Р Е Ш Е Н И Е
№261330/15.4.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение,
четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на
деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гражданско
дело № 8455 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба от „Е.П.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
с която против Д. Златкова Т., ЕГН **********, с адрес: *** *, са предявени
искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №984/19.02.2020 г. по ч.гр.д. №2311/2020 описа на ВРС,
а именно: сумата от 940,83 лева, представляваща главница за незаплатена
ел.енергия по клиентски №**********, абонатен №**********, с адрес на
потребление: гр. В., ул. „П.“ *, дължима
за периода от 04.09.2018 г. до 13.12.2019 г., начислена по фактури
№№**********/04.09.2018 г. с падеж 24.09.2018 г.; **********/15.04.2019 г. с
падеж 02.05.2019 г.; **********/14.05.2019 г. с падеж 03.06.2019 г.;
**********/ 13.06.2019 г. с падеж 01.07.2019 г.; **********/15.07.2019 г. с
падеж 01.08.2019 г.; **********/13.11.2019 г. с падеж 02.12.2019 г., **********/13.12.2019
г. с падеж 02.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда - 18.02.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане, както и сумата от 54,67 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от падежа на всяка фактура до 24.01.2020 г. Претендират се сторените
разноски в исковото и в заповедното производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Ответникът е абонат на „Енерго - Про Продажби” АД, с
клиентски №**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление заведен с абонатен №**********, с адрес: гр. В., ул. „П.“ *. Ответникът консумирал ел. енергия
през процесния период, като са издадени следните фактури №№: **********/04.09.2018
г. с падеж 24.09.2018 г.; **********/15.04.2019 г. с падеж 02.05.2019 г.;
**********/14.05.2019 г. с падеж 03.06.2019 г.; **********/ 13.06.2019 г. с
падеж 01.07.2019 г.; **********/15.07.2019 г. с падеж 01.08.2019 г.;
**********/13.11.2019 г. с падеж 02.12.2019 г., **********/13.12.2019 г. с
падеж 02.01.2020 г. Задължението по всяка от фактурите е изискуемо, като до
момента на подаване на исковата молба не е налице изпълнение.
Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС
е образувано ч.гр.д № 2311/2020 г. по описа на съда. Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на ответника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение
разпореждането на заповедния съд, ищецът е представил искова молба, с която
предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.
Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта
на исковите суми, като цитира нормите на
чл.17, т.2, чл.26, ал.6 и чл.38 ОУПЕЕ.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез особен
представител, оспорва предявените искове. Намира същите за неоснователни и
недоказани. Твърди, че от изложеното в исковата молба не става ясно какъв е
размерът на начислената лихва и за какъв период се претендира Сочи, че не става
ясно какво е задължението за всеки отделен период, дали ответникът е извършвал
плащания на дължими суми.
В проведено по делото открито съдебно заседание ищецът
не се явява, представя писмена молба, с която поддържа претенцията си.
Ответникът не се явява лично. Същият се представлява от назначения му особен
представител, който не оспорва, че до стопанисвания от ответника обект на
потребление е доставено начисленото количество ел. енергия.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна,
следното:
Предявените искове намират правно основание в
разпоредбите на чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК, чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 91 и сл. ЗЕ, при действие на
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД,
одобрени от ДКЕВР, с решение №ОУ-061 от 07.11.2004 г. Налице е успешно
проведено производство по чл. 410 ГПК. Издадената заповед за изпълнение на
парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Като
процесуално допустими, съдът дължи произнасяне по основателността на исковете.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период е
налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание,
на което е задължението на ответника да престира определена или определяема
парична сума на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това
задължение. Така ищецът следва да установи: действащ сключен договор за
доставка на ел. енергия, т.е. че ответникът е бил потребител на ел. енергия
през процесния период; доставянето на електрическа енергия в имота на ответника
и стойността на използваната в имота електрическа енергия, съответно по
съставените фактури; настъпването на падежа на всяко парично задължение и
размера на обезщетението за неговата забава за посочените периоди;
обстоятелствата по изчисляване на претендираните суми. При възражение от страна
на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането.
В процесния казус взаимоотношенията между страните
следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл.
318 ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената
облигационна връзка възникват права и задължения за всяка от двете страни.
Поради това, изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от
изпълнението на задължението на другата страна. В случая, не се оспорва, че
ищецът е изпълнил своето задължение, като е доставил процесното количество ел.
енергия до обекта на абоната, където то е потребено. От своя страна абонатът е
задължен да заплати стойността на получената услуга.
Съществуването на облигационно правоотношение между
страните е уредено съгласно чл. 98а ЗЕ, където е указано, че крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни Общи условия, а
публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Безспорно по делото
е съдържанието и влизането в сила на Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Е.П.” АД, валидни към посочения период.
Исковата молба е подадена след успешно проведено
производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 2311/2020 г. и е
издадена заповед за следните суми: 940,83 лева, представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по клиентски №**********, абонатен №********** с адрес
на потребление: гр. В., ул. „П.“ *, дължима за периода от 04.09.2018 г. до
13.12.2019 г., начислена по фактури №№********** от 04.09.2018 г., с падеж
24.09.2018 г.; ********** от 15.04.2019 г., с падеж 02.05.2019 г.; **********
от 14.05.2019 г., с падеж 03.06.2019 г.; ********** от 13.06.2019 г., с падеж
01.07.2019 г.; ********** от 15.07.2019г. с падеж 01.08.2019 г.; ********** от 13.11.2019
г., с падеж 02.12.2019 г., ********** от 13.12.2019 г., с падеж 02.01.2020 г.; сумата
от 54,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка
фактура до 24.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда - 18.02.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сторените разноски в заповедното производство.
Страните не спорят, че ответникът е потребител на
електроенергия по смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ, за обект, находящ се в гр. В.,
ул. „П.“ *, клиентски №**********,
абонатен №**********. В този смисъл, ищецът има право да закупува електрическа
енергия, а ответникът да получава нейната цена, след отчитане на доставената му
електрическа енергия до горепосочения обект.
Не се спори, че за консумираната ел. енергия, през
процесния период, ищецът е издал 7 бр. фактури за консумирана ел. енергия на
обща стойност 285,84 лева, от които неплатен е остатък в размер на 940,83
лева. Върху главницата е начислено обезщетение за забава в общ размер на 54,67 лева.
По делото е представено извлечение от сметка на
ответника, валидна към 24.01.2020 г., справка за потреблението за последните
12/24/36 м, както и процесните фактури №№********** от 04.09.2018 г., с падеж
24.09.2018 г.; ********** от 15.04.2019 г., с падеж 02.05.2019 г.; **********
от 14.05.2019 г., с падеж 03.06.2019 г.; ********** от 13.06.2019 г., с падеж
01.07.2019 г.; ********** от 15.07.2019г. с падеж 01.08.2019 г.; ********** от
13.11.2019 г., с падеж 02.12.2019 г., ********** от 13.12.2019 г., с падеж
02.01.2020 г.
Разпоредбата на чл.17, ал.2 ОУПЕЕ, въздига в
задължение на потребителя да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в ОУ. На основание чл.26, ал.1 ОУ, клиентът е задължен
ежемесечно да заплаща на крайния снабдител – „Е.П.” АД, стойността на
фактурираната електрическа енергия, като фактурата съдържа данните изчерпателно
изброени в чл.18а ОУ.
От допусната по искане на ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, заключението на която, като обективно, компетентно и неоспорено от
страните, е прието по делото, се установява, че за клиентски №**********,
абонатен №**********, за обект на
потребление с адрес на потребление: гр. В., ул. „П.“ *, към 24.01.2020 г. са
издадени 7 бр. фактури на обща стойност 940,83. Общата стойност на лихвите за
забава към дата 24.01.2020 г. е в размер на 54,68 лева. Намерено е, че
приложените от ищеца цени, съответстват на утвърдените от КЕВР за съответните
периоди и количеството ел. енергия е правилно остойностено.
Въз основа на събраните по делото доказателства се
установи, че през процесния период от 04.09.2018 г. до 13.12.2019 г., са
съставени 7 бр. фактури за вземания на ищеца към ответника, като падежът по
последната издадена фактура е настъпил на 02.01.2020 г. По делото не се
установява ответникът да е изпълнил своето задължение, като заплати стойността
на доставеното до собствения му обект, количество ел. енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ОУДПЕЕ, валидни към
процесния период, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в
срок на дължими към „Е.П.” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. В процесния случай, ищецът претендира
мораторна лихва върху главница в размер на 54,67 лева, за периода от падежа на
задължението по всяка от фактурите до 24.01.2020 г. Вещото лице е изчислило, че
дължимата лихва за забава е в размер на 54,68 лева.
При горните доводи, съдът намира, че вземанията на
ищеца към ответника за сумите, вписани в заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2311/2020 г. по описа на ВРС, са
доказани в пълния им претендиран размер, поради което и предявеният в
настоящото дело иск за признаване за установено съществуването на главното
задължение се явява изцяло основателен. При установена основателност на главния
иск, основателен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава, поради
което той също следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в общ
размер на 400 лева, за които е представен списък, на основание чл.80 ГПК.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по
т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. На ищеца се следват сторените от него
разноски ч.гр.д. №2311/2020 г. по описа на ВРС, в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1, вр.
чл.415 ГПК, че Д. Златкова Т., ЕГН **********, с адрес: *** *, ДЪЛЖИ на „Е.П.”АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№984/19.02.2020 г. по ч.гр.д. №2311/2020 по описа на ВРС, а именно: сумата от
940,83 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по клиентски
№**********, абонатен №**********, с адрес на потребление: гр. В., ул. „П.“ *, дължима за периода от 04.09.2018 г.
до 13.12.2019 г., начислена по фактури: №**********/04.09.2018 г., с падеж
24.09.2018 г.; №**********/15.04.2019 г., с падеж 02.05.2019 г.; №**********/14.05.2019
г., с падеж 03.06.2019 г.; №**********/13.06.2019 г., с падеж 01.07.2019 г.; №**********/15.07.2019
г. с падеж 01.08.2019 г.; №**********/13.11.2019 г. с падеж 02.12.2019 г., №**********/13.12.2019
г. с падеж 02.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 18.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 54,67
лева, представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до
24.01.2020 г.
ОСЪЖДА Д. Златкова Т., ЕГН **********, с адрес: *** *,
да заплати на „Е.П.”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 400 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 75
лева - разноски по ч. гр. дело № 2311/2020
г. по описа на Районен съд В..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба,
пред Окръжен съд - В., в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: