РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Враца, 12.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.04.2023г.
/двадесет и пети април две хиляди двадесет
и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря Маргаритка Алипиева и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия Коцева КАН дело №105 по описа на АдмС – Враца за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в
от ЗАНН.
Образувано
по касационна жалба на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Враца, предявена от
Началника Х.Д. против РЕШЕНИЕ №18/10.01.2023г., постановено по АНД №88/2022г. на Районен съд - Враца, с което е отменено
издаденото от касатора НП № 21-0967-001820/08.12.2021г. С касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила, вкл. и необосновано. Излагат
се подробни доводи и се прави искане за отмяна на решението на РС-Враца и
потвърждаване на нак.постановление респ. да се върне делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав. Навеждат се доводи и по отношение на присъдените с
решението разноски.
Ответникът-Т.К.Т. в представено по делото
писмено становище от процес. му представител адв.М.М. оспорва изцяло касационната жалба, като счита
наведените в нея доводи за несъстоятелни и необосновани, за което се излагат
аргументи. Моли за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно,
а касационната жалба да се остави без уважение. Претендират се разноски.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за основателност на касационната жалба, а решението за неправилно. Неправилно
РС е приел, че деянието е извършено при крайна необходимост, за което се
навеждат доводи.
Административен съд - Враца в настоящият си
състав, като обсъди приложените към
делото доказателства, взе предвид изложените доводи от страните, заключението на участващия
по делото прокурор и като съобрази разпоредбата
на чл.218 АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в
съответствие
с установения срок по чл.211, ал.1 от АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С
Решение №18/10.01.2023г., постановено по АНД №88/2022г. на Районен съд - Враца
е отменено НП № 21-0967-001820/08.12.2021г., издадено от Сектор“Пътна полиция“
- Враца към ОДМВР-Враца, с което на Т.К.Т. от гр.София за извършено нарушение
по чл.21,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП са наложени
адм.наказания - глоба в размер на 750.00 лева и лишаване от правоуправление на
МПС от три месеца. В оспореното решение е прието за установено, че на
инкриминираната дата и място, жалбоподателят не е спазил ограничението на
скоростта предвидено в чл.21, ал.1 от ЗДвП за населено място от 50 км/ч и се е
движел със 110 км/ч или с превишение 57 км/ч след приспаднат толеранс от 3%. Прието
е, че това поведение на водача е било обусловено от непосредствена опасност за
живота и здравето, както на св.Н. /негова фактическа съпруга/, така и на
нероденото им дете. Посочените обстоятелства покриват в пълнота белезите на
„крайна необходимост“ по см. на чл.8 от ЗАНН, вр. чл.13 от НК, при което и
вмененото адм.нарушение е лишено от първия си основен съставомерен елемент от
обективна страна-обществена опасност, съгласно чл.6 от ЗАНН, с оглед на което и
обжалваното НП е отменено, като незаконосъобразно.С решението е осъдена
ОДМВР-Враца на разноски по делото в размер на 400 лв.
Решението на районния
съд е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
Извършеното от ответника нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, като от същите
е видно че скоростта на управлявания от ответника автомобил е била засечена по надлежния,
предвиден в ЗДвП ред – с АТСС, като на водача са били показани и видяни показанията от съответния видеоклип.
