РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Велико Търново , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20204000500270 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 74, ал. 1, вр. § 5, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./.
С Решение № 180/ 30.07.2020 г., постановено по гр.д. № 74/ 2018 г. по
описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ
предявеният от ищеца КПКОНПИ, Булстат *********, срещу ответниците:
В. И. Г., ЕГН *********у понастоящем в Затвора в гр. Варна и Е. А. А., ЕГН
***********, от гр. Варна, иск за отнемане в полза на държавата, на следното
имущество:
От В. И. Г., на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./
/чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ/:
Сумата в размер на 5 000 лева, представляваща равностойността на 50
дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от тях, от капитала
1
на „АГРО КОРН КОМЕРС” ЕООД, ЕИК *********;
Сумата в размер на 50 лева, представляваща равностойността на 5
дружествени дяла с номинална стойност 10 лева всеки от тях, от капитала на
„Ф.З.ТОПОЛИ-2004” ООД, ЕИК *********;
Сумата в размер на 4 727,92 лева, представляваща вноски по
разплащателна сметка в лева IBAN BG 95 RZBB 915510******** във
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД;
Сумата в размер на 1 935 лева, представляваща вноски по разплащателна
сметка в лева IBAN BG 19 BPBI ************** в “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД;
Сумата в размер на 7 100 лева, представляваща суми, получени от трети
лица, по разплащателна сметка в лева IBAN BG 95 RZBB 915510******** във
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД;
Сумата в размер на 350 лева, представляваща сума, получена от трето
лице по разплащателна сметка в лева IBAN BG 16 UNCR ************** в
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД.
От Е. А. А., на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./
/чл. 142, ал. 2, т. 4, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ/:
Сумата в размер на 21 550,33 лева, представляваща вноски по
разплащателна сметка в лева IBAN BG 19 BPBI ************** в
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД;
ОСЪДИЛ е ищеца да заплати по сметка на Габровския Окръжен съд
държавна такса в размер на 1 628,53 лева и 5 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист, както и да заплати на ответника Е. А. А. сумата 1 800 лева
– разноски по делото.
Недоволен от постановеното Решение, ищецът КПКОНПИ, Булстат
*********, чрез пълномощника си гл. инспектор П. П., е подал въззивна
жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се,
че внесените лично от ответниците по личните им банкови сметки парични
суми, предмет на отнемане, са изтеглени отново лично от тях и няма данни с
2
тях да е придобито друго имущество, т.е. да е налице преобразуване на
паричните средства в друг вид имущество, като по този начин е осъществена
хипотезата на чл. 72 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно на чл. 151 от ЗПКОНПИ.
Изложени са подробни доводи и съображения в тази насока, като се цитира, и
прилага съдебна практика. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното Решение и да постанови друго, с което да уважи искането на
ищеца, като присъди на жалбоподателя направените разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни
са подадени отговори.
В отговора на ответника Е. А. А., чрез пълномощника й адвокат Е.Е. от
АК – гр. Варна, е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба, като са изложени подробни доводи в тази насока. Иска се от въззивния
съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното Решение.
Претендират се направените разноски.
В отговора на ответника В. И. Г., чрез назначеният по реда на ЗПП
адвокат Р. от АК – гр. Габрово, е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба. Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното
Решение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните доказателства по делото и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Габровския Окръжен съд е подадено искане, с вх. № 3348/
01.10.2018 г., от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ или Комисията/,
Булстат129010997, срещу ответниците: В. И. Г., ЕГН *********, от гр.
Габрово и Е. А. А., ЕГН ***********, от гр. Варна, с правно основание – чл.
74, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ и с
цена – 40 713,25 лева. В искането е посочено, че с Решение № 756/ 26.09.2018
3
г. на Комисията е било образувано производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, въз основа на постъпило в
Комисията уведомление от Окръжна прокуратура – гр. Варна от 11.07.2016 г.
за внесен Обвинителен акт във Варненския Окръжен съд срещу първия
ответник за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 и т.
7, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ
/отм./. С Присъда № 83/ 05.10.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 772/ 2016 г.
по описа на Варненския Окръжен съд, влязла в сила на 21.10.2016 г.,
проверяваното лице е било осъдено за извършено престъпление по чл. 255, ал.
3, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК. След извършена проверка, образувана на
19.07.2016 г., с период от 19.07.2006 г. до датата на образуване – 19.07.2016 г.,
Комисията е установила значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице в размер на 1 068 650,50 лева, по смисъла на чл. 21, ал. 2
ЗОПДНПИ /отм./, във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./. Комисията
иска от съда да постанови Решение, с което да отнеме в полза на държавата,
от В. И. Г., на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./:
Сумата в размер на 5 000 лева, представляваща равностойността на 50
дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от тях, от капитала
на „АГРО КОРН КОМЕРС” ЕООД, ЕИК *********;
Сумата в размер на 50 лева, представляваща равностойността на 5
дружествени дяла с номинална стойност 10 лева всеки от тях, от капитала на
„Ф.З.ТОПОЛИ-2004” ООД, ЕИК *********;
Сумата в размер на 4 727,92 лева, представляваща вноски по
разплащателна сметка в лева IBAN BG 95 RZBB 915510******** във
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД;
Сумата в размер на 1 935 лева, представляваща вноски по разплащателна
сметка в лева IBAN BG 19 BPBI ************** в “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД;
Сумата в размер на 7 100 лева, представляваща суми, получени от трети
лица, по разплащателна сметка в лева IBAN BG 95 RZBB 915510******** във
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД;
4
Сумата в размер на 350 лева, представляваща сума, получена от трето
лице по разплащателна сметка в лева IBAN BG 16 UNCR ************** в
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД.
На основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./, Комисията
иска да бъде отнета от бившата съпруга на проверяваното лице - Е. А. А.
сумата в размер на 21 550,33 лева, представляваща вноски по разплащателна
сметка в лева IBAN BG 19 BPBI ************** в “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД.
Претендират се направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Пред Габровския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 74/ 2018 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 19.04.2019 г. процесуалните представители на ищеца –
държавен инспектор Мойнов и главен инспектор П. са заявили, че подържат
искането. В пледоарията си по съществото на делото гл. инспектор П. е
поискал от съда да уважи искането. В представената писмена защита е
изложил доводи за неговата основателност.
С отговорите на исковата молба ответниците са оспорили допустимостта
и основателността на искането. В пледоариите си по съществото на делото
процесуалният представител на ответника В. И. Г. – адвокат Р. от АК – гр.
Габрово, назначен по реда на ЗПП и процесуалният представител на
ответника Е. А. А. – адвокат Е. от АК – гр. Варна, са поискали от съда да
отхвърли искането. В представените писмени бележки адвокат Е. е изложила
доводи за неоснователност на искането.
От фактическа страна се установява следното:
С искането Комисията е представила писмени доказателства, приети от
съда и неоспорени от ответниците. От същите се установява, че въз основа на
уведомление от 11.07.2016 г. на Варненска Окръжна прокуратура, в което е
посочено, че срещу В. И. Г. е внесен Обвинителен акт за извършено
престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
Комисията е образувала проверка срещу обвиняемото лице с Протокол за
5
започване на проверка от 19.07.2016 г., за период от десет години назад,
считано от датата на започването й. Проверката е започнала при действието
на ЗОПДНПИ /отм./, поради което на основание ; 5, ал. 2 от ПЗР на
ЗПКОНПИ, приложими са разпоредбите на ЗПКОНПИ. С присъда № 83/
05.10.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 772/ 2016 г. по описа на Варненския
Окръжен съд, влязла в сила на 21.10.2016 г. В. И. Г. е бил признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1
НК, влизащо в предметния обхват на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм./.
След извършения анализ Комисията е констатирала значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице в размер на
1 068 650,50 лева, по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, във връзка с §
1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, като претендира отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество от проверяваното лице - В. И.
Г. и неговата бивша съпруга Е. А. А. на обща стойност 40 713,25 лева и
представляващо: парични суми от 5 000 лева и 50 лева – равностойност на 50
дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от тях, съответно – 5
дружествени дяла с номинална стойност 10 лева всеки от тях, в две търговски
дружества и суми, постъпили по банковите сметки на ответниците.
С оглед установяване пазарната стойност на МПС, както и извършването
анализ на приходите и разходите на ответниците през проверявания период,
съдът е допуснал извършването на съдебна автотехническа експертиза
/САТЕ/ и съдебна счетоводна експертиза /ССЕ/. В заключенията си вещите
лица инж. Росица Георгиева Донева и Ивелина Георгиева Кръстинкова са
отговорили на поставените задачи, като заключенията не са били оспорени от
страните и са били приети от съда.
По делото съдът е допуснал до разпит един свидетел.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните фактически и правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
Спорните въпроси по делото са от правно естество: Дали подлежи на
отнемане паричната равностойност на дружествени дялове, за които е
установено, че принадлежат на първия ответник към момента на подаване
6
на искането и дали подлежат на отнемане парични суми по банкови сметки
на двамата ответници, които не са налични към момента на предявяване на
искането?
По тези въпроси е налице константна съдебна практика в следната
насока:
По отношение отнемането паричната равностойност на дружествен дял
се приема, че това е допустимо само когато ответникът се е разпоредил с
него. Такова твърдение липсва в искането на Комисията, като от събраните по
делото доказателства не се установява ответникът да се е разпоредил с
процесните дружествени дялове. Следователно, в производството по чл. 74 от
ЗОПДНПИ /отм./, на отнемане подлежи дружествения дял на ответника, тъй
като по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗОПДНПИ /отм./ представлява имущество,
а не неговата парична равностойност, но такова искане не е било направено,
поради което искът, в тази му част, е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение отнемането на суми по банкови сметки на ответниците,
неналични към момента на предявяване на искането се приема, че тези суми
не попадат в обхвата на подлежащото на отнемане незаконно придобито
имущество, тъй като такава възможност не е предвидена в закона и предвид
санкционния характер на нормите на закона, касаещи предметния обхват на
отнемането, те не могат да се тълкуват разширително. По изложените
съображения искът, в тази му част, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е стигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилно Решение, което следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С отговора на въззивната жалба въззиваемата Е.А. е направила искане за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция. С молба е представила
списък на разноските по чл. 80 от ГПК в размер на 1 400 лева- адвокатско
възнаграждение, както и договор за правна помощ, от който е видно, че
възнаграждението е било заплатено в брой.
В о.с.з. на 24.11.2020 г. процесуалният представител на въззивника –
държавен инспектор с юридическо образование Д. Д., е направила възражение
7
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
С оглед оставяне без уважение на въззивната жалба, на въззиваемата се
дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за защитата й по нея, което с
оглед възражението за прекомерност, на основание чл. 7, ал. 2, т 4 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да бъде определено върху материалния интерес от защита – 21 550,33
лева, на сумата 1 176,50 лева.
Също така, с оглед оставяне без уважение на въззивната жалба,
Комисията следва да заплати по сметка на Великотърновския Апелативен съд
държавна такса за подаване на жалбата в размер на 814,26 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 180/ 30.07.2020 г., постановено по гр.д. № 74/
2018 г. по описа на Габровския Окръжен съд.
ОСЪЖДА КПКОНПИ, Булстат *********, да заплати на Е.А., ЕГН
***********, с адрес: гр. Варна, район „Младост”, ж.к. „Възраждане”
***********, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на
1 176,50 /хиляда сто седемдесет и шест лева, и петдесет стотинки лева/ лева,
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, както и да
заплати по сметка на Великотърновския Апелативен съд сумата 814,26
/осемстотин и четиринадесет лева, и двадесет и шест стотинки/ лева,
представляваща държавна такса за подаване на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9