РЕШЕНИЕ№146
гр. Варна, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав,
на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Секретар
Десислава Чипева
като
разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. № 144/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Кълектор“ ЕООД, чрез адв. И.Г.
против решение № 1066 от 27.11.2019 г., постановено по т. д. № 1929/2018 г. на
Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за
приемане за установено съществуването на вземане от „Теди-2007“ ЕООД за сумата
в размер на 30 000 лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден
на 26.08.2009 г., с падеж – 26.08.2016 г., джиросан в полза на „Кълектор“ ЕООД,
за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
9036 от 31.10.2017 г. по ч. гр. д. № 16293/2017 г. по описа на Варненския
районен съд въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, на основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415 от ГПК, ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на
решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с
практиката на касационната инстанция. Навежда доводи за неправилно разпределяне
на доказателствената тежест в спора. За неправилни намира изводите на съда за
антидатиране на записа на заповед. Счита, че не следва да бъдат кредитирани
свидетелските показания на свидетелите К. М. и Т. Н. поради заинтересоваността
им от изхода от спора. Твърди, че е осъществено процесуално нарушение по повод
недопускането на въпроси при разпита на свидетеля В. И.. Позовава се на
свидетелските показания, събрани в ДП № 550/2019 г. по описа на I-РУ при ОД на
МВР – Варна. Моли за отмяна на решението. Претендира присъждането на
съдебно-деловодни разноски. Прави доказателствено искане.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
„Теди-2007“ ЕООД, чрез адв. Е.Г. със становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита за съобразен с фактическата обстановка по спора извода на съда за
антидатиране на процесния запис на заповед. За неоснователни намира доводите за
неправилно разпределение на доказателствената тежест, които е могло да бъдат
наведени по повод съобщаването на доклада на съда. Счита за преклудирано
искането за събиране на гласни доказателства за датата на издаване на процесния
запис на заповед, доколкото е поискано едва във второто по делото заседание.
Позовавайки се на заключението по съдебно-счетоводната експертиза сочи, че
вземането по записа на заповед не е осчетоводено в счетоводството на
дружеството. Като причина за издаване на записа на заповед сочи неуредени
отношения между управителя – Т. М.а и бившия й съпруг – К. М.. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.
По повод доказателственото искане на въззивника е
постановено определение № 166 от 11.03.2020 г. по настоящото производство.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
В проведеното съдебно заседание на 24.06.2020 г., въззивното
дружество, чрез адв. Г. поддържа жалбата и моля за отмяна на решението. Не
претендира разноски.
В същото о. с. з., въззиваемото дружество, чрез
процесуален представител моли за потвърждаване на решението. Претендира
разноски.
След като
прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд
приема за установено следното:
Пред Варненския окръжен съд е предявен
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Кълектор“
ЕООД за установяване съществуването на вземане от „Теди-2007“ ЕООД за сумата от
30 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед,
издаден на 26.08.2009 г., с падеж – 26.08.2016 г., джиросан в полза на
„Кълектор“ ЕООД, за което е издадена заповед № 9036 от 31.10.2017 г. по ч. гр.
д. № 16293/2017 г. по описа на Варненския районен съд въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК.
В писмен отговор на исковата молба ответното дружество, чрез
управителя си К. М., излага доводи за наличието на два записа на заповед от
същата дата. Твърди, че процесният запис на заповед е антидатиран, че е нищожен
поради липса на основание, симулация или форма съобразно реквизитите по чл. 535
от ТЗ, евентуално че е унищожаем поради измама. Сочи, че към момента на
прехвърляне на търговското предприятие от страна на предишния управител на
дружеството /бившата му съпруга/ дружеството не е осъществявало търговска
дейност. За задължаването по процесния запис на заповед е узнал едва с връчване
на поканата за доброволно изпълнение. Излага доводи за липсата на счетоводно
отразяване на записите на заповед. Възразява за погасяване по давност на
вземането, на основание чл. 531 от ТЗ, на 16.04.2018 г.. Сочи, че записът на
заповед е безпаричен, както и че договорът за придобиване на дялове от
дружеството е нищожен поради накърняване на добрите нрави и нееквивалентност на
престациите.
В депозираната допълнителна искова молба, джиратарят
излага доводи, че на същата дата са издадени два идентични записи на заповед.
Наведените възражения за недействителност на записа на заповед намира за
неоснователни. Вземането по същия счита, че не е погасено по давност и отсъства
връзка с договора за продажба на дружествените дялове.
В законоустановения срок е депозиран и отговор на
допълнителната искова молба, в който се релевират аргументи, че поради
антидатирането записа на заповед е подписан от лице без представителна власт. Сочи,
че не се е сбъднало условието за издаването на менителничния ефект, доколкото
не е сключен договор за заем.
Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по
делото доказателства, съобрази и приема следната фактическа установеност:
В производството е представен запис на заповед от 26.08.2009
г. в полза на В. Н. И., издаден от „Теди-2007“ ЕООД, подписан от дъщеря му – Т.
В. М. /сега Н./, като управител на дружеството. Посочен е падеж за плащане на
задължението по записа на заповед от 26.08.2009 г. на 26.08.2016 г., при
уговорка без предявяване и без протест. Същият на 15.05.2017 г. е джиросан на
„Кълектор“ ЕООД /неправилно посочено ООД, но възможно за индивидуализация
съобрано коректно посоченото ЕИК/.
Видно от ч. гр. д. № 16293/2017 г. по описа на Варненския
районен съд заявителят „Кълектор“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника „Теди-2007“ ЕООД, по
записа на заповед от 26.08.2009 г. за сумата от 30 000 лв., ведно със
законна лихва за забава от депозиране на
заявлението до окончателното изплащане, както и сторените разноски в общ размер
на 1 580 лв.. След депозирано възражение в законопредвидения срок от длъжника,
заявителят е подал в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба по чл. 422 от ГПК.
От назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира за компетентно, обективно дадена,
съответстваща на останалия събран доказателствен материал и неоспорена от страните
се установява, че в периода от 2009 г. до настоящия момент отсъстват счетоводни
записвания за процесното задължение.
В първоинстанционното
производство е назначена и съдебно-графологична експертиза, която съдът
кредитира за компетентно, обективно дадена, съответстваща на останалия събран
доказателствен материал. Вещото лице посочва, че: 1/. текстът и подписът за издателя са
изпълнени от Т. М., 2/. записът на заповед вероятно не е съставен през 2009 г.,
а на по – късен етап към 2017 г., поради различното овехтяването на лицевата
част и гърба на документа, както и поради различието в почерка на Т. В.ева Н..
В производството са събрани и гласни
доказателствени средства посредством разпит на свидетеля М. /син на Т. М.а и К.
М./. Същият посочва, че след приключване на делото за делба между родителите му
се е зародил конфликт доколкото майка му не била доволна от същото. Свидетелят
сочи, че в разговор с майка си през 2017 г. – 2018 г. тя му е заявила, че
възнамерява да си получи си парите от баща му по един или друг начин, както и
че по това време са се появили записите на заповед, издадени от майка му в
полза на дядо му В. И.. Същите показания следва да бъдат ценени от съда,
доколкото съответстват и на останалия събран доказателствен материал по делото.
Свидетелските показанията на свидетеля В. И., не следва да бъдат кредитирани
поради вероятната му заинтересованост от изхода на спора.
Правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ с предмет установяване
съществуването на вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение. Нормата установява специфичен фактически състав за
предявяване на разглеждания иск: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ надлежно
предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК;
3/ разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
При
съобразяване на горепосочените предпоставки, настоящият състав намира иска за надлежно
предявен. Предмет
на делото при иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК е съществуване на вземането,
основано на записа на заповед /т. 17 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС/. За да
удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за
плащане на посочената от издателя парична сума, записът на заповед трябва да
притежава формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ. Поради това,
независимо дали е сезиран с доводи във въззивната жалба, при разглеждане на иск
по чл. 422 от ГПК за
съществуване на вземане, породено от запис на заповед, въззивният съд следва да
съобрази доколко представеният от ищеца – кредитор документ отговаря
на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които му придават значението на
запис на заповед /Решение № 71 от 03.07.2012 г. по т. д. № 444/2011 г., II
т. о. на ВКС/.
Процесният менителничен ефект съдържа изискуемите по чл.
535 от ТЗ реквизити, в това число и автентичен подпис на издателя Т. М.а, който
материализира вземане за сумата от 30 000 лв. с настъпил падеж.
При липса на релативно възражение на ответника, на която
се приравнява общото възражение за безпаричност на записа на заповед, кредиторът
не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално
правоотношение, обезпечено с редовния от външна страна запис на заповед /в този
смисъл Определение № 594 от 19.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2001/2018 г.
и Определение № 594 от 19.12.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2001/2018 г., I т. о., ТК/.
От заключението на вещото лице по съдебно-графологичната
експертиза се установява, че записът на заповед е антидатиран, доколкото е
съставен след записаната дата на издаване – 26.08.2009 г.. Съобразно
разминаването в стареенето на лицевата част и гърба на записа на заповед,
вещото лице е посочило, че е възможно документът да е съставен през 2017 г.. В
о. с. з. от 19.09.2019 г. експертът е изложил, че е категоричен в извода си за
съставяне на документа след посочената дата през 2009 г. поради стареенето на
хартията и промените в индивидуалността на почерка при проверка на ръкописния
текст в записа на заповед. Предвид горното, съдът намира за установено
андидатирането на процесния запис на заповед. Този извод напълно се подкрепя и
от свидетелските показания на свидетеля М. за проведения разговор с майка му
/издател на менителничния ефект/ през 2017 г. – 2018 г., в който му е
споделила, че ще си вземе парите от бившия й съпруг по един или друг начин,
след който са се появили записите на заповед.
На следващо място, настоящият съдебен състав съобрази и
константната практика на касационната инстанция, в която се приема, че
антидатирането на записа на заповед е ирелевантно за действителността му,
доколкото е достатъчно посочената дата да е възможна, какъвто е процесният
случай /така Определение № 2 от 06.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 1100/2019 г., I
т. о., ТК, Определение № 295 от 11.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50051/2016 г.,
III г. о., ГК и Определение № 309 от 28.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 28/2010
г., II т. о., ТК/.
Безспорно в производството е прехвърлянето на дяловете от
капитала на „Теди-2007“ ЕООД от Т. М.а в полза на К. М., както и заличаването
на Т. М. като управител на дружеството и вписване на лицето К. М. като
управител. Същите обстоятелства са вписани в ТР на 10.09.2009 г. под №
20090910114311.
Доколкото се установи антидатирането на ценната книга,
следва да се приеме, че към момента на издаването на записа на заповед, Т. М.а
вече не е била управител на дружеството, издател на ефекта. Същата е действала
като представител без представителна власт, поради което на основание чл. 462
от ТЗ се е задължила лично да отговаря за изпълнение на поетото задължение.
В настоящия случай, именно при
липсата на идентитет между лицето, извършило съответното действие, без надлежна
представителна власт от името на търговеца и лицето, оправомощено да
осъществява законното представителство на същия, възниква въпросът за
приложението на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, с оглед противопоставимостта на
последния. Очертаната хипотеза не обуславя особености спрямо два от елементите
от фактическия състав на чл. 301 от ТЗ – 1/ предприето действие от името на
търговеца без представителна власт и 2/ неговото узнаване. В съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че търговецът потвърждава извършените от негово име,
без учредена представителна власт, действия, ако не се противопостави веднага,
след узнаването им /Решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II
т. о., ТК на ВКС, Решение № 103 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2994/2013 г., I т.
о., ТК на ВКС, Решение № 51 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 962/2011 г., II г. о.,
ГК на ВКС и др./.
На следващо място, от заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява липсата на
осчетоводяване на поетото задължение по процесния запис на заповед. В
производството отсъстват данни /както и наведени твърдения/ в насока за
по-ранно узнаване за записа на заповед, съответно преди получаване на поканата
за доброволно изпълнение във връзка с инициираното заповедно производство по ч.
гр. д. № 16293/2017 г. по описа на Варненския районен съд. Доколкото
дружеството- издател на записа на заповед, веднага след узнаването изрично се е
противопоставило на извършените от негово име действия без представителна власт
от страна на бившия му управител – Т. М., следва да се приеме, че не е налице
приложение на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.
Не следва да бъдат ценени оплакванията във въззивната
жалба за неизпълнение на задължението на управителя за осчетоводяване на
задължението по процесния запис на заповед при изготвяне на ГФО към 31.03.2010
г., поради установеното от една страна антидатиране на писмения документ, а от
друга и липсата на събрани доказателства за по-ранното узнаване от това,
осъществено с връчване на поканата за доброволно изпълнение по разглежданото
заповедно производство.
Предвид горното, издателят на менителния ефект – Т. М.а,
лично е поела задължение по процесния запис на заповед, поради което не би
могла да се ангажира отговорността на въззиваемото дружество – „Теди-2007“ ЕООД.
Вън от горното и само за пълнота
на изложението, следва да се посочи, че наведените
оплаквания по повод несъобразяване с показания на В. И., дадени в ДП № 550/2019
г. по описа на I –во РУ при ОД-МВР- гр. Варна не следва да бъдат
съобразявани, доколкото от една страна същите не са събрани по предвидения от
ГПК ред, непосредствено от гражданския съд, разглеждащ спора. От друга страна,
те биха могли да се разглеждат като писмени изявления на страната само в
хипотезата на удостоверяване на неизгодни за издателя обстоятелства, какъвто не
е соченият във въззивната жалба случай. Не е осъществено и твърдяното нарушение
от страна на първоинстанционния съд по повод разпределението на
доказателствената тежест. Съобразно изхода от спора съдът не дължи произнасяне
по наведените възражения за недействителност на записа на заповед и джирото,
доколкото не се съдържат оплаквания в настоящото производство във връзка с
констатациите на първоинстанционния съд по тях.
С оглед гореизложеното, предявеният
установителен иск е неоснователен, а първоинстанционното решение - правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските: Съобразно
изхода на спора разноски се дължат в полза на въззвиваемото дружество. Предвид
горното, в полза на „Теди-2007“ ЕООД следва да се присъди сумата от 500 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за направата на разноските, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1066 от 27.11.2019 г., постановено по т. д. № 1929/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Кълектор“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, партер,
представлявано от Р. К.М., да заплати на „Теди-2007“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Марко Балабанов“ № 22 А,
представлявано от управителя – К. Г. М. сумата от 500 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.