№ 23020
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110153472 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. П. Р. /Т./, с ЕГН: **********,
доуточнена с допълнителна молба с вх. № 130416/19.04.2024 г., подадена чрез
процесуалния й представител адв. Т. К., срещу В. К. Д., с ЕГН: **********, с
която се иска: 1/ прогласяване на нищожност на завещателно разпореждане
от 23.09.2017 г., за което се сочи, че е съставено от П.С.Т. в полза на В. К. Д.
поради това, че завещанието не е написано саморъчно от завещателя и не е
подписано от него; при условията на евентуалност се иска 2/ признаване на
завещанието за унищожаемо поради неспособност на завещателя да формира
свободна воля по свое вътрешно убеждение, вследствие на влошено
здравословно състояние; при условията на евентуалност се иска 3/
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на П.С. чрез
намаляване на извършеното от наследодателя завещателно разпореждане за
1/4 ид.ч от процесния имот. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба и постъпилото към нея уточнение се твърди, че
ищцата С. Р. (с фамилно име преди брака Т.) е единствена дъщеря и законен
наследник на П.С.Т.. След смъртта на баща си, през 2020 г., след направена
справка в имотния регистър, ищцата разбрала, че с Протокол за обявяване на
саморъчно завещание с рег. 3 318/19.01.2018 г. по нот.д. № 1/2018 г. на
нотариус М.Г. с район на действие СРС, рег. № 303 на НК е обявено
завещание с дата 23.09.2017 г., с което наследодателят й е оставил в завет
собствената си 1/2 ид.ч. от притежавано жилище с адрес: гр. София, ж.к. „***,
с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015
г. на ИД на АГКК, с предназначение: жилище, брой нива: 1, със застроена
площ 39,73 кв.м. с прилежащи части – 68% ид.ч. от общите части на сградата
и заедно с идеални части от правото на строеж върху сградата, при съседи: на
същия етаж: имот с идентификатор ***, ***, под обекта: няма, над обекта:
*** в полза на В. К. Д..
1
Ищцата поддържа, че процесният недвижим имот, оставен в завет е бил
съсобствен, при следните квоти: 1/2 ид.ч. – на ищцата и 1/2 ид.ч. – на
наследодателя П.Т.. Поради това със завещанието наследодателят е
прехвърлил цялата си идеална част от жилището в полза на В. К. Д.. Твърди
се в допълнителната молба, че завещаното имущество е било единственото
имущество на наследодателя П.Т., поради което макар със завещателното
разпореждане да се оставя конкретно имущество, то има характер на
завещание, а не на завет. Доколкото обаче завещанието изчерпвало цялото
имущество на починалия, то липсвало изискване за приемане на наследството
по опис.
На следващо място ищцата твърди, че подписът, положен под
саморъчното завещание не е на наследодателя П.Т.. Поддържа, че почеркът,
неговите наклон, големина, начина на изписване на буквите, структурата
също не съответстват на начина на изписване на П.Т., поради което оспорва,
че завещанието е написано от него, респективно – оспорва, че документът е
подписан от починалия. Уточнява, че починалият към датата на завещанието
страдал от намалена мускулна активност (тремор) на дясната ръка и не би
могъл да изпише собственоръчно завещанието. Поддържа се и че
завещанието било антидатирано.
Евентуално излага доводи, че към сочената дата на съставяне на
завещанието наследодателят е бил в тежко здравословно състояние -
завещанието било съставено по време на болничния престой на П.Т. в МБАЛ
„Св. Иван Рилски“ ЕАД- София или по време на болничния му престой в
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. Поради това поддържа, че наследодателят е бил
в болница, в тежко състояние, с диагноза „карцином на белия дроб,
множество микро-метастази на кората на главния и малкия мозък, сърдечна и
дихателна недостатъчност, претърпян по-рано масиран исхемичен инсулт-
двустранно“. Предвид тези болести, счита че наследодателят е бил объркан и
дезориентиран, сомнолентен, елементарно контактен, вследствие на
проведения курс на химиотерапия за лечението на множество туморни
метастази и образувания, включително в мозъка, приемал е силни
болкоуспокояващи, поради което няма как да изразява свободно по свое
вътрешно убеждение завещателна воля. В тази връзка счита завещанието за
унищожаемо на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН – поради липса на
способност за формиране на валидна воля на завещателя към момента на
съставяне на завещанието.
Евентуално, в случай, че съдът отхвърли исковете за нищожност и
унищожаемост на завещанието, ищцата твърди, че доколкото с посоченото
завещателно разпореждане завещателят се е разпоредил с единственото си
имущество (собствената ½ ид.ч. от процесния недвижим имот) в полза на
лице, което не е низходящ, родител или съпруг, а ищцата е дъщеря на
наследодателя с право на запазена част, то е накърнил запазената й част в
размер на ½ ид.ч. от наследството на П.Т..
Поради това се иска съдът да намали завещателното разпореждане до
размера на разполагаемата част на наследодателя П.С.Т..
2
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Към исковата молба са приложени: удостоверение за наследници изх.
№ РИЛ22-УГ01-4277/25.08.2022 г., копие на саморъчно завещание на
23.09.2017 г., протокол за обявяване на саморъчно завещание общ рег. №
318/19.01.2018 г., зав. нот. дело № 1 от 2018 г. по описа на нот. М.Г., копие от
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 93, том VII, рег. № 11295,
нот. дело № 1158 от 2010 г., схема № 15-15339-10.01.2018 г. на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, издаден от АГКК, удостоверение за
данъчна оценка на недвижим имот по чл. 264, ал. 1 ГПК с изх. №
**********/29.08.2022 г. на Столична община, дирекция „Общински
приходи“, епикриза на П.С.Т. от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – София,
препис-извлечение от акт за смърт на П.С.Т., копие на удостоверение за
идентичност на лице с различни имена и приложения – адвокатско
пълномощно, платежно за заплатена държавна такса.
Иска се допускане на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата за здравословното и физическо състояние на
наследодателя Т. към датата на съставяне на завещанието – за доказване на
липса на завещателна дееспособност.
Иска се назначаване и на съдебно-медицинска експертиза за
установяване дали към датата на съставяне на завещанието наследодателят Т.
е имал възможност да изявява валидна воля и дали е могъл да състави
саморъчно завещание.
Във връзка с направените оспорвания на представеното завещание,
моли за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване на
автентичността на представено саморъчно завещание – че не е написано и
подписано от лицето, посочено като негов автор.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата
В. Д. е постъпил писмен отговор, с който всички искове се оспорват като
недопустими евентуално неоснователни.
Оспорва се предявеният иск като недопустим, с твърдения, че не е
конкретизирано основание за нищожност на завещанието. Поддържа се, че
представеното завещание е валидно, съставено е саморъчно изцяло от
наследодателя и ответницата ще се ползва от него.
Посочва се, че завещанието е редовно обявено по надлежния ред.
Оспорва като погасени по давност претенциите на ищцата.
Посочва, че след откриване на производство по чл. 193 ГПК ще поиска
назначаване на съдебно-почеркова експертиза, както и ще поиска допускане
на свидетел за установяване, че наследодателят е бил адекватен и
дееспособен към датата на съставяне на завещанието. Посочва, че искането за
нищожност по чл. 42, б. „а“ ЗН е просто вмъкнато в петитума на исковата
молба и е бланкетно и неясно. Оспорва иска за възстановяване на запазената
част по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като ищцата не е приела наследството по опис,
поради което няма право за възстановяване на запазена част. Моли за
отхвърляне на предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани.
3
Към отговора на исковата молба не са представени доказателства.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
По делото са предявени три групи искове, със следната правна
квалификация:
Иск по чл. 42, б. „а“, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН – за нищожност на саморъчно
завещание от 23.09.2017 г. поради неспазване на саморъчната писмена
форма;
При условията на евентуалност
Иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 13 от ЗН – за унищожаване на
саморъчно завещание от 23.09.2017 г. поради невъзможност на автора на
завещанието да формира валидна воля поради заболяване;
При условията на евентуалност
Иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН – за намаляване на извършено със саморъчно
завещание от 23.09.2017 г. от П.С.Т. завещателно разпореждане с ¼ ид.ч.
за възстановяване на накърнена запазена частта на ищцата С. Р. като
наследник по закон с право на запазена част;
Посочената правна квалификация и подредба на исковете съдът възприе
въз основа на общия правен принцип, че именно съдът е задължен да даде
правна квалификация на исковете въз основа на фактите, изнесени от
страните по делото, като не е обвързан от предложената от последните
квалификация, поради което и не възприема дадената от ищцата правна
квалификация на иска за унищожаемост на завещанието по чл. 42, б. „а“ ЗН и
вместо това докладва предявения иск с правилната правна квалификация по
чл. 43, б. „а“ ЗН.
Относно искането за обявяване на завещанието за нищожно „на някое
от основанията по чл. 26 ЗЗД“ съдът намира исковата молба за нередовна
само в тази част, поради което на ищцата следва да бъдат дадени указания да
конкретизира доказателственото си искане в 1-седмичен срок от получаване
на съобщението, като посочи на кое конкретно основание за нищожност по
чл. 26 ЗЗД иска обявяване на саморъчното завещание за нищожно и да
изложи конкретни фактически твърдения във връзка с твърдяното основание
за нищожност, в противен случай съдът няма да разгледа евентуалното
искане за нищожност.
Представените с исковата молба писмени доказателства са относими,
необходими и следва да бъдат приети.
Искането за представяне по делото на саморъчното завещание в
оригинал съдът намира за допустимо, относимо и необходимо, поради което
следва да се изиска от страната в 2-седмичен срок, като я предупреди за
последиците по чл. 161 от ГПК при непредставяне на оригинал.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на един
свидетел при режим на довеждане и да се даде възможност на ищцата да
доведе свидетеля в първото съдебно заседание за установяване на
4
психическото и физическото състояние на завещателя към предполагаемата
дата на съставяне на завещанието.
Следва да се допусне исканата от ищцата съдебно-медицинска
експертиза по поставените от ищеца въпроси, които съдът ще конкретизира.
Във връзка с направените от ищеца оспорвания на представен документ
– саморъчно завещание – и потвърждаване на ответника, че иска да се ползва
от представен документ, следва да се открие производство по реда на чл. 193
ГПК за оспорване на автентичността на представен документ.
Следва да се назначи съдебно-почеркова експертиза, като вещото лице
отговори на въпросите: 1/ дали подписът под саморъчно завещание от
23.09.2017 г. е изпълнен от П.Т., след като сравни образци от подписа на П.Т.
в НБД „Български документи за самоличност“ и след сравняване на подписа и
саморъчното изписване на името в нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 93 от 2010 г. по нот. дело № 1158/2010 г.; 2/ дали текста в
завещанието е написан от П.С.Т., след като сравни образци от почерка на
лицето; 3/ дали посочената дата „23.09.2017 г.“ е написана от П.Т.; 4/ има ли
изписвания в текста на саморъчното завещание от 23.09.2017 г., които не са
изписани от П.Т. и кои думи/изречения/изрази не са изпълнени с почерка на
П.Т..
Ответника следва да бъде задължен да представи оригинал на
саморъчно завещание в 2-седмичен срок от получаване на съобщението, при
неизпълнение съдът ще прецени отказа на ответника по вътрешно убеждение
с оглед всички доказателства по делото и може да приеме, че
неавтентичността на документа е доказана.
Вещото лице следва да започне работа по експертизата след
представяне на доказателства за заплатен депозит и след представяне на
оригинала на саморъчно завещание от страна на ответницата. При
непредставяне на оригинал в указания срок, но при внесен депозит, вещото
лице следва да започне работа по експертизата, като ползва представения
заверен препис от саморъчно завещание по делото.
Съдът намира, че с отговора на исковата молба ответникът не е
направил редовно искане за допускане на свидетели, а само е изявил
индикативни намерения за отправяне на доказателствено искане в бъдеще.
Съдът следва да укаже на страните, че преклузивния срок за правене на
доказателствени искания от страните е до приемане на доклада за
окончателен в първото съдебно заседание (чл. 146, ал. 3 ГПК), а след това –
само относно доказване на новонастъпили или новооткрити факти или
представяне на новосъздадени или новооткрити доказателства и след
доказване на предпоставките (чл. 147 ГПК).
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в
Агенция по вписванията е обявено саморъчно завещание с дата 23.09.2017 г.,
с посочен автор П.С.Т., с което завещава разполагаемата част от П.С.Т.
недвижим имот в полза на В. Д.. Всички останали факти са спорни, в това
число и авторството на саморъчното завещание.
5
Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и
редовни, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с
оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание
чл. 140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищцата твърди, че П.С.Т. е бил собственик на ½ ид.ч. от
апартамент с адрес: гр. София, ж.к. „***, с идентификатор *** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на ИД на АГКК, което е
единственото имущество на П.Т.. Посочва, че в Агенция по вписванията е
обявено саморъчно завещание, с посочена дата 23.09.2017 г., с посочен автор
– П.С.Т., с което завещава цялата си собствена идеална част от апартамента в
полза на В. К. Д.. Ищцата твърди, че завещанието в действителност не носи
подписа на П.Т., не е написано от него, датата не е попълнена от посоченото
като автор лице, респективно – че в текста има части, които не са написани от
П.Т. и поправки и допълнения от неустановени лица. Поддържа, че към
датата на съставяне на завещанието П.Т. поради физически заболявания
(„карцином на белия дроб, множество микро-метастази на кората на главния и
малкия мозък, сърдечна и дихателна недостатъчност, претърпян по-рано
масиран исхемичен инсулт-двустранно“, вследствие на проведения курс на
химиотерапия за лечението на множество туморни метастази и образувания,
включително в мозъка, е приемал силни болкоуспокояващи сомнолентен,
елементарно контактен), поради което няма как да изразява свободно по свое
вътрешно убеждение завещателна воля, поради което завещанието е
унищожаемо. Ищцата твърди, че е наследник по закон на П.Т. (дъщеря на
наследодателя), че имуществото, с което се е разпоредил в завещанието в
полза на трето лице, което няма запазена част, е единственото имущество на
П.Т., поради което се накърнява запазената част на ищцата.
- правна квалификация –
По делото са предявени три групи искове, със следната правна
квалификация:
Иск по чл. 42, б. „а“, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН – за нищожност на саморъчно
завещание от 23.09.2017 г. поради неспазване на саморъчната писмена
форма;
При условията на евентуалност
Иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 13 от ЗН – за унищожаване на
саморъчно завещание от 23.09.2017 г. поради невъзможност на автора на
завещанието да формира валидна воля поради заболяване;
При условията на евентуалност
Иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН – за намаляване на извършено със саморъчно
завещание от 23.09.2017 г. от П.С.Т. завещателно разпореждане с ¼ ид.ч.
6
за възстановяване на накърнена запазена частта на ищцата С. Р. като
наследник по закон с право на запазена част;
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в
Агенция по вписванията е обявено саморъчно завещание с дата 23.09.2017 г.,
с посочен автор П.С.Т., с което завещава идеалната част от недвижим имот в
полза на В. Д.. Всички останали факти са спорни, в това число и авторството
на саморъчното завещание.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
По иска по чл. 42, б. „а“, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН : в доказателствена тежест
на ищцата е да установи, че процесното завещание е подправено в частта
относно подписа, датата и/или съдържанието.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че автор на подписа,
на датата и на цялото съдържание е посоченото в документа лице – П.С.Т..
По иска по чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр. с чл. 13 от ЗН : в доказателствена
тежест на ищцата е да установи, че към датата на съставяне на
завещанието П.С.Т. е страдал от разстройство на здравето и/или
психическа болест, която му е пречела да съзнава и ръководи действията
си и да действа разумно при съставяне на завещанието.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си.
По иска по чл. 30, ал. 1 ЗН – в тежест на ищеца е да докаже следните
релевантните факти: наследодателят е починал; ищецът е наследник с
право на запазена част по чл. 28 ЗН и чл. 29 ЗН; че ищецът е приел
наследството по опис; че наследодателят й е извършил завещателно
разпореждане в полза на ответната страна, с което се разпорежда с
цялото си наследствено имущество (за което обстоятелство не сочи
доказателства), а в случай, че не установи последната предпоставка – да
докаже, че е приел наследство по опис.
В тежест на ответника по делото е да възраженията си.
По искането по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на саморъчно
завещание с дата 23.09.2017 г., в тежест на ответника е да докаже
автентичността на документа, който е обявил пред нотариус (че
завещанието в действителност е съставено от лицето, посочено като
негов автор – П.С.Т.).
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищцата не сочи
доказателства, че процесният недвижим имот е единственото имущество на
наследодателя П.С.Т., както и относно датата, на която е узнала за
завещанието (което е от значение за спазване на срока по чл. 44 от ЗН).
Ищцата не сочи доказателства и че здравословното състояние на
наследодателя към твърдяната дата на завещанието е било от такова естество,
че да възпрепятства същия да формира и изразява свободно воля.
Ответната страна не сочи доказателства наследодателят да е притежавал
7
и друго имущество освен процесния имот, което да послужи за допълване на
наследствената маса.
УКАЗВА на ищцата на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК да посочи в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за
ответника конкретно основание за нищожност на завещание по чл. 26 от ЗЗД,
както и конкретни фактически твърдения за нищожност на завещание, В
ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ съдът няма да разгледа направеното бланкетно
искане за нищожност и делото ще продължи както е докладвано с настоящия
проект.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от ищеца писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК В. К. Д. в 2-седмичен срок от
получаване на съобщението с настоящото определение да представи в
оригинал по делото саморъчно завещание от 23.09.2017 г. от П.С.Т. – ако
разполага с такова, като й УКАЗВА, че при неизпълнение съдът ще прецени
отказа на ответника по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по
делото по реда на чл. 161 ГПК и може да приеме, че автентичността на
документа не е доказана.
В случай че лицето не разполага с оригинал на документа, то следва да
посочи къде се намира същият.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да ангажира гласни доказателства,
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
психическото и физическото състояние на завещателя към предполагаемата
дата на съставяне на завещанието като оставя без уважение искането за
допускане на втори свидетел.
ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза по въпроси, поставени от
ищеца в исковата молба и уточнителната молба с вх. № 130416/19.04.2024 г. .
ОПРЕДЕЛЯ депозит за назначената експертиза в размер на 400 лева,
платими от ищеца.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.С.Н., който да се уведоми, че следва да
изготви заключението СЛЕД представяне на вносна бележка от ищеца за
платен депозит.
УКАЗВА на ищеца да внесе по сметка на СРС сумата от 400 лева –
депозит за допуснатата медицинска експертиза и да представи доказателства
за това в едноседмичен срок от съобщението като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
в противен случай съдът може да цени поведението на страната при
условията на чл. 162 от ГПК и да приеме за доказани фактите и
обстоятелствата, относно които страната е създала пречки пред доказването.
ДОПУСКА съдебно-почеркова експертиза по следните въпроси: : 1/
дали подписът под саморъчно завещание от 23.09.2017 г. е изпълнен от П.Т.,
след като сравни образци от подписа на П.Т. в НБД „Български документи за
самоличност“ и след сравняване на подписа и саморъчното изписване на
името в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 93 от 2010 г. по
нот. дело № 1158/2010 г.; 2/ дали текста в завещанието е написан от П.С.Т.,
след като сравни образци от почерка на лицето; 3/ дали посочената дата
8
„23.09.2017 г.“ е написана от П.Т.; 4/ има ли изписвания в текста на
саморъчното завещание от 23.09.2017 г., които не са изписани от П.Т. и кои
думи/изречения/изрази не са изпълнени с почерка на П.Т..
При необходимост от сравнителен материал за експертизата съдът ще
издаде на вещото лице при поискване и по негов проект съдебни
удостоверения.
ЗАДЪЛЖАВА страните ако разполагат със сравнителен материал от
почерка на наследодателя да окажат съдействие на вещото лице като му
предоставят такъв.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за назначената експертиза в размер на 400 лева,
платими от ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Х. Т., който да се уведоми, че следва да
изготви заключението СЛЕД представяне на вносна бележка от ищеца за
платен депозит.
УКАЗВА на ответника да внесе по сметка на СРС сумата от 400 лева –
депозит за допуснатата почеркова експертиза и да представи доказателства за
това в едноседмичен срок от съобщението като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в
противен случай съдът може да цени поведението на страната при условията
на чл. 162 от ГПК и да приеме за доказани фактите и обстоятелствата,
относно които страната е създала пречки пред доказването и в частност –
може да приеме за доказано, че оспореното завещание е неавтентично.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице по СМЕ и СГЕ да представят експертизата
в срока по чл. 199 от ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ на ответника възможност да ангажира доказателства
в подкрепа на твърденията в отговора на исковата молба – като уточни
искането си за допускане на до един свидетел в писмена молба с препис за
насрещната страна най-късно в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с препис от настоящото определение и за процесуална
икономия да води същия в насроченото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.09..2024 г. от
10.00 часа за която дата и час да се призоват страните и вещите лица, след
внасяне на депозита.
Да се връчи на страните и вещите лица препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора, а на ответника препис от
молба на ищеца с вх. № 130416/19.04.2024 г.
УКАЗВА на страните, че преклузивния срок за правене на
доказателствени искания от страните е до приемане на доклада за
окончателен в първото съдебно заседание (чл. 146, ал. 3 ГПК), а след това –
само относно доказване на новонастъпили или новооткрити факти или
представяне на новосъздадени или новооткрити доказателства и след
доказване на предпоставките (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
9
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10