РЕШЕНИЕ
……..……………………………..
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII въззивен състав,
в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при
участието на секретаря Даниела Пиралкова и прокурора
Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от младши съдия Влайкова ВНОХД № 4333
по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 17.11.2015г. по НОХД № 15328/2010г. по
описа на СРС, НО, 22 състав, подсъдимият В.А.В. е признат за невиновен в това
на неустановена дата в периода от 10.08.2008г. до 15.08.2008г. в с. Чепинци,
чрез използване на неустановено техническо средство, да е отнел от л. а. марка
„Пежо“, модел „205“, с ДК № ******, чужди движими вещи- 1 бр. делко на стойност 40.00 лева, комплект кабели на стойност
15.00 лева, 1 бр. охлаждаща перка на алтернатор на
стойност 20.00 лева, 1 бр. авторадиокасетофон с неустановени
марка и модел на стойност 30.00 лева, 2 бр. странични огледала на стойност за 1
бр. 20.00 лева или на обща стойност 40.00 лева, 4 бр. зимни гуми на стойност за
1 бр. 80.00 лева или на обща стойност 320.00 лева, 4 бр. джанти на стойност за
1 бр. 30.00 лева или на обща стойност 120.00 лева, 1 бр. акумулатор на стойност
40.00 лева, 1 бр. бензинова помпа на стойност 60.00 лева, 1 бр. преден ляв фар
на стойност 40.00 лева, 1 бр. заден стоп на стойност 20.00 лева, 1 бр.
карбуратор на стойност 50.00 лева, 1 бр. крик на стойност 10.00 лева- всичко с
обща стойност от 805.00 лева, от владението на Н.К.К.без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с
чл. 194, ал. 1 НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от СРП, в който са изложени съображения за
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт с доводи за доказаност
на повдигнатото обвинение от събраните по делото доказателствени
материали, в частност от приобщените гласни доказателства. В протеста не се
съдържат искания за събиране на доказателства в хода на производството по въззивно обжалване.
В определението, постановено в закрито разпоредително
заседание на 06.11.2017г., въззивният съд е обективирал извършената по реда на чл. 327 НПК преценка, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия
и на свидетелите, както и изслушването на експерти в хода на производството по въззивно обжалване.
В проведеното на 19.01.2018г. по настоящото дело
открито съдебно заседание представителят на СГП не поддържа протеста, изразява становище,
че от приобщената доказателствена съвкупност не се
установява автор на инкриминираното деяние да е привлеченият към наказателна
отговорност В.В., поради което пледира за
потвърждаване на протестираната присъда.
Защитникът на подсъдимия намира постановената от
районния съд оправдателна присъда за обоснована и законосъобразна, поради което
заявява искане за нейното потвърждаване.
Софийският
градски съд, след като обсъди доводите във въззивния
протест, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие
с нормата на чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението й.
Обосновано
първоинстанционният съдебен състав е възприел
следната фактическа обстановка,
която след цялостен анализ на надлежно приобщените доказателствени
материали- поотделно и в тяхната съвкупност, се установява и от въззивната инстанция:
Подсъдимият В.А.В. е роден на ***г***,
българин е, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, с
ЕГН **********.
В началото на м. август 2008г.
свидетелят Н.К.К.претърпял ПТП със собственото си
МПС- лек автомобил „Пежо 205“ с ДК № ******.
Впоследствие, на неустановена точна дата през м. август 2008г. свидетелят
констатирал липсата на следните движими вещи от автомобила си: 1 бр. делко на стойност 40.00 лева, комплект кабели на стойност
15.00 лева, 1 бр. охлаждаща перка на алтернатор на
стойност 20.00 лева, 1 бр. авторадиокасетофон с неустновени марка и модел на стойност 30.00 лева, 2 бр.
странични огледала на стойност за 1 бр. 20.00 лева или на обща стойност 40.00
лева, 4 бр. зимни гуми на стойност за 1 бр. 80.00 лева или на обща стойност
320.00 лева, 4 бр. джанти на стойност за 1 бр. 30.00 лева или на обща стойност
120.00 лева, 1 бр. акумулатор на стойност 40.00 лева, 1 бр. бензинова помпа на
стойност 60.00 лева, 1 бр. преден ляв фар на стойност 40.00 лева, 1 бр. заден
стоп на стойност 20.00 лева, 1 бр. карбуратор на стойност 50.00 лева, 1 бр.
крик на стойност 10.00 лева- всичко с обща стойност от 805.00 лева.
През този интервал от време като
наемател в дома на К.в къщата му в с. Ч.живеел подсъдимият В.А.В..
