О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
14.10.2022
г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Административен |
съд |
|
Състав |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
На |
14.10. |
Година |
2022 г. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Секретар |
|
|
||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
413 |
По
описа за |
2022 |
година. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||
Производството
е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и
сл. АПК.
Депозирана
е жалба от Н.К.Н. от ***, с ЕГН **********, против Разпореждане № 2113-08-919#5/08.09.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в
ТП на НОИ - Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е
прекратено производството по заявление с вх. № 2113-08-919/13.06.2022 г. на Н.К.Н.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Сочи,
че оспореното разпореждане се явявало незаконосъобразно и неправилно, респ. постановено
при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон.
Излага
съображения, че правото на пенсия не се погасявало по давност и при наличието
на вече представени документи за предходен период, то същите били относими и към последващото
депозирано заявление за отпускане на пенсия за ОСВ.
Въвежда
довод, че по процесното заявление нямало постановен
административен акт по същество, т.е. липсвал влязъл в сила административен акт
по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Предходното постановено Разпореждане
№ Ц2140-08-110/04.08.2020 г. по заявление на Н.К.Н. не било обжалвано по
съдебен ред, за да е налице сила на присъдено нещо.
Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане, след
което да върне преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ -
Кърджали за разглеждане по същество на заявление с вх. № 2113-08-919/13.06.2022
г. за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, не
вземе становище по жалбата.
Съдът,
след като се запозна с представените по административната преписка
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
16.06.2020 г. Н.К.Н. от ***, с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали
заявление за отпускане на пенсия/и и добавки /вх. № 2113-08-503/, с което е поискал отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени и документи,
удостоверяващи както придобития от жалбоподателя осигурителен стаж.
С
Разпореждане № Ц2140-08-110/04.04.2020 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО на
заявителя Н.К.Н.. С цитираното разпореждане на жалбоподателя е зачетен
осигурителен стаж, както следва: 00 г. 00 м. 00 дни – I категория; 05 г. 06 м. 11 дни – II категория; 09 г. 07 м. 27 дни – III категория. Приет е за установен действителен
осигурителен стаж от 13 г. 02 м. 15 дни. В административния акт са изложени
мотиви, че лицата, които за 2020 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл.
68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
навършена възраст 66 години и 4 месеца и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят
нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да
бъде отказана. Разпореждането е връчено на 17.08.2020 г. и няма данни
същото да е оспорвано по административен ред.
На
13.06.2022 г. Н.К.Н. отново е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, депозирайки в ТП на НОИ – Кърджали, депозирайки заявление с вх. №
2113-08-919/13.06.2022 г.
С
оспореното Разпореждане № 2113-08-919#5/08.08.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено
производството по заявление вх. № 2113-08-919/13.06.2022 г. на Н.К.М. С
цитирания акт, на посоченото в него основание, е отказано разглеждане по
същество на подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия. В
акта са изложени доводи, че с влязлото в сила Разпореждане № Ц2140-08-110/04.08.2020 г. на Н.К.Н. е било отказано отпускането на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради това,
че същият е нямал 15 години действителен стаж. Посочено е, че при депозиране на
новото заявление за отпускане на пенсия (вх.
№ 2113-08-919/13.06.2022 г.), лицето не е представило нови доказателства за
придобит осигурителен стаж, както и че липсвали данни за положен нов такъв. С
оглед изложеното пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали е приел, че по
отношение на горецитираното заявление за отпускане на
пенсия е налице влязъл в сила индивидуален административен акт със същия
предмет и между същите страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.
Разпореждане
№ 2113-08-919#5/08.09.2022 г., предмет на настоящото съдебно производство, е
връчено на упълномощено лице на 12.09.2022 г. Жалбата срещу административния
акт е подадена до съда чрез административния орган на 20.09.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона
писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.
Оспореният
акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 98,
ал. 1, т. 1 от КСО. В тази връзка процесното
разпореждане е издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
Разпореждането
е издадено и в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за
издаването му, но разгледано по същество същото е неправилно.
Според
разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за
издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на
искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт
поражда недопустимост на новото искане.
Съгласно
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ.
Правото
на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от разпореждането
на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се отпуска. В тази
връзка всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е
отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по
реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез депозиране на
заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния осигуряване
има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. Този
извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според която
правото на пенсия не се погасява по давност.
В
конкретния случай, с влязлото в сила Разпореждане № Ц2140-08-110/04.08.2020 г.
на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО в ТП на НОИ – Кърджали, е
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. не се признати
права, а напротив отказани са такива, поради което административното
правоотношението по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е
приключило, респ. правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за
отпускане на пенсия не е преклудирано. Разпореждането
не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на
пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и всяко лице, което твърди, че
е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила
разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. По това заявление компетентното длъжностно лице дължи
издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права
на заявителя.
В
конкретния случай, в Разпореждане № Ц2140-08-110/04.08.2020 г. на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ за отпускане на пенсия
по чл. 68, ал. 3 от КСО, не се въведени конкретни съображения кои периоди
зачита за осигурителен стаж на лицето и на какво основание, както и на какви
приложени към заявлението му писмени доказателства, се позовава. Липсата на
мотиви на влязлото в сила разпореждане в тази насока, възпрепятства административният
орган законосъобразно да провери предпоставките за допустимостта на второто
искане и не обоснова приложимостта на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.
С
други думи, според настоящия състав, влязлото
в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, за
ново упражняване на правото на пенсия. В този смисъл е и практиката на ВАС, VI отделение – Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС
по адм. дело № 6258/2020 г., Определение №
9685/28.09.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8935/2021 г.,
Определение № 11271 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 10563/2021 г., VI о., Определение № 5683/10.06.2022 г. на ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о., Определение №
8342/29.09.2022 г. на ВАС по а.д. № 8317/2022 г., VI о. и др.
Следва да се отбележи, че е налице произнасяне в обратния смисъл в част от
решенията на ВАС, но съдебната практика в тази насока не е константна и
непротиворечива, като освен цитираните по-горе решение, вкл. Определение №
5683/10.06.2022 г. на ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о. и Определение № 8342/29.09.2022 г. на ВАС по а.д.
№ 8317/2022 г., VI о., то наличието или не на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК,
се преценява за всеки един конкретен случай.
Във
връзка с горното, съдът не споделя изводите на административния орган в
оспореното разпореждане, че по отношение на подаденото на 13.06.2022 г.
заявление за отпускане на пенсия, не са налице нови факти и обстоятелства за
правото на пенсия спрямо предходното такова. Видно от съдържащи се в
административната преписка по депозираните заявления за отпускане на пенсия, от
предпоследното искане за отпускане на пенсия (16.06.2020 г.) до последно такова
(13.06.2022 г.), са изтекли 23 месеца, т.е. по отношение на заявителя на пенсия
е налице ново обстоятелство, свързано с навършената от него възраст. Доколкото,
от една страна, последната е съществен елемент от фактическия състав за
възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от друга, са
налице и различни материалноправни предпоставки за
правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО през 2020 г. и 2022 г., то при всички
случаи са налице нови обстоятелства, по които административния орган следва да
извърши преценка относно правото на пенсия. В този смисъл, съдът намира за
необходимо да отбележи, че в Разпореждане № Ц2113-08-110/04.08.2020 г. липсват
каквито и да са доводи, защо не е зачетен на заявителя за действителен
осигурителен стаж периодът на наборна военна служба, както и периодът като самоосигуряващо се лице, които периоди дори не са
конкретизирани в посочения административен акт, т.е. липсва произнасяне относно
това кой е периодът на наборна военна служба на жалбоподателя и защо същият не
е зачетен за действителен осигурителен стаж, аналогично и относно периода на
осигуряване като самоосигуряващо се лице.
Наличието
на нови данни, свързани с възрастта и осигурителния стаж на заявителя, по който
няма изрично произнасяне в предходен акт, налагат административния орган да
извърши по същество преценка за правото на пенсия, респ. да се произнесе с
разпореждане, което признава или отрича заявената пенсия, което не е сторено в
случая.
Предвид
горното, административния орган е следвало да извърши по същество преценка за
правото на пенсия, респ. да издаде административен акт, с който да се произнесе
по правата на заявителя. В тази връзка, заявлението за отпускане на пенсия от 13.06.2022
г. на Н.К.Н., неправилно е прието от органа за недопустимо по смисъла на чл.
27, ал. 2, т. 1 от АПК и не е разгледано по същество, респ. по релевантното
заявление не е издадено разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с
което се признава или се отрича претендираното със
заявлението право на пенсия. Като е приел, че е налице абсолютна процесуална
пречка за ново упражняване на правото на пенсия, а именно наличието на влязъл в
сила административен акт със същите предмет и страни, административния орган е
постановил незаконосъобразен акт, с който е отказал да разгледа по същество
заявлението от 13.06.2022 г. и е прекратил производството.
Следва
да се отбележи, че в процесното разпореждане, от една
страна са изложени мотиви, че заявлението за пенсия не следва да се разглежда
по същество, поради наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт
със същия предмет, а от друга, са изложени мотиви на административния орган, че
не са зачетени периоди на осигуряване като самоосигуряващо
се лице: 10.04.2018 г. – 30.04.2020 г., т.е. налице е произнасяне от органа по
обстоятелства, релевантни за правото на пенсия.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния
орган, с които е прието, че е налице влязъл в сила административен акт в
хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и е постановен отказ да разгледа по
същество, като недопустимо, подаденото от Н.К.Н. от *** заявление за отпускане
на пенсия от 13.06.2022 г., са незаконосъобразни, респ. противоречащи на
материалния закон.
С
оглед на гореизложеното следва оспореното Разпореждане № 2113-08-919#5/08.09.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление вх. № 2113-08-919/13.06.2022
г. на Н.К.Н., респ. отказано е разглеждането по същество на депозираното
заявление за отпускане на пенсия, да бъде отменено като незаконосъобразно.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде
върната на компетентния административен орган – ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне по същество по Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-08-919/13.06.2022
г., подадено от Н.К.Н., с ЕГН ********** от ***.
Независимо
от изхода на делото и надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на
разноски, то предвид липсата на доказателства за направени такива от
жалбоподателя, в полза на Н.К.Н. не следва да бъдат присъждани деловодни
разноски.
Съгласно
ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/2019 г., не е допустимо
обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган,
издател на акта.
С
оглед изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-08-919#5/08.09.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК е прекратено производството по заявление вх. № 2113-08-919/13.06.2022
г. на Н.К.Н.
ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с №
2113-08-919/13.06.2022 г., подадено от Н.К.Н., с ЕГН ********** от ***.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното
производство.
Председател: