правоотношение с ответника през исковия период, на длъжността „асистент“ в отдел “Хранене на селскостопанските животни и технология на
фуражите“ в Института по животновъдни науки - гр.К., по силата на трудов
договор и допълнително споразумение към него № ІІ-260/07.11.2017 година, с
работно време от 08,30 часа до 16,30 часа.
Със заповед № V-12 / 29.01.2018
г., на директора на ИЖН – К., трудовото правоотношение (ТПО) на
ищеца е било прекратено поради уволнение, без предизвестие, на основание чл.330,
ал.2, т.6, вр.чл. 188, т.3 от КТ във вр. с чл. 190, ал.1, т.1, т.3 от КТ, при
спазване изискванията на чл.193, ал.1 и чл. 194 от КТ, поради осъществени
повече от три закъснения и преждевременни напускания на работа в един
календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час и за системни нарушения
на трудовата дисциплина, като са му били изискани писмени обяснения, съгласно изискванията
на чл.193 от КТ, а дисциплинарното наказание му е било наложено при спазване на
сроковете по чл.194, ал.1 от КТ.
С обжалваната заповед подробно,
последователно и изчерпателно се описва,
че след извършени проверки за спазване на
трудовата дисциплина е установено следното:
- на 15.12.2017 година, разпоредена със Заповед №
IV-229 /15.12.2017г. на Директора на ИЖН- К. и констатирано при проверката
отсъствие от работното място на асистент М.Р.Й. на 15.12.2017 г. от 15.30 часа
до 16.30 часа, поради преждевременно напускане на работното място с доклад от
проф.д-р М.П.-Ръководител отдел „Хранене на селскостопанските животни и
технология на фуражите“ вх. № 812/19.12.2017г и списък с подписите на
работещите в отдел „Хранене и технология на фуражите“на 15.12.2017г.;
- на 18.12.2017г. разпоредена със Заповед №
IV-230/15.12.2017г.на Директора на ИЖН – К., и констатирано при проверката
отсъствие на асистент М.Р.Й. на 18.12.2017г. от 8.35 часа до 9.00 часа от
работното място с доклад от проф.д-р М.П.-Ръководител
отдел „Хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите“ вх. №
807/18.12.2017г. за констатирано закъснение за работа на 18.12.2017г. от 8.35 часа
до 9.00 часа и списък с подписите на работещите в отдел „Хранене и технология
на фуражите“ на 18.12.2017г.;
-на 19.12.2017г. разпоредена със Заповед № IV-232/18.12.2017г.
на Директора на ИЖН -К. на Директора на ИЖН –К. и констатирано при проверката
закъснение за работа на асистент М.Р.Й. на 19.12.2017 г. от 8.35 часа до 10.00 часа,
с доклад от проф.д-р М.П.-Ръководител отдел „Хранене на селскостопанските
животни и технология на фуражите“ вх. №811 /19.12.2017г.за констатирано
закъснение за работа на 19.12.2017г. от 8.35 часа до 10.00 часа и списък с
подписите на работещите в отдел „Хранене и технология на фуражите“ на 19.12.2017г.;
- за констатираните нарушения на трудовата дисциплина
на датите: 15.12.2017г., 18.12.2017г. и 19.12.2017г. на асистент М.Р.Й. са били
поискани писмени обяснения с писма изх. № 533/15.12.2017г., № 534/18.12.2017г.
и № 537/19.12.2017г., като асистент М.Р.Й. е дал писмени обяснения с вх.№ 817
от 21.12.2017г.
Въз основа на проверки за спазване на трудовата
дисциплина разпоредени със Заповед № IV-12/15.01.2018г. и извършени от
назначена комисия проверки, чрез преглед на записи от камерата на
административната сграда на ИЖН-К. за регистриране точния час на идване на
работа и напускане на работа от асистент М.Р.Й. от отдел „Хранене и технология
на фуражите“ чрез програмата за видеонаблюдение и управление на записите със
съдействие на фирма ЕТ“Спийднет-Филип П. за поддържане на видеонаблюдението са били
констатирани следните нарушения на трудовата дисциплина от асистент М.Р.Й. от
отдел Хранене и технология на фуражите“ при ИЖН-К. както следва:
-на 11.01.2018г. регистрирано явяване на работа -
влизане за първи път в административната сградата в 9ч 42мин. и 10 сек и
напускане последно в 15ч.21мин. 43сек. – констатирано закъснение за работа и
преждевременно напускане на работа на асистент М.Р.Й. на 11.01.2018г.
-на 12.01.2018г. регистрирано явяване на работа –
влизане за първи път в административната сграда в 9ч.45мин.42сек. и напускане
последно в 15ч.38 мин. 45сек. –констатирано закъснение за работа и преждевременно
напускане на работа на асистент М.Р.Й. на 12.01.2018г., за което е съставен и
подписан от комисията прегледала записите за видеонаблюдение Протокол от
15.01.2018г. за констатираните нарушения на 11.01.2018г. и 12.01.2018г.;
- на 15.01.2018г. не е регистрирано влизане , респ.
излизане от сградата през целия ден на асистент М.Р.Й. – констатирано неявяване
на работа на асистент М.Р.Й. на 15.01.2018г.;
- на 16.01.2018г., регистрирано явяване на работа - влизане
в сградата за първи път в 9ч.18мин.24сек. и напускане на сградата последно в
15.ч. 37мин. 2сек. – констатирано закъснение за работа и преждевременно
напускане на работа на асистент М.Р.Й. на 16.01.2018г.,
за което е съставен и подписан от комисията прегледала
записите за видеонаблюдение Протокол от 17.01.2018г. за констатираните
нарушения на 15.01.2018г. и 16.01.2018г.;
-на 17.01.2018г., регистрирано явяване на
работа-влизане в сградата за първи път в 9.ч.33мин.2 сек. напускане на сградата
последно в 15ч. 36 мин. 16 сек. - констатирано закъснение за работа и
преждевременно напускане на работа на асистент М.Р.Й. на 17.01.2018г.;
-на 18.01.2018г., регистрирано явяване на
работа-влизане в сградата за първи път в 9 ч.23 мин. 53 сек. и напускане на
сградата последно в 15 ч. 40 мин 22 сек. – констатирано закъснение за работа и
преждевременно напускане на работа на асистент М.Р.Й. на 18.01.2018г., за което
е съставен и подписан от комисията прегледала записите за видеонаблюдението
Протокол от 19.01.2018г. за констатираните нарушения на 17.01.2018г. и на
18.01.2018г.
За констатираните нарушения на трудовата дисциплина на
датите: 11.01.2918г., 12.01.2018г., 15.01.2018г., 16.01.208г., 17.01.2018г. и
18.01.2018г. на асистент М.Р.Й. са поискани писмени обяснения с писмо изх. №
51/22.01.2018 година, които е дал с вх. № 82/25.01.2018 година.
За констатираните нарушения на трудовата дисциплина на
датите: 11.01.2918г., 12.01.2018г., 15.01.2018г., 16.01.2018г., 17.01.2018г. и
18.01.2018г. е бил поискан доклад от проф.д-р М.П.-Ръководител
отдел „Хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите“ с писмо изх. № 52/22.01.2018 година, изготвен
и предоставен от нея с вх. № 67/22.01.2018 г.
За извършените от асистент М.Р.Й. системни закъснения
и преждевременното напускане на работа на 15.12.2017г. и 19.12.2017г. и
неявяване на работа на 18.12.2017г.;
закъсненията и преждевременното напускане на работа на 11.01.2017г., 12.01.2018г., , 16.01.2018г.,
17.01.2018г. и 18.01.2017г. и неявяването на работа на 15.01.2018г.,
работодателят е приел, че са налице основанията по чл.190, ал.1, т.1 и т. т.3
от КТ във вр. с чл. 187, ал.1, т.1 от КТ, поради което и на основание чл. 188,
т.3 от КТ във вр. с чл. 190, ал.1, т.1, т.3 от КТ, при спазване изискванията на
чл.193, ал.1 и чл. 194 от КТ на служителя – ищец му е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
По делото са разпитани свидетелите
К. и К. - служители в ИЖН-К., като първата е технически сътрудник – личен състав, а втората – началник отдел.
Св.К. установява, че за връчването на заповедта за уволнение извикала в личен
състав ищеца, в присъствието на М.П. – началник отдел и деловодителя Капка Василева
същия ден при издаването й, следобед - след 13.30 часа. Ищецът М.Й. се качил в
дирекцията, те го уведомили за заповедта
и му я предоставили да се запознае с нея, след което той първо заявил, че
отказва да я подпише, което било писмено отразено и оформено със свидетели. След
това ищецът се върнал и поискал заповедта. Снимали я с отказването и му я
връчили на 29 януари 2018 година.
Св.К. установява и
потвърждава описаните в заповедта системни нарушения на трудовата дисциплина на
ищеца – закъсненията, преждевременните напускания и неявяванията на работното
място, като го описва като локация в сградата на института. Същата е участвала в съставянето на
протоколите и констатациите за извършените от служителя Й. нарушения.
От заключението на
назначената, извършена и приета по делото ССчЕ, която съдът приема за
обективна, компетентна и пълна се установява, че след извършен експертен
преглед на наличните документи към
трудовото досие на ищеца в ИЖН и съгласно Заповед № IV-33/02.02.2018 г., на ИЖН - К.“ на ищеца е следвало да му
бъде начислено обезщетение за неизползван платен отпуск съгласно чл.224 ал.1 от КТ, за платен отпуск, както
следва: за 2018 г. - 3 дни, за 2017 г. - 39 дни и за 2016 г. - 10 дни, или
всичко общо - 52 дни. По Заповед № IV-30/31.01.2018 г. на ИЖН-К. платеният
отпуск за 2015 г. - 36 дни са били погасени по давност, тъй като служителят е
имал право да ги ползва до края на 2017 година. За 52 дни е било начислено
обезщетение от 1 826,24 /52дних 35,12лв/ден/ лева във ведомостта за заплати за месец 02.2018 г. и е отразено във
фиша за заплата. След направените удръжки по личната сметка на ищеца в банка „ОББ“
на 27.02.2018 г. са му били преведени 1 561,46 лева. След като в случая се
изплаща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, вещото лице приема,
че чл.18, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НОСРЗ/ няма приложение т.е среднодневното брутно трудово възнаграждение,
изчислено съгласно чл.177 от КТ не следва да се коригира с коефициент,
независимо в кой месец е начислено и изплатено. Ето защо, за 52 работни дни неизползван платен отпуск на
ищеца следва да се начисли обезщетение 2 273,96 /52 р.д.х43,73 лв/д/ лева. Във ведомостта за заплати и фиша за
заплати месец 02.2018 г. е начислено обезщетение отпуск чл.224 за 52 дни 1 826,35
лева, т.е.налице е разлика от 447,61 /2273,96-1826,24/ лева по-малко, която
следва да се доначисли и изплати на ищеца.
При така установеното от
фактическа страна, съдът възприе следните правни съображения :
Предявени са четири
обективно, кумулативно съединени искове, с правни основания: чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр.чл.225, ал.1 от КТ и чл.224 от КТ.
Първите три иска се явяват неоснователни, а последният- частично основателен..
Трудовото
правоотношение (ТПО) на ищеца с работодателя е било прекратено при стриктно
спазване на разпоредбите и сроковете на КТ и трудовия му договор (ТД), на
основание чл.330,
ал.2, т.6, вр.чл.188, т.3 от КТ, във вр. с чл. 190, ал.1, т.1, т.3 от КТ, при съблюдаване
на изискванията на чл.193, ал.1 и чл.
194 от КТ, поради осъществени повече от три закъснения и преждевременни
напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1
час и за системни нарушения на трудовата дисциплина, като са му били изискани
писмени обяснения, съгласно изискванията на чл.193 от КТ, а дисциплинарното
наказание му е било наложено при спазване на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ.
Съдът счита,
че от съставените писмени протоколи за съответните дати на визираните в
заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, както и от гласните
доказателства по делото, безспорно се установяват основанията по чл. 190, ал. 1, т. 1 и т.
3 КТ - три закъснения или преждевременни напускания на работа в един
календарен месец, всяко от които не по – малко от 1 час и системни нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа за цял работен ден и
за част от работното време в други дни, различни от визираните в уволнителното
основание по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, като се преценява
понятието "системност" в контекста на чл.
190, ал. 1, т. 3 от КТ, съобразно
константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, вече незадължителна, но насочваща за съдилищата, според която
системността представлява "извършването на три нарушения на трудовата
дисциплина в сроковете по чл.
194, ал. 1 КТ, за които не е наложено дисциплинарно наказание или срокът на
наложеното дисциплинарно наказание е изтекъл" /решение № 441 от 13. 12.
2011 г. по гр. д. № 1681/2010 г., ІV г. о., на ВКС/.
С оглед на
горното, съдът приема за съответно по тежест на установените системни нарушения
на трудовата дисциплина от страна на ищеца наложеното процесно дисциплинарно наказание
„уволнение“, съобразно критериите на чл.
189, ал. 1 КТ.
Освен това, съдът
счита за законосъобразно процесното дисциплинарно уволнение, при спазване на
процедурата по чл.
193, ал. 1 КТ за всяко от нарушенията /за всяко отсъствие по дата и час/;
при спазване на формата и достатъчно мотивиране на заповедта за уволнение, според
изискванията на чл.
195, ал. 1 КТ.
В случая заповедта
за уволнение е издадена в предписаната от закона форма с изискуемите реквизити,
от компетентно лице, като в нея подробно, точно, последователно и изчерпателно
са описани отделни фактическите състави на системни нарушения на трудовата
дисциплина, както и техния автор - ищеца, същата е мотивирана от фактическа и
правна страна, в съответствие и при спазване на изискванията на чл.195 от КТ,
като е била надлежно връчена на служителя, при оформен и безспорно доказан
отказ да бъде получена от него в присъствието на свидетели. Описаните в заповедта
системни нарушения на трудовата дисциплина са безспорно доказани от приложените към заповедта,
личното трудово досие и делото многобройни писмени доказателства (протоколи,
доклади, констатации), както и от събраните в хода на съдебното производство свидетелски
показания, единно и непротиворечиво установяващи системните закъснения и неявявания на работа на ищеца, както и отказа
му да получи заповедта за уволнение.
Наложеното наказание е съразмерно на
тежестта на дисциплинарното нарушение. Налице е честа повторяемост на
извършените нарушения - закъснения, преждевременно напускане и неявяване на
работа. Тези нарушения се свеждат до частично непредоставяне на дължимото от
работника по трудовото правоотношение - поставяне на разположение на
работодателя през работното време. В случая са налице установени системни закъснения и преждевременното напускане на
работа на 15.12.2017г. и 19.12.2017г. и неявяване на работа на
18.12.2017г.; закъснения и
преждевременно напускане на работа на 11.01.2017г., 12.01.2018г., ,
16.01.2018г., 17.01.2018г. и 18.01.2017г., и неявяването на работа на
15.01.2018 година. Това обосновава законност на
заповедта, като издадена в съответствие с разпоредбата на чл.189 от КТ. В случая не може да се обоснове налагането на по - леко
наказание, защото са осъществени два отделни дисциплинарни състава на нарушения,
макар и основани на сходни нарушения.
Всичко изложено мотивира съда да приеме,
че издадената заповед е законосъобразна, а искът за нейната отмяна е недоказан
по основание и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
В
подкрепа на горното се явява и съдебната практика на ВКС по сходни казуси - решение
№ 163 от 12.07.2017 г., на ВКС по гр. д. № 4494/2016 г., IV г. о., ГК; решение
№ 55/01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2009 г. на IV г. о.; решение №
117/05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 441
от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1681/2010 г., IV г. о., ГК; решение № 36 от
3.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2546/2017 г., III г. о., ГК ; решение № 44 от
22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2017 г., IV г. о., ГК.
С оглед неоснователността на
първия, обуславящ иск, неоснователни
се явяват и предявените от ищеца обусловени искове - по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр.чл. 225 ал. 1 от КТ
- за възстановяване на ищеца на предишната му работа, преди уволнението и за
присъждане на обезщетение от 4800,00 лева за времето, през което е останал без
работа, поради уволнението за 6 (шест) месечен период, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2018 година до
окончателното й изплащане.
Частично основателен се явява предявеният иск по чл.244 от КТ– за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 4120,00 лева– за полагащия му се размер на неизползван платен годишен отпуск
за 103 дни, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
– 29.03.2018 година до окончателното й изплащане.
От заключението на ССчЕ, след извършена счетоводна и
документална проверка в предприятието на ответника – работодател е видно, че на
ищеца е следвало да му бъде начислено обезщетение за неизползван платен отпуск
съгласно чл.224 ал.1 от КТ, за платен
отпуск, както следва: за 2018 г. - 3 дни, за 2017 г. - 39 дни и за 2016 г. - 10
дни, или всичко общо - 52 дни. По
Заповед № IV-30/31.01.2018 г. на ИЖН-К. платеният
отпуск за 2015 г. 36 дни са били погасени по давност, тъй като служителят е
имал право да ги ползва до края на 2017 година. За 52 дни е било начислено
обезщетение от 1 826,24 /52дних 35,12лв/ден/ лева във ведомостта за заплати за месец 02.2018 г. и е отразено във
фиша за заплата. След направените удръжки по личната сметка на ищеца в банка
„ОББ“ на 27.02.2018 г. са му били преведени 1 561,46 лева. След като в
случая се изплаща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съдът
приема, че чл.18, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НОСРЗ/ няма приложение, т.е среднодневното брутно трудово
възнаграждение, изчислено съгласно чл.177 от КТ не следва да се коригира с
коефициент, независимо в кой месец е начислено и изплатено. Ето защо, за 52 работни дни неизползван платен отпуск на
ищеца следва да се начисли обезщетение 2 273,96 /52 р.д.х43,73 лв/д/ лева. Във ведомостта за заплати и фиша за
заплати месец 02.2018 г. е начислено обезщетение отпуск чл.224 за 52 дни
1 826,35 лева, т.е.налице е разлика от 447,61 лева по-малко, която следва
да се доначисли и изплати на ищеца, поради което съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 447,61 лева, като отхвърли така
предявения иск в останалата част, за сумата над 447,61 лева, до 4120,00 лева,
поради недоказаност.
С оглед изхода на спора и на
осн.чл.80, вр.чл.78,ал.3 ГПК, съдът
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сторените съдебно–деловодни
разноски, в размер на 485 лева, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции (от претендирани
510 лева), а по сметка на съда ищецът следва да заплати сумата от 285 лева – за
ССчЕ, съгласно отхвърлената част от исковите претенции, като отхвърля
направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради
неоснователност, тъй като в случая размерът му е дори занижено, съобразен с
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за исковете
по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.224
от КТ – чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредбата).
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС общата сума
от 65,00 лева (15 лева – за ССчЕ и 50 лева – държавна такса), съразмерно с
уважената част от иска по чл.224 от КТ.
Воден
от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Р.Й., ЕГН
**********,*** срещу „Институт по животновъдни науки” К., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.К., спирка „П.” № 1, представляван от доц.д-р
И.Д.Я. – директор, обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание:
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр.чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконно на уволнението му,
наложено със заповед № V-12/29.01.2018 г., на директора на ИЖН – К. и да бъде
отменено; за възстановяване на
предишната му работа и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 4800,00 лева – обезщетение за времето, през което е останал без
работа, поради уволнението за 6 (шест) месечен период, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2018 година до
окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.224 от КТ „Институт по животновъдни
науки” К., ЕИК ********* да заплати на М.Р.Й., ЕГН ********** сумата от 447,61 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск в останалата част, за сумата над 447,61 лева, до сумата от
4120,00 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Р.Й., ЕГН **********
да заплати на „Институт по животновъдни науки” К., ЕИК ********* сумата от 485 лева – за един адвокат, а
по сметка на КРС сумата от 285 лева – за ССчЕ.
ОСЪЖДА
„Институт по животновъдни науки” - К. да
заплати по сметка на КРС сумата от 65 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: