РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2676 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
„Експириан“ ЕООД чрез пълномощника адвокат Т. твърди, че е предоставил на
ответниците А.Х.Н. и Н.М.Н. парични заеми по два договора, сключени на
03.05.2016 г. и 04.05.2016 г., обезпечени с ипотека на недвижим имот. Поради
неизпълнение на задълженията на ответниците договорите били развалени от ищеца
с изпращане на нотариална покана. След прекратяване на договорите останали
изискуеми и неплатени задължения, чието солидарно заплащане от ответниците
претендира, както следва: сумата от 20 000 лв. – неплатена
главница, представляваща остатъчна главница по чл.1.1. от договор за заем от
04.05.2016 г.; сумата от 2 026,63 лв. – лихва (ГПР) по чл.
2.2, б. „ж“ и б. „з“ от договор за заем от 04.05.2016 г.; сумата от 6 100 лв. –
наказателна лихва по чл. 2.6.
и чл. 2.8. от договор за заем от 04.05.2016 г.;
сумата от 12 000 лв. – договорена неустойка по чл. 2.7. от договор за заем
от 04.05.2016 г.; сумата от 2 588,89 лв. – законната лихва върху
главницата от 20 000 лв. по договор за заем от 04.05.2016 г. от датата на
прекратяване на договора 29.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда;
сумата от 1 000 лв. – неплатена главница, представляваща остатъчна
главница по чл.1.1. от договор за заем от 03.05.2016 г.; сумата
от 98,93
лв. – лихва (ГПР) по чл. 2.2. б. „ж“ и б. „з“ от договор за заем
от 03.05.2016 г.; сумата от 305,00 лв. – наказателна лихва чл. 2.6. и
чл. 2.8. от договор за заем от 03.05.2016 г.; сумата от 600 лв. – договорена
неустойка по чл. 2.7. от договор за заем от 03.05.2016 г.; сумата от 142,78
лв. – законната лихва по
договор за заем от 03.05.2016 г. върху главницата от 1 000 лв., считано от
датата на прекратяване на договора 29.01.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главниците по двата
договора за заем от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване
на задълженията.
Претендира
присъждане на разноските по делото.
Ангажира доказателства в подкрепа
на исковете.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А.Х.Н. намира иска за допустим и основателен,
тъй като се основава на факти, съдържащи се в сключените договори за заем.
Заявява, че не е имала намерение да не погасява задълженията по договорите с
ищцовото дружество, а спирането на плащанията се дължи на извънредни и
независещи от нея обстоятелства, свързани с внезапно увреждане на здравето й.
Заявява, че поради влошеното й здравословно състояние не е в състояние да
погасява заемите.
Не сочи
доказателства.
Ответникът Н.М.Н.
не взема становище в срока по чл. 131, ал.
ГПК. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът като взе
предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
Страните не спорят, а и
се установява от представените по делото писмени доказателства – договор за
заем от 03.05.2016 г., договор за заем от 04.05.2016 г. и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № .., том .., рег. № …, дело № 14/2016 г. от
04.05.2016 г., че на 03.05.2016 г. между страните е сключен договор за заем, по
силата на който „Експириан“ ЕООД в качеството на заемодател се е задължил да предостави
в заем на А.Х.Н. и Н.М.Н. в качеството им на заемополучатели сума в размер на
1 000 лв. срещу задължението на заемополучателите да я върнат в срок до
04.05.2021 г. при годишен лихвен процент в размер на 10 %, годишен процент на
такси и разноски в размер на 10 % и годишен процент на разходите в размер на 25
%. Размерът на месечната погасителна вноска е 21 лв., платима до четвърто число
на текущия месец. Уговорено е, че през целия срок на заема заемополучателите ще
погасяват ежемесечно само дължимите такси и разноски и дължимата лихва, а
пълният размер на главницата се дължи в края на договорения между страните срок,
като е уговорено, че при забава в погасяването на дължимата вноска, такси и
разноски или дължима лихва с повече от 10 дни, цялото вземане става предсрочно
изискуемо и заемодателят освен лихва за забава има право да прекрати договора,
като иска предсрочно погасяване на заемната сума по договора, ведно с неустойка
в размер на 60 % от заемната сума. При предсрочно погасяване на договора поради
забава заемополучателите дължат наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху
стойността на заемната сума (главница) към датата на прекратяване на договора,
като тази наказателна лихва се дължи до пълното погасяване на главницата и
всички други лихви, дължими по силата на договора за заем. При забава в
погасяването на дължимата главница с повече от 10 дни заемополучателите дължат
обезщетение на заемодателя в размер на 60 % от заемната сума (главницата),
както и наказателната лихва в размер на 5 % месечно до пълното погасяване на
главницата и всички други лихви, дължими по силата на договора за заем.
На 04.05.2016 г. страните
са сключили договор за заем, по силата на който „Експириан“ ЕООД в качеството
на заемодател се е задължил да предостави в заем на А.Х.Н. и Н.М.Н. в
качеството им на заемополучатели сумата от 20 000 лв. срещу задължението
на заемополучателите да я върнат в срок до 04.05.2021 г. при годишен лихвен
процент в размер на 10 %, годишен процент на такси и разноски в размер на 10 %
и годишен процент на разходите в размер на 25 %. Размерът на месечната
погасителна вноска е 417 лв., платима до четвърто число на текущия месец, като
е уговорено, че през целия срок на заема заемополучателите ще погасяват
ежемесечно само дължимите такси и разноски и дължимата лихва, а пълният размер
на главницата се дължи в края на договорения между страните срок. Уговорено е,
че при забава в погасяването на дължимата вноска, такси и разноски или дължима
лихва с повече от 10 дни, цялото вземане става предсрочно изискуемо и
заемодателят освен лихва за забава има право да прекрати договора, като иска
предсрочно погасяване на заемната сума по договора, ведно с неустойка в размер
на 60 % от заемната сума. При предсрочно погасяване на договора поради забава
заемополучателите дължат наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху
стойността на заемната сума (главница) към датата на прекратяване на договора,
като тази наказателна лихва се дължи до пълното погасяване на главницата и
всички други лихви, дължими по силата на договора за заем. При забава в
погасяването на дължимата главница с повече от 10 дни заемополучателите дължат
обезщетение на заемодателя в размер на 60 % от заемната сума (главницата),
както и наказателната лихва в размер на 5 % месечно до пълното погасяване на
главницата и всички други лихви, дължими по силата на договора за заем.
Уговорено е между страните, че заемната сума ще бъде предоставена на
заемополучателите, както следва: сума в размер на 924,47 лв. ще бъде преведена
на „Сити кеш“ ООД, сума в размер на 1 530,47 ще бъде преведена на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, сума в размер на 1 512,44 лв. ще бъде преведена на
„Кеш кредит мобайл“ ЕАД, а остатъкът от заемната сума в размер на
16 032,62 лв. ще бъде преведена по банковата сметка на заемополучателя А.Х.Н..
За обезпечаване на
вземанията по двата договора за заем с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № .., том .., рег. № .., дело № 14/2016 г. от 04.05.2016 г. заемополучателите
са учредили договорна ипотека в полза на заемодателя върху следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.501.1431.1.5 по КККР на гр. Пазарджик,
одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. П., ул. „В. Л.“ № .., ет. .., ап. .., находящ се в
сграда № .. с идентификатор 55155.501.1431.1, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ на самостоятелния
обект от 82,13 кв.м., при граници и съседи на обекта: на същия етаж:
55155.501.1431.1.6, под обекта: 55155.501.1431.1.3, над обекта:
55155.501.1431.1.7, ведно с изба … с площ от … кв.м., ведно с припадащите се на
самостоятелния обект 4,73 % ид.ч. от общите части на сградата и ведно със
съответното на самостоятелния обект право на строеж върху поземления имот с
идентификатор 55155.501.1431.
Установява се от разписка
за получена сума от 03.05.2016 г. и платежни нареждания от 05.05.2016 г., че на
03.05.2016 г. заемодателят е предоставил на заемополучателите А.Х.Н. и Н.М.Н.