По доказателствата:
Така
възприетата фактическа обстановка се установява от надлежно приобщените по
делото доказателства, както следва: гласни- показанията на свидетелите Н.К.,
А.П., Р.М., А.А. (в т. ч. дадените в хода на досъдебното
производство и приобщени в хода на съдебното следствие чрез прочитането им по
реда на чл. 281, ал. 4 НПК), писмени- справка за съдимост на подсъдимия, документите,
послужили за регистрацията на процесния лек
автомобил- л. 62- 65 от досъдебното производство, както и от заключенията на
основната и допълнителната оценителни експертизи.
Показанията на свидетелите са ясни
и житейски логични, като всеки от тях възпроизвежда- съобразно възприетото от
него, известните му факти от обективната действителност, касаещи процесния лек автомобил, в частност липсващите от него автоелементи и принадлежности, като твърденията им в тази
насока не се опровергават, а и не се разколебават както едни от други, така и от
останалите доказателствени материали, поради което следва
да бъдат кредитирани с доверие.
От писмените доказателства по
делото, които са приобщени към доказателствената
съвкупност по установения за това процесуален ред и по отношение на които не са
наведени съмнения относно достоверността им, поради което същите са годни да
послужат за формиране на правосъдната воля на решаващия съдебен състав, се
установява релевантният за предмета на доказване факт относно принадлежността на
правото на собственост върху лекия автомобил, от който са отнети
инкриминираните движими вещи.
Заключенията на оценителните
експертизи въззивният съд намира за компетентно и
добросъвестно изготвени, даващи пълни, точни
и обосновани отговори на поставените задачи и поради това от естество да
бъдат поставени в основата на фактическите изводи на съда.
Неправилно първоинстанционният
съд е обсъждал в мотивите към протестираната присъда
съдържанието на проведената в хода на досъдебното производство очна ставка
между Н.К.и В.В.. Към момента на извършване на очната
ставка последният е имал процесуалното качество на свидетел, поради което обективираните в протокола, удостоверяващ извършването й, изявления
на В., който впоследствие е привлечен в качеството на обвиняем, съответно
подсъдим, само на това основание не биха могли да бъдат ползвани от решаващия
съдебен състав. Това е така и по отношение на твърденията на Н.К.при очната
ставка, тъй като същите, доколкото представляват гласни доказателства-
показания, депозирани пред органите на разследването, т. е. във фазата на
досъдебното производство, за да бъдат ползвани от съда при постановяване на
присъдата, следва да са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281 НПК,
което в случая не е сторено от първата инстанция, а и от въззивния
съд, тъй като към момента на провеждане на въззивното
производство свидетелят е починал, а ход на делото е даден в условията на
задочно производство. При така изяснените обстоятелства обективно невъзможно е
прочитане на показанията на К.по реда на чл. 281, ал. 5 НПК- тази разпоредба
предполага изразено от подсъдимия съгласие за четенето, за каквото съгласие при
отсъствието му, обусловило провеждане на производството като задочно такова, не
би могло да се мисли, както и по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, тъй като сред
визираните в тази разпоредба хипотези на прочитане на показанията на свидетеля
не е предвидена смърт на последния, какъвто е настоящият случай.
От правна страна:
Законосъобразно и въз основа на фактическата
обстановка по делото първоинстанционният съд е приел
от правна страна, че от доказателствата по делото не се установява подсъдимият В.А.В.
да е осъществил деянието, за което с обвинителния акт му е повдигнато
обвинение.
В показанията на никой от свидетелите не се съдържа
твърдение, че именно В. е отнел инкриминираните вещи. Единствените данни, които
установяват обвързаност на подсъдимия с процесните
вещи, се съдържат в показанията на пострадалия Н.К., който твърди, че знае, че
вещите са взети от В., тъй като последният ги бил предлагал за продан на други
хора, което свидетелят узнал от тези други хора- твърдение, което не намира
опора в показанията на останалите свидетели, както и в дадените в досъдебната
фаза показания на А.А., който съобщава, че е чувал
случайно от хората в селото, че подсъдимият е продавал авточасти на хора от
бетоновия възел. Противно на поддържаното във въззивния
протест, в коментираните гласни доказателства не се съдържат твърдения за
възприети от свидетелите действия на В. по отнемане на вещите, а единствено
субективни умозаключения на пострадалия и изявления на А. за разпространени
слухове в този смисъл, които са лишени от всякаква конкретика
и детайлизация. Следователно, по делото липсват каквито и да е преки или
косвени доказателства, които в своята съвкупност и взаимовръзка да доведат до
единствения възможен и безусловен извод за авторството на деянието в лицето на
подсъдимия, какъвто именно извод би могъл да обоснове постановяването на
осъдителна присъда по отношение на него.
При този изход на делото законосъобразно- в
съответствие с нормата на чл. 190, ал. 1 НПК, първоинстанционният
съд е разпоредил сторените в хода на наказателния процес разноски да останат за
сметка на държавата.
По така изложените фактически и правни съображения първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена в
нейната цялост.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл.
338 НПК‚ Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.11.2015г. по НОХД № 15328/2010г. по
описа на СРС, НО, 22 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.