Ето защо, съдът приема, че при посочените в наказателното постановление условия
на време, място и обстановка, Т. е
извършил виновно описаното нарушение, а именно в населено място на 26.11.2021
г. в 08,16 ч. е управлявал лек автомобил, движейки се с превишена скорост – при
ограничение от 50 км/ч, се е движил с 110 км/ч или с превишение 57 км/ч след
приспаднат толеранс от 3%, както е приел и РС. Въпреки установеното по безспорен
начин нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, неправилно въззивният съд е приел, че
нарушението е извършено при условията на „крайна необходимост“ по см. на чл.8
от ЗАНН, вр. чл.13 от НК и е отменил същото, като незаконосъобразно. Изведените
в тази насока изводи на съда не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Посочените
причини за движението с превишена скорост се основават изцяло на показанията на
св. Н. /негова фактическа съпруга/, които съдът е изцяло кредитирал, без да
обсъди и показанията на другите свидетели, ведно с останалите доказателства по
делото. Видно от показанията на св.Д. и св.Г., че при извършената проверка
нарушителя е заявил, че жената, която е била в автомобила и с която живее на
семейни начала е бременна и бърза да я кара от Видин за София. Други причини не
е посочил. Също така от съставения АУАН е видно, че същия е подписан без
възражение, като в предоставената му с него възможност да подаде обяснения и
възражения по акта в 3-дневен срок от подписването му, такива не са депозирани,
нито след това до издаване на НП. Посочените обстоятелства и причини от св.Н.,
на които се позовава и съда за нарушението с превишена скорост, извършено от
ответинка не могат да обосноват извод за липса на обществена опасност на
деянието по смисъла на чл.13, ал.1 НК, приложим на основание чл.11 ЗАНН. По
делото е приложен амбулаторен лист за преглед от личния лекар, а не от
специалист и от същия е видно, че Н. е насочена към лекар специалист АГ, но
няма представено доказателство и твърдение за
наличие на такъв преглед. В случая с оглед разпоредбата на чл.13 от НК,
която е приложима следва да бъде установена по делото непосредствена опасност,
която не може да бъде избегната по друг начин. От събраните по делото
доказателства не може да бъде направен
такъв извод, поради което не следва извод, че нарушението е извършено при
крайна необходимост. В действителност св.Н. дава показания за причините поради
които е бързал ответника, но същата е заинтересована от изхода на делото, тъй
като живее с ответника и с нейните показания се цели да се оневини същия. Също
така следва да се посочи, че ако е имала непосредствена опасност за живота и
здравето на св.Н., то ответника едва ли ще чака да закара същата за преглед в
София, а не напр. до спешната помощ в гр.Враца. Отделно от това следва да се
посочи, че от представената по делото справка за нарушител/водач относно лицето
Т.К.Т. е видно, че същия е системен нарушител по ЗДвП, като има съставени
множество актове и издадени НП/38бр./, както и ЕФ/19бр./, вкл. и за превишена
скорост. С оглед на горното съдът приема, че не са налице предпоставките за
крайна необходимост, както е приел РС. Превишението
на скоростта е с 57 км/ч. и извършено в населено място. Имайки предвид, че
превишението на скоростта е основен фактор за възникване на ПТП не може да се
приеме, че се касае за маловажност на нарушението. Административно наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от
обективна, така и от субективна страна, като е съобразил тежестта на извършеното нарушение
и неговата обществена опасност и е определил размера наказанието в съответния
размер съобразно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП,
които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна. Както АУАН, така и НП
притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но
постановено в противоречие с материални закон и следва да бъде отменено и
постановено друго по съществото на спора, с което да се потвърди
нак.постановление, като правилно и законосъобразно. Решението следва да се
отмени и в частта, с която е осъдена ОДМВР-Враца на разноски в размер на 400.00
лева.
При този изход на спора на ответника
не следва да се присъждат разноски, а от страна на касатора не са претендирани
такива.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221,ал.2 от АПК Административен съд – Враца, в настоящият касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№18/10.01.2023г., постановено по АНД №88/2022г.
на Районен съд - Враца, с което е отменено НП №
21-0967-001820/08.12.2021г., издадено от Началник група, Сектор „ПП“-Враца към
ОДМВР-Враца и с което е осъдена ОДМВР-Враца да заплати разноски по делото в
размер на 400.00 лева и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №21-0967-001820/08.12.2021г.,
издадено от Началник група Сектор“П“–Враца към ОДМВР-Враца, с което на Т.К.Т.
от гр.София за извършено нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП са наложени адм.наказания - глоба в размер на 750.00
лева и лишаване от правоуправление на МПС от три месеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.