сумата от 1 000 лв. в брой на основание договор за заем от същата дата, а
на 05.05.2016 г. заемодателят е превел по банков път сумата от 924,47 лв. в
полза на „Сити кеш“ ООД, сумата от 1 530,47 лв. в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, сумата от 1 512,44 лв. в полза на „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и
сумата от 16 032,62 лв. в полза на А.Х.Н. на основание договор за заем от
04.05.2016 г.
С нотариална покана от
29.01.2018 г., връчена на ответницата А.Х.Н. на 22.02.2018 г., същата е
уведомена, че поради спиране на плащанията по договора за заем от 03.05.2016 г.
и договора за заем от 04.05.2016 г. заемодателят прекратява едностранно
действието на договорите, считано от датата на поканата, и е поканена в
тридневен срок от съобщаването да заплати дължимата сума по договорите в общ
размер на 42 743,27 лв., включваща наказателна лихва, неустойка, главница
и други.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се
установява, че сумите на дължимите главници и дължимите лихви съгласно чл. 2.2,
б. „ж“ и „з“ по двата договора за заем, считано от датата на предоставяне на
заемната сума до датата на прекратяване на договорите, са както следва: по
договора за заем от дата 03.05.2016 г. – дължима главница в размер на
1 000 лв., дължима лихва в размер на 102,20 лв.; по договора за заем от
04.05.2016 г. дължима главница в размер на 20 000 лв., дължима лихва в
размер на 2 064 лв. Размерите на дължимата наказателна лихва съгласно чл.
2.6 и чл. 2.8 от двата договора за заем, считано от датите на настъпване на забавите
до датите на евентуалните плащания или до датата на прекратяване на договорите
са както следва: по договора за заем от дата 03.05.2016 г. сумата е общо в
размер на 305,01 лв.; по договора за заем от 04.05.2016 г. сумата е общо в
размер на 6 099,99 лв. Размерите на дължимата неустойка съгласно
разпоредбата на чл. 2.7 по двата договора за заем е както следва: по договора
за заем от 03.05.2016 г. сумата е в размер на 600 лв., а по договора за заем от
04.05.2016 г. – 12 000 лв. Датата на спиране на плащанията по договорите е
05.09.2017 г.
При така установените правнорелевантни
факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявени
са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. трето и чл. 88, ал. 1, вр. чл. 87 и чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 22, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 ЗКНИП за връщане на даденото поради разваляне на договор за кредит
за недвижим имот и заплащане на обезщетение
за вредите от неизпълнението на договора.
За
основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между него и ответниците е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договори за кредит за недвижим имот, съдържащи
валидни уговорки за заплащане на възнаградителна лихва, такси и неустойка, по които
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответниците заемната
сума, както и развалянето на договорите.
Съществуването
на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за кредит съдът
намира за установено въз основа на ангажираните от ищеца писмени доказателства
– договори за заем от 03.05.2016 г. и 04.05.2016 г. Договорите са сключени в
писмена форма, подписани са от двете страни в правоотношението, съдържат необходимите
реквизити и не са оспорени от ответниците, поради което удостоверяват надлежно
възникнала между страните облигационна връзка. Изпълнението на задълженията на
заемополучателите по двата договора за заем е обезпечено с ипотека на недвижим
имот, учредена в полза на заемодателя с Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 16, том І, рег. № 425, дело № 14/2016 г. от 04.05.2016 г.
Кредиторът
е изпълнил задълженията си по двата договора за заем да предостави на
заемателите отпуснатите в заем суми, което се установява от представените от
ищеца платежни нареждания от 05.05.2016 г. и разписка за получена сума от
03.05.2016 г., които не са оспорени от ответниците.
Изпълнението
на задължението на заемодателя е породило насрещното задължение на
заемополучателите да върнат заемните суми при уговорените условия.
Ответниците
не твърдят, нито ангажират доказателства да са погасили задълженията по двата
договора за заем. Напротив – от заключението по съдебносчетоводната експертиза,
което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано, се установява, че по
договора за заем от 03.05.2016 г. са направени 16 бр. погасителни вноски в общ
размер на 336 лв., а по договора за заем от 04.05.2016 г. са направени 16 бр.
погасителни вноски в общ размер на 6 672 лв. Последните погасителни вноски
по двата договора са направени на 05.09.2017 г., като след тази дата заемополучателите
са в забава. Налице са следователно предпоставките на чл. 2.7. от договорите за
заем за предсрочното им прекратяване, представляващо на практика право на
кредитора да развали едностранно договорите. Едностранното разваляне на
договора е изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния
съконтрахент, че счита договора за развален или че разваля договора. По своята
правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление
съставлява субективно потестативно право на изправната страна в
правоотношението и за да настъпят правните последици в резултат на
упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да достигне до
неизправния длъжник. Несъмнено с оглед събраните по делото доказателства заемотадетелят
е упражнил правото си да развали договорите за заем – по отношение на
ответницата А.Х.Н. с връчване на 22.02.2018 г. на нотариална покана, съдържаща
недвусмислено изявление на кредитора, че счита договорите за заем за развалени
поради неизпълнение на насрещните задължения на длъжниците, а по отношение на
ответника Н.М.Н. – с връчване на препис от исковата молба, в която волята на
ищеца за разваляне на възникналите между страните правоотношения е точно и ясно
изразена. Развалянето на двустранен договор с исковата молба е допустимо
съгласно приетото в Решение № 178 от 12.11.2010 г., постановено по т.д. №
60/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. Не е необходимо на неизправната страна да
се дава допълнителен подходящ срок за изпълнение при положение, че в самите договори е уговорен
краен срок за това, а именно изтичане на 10 дни от срока за плащане, а от друга
страна както се приема в Решение № 81 от 03.06.2015 г., постановено по т.д. № 1591/2014 г. на ВКС,
ІІ т.о., във всички случаи договорът ще се счита развален с исковата молба, ако
длъжникът не изпълни в хода на съдебното производство до изтичането на
обективно подходящ с оглед конкретните обстоятелства срок.
Развалянето на договорите, които
не са с продължително или периодично изпълнение, има обратно действие по силата
на чл. 88, ал. 1 ЗЗД. С продължително или периодично изпълнение са договори, които
пораждат взаимно дължими периодични вземания, при които през всеки период и за
двете страни по правоотношението възникват относително самостоятелни
задължения, които имат един общ правопораждащ факт, но не представляват част от
едно голямо цяло вземане. При договорите, при които
престацията на една от страните се изпълнява еднократно, а другата е разсрочена
по силата на договорна уговорка, не са договори с продължително и периодично
изпълнение. Договорите за заем, при които е уговорено връщането на сумите да
стане на погасителни вноски, дължими на определени дати, не са с продължително
или периодично изпълнение, тъй като задължението на заемателя е единно и неделимо
и не се превръща в периодично, макар по волята на страните изпълнението му да е
разсрочено във времето – по аргумент от Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д.
№ 795/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Обратното действие на развалянето освобождава
страните от облигационната обвързаност, възникнала в резултат на сключване на
договора, и създава за всяка от тях вторично задължение за връщане на
разменените престации поради отпадане на основанието за извършването им. С
валидно извършеното от заемодателя разваляне на двата договора за заем и
предвид обратното действие на развалянето, в полза на ищеца се е породило
правото да получи обратно престираните от него суми в размер на 1 000 лв. по
договора за заем от 03.05.2016 г. и 20 000 лв. по договора за заем от
04.05.2016 г. Ответниците не твърдят, нито сочат доказателства да са
възстановили тези суми на ищеца, поради което исковете за заплащане на предоставените по двата договора за
заем заемни суми като основателни следва да се уважат в пълен размер.
Неоснователна
е претенцията на заемодателя да му бъде заплатена наказателна лихва в размер на
305 лв. по договора за заем от 03.05.2016 г. и наказателна лихва в размер на
6 100 лв. по договора за заем от 04.05.2016 г. Тези вземания, уговорени
между страните в чл. 2.8. от договорите за заем, възникват при предсрочно прекратяване
на договорите поради забава в погасяването на дължимата вноска. Размерът им е 5
% месечно върху стойността на заемната сума към датата на прекратяване на
договора и са дължими до пълното погасяване на главницата и всички други лихви,
дължими по силата на договорите за заем. По съществото си тези вземания са неустойка
за забавено изпълнение, тъй като представляват предварително определен по
волята на страните размер на имуществената вреда, която изправната страна би
понесла при забава в плащанията, без да е необходимо нейното доказване. Съгласно
Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г., постановено по тълк.д. № 7/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, неустойка за забава не се дължи, когато двустранен договор,
който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради
виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено
неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне –
неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Според мотивите на тълкувателното
решение „в
хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава
всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на
кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение“. В този смисъл са
и Решение № 102 от 23.07.2015 г., постановено по т.д. № 1680/2014 г. на ВКС, ІІ
т.о. и Решение № 17 от
09.03.2010 г. по т.д. № 414/2009 г. на ВКС, І т.о., в които съдът се е произнесъл по въпроса дължи ли се неустойка за
неизпълнение, след като договорът е развален. В решенията е прието, че
отговорността за вреди от разваляне на договор под формата на неустойка може да
се търси единствено, ако подобен вид неустойка за такава хипотеза е бил изрично
предвиден в клаузите на сключения договор. Изразено е разбиране, че след като
развалянето на договора освобождава изправната страна от задължението й с
обратна сила и изключва възможностите по чл. 79 ЗЗД, развалящият не може да
иска да бъде обезщетен за вредите от неизпълнението на поетото от насрещната
страна задължение с неустойката, уговорена в разваления договор за случай на
договорно неизпълнение. Доколкото в случая претендираната от ищеца наказателна
лихва има функциите на неустойка за забава, дължимостта й след разваляне на
договора следва да бъде отречена, а исковете за заплащането й – отхвърлени.
По същите съображения недължими
се явяват и претендираните от ищеца вземания за договорна лихва – в размер на
98,93 лв. по договора за заем от 03.05.2016 г. и в размер на 2 026,63 лв.
по договора за заем от 04.05.2016 г. Задължението на заемополучателите да
заплатят на заемодателя договорна лихва следва от валидно учредените между тях
облигационни правоотношения по договор за заем. С развалянето на договорите по реда
на чл. 87 ЗЗД страните се освобождават от тяхната облигационната обвързаност, а всички породени от договора права и
задължения се заличават с обратна сила. Развалянето на договора с обратно
действие засяга и съдържащите се в него уговорки за заплащане на договорна
лихва, имаща характер на възнаграждение за кредитора. Основанието да се
претендира договорна лихва е договорът за заем и по тази причина претенцията за
заплащането й е съвместима само с договорната отговорност за неизпълнение по
чл. 79 ЗЗД, но не и с развалянето на договора. Аргумент за недължимост на
договорната лихва може да се изведе и от мотивите на Тълкувателно решение № 3
от 27.03.2019 г., постановено по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК, съгласно което
при обявена предсрочна изискуемост на договор за заем/кредит вземането следва
да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. След като в рамките на договор
за кредит, чието съществуване продължава, макар и изменено поради обявената
предсрочна изискуемост, неизправният длъжник не дължи уговорената договорна
лихва за срока за договора, по аргумент от по-силното основание при разваляне с
обратна сила на договора кредиторът има право да получи обратно заемната сума в
пълен размер, а длъжникът се освобождава от задължението за заплащане на
договорна лихва, дължима за срока на договора.
В чл. 2.7. от договорите за заем страните
са уговорили, че при забава в погасяването на дължимата вноска, такси и разноски
или дължима лихва с повече от 10 дни, цялото вземане става предсрочно изискуемо
и заемодателят освен лихва за забава има право да прекрати договора, като иска
предсрочно погасяване на заемната сума по договора, ведно с неустойка в размер
на 60 % от заемната сума. Като клауза, уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С
нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две
посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Неустойката следва
да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При преценката за съответствието
на претендираната неустойка за разваляне на договорите за заем в конкретния
случай следва да се съобразят характерните особености на договора за заем и
вида на насрещните престации, а именно: заемодателят предоставя на заемателя
ползването на определена парична сума срещу заплащане на договорна лихва, а заемателят
се задължава да я върне, но само срещу отстъпеното й ползване; сравнително
ниския размер от 1 000 лв. на заемната сума по единия договор за заем и
високия размер от 20 000 лв. на заемната сума по другия договор за заем;
обезпечаването на изпълнението на задълженията на заемателите освен с
наказателна лихва при забава, със законна лихви за забава, още и с ипотека на
недвижим имот, притежаван от заемателите; съотношението между размера на
неустойката и очакваните вреди от неизпълнението – уговорената неустойка при разваляне
на договорите за заем в размер на 60 % от заемната сума дава право на заемодателя
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, съразмерим с този,
който би получил ако договорите не бяха развалени, но като едновременно с това
има право да получи обратно и дадените в заем суми в пълен размер, без да бъдат
приспаднати направените по договорите редовни плащания – така по договора за
заем от 03.05.2016 г. при главница в размер на 1 000 лв., общ размер на
плащанията по договора съгласно погасителния план в размер на 2 250 лв., неустойка
в размер на 600 лв. и извършени плащания в размер на 336 лв., при разваляне на
договора заемодателят ще получи сума в общ размер на 1 936 лв. (1 000 лв.
+ 600 лв. + 336 лв.), приблизително равна на сумата, която заемателите биха
заплатили при редовно изпълнение на задълженията по договора – 2 250 лв. и то при
положение, че могат да ползват заемната сума в уговорения срок от 60 месеца, а
по договора за заем от 04.05.2016 г. при главница в размер на 20 000 лв.,
общ размер на плащанията по договора съгласно погасителния план в размер на
45 000 лв., неустойка в размер на 12 000 лв. и извършени плащания в
размер на 6 672 лв., при разваляне на договора заемодателят ще получи сума
в общ размер на 38 672 лв. (20 000 лв. + 12 000 лв. + 6 672
лв.), приблизително равна на сумата, която заемателите биха заплатили при
редовно изпълнение на задълженията по договора – 45 000 лв. и то при
положение, че могат да ползват заемната сума в уговорения срок от 60 месеца. По
изложените съображения съдът намира, че уговорената
неустойка за разваляне на договорите за заем излиза извън присъщите функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на заемодателя и
нарушава принципа за справедливост, което я прави нищожна поради накърняване на
добрите нрави.
Така уговорена неустойката
представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, приложим
с оглед обстоятелството, че ответниците имат качеството на потребители.
Клаузата за заплащане на неустойка гарантира на търговеца допълнителен доход
при разваляне на договорите за заем, наред с връщане на отпуснатата в заем сума
и получените до момента на развалянето плащания, уговорена е във вреда на
потребителите, утежнява значително задълженията им по договора и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни в
правоотношението. Като неравноправна клауза и доколкото по делото няма данни за
индивидуалното уговаряне на клаузата, същата е нищожна на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, поради което заемателите не дължат заплащането й, а исковете за
присъждането й следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Основателна е претенцията на
ищеца за заплащане на законна лихва по двата договора за заем, дължима от
датата на развалянето им до датата на подаване на исковата молба, но само от отношение
на заемополучателя А.Х.Н., спрямо когото договорите за заем са развалени с
връчване на нотариална покана. Лихва за забава върху подлежащата на връщане
главница се дължи от момента на разваляне на договорите за заем – в случая 22.02.2018
г. по отношение на ответницата А.Х.Н., тъй като именно на тази дата до нея е
достигнало изявлението на заемодателя, че счита договорите за заем за развалени
и едновременно с това отправя покана за плащане. По отношение на ответника Н.М.Н.
договорите за заем се считат развалени с исковата молба, поради което същият
дължи лихва за забава след тази дата, а исковете спрямо него за присъждане на
законна лихва за периода, предхождащ предявяване на иска, следва да бъдат
отхвърлени.
По
изложените съображения съдът намира, че следва да бъде уважена исковата
претенция за връщане на ищеца на дадените в заем суми от 1 000 лв. и
20 000 лв. по двата договора за заем поради разваляне с обратна сила на
договорите. Ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца дължимите суми при условията на разделност,
доколкото солидарното им задължаване не следва нито от закона, нито от съдържанието
на договорите за заем, а съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД освен в предвидените в
закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато
е уговорена. Ответницата А.Х.Н. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца и законна лихва за забава за периода от датата на разваляне на договорите
за заем – 22.02.2018 г. до датата на предявяване на иска – 28.06.2019 г. в
размер на 68,34 лв., представляваща ½ от размера на дължимата лихва от 136,68
лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК върху подлежащата на връщане сума
от 1 000 лв., както и сумата от 1 366,77 лв., представляваща ½
от размера на дължимата законна лихва от 2 733,55 лв. върху подлежащата на
връщане сума от 20 000 лв., определена по реда на чл. 162 ГПК за периода
от 22.02.2018 г. до 28.06.2019 г.
Останалата част от исковата претенция, включително искането
за солидарно осъждане на ответниците, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците следва да заплатят на ищеца сторените разноски по делото съразмерно
на уважената част от исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците също имат право
да им бъдат присъдени сторените разноски съобразно отхвърлената част от
исковата претенция, но искане за това не е направено, а липсват и доказателства
за направата на разноски от ответниците.
По изложените съображения
Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Х.Н.,
ЕГН ********** и Н.М.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на „Експириан“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „И. С.“ № ..,
представлявано от управителя Б. П., сумата от 1 000 лв., предоставена по
договор за заем от 03.05.2016 г. и сумата от 20 000 лв., предоставена по
договор за заем от 04.05.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба до окончателно погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА А.Х.Н., ЕГН ********** *** да
заплати на „Експириан“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
В., ул. „И. С.“ № .., представлявано от управителя Б. П., сумата от 68,34 лв.,
представляваща лихва за забава върху сумата от 1 000 лв. от датата на
разваляне на договора за заем от 03.05.2016 г. – 22.02.2018 г. до датата на
предявяване на иска, и сумата от 1 366,77 лв., представляваща лихва за
забава върху сумата от 20 000 лв. от датата на разваляне на договора за
заем от 04.05.2016 г. – 22.02.2018 г. до датата на предявяване на иска, като ОТХВЪРЛЯ тези искове за горницата над
уважените размери от 68,34 лв. и 1 366,77 лв. до пълните предявени размери
от 142,78 лв. върху главницата по договора за заем от 03.05.2016 г. и
2 855,55 лв. върху главницата по договора за заем от 04.05.2016 г., както
и за периода от 29.01.2018 г. до 21.02.2018 г. и по отношение на ответника Н.М.Н..
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Експириан“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„И. С.“ № .., представлявано от управителя Б. П., против А.Х.Н., ЕГН **********
и Н.М.Н., ЕГН ********** *** искове за заплащане на сумата от 2 026,63 лв. – лихва (ГПР) по чл.
2.2, б. „ж“ и б. „з“ от договор за заем от 04.05.2016 г.; сумата от 6 100 лв. – наказателна
лихва по чл. 2.6. и чл. 2.8. от договор за заем от 04.05.2016 г.; сумата от 12 000 лв. –
договорена неустойка по чл. 2.7. от договор за заем от 04.05.2016 г.; сумата
от 98,93 лв. – лихва (ГПР) по
чл. 2.2. б. „ж“ и б. „з“ от договор за заем от 03.05.2016 г.; сумата от 305,00 лв. – наказателна лихва
чл. 2.6. и чл. 2.8. от
договор за заем от 03.05.2016 г.; сумата от 600 лв. – договорена неустойка по
чл. 2.7. от договор за заем от 03.05.2016 г., както и искането за солидарно
осъждане на ответниците.
ОСЪЖДА А.Х.Н.,
ЕГН ********** и Н.М.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на „Експириан“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „И. С.“ № ..,
представлявано от управителя Б. П., разноски за държавна такса в размер на 979
лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1 491,40 лв. и депозит за вещо
лице в размер на 99,43 лв.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: