РЕШЕНИЕ
София, 13.08.2018 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 11 436 по описа за 2016 г. и
РЕШИ:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК на В.Г.П. срещу „БСК-В.“ ЕАД и С.О., че В.Г.П. е собственик на И идеална част от недвижим имот с идентификатор № 68134.4339.665 по КК и КР, одобрени със Заповед на № РД-18- 51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. Имотът е с площ от 697,00 кв. метра. Негови съседи са имоти с идентификатори: 68134.4339.2022, 68134.4339.2023, 68134.4339.664, 68134.4339.509. В.П. е със съдебен адрес - адвокат Л.К.,***. „БКС-В.“ ЕАД е със седалище и адрес на управление *** ОБЩИНА е с адрес в гр. София, ул. „Московска“ № 33.
[2] ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по следните искове, предявени от В.Г.П. срещу „БСК-В.“ ЕАД и С.О.:
- по иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК за установяване, че С.О. не е собственик на сградите с идентификатори 68134.4339.665.2 и 68134.4339.665.3;
- по иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК за установяване, че „БСК-В.“ ЕАД не е собственик на сградите е идентификатори 68134.4339.665.2 и 68134.4339.665.3 и на правото на строеж за тях;
- по иска чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК за установяване, че „БСК-В.“ ЕАД не е собственик на 2/6 идеални части от имот с идентификатор 68134.4339.665;
- по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за обявяване за нищожен поради невъзможен предмет на договор за замяна от 25.08.2004 г., сключен между „БСК- В.“ ЕАД и С.О..
[3] ОСЪЖДА „БСК-В.“ ЕАД и С.О. на основание чл. 78, ал. 1 от ТПК да заплатят на В.П. 840,50 лева разноски по делото.
[4] ОСЪЖДА В.Г.П. на основание чл. 78, ал. 3 от ТПК да заплати на С.О. 200,00 лева възнаграждение за юрисконсулт.
[5] Решението в частта по § 2 може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от уведомлението за изготвянето му. В останалата му част решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.
[6] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
[7] В.П. заявява в искова молба от 06.08.2015 г., че е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.4339.665 с площ от 697,00 кв. метра. Той е придобил собствеността чрез дарение от Е.Е.и Х.Е.. Последните пък са придобили собствеността по наследство от А.Е., на която имотът е бил реституиран по ЗВСВНОИ, тъй като е наследник на Е.
Ц.. Останалата 1/2 идеална част от имота е останала собственост на Е.и Х.Е.и.
[8] Преди реституирането на имота в него е имало изградени две постройки. Първата е била жилищна сграда, за чието построяване М.Н.е закупил правото на строеж и тя е била изградена във вътрешната част на мястото. Сега тя е с идентификатор 68134.4339.665.1 (идентификатор 1).
[9] Втората постройка е била от 81,00 кв. метра и е била предоставена за ползване на ДФ „Б.“ (Б.). Тази постройка е изгоряла през 1986-1987 г. и впоследствие не е била възстановена.
[10] На 21.05.1990 г. В.П. е наел от Общинска фирма „Б.С.“ - О.К. (С.) частта от процесния поземлен имот с излаз към ул. „К.“, върху която са били останките от изгорялата сграда. Върху тази част от имота и на мястото на изгорялата сграда ищецът е изградил без строителни книжа едноетажна масивна сграда с площ от около 127,00 кв. метра и идентификатор 68134.4339.665.2 (идентификатор 2). По-късно, през 1994 г. отново без строителни книжа той е изградил и друга сграда, която е с идентификатор 68134.4339.665.3 (идентификатор 3). Така общата площ на двете сгради, построени от него, е станала около 180,00 кв. метра.
[11] През 2000 г. нотариус Д.Ч. с констативен нотариален акт е признала ответника „БКС В.“ ЕАД (БКС) за собственик на сграда с площ от 81,00 кв. метра, изградена в процесния имот. Тази сграда обаче, не е съществувала от 1986-1987 г. През 2004 г. БКС с договор за замяна е прехвърлил на ответника С.О. (ОБЩИНАТА) сградата от 81,00 кв. метра, заедно с припадащото й се право на строеж. В същата година ОБЩИНАТА е издала акт за частна общинска собственост за тази сграда и припадащото й се право на строеж.
[12] През 2005 г. ОБЩИНАТА е отписала от актовите книги 1/2 идеална част от процесния имот, като в акта е вписала, че останалата 1/2 идеална част от имота е била собственост на М.Н.. Тази заповед е била изменена през 2006 г., като отписаната част от имота е била намалена на 1/6 идеална част, а останалите 2/6 идеални
части са били вписани като собственост на БКС. През 2013 г. ОБЩИНАТА е издала акт за частна общинска собственост за сградата с идентификатор 2 и припадащото й се право на строеж.
[13] В.П. заявява, че той е собственик на 1/2 от процесното място, като го е придобил по описания начин. Ищецът твърди, че той и Е.и Х.Е.и са собственици по приращение на двете сгради с идентификатори 2 и 3. Затова В.П. моли съда:
1. да признае за установено по отношение на ОБЩИНАТА и БКС, че той е собственик на 1/2 идеална част от описаното дворно място;
2. да признае за установено по отношение на ОБЩИНАТА, че последната не е собственик на сградите с идентификатори 2 и 3, изградени в мястото;
3. да признае за установено по отношение на БКС, че последният не е бил собственик на сградите с идентификатори 2 и 3 и правото на строеж за тях, нито на 2/6 идеални части от мястото.
4. да обезсили констативния нотариален акт на нотариус Д.Ч. от
2000 г.;
5. да прогласи нищожността на договора за замяна между БКС и ОБЩИНАТА по отношение на процесния имот, защото е бил без предмет (исковата молба, л. 4-16 от делото на СРС; л. уточнителната молба, л. 56-58 от делото на СРС; уточнителната молба, л. 67-68 от делото на СРС; уточнителната молба, л. 89 от делото на СРС).
2. На ответниците
2.1. На ОБЩИНАТА
[14] ОБЩИНАТА твърди, че към 21.05.1990 г. сградата не е била изгоряла. Затова тя е собственик на магазина от 81,00 кв. метра с идентификатор 2, а БКС е собственик на 2/6 идеални части от дворното място. Ето защо ОБЩИНАТА моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 24-27 от делото на СГС и становището в с.з., л. 98 от делото на СГС).
И. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[15] През 1925 г. Е. Ц. е закупила ливада от 661,00 кв. метра в землището на с. Княжево, която е представлявала имот № 1 в кв. 81 (нотариален акт, л. 36 от делото на СРС). Е. Ц. е починала на 01.05.1954 г. (удостоверение за наследници, л. 37 от делото на СРС).
[16] На 17.04.1956 г. имотът е пл. № 1 в кв. 81, м. Красно село-Княжевско, е бил отреден за СГНС - магазини (решение,л. 41 от делото на СРС; скица, л. 50 от делото на СРС и скица № 1, л. 84 от делото на СГС). На 15.04.1960 г. 2/3 идеални части от имота са били отчуждени от наследниците на Е. Ц. - Д.П.и Ц.Ц.(т. 3 от АДС 4130, л. 34 от делото на СРС). Останалата 1/3 идеална част също е била одържавена (ръкописна бележка в т. 3 от АДС 4130, л. 34 от делото на СРС). Имотът е бил отчужден за нуждите, за които е бил отреден - СГНС - за магазини. (АДС 4130, л. 34 от делото на СРС).
[17] Дворното място е било разделено на два отделни имота (т. 4.2 от констативната част на заключението на вещото лице, л. 72-83 от делото на СГС; скица № 2 към СТЕ, л. 84 от делото на СГС). В единия имот е била построена бакалия от около 55,00 кв. метра (т. 4.2 от раздел I от заключението на вещото лице, л. 76 от делото на СГС; скица № 2, л. 84 от делото на СГС; отбелязване на гърба на АДС 4130, л. 34-гръб от делото на СРС; писмо, л. 107 от делото на СГС; показанията на свидетеля Б.И.Н., л. 100 от делото на СГС).
[18] През 1964 г. в същата част, където е била бакалията, е бил построен още един магазин - плод и зеленчук (отбелязване на гърба на АДС 4130, л. 34-гръб от делото на СРС; писмо, л. 107 от делото на СГС; т. 3 от раздел I и т. 1 от раздел II от заключението на вещото лице, л. 72-83 от делото на СГС; показанията на свидетеля Б.И.Н., л. 100 от делото на СГС). Той се е намирал на ъгъла на ул. „Баучер“ (сега ул. „К.“) и ул. „Ново село“ и е бил с площ от 81,00 кв. метра (АДС 7935, л. 32-33 от делото на СРС; отбелязване в т. 6 от АДС 4130, л. 34 от делото на СРС; т. 4.3. от раздел I от заключението на вещото лице, л. 76 от делото на СГС; показанията на свидетеля Б.И.Н., л. 100 от делото на СГС). Този магазин, заедно с дворното място са били отстъпени за ползване от ДСО „Б.“ - Кирковски район (АДС 7935, л. 32-33 от делото на СРС).
[19] През 1977 г. двете части отново са били обединени в един имот (т. 4.3 от констативната част на заключението на вещото лице, л. 76 от делото на СГС; скица № 3 към СТЕ, л. 84 от делото на СГС). На 21.04.1983 г. на М.Н.е било отстъпено възмездно право на строеж върху имота (бележка на гърба на АДС, л. 34-гръб от делото на СРС; т. 12 от АДС, л. 39-гръб от делото на СГС; договор, л. 43-44 от делото на СГС).
[20] Магазинът, построен през 1964 г., е бил предоставен за стопанисване и управление на Фирма „Благоустройствено С.“ - О.К. (бележки на гърба на АДС, л. 39-гръб от делото на СГС и заповед и протокол, л. 117-119 от делото на СГС). На 21.05.1990 г. В.П. е наел от Фирма „Благоустройствено С.“ - О.К. сградата, за да я ползва за продажба на храни и напитки и като стол на фирмата. Наемодателят се е задължил да предаде обекта на договора с оборудване - столове, маси, бар-плот и пердета (договор и допълнително споразумение, л. 51-53 от делото на СРС).
[21] Когато ищецът е наел сградата тя е била разрушена. Бакалията също е била разрушена (показанията на свидетелите И.С.С.и Б.И.Н., л. 100-101 от делото на СГС; писмо от началника на Управление „Архитектура и градоустройство“, л. 107 от делото на СГС; писмените бележки на ОБЩИНАТА по адм. д. 944/1997 г. на ВАС, л. 45; решението на СГС, л. 41 от делото на СРС; § 37 по-долу).
[22] На мястото на разрушените сгради В.П. първоначално е изградил кафе-аперитив. След това е изготвил проект, по който е изградил ресторант с лятна градина (показанията на свидетелите И.С.С.и Б.И.Н., л. 100-101 от делото на СГС; проекта, л. 87 от делото на СРС и приложение № 1 към заключението на вещото лице, л. 83 от делото на СГС). Ресторантът вече е бил изграден към 25.02.1992 г. - датата на влизане в сила на ЗСВОНИ (решението на СГС, л. 41 от делото на СРС).
[23] На 24.03.1992 г. А.Е. е подала заявление до кмета на Община О.К.. Тя е поискала да бъде възстановена собствеността върху дворното място, одържавено от Е. Ц. (заявление, л. 35 от делото на СРС).
[24] А.Е. е била племенница на Е. Ц. М.). А.Е. е починала, а Х. и Е.Е. са нейни синове (удостоверение за наследници, л. 37 от делото на СРС и декларираното в заявлението, л. 35 от делото на СРС).
[25] На 12.08.1994 г. кметът на ОБЩИНАТА е отказал да възстанови собствеността върху имота (отказ, л. 38 от делото на СРС). Впоследствие съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и е отменил отказа и отчуждаването на имота (решение от 05.11.1996 г. на СГС, л. 41 от делото на СРС). Е.Е.е възстановил паричното обезщетение от 13 500,00 лева (бележка върху решението на СГС, л. 41 от делото на СРС и вносна бележка, л. 43 от делото на СРС).
[26] На 19.05.1997 г. ОБЩИНАТА е съставила акт за частна общинска собственост за дворно място и сграда със застроена площ от 81 кв. метра, находящи се на ул. „К.“ № 26. В акта е било посочено, че общината е собственик на имотите на основание две заповеди (АОС 125, л. 29-31 от делото на СРС л. 39-гръб от делото на СГС). На 21.01.1999 г. ОБЩИНАТА е продала на И.Н. 1/2 идеална част от имота (бележка на гърба на АОС 125, л. 39-гръб от делото на СГС; договор, л. 56 от делото на СГС).
[27] На 20.06.2000 г. БКС е бил признат за собственик на дворното място и на сградата с площ от 81,00 кв. м. (нотариален акт, л. 91-92 от делото на СГС). БКС е правоприемник на Фирма „Благоустройствено С.“ - О.К. (бележка на гърба на АОС 125, л. 39-гръб от делото на СГС; удостоверение и решение, л. 89-90 от делото на СГС). На 25.08.2004 г. БКС е прехвърлило на ОБЩИНАТА сградата от 81,00 кв. метра, заедно с припадащото се й се право на строеж (договор за замяна, л. 25-28 от делото на СРС).
[28] На 18.11.2004 г. е бил съставен акт за частна общинска собственост за сградата, заедно с припадащото й се право на строеж. В акта е било посочено, че общината е придобила собствеността на основание „чл. 2, ал. 2, т. .2 от ЗОС и чл. 30, ал. 3 от ППЗОС по замяна от С.О.“ (АОС 1805, л. 24 от делото на СРС и л. 38 от делото на СГС).
[29] По заповед на кмета на ОБЩИНАТА от актовите книги е била отписана 1/2 идеална част от дворното място, цялото актувано с АОС 125/19.05.1997 г. (заповед и удостоверение, л. 47-48 от делото на СРС). Впоследствие заповедта е била изменена, като вместо 1/2 идеална част е била отписана 1/6 идеална част[I] от дворното място (заповед, л. 49 от делото на СРС).
[30] При одобряването на кадастралната карта със заповед от 15.07.2010 г. в имота е имало два обекта. Те са били отразени като сграда за обществено хранене с площ 127,00 кв. метра и склад с площ от 91,00 кв. метра (скици, л. 71-74 от делото на СРС).
[31] На 14.09.2012 г. Е.и Х.Е.и са дарили на В.П. 1/2 идеална част от поземления имот (нотариален акт за дарение, л. 17 от делото на СРС). На 26.06.2013 г. сграда с идентификатор 2 и със застроена площ от 127,00 кв. метра е била актувана като частна общинска собственост. В акта е било посочено, че правното основание за придобиване на собствеността е било чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59 от ЗОС, а предходният АОС е бил този от 18.11.2004 г. (АОС 3402, л. 22-23 от делото на СРС и л. 37 от делото на СГС).
[32] В момента в имота има изграден ресторант с площ 127,00 кв. метра и склад към него от 23,49 кв. метра. Ресторантът представлява сграда с идентификатор 2, а складът към него не е отразен в кадастъра (скица, л. 82 от делото на СРС и скица № 5, л. 84 от делото на СГС). В имота е изградена и лятна градина към ресторанта с площ от 73,14 кв. метра, която е нанесена в кадастъра като склад с площ от 93,00 кв. метра. Двете сгради са изградени в съответствие с архитектурен проект, който не е одобрен (л. 87 от делото на СРС).
[33] Ищецът В.П. е заплатил: 2 834,70 лева държавна такса (л. 3 от делото на СРС; л. 9-10 от делото на СГС); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 62- 63 от делото на СРС); 400,00 лева възнаграждения за вещи лица (л. 60 от делото на СГС); 1 200,00 лева на адвокат (л. 2 от делото на СРС). ОБЩИНАТА не е направила разходи за делото и е била представлявана от юрисконсулт .
2. Спорни по делото обстоятелства:
[34] По делото е било спорно дали двата магазина, построени в имота, са били разрушени към 21.05.1990 г. Съдът приема, че те са били разрушени към този момент поради следното: от една страна, на 19.05.1997 г. ОБЩИНАТА е съставила акт за частна общинска собственост. В него по отношение на вида и състоянието на актувания имот е било посочено, че сграда от 81,00 кв. метра, се е състояла от търговска зала и склад.
[35] Актът за общинска собственост е официален документ. Той се ползва с доказателствена сила до доказване на противното относно извършените от длъжностното лице действия (Решение на ВКС 149-2013-IV Г. О. по гр. д. 647/2012 г.).
[36] От друга страна по делото са налице доказателства, от които се установява, че към момента на съставяне на акта за общинска собственост и двата магазина са били съборени. Това се установява от:
а) писмото на началника на Управление „Архитектура и градоустройство“ на л. 107 от делото на СГС, което е от 1993 г.;
б) писмените бележки на общината на л. 45 от делото на СРС, които са от 1997
г.;
в) решението на СГС по обжалвания отказ за възстановяване на собствеността, в което съдът изрично е приел, че към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ - 25.02.1992 г. - в процесния имот, не е имало изградени магазини, а масивна жилищна сграда и ресторант. Затова съдът приема, че магазините са били разрушени към момента на съставяне на акта за общинска собственост през 1997 г. Нещо повече, от писмото на л. 107 от делото на СГС се установява, че те са били разрушени към 1993 г., от решението на СГС, че те са били разрушени към 25.02.1992 г., а от показанията на свидетелите И.С.и Б.Н.се установява, че те са били разрушени още преди 1990 г.
[37] В.П. е предявил искове по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК - съдът да признае за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от процесното дворно място (исковете са два спрямо всеки от ответниците).
[38] Ищецът е предявил и искове по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК - съдът да установи, че: 1. първият ответник не е собственик на сградите с идентификатори 2 и 3 и
2. че вторият ответник не е бил собственик на тези сгради и правото на строеж за тях, както и на 2/6 идеални части от мястото.
[39] Ищецът е предявил също иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да обезсили нотариален акт, както и иск по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД съдът да прогласи договор за нищожен поради невъзможен предмет.
1. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК
[40] Съгласно чл. 124, ал. I, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването на едно правно отношение. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е собственик на недвижим имот; 2. той да иска това да бъде установено спрямо ответниците.
[41] Съдът установи, че собствеността върху процесния поземлен имот е била възстановена на наследниците на Е. Ц. - Е.и Х.Е.и. На 14.09.2012 г. те са дарили 1/2 идеална част от имота на ищеца. Затова той е собственик на тази част.
[42] Общината не е доказала твърдението си, че е собственик на имота. Актът за общинска собственост, с който тя се легитимира като собственик няма правопораждащо действие, а само констатира правото на собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл. 77 от ЗС способи. Затова самото съставяне на акт за общинска собственост не може да обуслови пряко извод, че имотът е собственост на общината (Решение на ВКС 107-2017- II Г. О. по гр. д. 2173/2016 г.). При възникнал спор тя трябва да докаже, че е възникнало основанието за придобиване на собствеността, описано в акта. ОБЩИНАТА не е доказала това. Затова съдът приема, че тя не е собственик на поземления имот.
[43] Налице е първата предпоставка за уважаването на иска. Ищецът иска от съда да го признае за собственик спрямо ответника на процесния имот. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът уважава предявения иск.
2. По исковете по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК
[44] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване несъществуването на едно правно отношение. Ищецът има правен интерес от предявяването на този иск, когато той:
а) притежава самостоятелно право, което се оспорва;
б) се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. По този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му (т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС по т. д. 8/2012 г.).
[45] Следователно предпоставките за допустимостта на иска са:
1. ищецът да притежава самостоятелно право на собственост върху сградите с идентификатори 2 и 3;
2. то да се оспорва от ответника. Предпоставката за уважаването на исковете е ответниците да не притежават правото на собственост или на вещно право за посочените сгради.
[46] Ищецът твърди, че е собственик на сградите по приращение. Съгласно чл. 92 от Закона за собствеността, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
[47] По делото е установено, че през 1990 г. ищецът е изградил постройките без разрешение и без да му е учредено право за това. Към този момент имотът е бил държавна собственост. Затова собствеността върху изграденото също е станала държавна (арг. от чл. 92 от ЗС). Ето защо ищецът не е станал собственик на постройките на заявеното от него основание.
[48] В.П. обосновава интереса си от установяване, че ответниците не са собственици на постройките с твърдението, че е той е техен собственик. Съдът обаче
установи, че ищецът не е собственик на посоченото от него основание. Затова за него липсва правен интерес от исковете. Ето защо производството по тях следва да бъде прекратено.
3. По искането за отмяна на нотариалните актове
[49] Съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК, когато издаден охранителен акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
[50] Разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК урежда задължение на съда да отмени, съответно измени, порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право (Решения на ВКС: 49-2018- II Г. О. по гр. д. 1957/2017 г. 138-2015- II Г.О. по гр. д. 799/2012 г.) Съдът прекратява делото по иска за признаване, че БКС не е собственик на имота и постройките. Затова не дължи произнасяне по искането за отмяна на нотариалния акт.
4. По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД
[51] Ищецът моли съда да прогласи нищожността на договор за замяна, сключен между БКС и ОБЩИНАТА по отношение на сградата от 81,00 кв. метра и правото на строеж за нея. Лице, което не е страна по една сделка, може да предяви иск за прогласяване на нищожност й, само ако решението по делото, ще се отрази върху неговата правна сфера (Решения на ВКС: 299-2012- II Г. О. по гр. д. № 1331/2010 г.; 706-2010-IV Г. О. по гр. дело 1394/2009 г.).
[52] В настоящия случай ищецът твърди, че е съсобственик на сградата по приращение. С това той обосновава и правния си интерес от прогласяване на нищожността на замяната на същата сграда.
[53] Съдът не установи ищецът да е собственик на сграда с идентификатор 2. Затова за него не е налице правен интерес да установи, че договорът за замяна на
магазина е нищожен. Ето защо съдът прекратява производството по този иск, без да се произнася по основателността му.
[54] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 4 454,70 лева (3 254,70 лева-разноски и 1 200,00 лева - възнаграждение за адвокат).
[55] Съдът уважава исковете за установяване по отношение на ответниците, че В.П. е собственик на 1/2 идеална част от поземления имот. По тези два иска ищецът е заплатил 440,50 лева държавна такса (л. 9 от делото на СГС). Съдът осъжда ответниците да заплатят на ищеца тези 440,50 лева.
[56] Ищецът е заплатил 1 200,00 лева на адвокат. По делото няма данни каква част от това възнаграждение съответства на всеки от исковете. Затова съдът приема, че ищецът е договорил еднакво възнаграждение за всеки иск. Исковете са общо шест. Следователно за всеки от тях ищецът е заплатил по 200,00 лева на адвокат. Съдът уважава два от исковете. Затова съдът осъжда ответниците да заплатят на ищеца 400,00 лева възнаграждение за адвокат.
[57] ОБЩИНАТА търси разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана от юрисконсулт.
[58] Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът определя 200,00 лева възнаграждение за юрисконсулт в полза на ОБЩИНАТА, на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ връзка с чл. 25, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата за правната помощ.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО