Решение по дело №1722/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба от Ц. Н. М. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ет.4, ап.8, против Заповед № КС-225А-15/12.06.2023г. на кмета на район “Аспарухово“-община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: „Сграда с пристройка“, с кадастрален идентификатор №***** изграден в ПИ с идентификатор №****** по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“, гр. Варна.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че сградата е изградена от предишен собственик на имота, преди жалбоподателят да закупи идеални части от [ПИ], и поради тази причина не разполага със строителни книжа и документи за нея. В документа, с който е била закупена ид. част от поземления имот, намиращите се в него вилни сгради са отразени като приращения към имота, с оглед извършването на делба на изградените в имота сгради собствениците са направили искания за снабдяване с удостоверение за търпимост за всяка сграда. Оспорват се фактическите установявания в заповедта. Сочи се, че административният орган не е изследвал извършените заснемания и дадените становища, не е направил свои такива в резултат на което е формулирал неправилни изводи за прилагането на чл.225а от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8 и е издал незаконосъобразна заповед, с която е нарушен § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Счита, че неправилно и немотивирано органа издал акта е приел, че имотът попада в зона на строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС, тъй като той не попада в обхвата на посочената заповед. Намира за немотивирана констатацията, че имотът попада в обхвата на зона „А“, съгласно чл. 10 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, тъй като не са изследвани обстоятелствата дали са спазени изискванията за обхвата на тази зона относно строежа. Оспорват се констатациите на органа, че имотът попада в горска територия, както и посочените в заповедта размери и площ на строежа, тъй като са посочени приблизително. Поддържа се становище, че в оспорената заповед липсват мотиви относно търпимостта на строежа, поради което са нарушени разпоредбата на чл. 35 и чл. 9, ал. 2 от АПК. Релевират се доводи, че строежът е търпим, тъй като е изграден преди м. 03.2001г. и сградата е построена в съответствие с предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-284/18.09.2008 г. на зам.кмета на община Варна. Сочи се, че са спазени и изискванията на ОУП на гр. Варна. Позовавайки се на удостоверение за търпимост, издадено от гл. архитект на община Варна, се твърди, че сградата е търпима. Отправя се искане за отмяна на заповедта и за присъждане на сторените по делото разноски.

В допълнение с.д. № 1399/04.10.2023 г. към подадената жалба се излагат съображения, че издадената заповед е недействителна, тъй като кметът на район „Аспарухово“ по същество отменя издаденото удостоверение за търпимост на сградата, без да има такова правомощие. Счита се, че при издаване на заповедта не са съобразени указанията, дадени в писмо от МРРБ, ДНСК № СТ-54 73-02-119/20.03.2013 г. В условия на евентуалност, ако съдът счете процесния административен акт за действителен, се поддържа жалбата, като се твърди, че кметът на район „Аспарухово“ не е изследвал вида на територията и начина на трайно ползване на имота. Жалбоподателят оспорва становищата на Изпълнителна агенция по горите, че извършеният строеж, е изпълнен в нарушение на Закона за горите, както и че теренът, върху който е изграден, е горска територия.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и допълнението към нея. По съществото на спора релевира доводи, че при издаване на заповедта не е изследван въпросът за търпимостта на строежа. Счита, че от приобщените доказателства се установява, че територията е с променено предназначение, както и че процесният имот не попада в зона „А” по Закона за устройство на черноморското крайбрежие, т.к. изрично са предвидени две хипотези и в случая не е налице втората, т.к. процесният имот отдавна е в урбанизирана територия. Сочи, че имотът не попада в зона за строителна забрана, така, както е посочено в заповедта, По изложените съображения се отправя искане за отмяна на оспорената заповед с присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на район „Аспарухово“ - община Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. В хода на производството и по съществото на спора изразява становище, че заповедта е издадена от компетентен административен орган в условията на делегиране на правомощия. Счита, че по делото е установено, че в имота на жалбоподателя е налице строеж, за който няма издадени строителни книжа, попадащ в горска територия без да е променено предназначението на имота. Процесният строеж е несъвместим с предназначението на територията, върху която е изпълнен, т.к. имотът попада в „червена зона“ и не са налице предпоставките за изваждането му от така наложената строителна забрана. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя подробни писмени бележки,

Съдът, след преценка на доказателствата и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на еднофамилна вилна сграда с [идентификатор] по КККР на район Аспарухово, гр.Варна, район Аспарухово, КЗ Прибой, разположена в [ПИ] със ЗП от 111 кв.м., брой етажи-2, с предназначение: вилна сграда, еднофамилна, стар [идентификатор] и ******, съгласно Договор за делба в [нотариален акт]/2023г. на Нотариус с рег.№335, вписан в СВ-Варна с Акт 12, том 11, дело 1570, вх.рег.№3554 от 10.02.2023г., както и на 1/4 идеални част от следните имоти: Поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр.Варна, с адрес гр.Варна, район Аспарухово, кв.Галата, местност КЗ „Прибой“ с площ от 2308 кв.м., стар [идентификатор], кв. 17, парцел XV- ****, при съседи: *****; *****; *****; *****, ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Варна с площ от 1 124 кв.м., стар идентификатор парцел XIV—72180,72144 в кв.17, при граници: [ПИ]; *****; *****; *****; ***** и [ПИ] по КККР на гр.Варна, с адрес гр.Варна, район Аспарухово, кв.Галата, местност КЗ „Прибой“ с площ от 345 кв.м., стар [идентификатор], кв.17, парцел XV-72180,72144, придобити по силата на Договор за покупко-продажба на имот с НА №75 от 03.12.2009г. на Нотариус №224, вписан в СВ-Варна, с акт №8, том LXXI, дело 15290/21 г., вх. рег. №24913 от 04.12.2009г.

Административното производство е започнало във връзка със сигнал с рег. №СИГ22002954АС/07.06.2022 г. от И. П. Л. относно незаконно строителство на сгради в имот с идентификатор № ***** подаден до Директора на Изпълнителна агенция по горите, Началника на ДНСК, кмета на район ”Аспарухово” и гл. архитект на район”Аспарухово”. Същият бил препратен до Регионална дирекция по горите – Варна, при И. А. по горите, Министерство на земеделието за извършване на проверка. От директора на Регионална дирекция по горите е получен отговор с изх. № РДГ04-3926-15.07.2022г., съгласно който при извършената проверка по документи и на място, по данни от действащия горскостопански план от 2017г. на ТП ДГС Варна – горски карти и таксационни описания и от кадастрално-административната информационна система на АГКК се установява, че имотът е горска територия, попада в отдел 315, част от подотдел „х“, частна собственост, склопена култура от горски дървесни видове – черен бор, морски бор, бряст и бяла топола, на възраст около 50 години, със специални функции част от Защитена зона „Натура 2000“. Поземленият имот е с трайно предназначение „горска“ и трябва да се стопанисва съгласно Закона за горите. При проверката е изискано становище и от ОС „Земеделие“ Варна, съгласно което поземлен имот с идентификатор №*****, който е идентичен с [рег. номер] по КВС, е получен след делба на [имот номер] [рег. номер]. Собствеността е възстановена с Решение № 763 от 21.12.2000г. на ПК Варна на наследниците на Г. С. П., като гори. Приложени са Решение № 763 от 21.12.2000г. на ПК Варна, Протокол за въвод 06.03.2001г. и скица с отразен начин на трайно ползване – залесена горска територия.

Гл. архитект на район „Аспарухово“ уведомил Директора на Дирекция „КСИД“, че за територията на КЗ „Прибой“ е наличен ПУП-ПРЗ от 2006 г. и от 2008 година. Изрично е посочено, че в архива на Дирекция УТ при Район „Аспарухово“ не са налични разрешения за строеж и издадени документи съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за имота.

При извършена проверка на място от служители на ТП ДГС – Варна и РДГ – Варна е установено, че достъпът до имота е ограничен, тъй като същият е ограден с метална ограда и има метална порта, паркинг, алеи и няколко еднофамилни къщи. Посочено е, че достъпът до морето е ограничен.

С писмо рег. № СИГ22002954АС_005АС/16.06.2022 г. от кмета на район „Аспарухово“ собствениците на ПИ с [идентификатор] са уведомени за започнатото административно производство.

От писмо № РДГ04-3926/15.07.2022 г. на РДГ – Варна се установява, че съгласно копие от КК с данни от КРНИ [ПИ] и незаконно построените в него 8 броя сгради са собственост на Н. Р. К., Т. Р. К., Ц. Н. М., Ц. В. И. и Н. К. К..

От жалбоподателката е депозирано заявление с вх. № СИГ22002954АС_009АС, с което е отправила искане производството по преписка с рег. № СИГ22002954АС да бъде спряно, тъй като е започната процедура по издаване на удостоверение за търпимост, със заявления от 29.07.2022 г.

Във връзка с дадени указания от административния орган със заявление рег. № СИГ22002954АС_013АС от 30.08.2022 г. всички собственици на ПИ с [идентификатор], между които Ц. М., са заявили желанието си производството по преписка с рег. № СИГ22002954АС да бъде спряно, тъй като е започната процедура по издаване на удостоверение за търпимост на строеж.

С писмо рег. № СИГ22002954АС_014АС/01.09.2022 г. производството било спряно от Кмета на Район „Аспарухово“.

С писма гл. архитект на Район „Аспарухово“ /л.110-11 гръб/ уведомил Н. К. К., във връзка с исканите удостоверения за търпимост всички от 29.07.2022г., че от констативен акт № 28/17.03.2003 г. се установява, че строителството на строежи *****, *****, *****, *****, *****, *****, ***** и ***** находящи се в ПИ с [идентификатор], кв. 17, по плана на к.з. „Прибой“, гр. Варна, е започнато от Р. Т. К. през месец април 2001 г., а в заявление по § 184 от ПЗР ЗИД на ЗУТ, подадено от Р. Т. К. е декларирана година на строителство на сгради с горепосочените идентификатори, по плана на КЗ „Прибой“, гр. Варна – 2003 година, поради което строежът не влиза в приложното поле на § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ и исканите удостоверения за търпимост не може да бъдат издадени.

На 11.10.2022 г. е извършена проверка в [ПИ] от служители на Дирекция „КСИД“ при Район „Аспарухово“, за което е съставен Констативен протокол и направен снимков материал и е изготвена окомерна скица на съществуващите в имота 4 броя сгради.

Съставен бил Констативен акт №20/11.10.2022г., в който е посочено, че строеж „Сграда с пристройка" е вписан с кадастрални идентификатори №***** и №*****, изграден в поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, район Аспарухово, кв. "Галата", КЗ "Прибой", вид собственост Частна, вид територия Горска, начин на трайно ползване: Друг вид дървопроизводителна гора, целият с площ от 2 307 кв. м, стар номер 72180.72144, квартал 17, парцел XV-72180.72144.

Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, букви „а“ и „в“ от ЗУТ и условията на чл. 10 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Посочено е, че строежът е изграден без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, предвид което е прието, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Констатирано е, че имотът попада в зона със строителна забрана съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС.

За територията на КЗ „Прибой", гр. Варна е наличен ПУП - ПРЗ, одобрен с решение №4251-7 от Протокол № РД-6-9302/61/05.07.2006Г. на ОС на гр. Варна, както и ПУП-ПРЗ за [УПИ], кв.17, по плана на КЗ „Прибой", гр. Варна, идентичен с поземлен имот с кадастрален [идентификатор], КЗ „Прибой", по КККР на гр.Варна, одобрен със Заповед № Г-284, от 18.09.2008г. на Заместник кмет на Община Варна. Описани са предвижданията на ПУП-ПРЗ одобрен със заповед №Г-284/18.09.2008г., влязъл в сила на 17.10.2008г.

Описани са в КА приблизителните размери на строежа, а именно: Двуетажна масивна сграда с височина около 6м. и размери в план около 11м/7м.; Пристройка долепена за източната фасада с височина около 3м. и размери в план около 4м/7,3м. Приблизителна обща застроена площ на гореописаните строежи около 105 кв.м.

Посочено е, че така описаният строеж е конструктивно свързан и трайно прикрепен към прилежащия терен, като същият представлява „строеж", съгласно § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ.

Констативният акт е съставен в отсъствието на жалбоподателката, като видно от саморъчно поставен подпис на писмо с рег.№РД22023516АС/01.11.2022г. е получен лично от нея на 25.11.2022г. Жалбоподателката е депозирала възражение с рег.№РД22025684А/30.11.2022г. с изложени доводи за търпимост на процесния строеж.

По преписката е представено удостоверение за търпимост рег. № АУ101564ВН_001ВН/18.10.2022 г., издадено от гл. архитект на Община Варна по отношение на вилна сграда № 2 /с идентификатори №***** и *****, находяща се в ПИ с [идентификатор] по плана на к.з. „Прибой“, кв. „Галата“, Район „Аспарухово“, гр. Варна, общ. Варна.

Кметът на Район „Аспарухово“ при Община Варна, след като се запознал с цялата административна преписка и въз основа на Констативен акт №20/11.10.2022 г., след като извършил справка, че е налице изменение със Заповед №18-346-10.01.2023г./10.01.2023г. на Началник на СГКК-Варна, касаещо промяна в кадастралния идентификатор на обследвания строеж, а именно: нов общ кадастрален идентификатор -*****, както и че същият е собственост на Ц. Н. М., съгласно Договор за доброволна делба, вписан под № 12, том 2, дело 1570, вх. peг. № 3554, дв. вх. peг. № 3559 от 10.02.2023 г. на СВ – Варна издал процесната Заповед № КС-225А-15/12.06.2023 г., с която разпоредил премахването на незаконен строеж: „Сграда с пристройка", с кадастрален [идентификатор] /стари кадастрални идентификатори №***** и *****/, изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор №*****, по КККР на район „Аспарухово", находящ се в местност КЗ „Прибой", гр. Варна.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 06.07.2023 г. видно от приложеното известие за доставяне /л.24 гръб-25 от преписката/.

В хода на съдебното производство от жалбоподателката са представени писмени доказателства легитимиращи я като собственик на ид. части от ПИ и процесните сгради-Договор за покупко-продажба на имот с НА №75 от 03.12.2009г. на Нотариус №224, вписан в СВ-Варна, с акт №8, том LXXI, дело 15290/21 г., вх.рег. №24913 от 04.12.2009г. Договор за делба в [нотариален акт]/2023г. на Нотариус с рег.№335, вписан в СВ-Варна с Акт 12, том 11, дело 1570, вх.рег.№3554 от 10.02.2023г. Представен е ПУП-ПРЗ за УПИ №XIV-72144, 72180, УПИ №XV-72144, 72180, УПИ XV1-72144, 72180 „За озеленяване“ от кв.17 и улична регулация от о.т.250 до о.т.252 по плана на КЗ „Прибой“, гр.Варна, одобрен със Заповед №Г-284/18.09.2008г. на зам.кмета на община Варна. Приобщено към доказателствата е и представено Предписание №0167 от 11.04.2008г., с което се допуска/ дава положително становище за изработването на ПУП за УПИ ІІІ-72180, 72144 в кв.17 по плана на КЗ „Прибой“, одобрен с Решение 4251-7/02.08.2006г. на Общински съвет-Варна при спазване на действащата нормативна уредба за УТ и Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ /ДВ.88/08.10.1999г., при запазване на едроразмерна растителност и изискванията на зона „А” от ЗУЧК.

Представени са нотариално заверени декларации от Г. Г. и Й. З. /л. 27-28/, с които лицата декларират, че строежът на процесната сграда е извършен преди месец февруари и месец март 2001 година; декларация от М. К., Ц. М., Н. К. и Ц. Ш. /л. 29 от делото/, с която са декларирали съгласието си построените в съсобствения им ПИ с [идентификатор] къщи 1, 2, 3 и 4 да бъдат с намалени отстояния една от друга.

От приложената по делото Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС е видно, че е наложена строителна забрана в свлачищните райони на общини Варна, Аксаково, Балчик и Каварна, съгласно приложения от 1 до 4. В т. 1 от Приложение № 1 е посочено, че строителната забрана обхваща територията на местността „Прибой“ /„Фичоза“/ при граници: – от изток – Черно море; – от запад – до около 125 хоризонтал до южната граница на кв. „Галата“, а след това на север до 100-70 хоризонтал; – от север – до нос „Галата“; – от юг – хижа „Черноморец“. Имотът, в който е изграден разпореденият за премахване строеж, се намира именно в посочената територия.

Със Заповед № 1469/12.05.2023 г. на Кмета на Община Варна е забранено извършването на всички видове СМР на територията на к.з. „Прибой“, както и достъпа на тежка строителна механизация и всякакви превозни средства, доставящи строителни материали в комплекса, за периода 15.05.2023 г. до 01.10.2023 година.

С решение 4251-7 по протокол № 44/02.08.2006 г. на Общински съвет – Варна, е приет и одобрен ПРЗ за курортна зона „Прибой“, землище „Галата“, гр. Варна, въз основа на предложение от Кмета на Община Варна. Видно от протокол от 17.10.2008 г. всички заинтересовани лица са уведомени и няма възражения срещу Заповед № Г-284/17.10.2008 г. на ПУП – ПРЗ.

По делото са представени: писмо от Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 05.11.1999 г., от което се установява, че следва да се съставят актове за държавна собственост на основание чл. 148 от ППЗДС на съответните търговски дружества, правоприемници на бившите държавни предприятия; писмо от зам. министъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройството от 25.09.1998 г., в което е посочено, че няма пречка останалата незастроена част, независимо че по плана е предвидена за курортен комплекс, да бъде възстановена на бившите собственици; решение № К3-2 от 10.03.1994 г., с което е отменено и изменено решението на Комисията за земята за отчуждаване и предоставяне на земи за неземеделски нужди; предписание № 0397/30.09.2003 г. на Кмета на Община Варна, с което е разрешено изработване на ПУП-ПРЗ в обхват: зона за краткотраен отдих гр. Варна, ЗО „Прибой“; Заповед № 47/20.04.1988 г. на П. на ИК на ОбНС, с която е одобрен застроителният и регулационен план на зона за краткотраен отдих „Прибой“; становище по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ от гл. архитект на Община Варна.

От жалбоподателя е представен технически проект архитектура –заснемане за издаване на удостоверение за търпимост, ведно с обяснителна записка, становище на експерт - геолог, конструктивна експертиза /л.82-106 от делото/

От ответната страна са представени: Заповед № 2556/11.08.2021 г., писмо рег. № РД21016549ВН/11.08.2021 г., с което Областният управител е уведомен, че на 11.08.2021 г. функциите на кмет на Община Варна ще се изпълняват от П. П., Заповед № К-043/02.08.2021 г., справка-дневник за ползване на платен годишен отпуск от Кмета на Община Варна.

В хода на съдебното производство са допуснати комплексна съдебно техническа експертиза /КСТЕ/ и повторна комплексна съдебно техническа експертиза /ДСТЕ/, както и СТЕ изготвена от вещо лице инж. ВиК специалист.

От заключението по първоначалната КСТЕ изготвена от вещите лица арх.инж.С. и инж.П. се установява, че съгласно картата на възстановената собственост на землище кв. Галата, обявена в ДВ 99 от 07.08.1998г., имотът, в който попада процесната сграда представлява поземлен [имот номер], целият с площ от 12,001 дка., местност „М. чешме“, шеста категория, залесена територия, възстановен на н-ци на Г. С. П., с решение № 2 от 16.01.2001г. на ПК Варна. Процесната сграда попада в [имот номер] с площ от 2,005 дка, с начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводителна гора“, вид територия „горско стопанство“, трайно предназначение „горска територия“, получен от разделянето на поземлен [имот номер], целият с площ от 12,001 дка. С Решение № 4251- 7 от Пр. №44/02.08.2006 г. на ОбС е одобрен ПУП - ПРЗ, съгласно който поземлен [имот номер] е включен в УПИ ІІІ- 72180.72144. Със заповед № Г-284/18.09.2008г. е одобрен ПУП-ПРЗ за [УПИ], [УПИ], [УПИ], от кв. 17 по плана на КЗ „Прибой“. Вещите лица са онагледили [УПИ], от кв. 17 по плана на КЗ „Прибой“ като е нанесен в действащата кадастрална карта, като имот с [идентификатор]. На приложената комбинирана скица, поземлен [имот номер], целият с площ от 12,001 дка., е изчертан с жълти линии, а [имот номер] с площ от 2,005 дка., с тъмнозелени линии, а границите на [УПИ], от кв. 17 същите и на [ПИ] с черни линии.

С протокол от 15.10.1970 г., в изпълнение на заповед № 4086/18.08.1970 г. на МХП и 6914/20.08.1970г. на Министерство на горите и горската промишленост, се предоставят на ДГС Варна в землището на село Галата 136 дка, при граници: изток - мера, запад - мера, юг - мера и гора, север - гора. Вещите лица дават заключение, че съгласно горско стопанския план от 2017 г., имотът попада в горски фонд, отдел 315, подотдел „х“.

С Решение №763 от 21.12.2000г. /л.41-42/на Поземлена комисия гр.Варна се възстановява правото на собственост на наследниците на Г. С. П. на гора от 12,001 дка, находяща се в държавен горски фонд на „Галата”, м "Манастира” представляваща [имот номер] /[имот номер] от масив № 72/ от окончателния план за земеразделяне при граници: имоти №№072022, 072026, 072027, 072136, 000201 /регулация на „Зона за отдих „Прибой”/ и скат към Черно море.

С Протокол №808/06.03.2001 г. /л.43-44/ за въвод във владение на имот се въвеждат във владение наследниците на Г. С. П. в имот с площ 12,001 дка, находящ се в държавен горски фонд м.”Манастира” / „М. чешма”/, землище на „Галата”, представляваща [имот номер] при граници: имоти №№072022, 072026, 072027, 072136, 000201 /регулация на „Зона за отдих „Прибой”/ и скат към Черно море. Записано е: „Да се стопанисва съгласно режима на закона за горите”.

Видно от Регистър на земеделски земи, гори и земи в горски фонд -пълна история на [имот номер] /л.45/, [имот номер] с площ 7,901 дка е получен от разделяне на [имот номер]. [имот номер] с площ 2,060 дка е получен от разделяне на [имот номер]. Записано е че: „За начало на историята се приема възстановяването на имоти по ЗСПЗ или ЗВСГЗГФ.

Съгласно действащата кадастрална карта одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, Поземлен [имот номер], гр. Варна, район Аспарухово, кв. "Галата", м. "Прибой", е вид собственост - частна, вид територия Горска, начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора, площ 2307 кв. м, стар номер 72180,72144, квартал 17, парцел XV-72180,72144.

Вещите лица сочат, че към настоящия момент, поземлен имот с [идентификатор], поради застрояването на място, не представлява „гора" по смисъла на чл. 2 от Закона за горите и нито една от точките към ал.1 и ал.2 не са приложими за процесния имот.

Вещите лица констатират, че по искане от "Прибой" ООД с управител И. П. И., ЕСУТ при Община Варна се е произнесъл с положително становище за допускане на изработване на У. П. за регулация и застрояване /ПРЗ/ на курортна зона "Прибой" в Протокол №22/03,04.06.2006 год. т.20. След становище на Главен архитект на Община Варна е издадено Предписание №0397/30.09.2003 год. /л.58/, с което е разрешено изработване проект за подробен устройствен план /ПУП/-план за регулация и застрояване /ПРЗ/ в обхват: Зона за курортен отдих-гр.Варна, 30 „Прибой” /м. „Фичоза”/, гр.Варна.

Проектът за ПРЗ фаза "предварителен проект" е разгледан и приет от ЕСУТ - Протокол №49/21.12.2004год. При процедиране на плана е поискано становище от МРРБ, което е изразено в писмо №08-13-1/15.03.2006 год., становище от Геозащита" ЕООД - Варна с изх.№ИТ-234/01.03.2006 год.

След отстраняване на забележките и препоръките на ЕСУТ, ПУП-ПРЗ е изработен във фаза окончателен проект и е приет на ЕСУТ с Протокол №48/13.12.2005 год. Планът е обявен по реда на чл.128 ал.2 от ЗУТ в Държавен вестник бр.29/07.04.2006 год. и в местната преса в-к "Черно море" на 22:04.2006 год. В законоустановения срок са постъпили възражения, които са разгледани на заседание на ЕСУТ от 04.05.06.2006 год. и са нанесени съответните корекции на плана. ПУП-ПРЗ е съставен за територията на к.з. "Прибой" определена от ОУП на Община Варна и съответства на устройственото зониране по СПН, което я определя като курортна зона (ОК) . Предвижда се имотите да се урегулират при условията на чл. 16 от ЗУТ като се отнемат част от тях предимно за улична мрежа, а вътрешните имотни граници се променят предимно за създаване на по-правилни геометрични форми с цел целесъобразно застрояване Показателите за застрояване са занижени спрямо допустимите от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Предвидено е нискоетажно, предимно свободно застрояване с височина до 10 м., като в УПИ прилежащи на морския бряг разрешената височина е 7м. Плътността е до 25%, Кинт до 0,6. Към плана са съставени съответните схеми за ВиК, Ел инсталации, Вертикална планировка. ПУП-ПРЗ на КЗ „Прибой” е одобрен с Решение №4251-7 по Протокол №44/02.08.2006г. на ОС гр.Варна.

С Решение №4251-7 по Протокол №44/02.08.2006г. на ОС гр.Варна е одобрен ПУП-ПРЗ на КЗ „Прибой” /л.118-119/. Същият е изготвен в съответствие с тогава действащите Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-02-14-1734/21.09.1999г. на Министъра на РРБ. Поземлен имот с [идентификатор], като част от имоти 72180 и 72144 /[УПИ]/, кв.17, попада в устройствена зона „Ок”-курортни зони и комплекси със следните устройствени показатели: -макс. плътност на застрояване -25%; макс. Кинт-0,6 -озеленяване -мин. 60%; застрояването е свободно, ниско, с височина до 2 етажа - 7 метра.

Със Заповед № Г-284/18.09.2008 г. на Зам. Кмета на община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ № XIV-72144, 72180, УПИ № XV-72144, 72180, [УПИ], 72180 „За озеленяване" от кв. 17 и улична регулация от о.т. 250 до о.т. 252 по плана на КЗ „Прибой", гр. Варна, /л.119/. Същият е действащ план за поземлен имот с [идентификатор] /УПИ № XV-72144, 72180/. Устройствената зона в която попада е „ОК” със следните показатели: макс. плътност на застрояване -20%; макс. Кинт-0,5; озеленяване -мин. 60%; застрояването е свободно, ниско, с височина до 2 етажа - 7 метра.

Със Заповед N РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ е одобрен ОУП на гр. Варна и Правила и нормативи за прилагането му. Със Заповед N РД-02-14-2197/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ са одобрени Специфичните правила и нормативи. Съгласно тях поземлен имот с [идентификатор] попада в устройствена зона „Ок 1”-курортни зони и комплекси в зелена среда. Имотът попада в зона „А” по ЗУЧК /л.127/ със следните устройствени показатели: макс. плътност на застрояване -20%; макс. Кинт-0,5 -озеленяване -мин. 70%; застрояването е с височина до 7,5 метра.

Съгласно ОУП, поземлен имот с [идентификатор] попада в зона за защита по директивата за птиците, зона за защита по директивата за хабитатите и в зона със строителна забрана.

Градоустройствените показатели се отнасят за целия УПИ № XV-72144, 72180. Същият е застроен с четири сгради, поради което вещите лица С. и П. не дават отговор на въпроса, дали показателите са спазени само за строеж Вилна сграда № 2 с [идентификатор]. Единствено е видно, че височината е спазена.

Вещите лица дават с категоричност заключение, че съгласно ОУП на община Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на РРБ, процесният строеж попада в зона „А“ на Черноморското крайбрежие, /л.127/

При огледа на място вещите лица са установили, че около четирите сгради има направена вертикална планировка - настилки, подпорни стени с различна височина от 0,30 м. до 2,20м. В североизточната част на съседния поземлен имот с [идентификатор] има изградена подпорна стена с височина около 1,40м-1,70м. граничеща с плажа. Над нея има натрупани скални късове с височина около 1,60, а зад тях по ската се виждат части от габиони. Вещите лица сочат, че не може по категоричен начин да се приеме, че това е укрепително съоръжение пред имота към морската ивица. Липсват строителни книжа и не може да се прецени как е изпълнено, на каква дълбочина, с каква армировка и т.н. Поземлени имоти с идентификатори ***** и ***** попадат в зона със строителна забрана и укрепителните съоръжения са със завишени изисквания.

Вещите лица дават заключение, че е налице идентичност между описанието на незаконния строеж в констативния акт и този в заповедта и на място. Строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” от ЗУТ и чл. 10, ал.1, б. „а”, т.З от Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

Налице е съответствие на процесния строеж и с този, предмет на приложеното по делото удостоверение за търпимост.

Вещите лица дават с категоричност заключение, че строежът попада в горска територия - ПИ с [идентификатор], в който е изградена процесната сграда съгласно Заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997г. на МТРС „Зони за строителна забрана“ и Приложение № 1 към Заповедта попада в зона със строителна забрана - свлачищна зона. Вещите лица прилагат към заключението Част от графика на зоната със строителна забрана - свлачищна зона, съгласно Приложение 1 от заповедта, в която попада процесният имот.

В съдебно заседание вещото лице П. уточнява, че според КК начина на ползване на имота е „Друг вид дървопроизводителна гора“. Вид на територия „Горско стопанство“. Трайно предназначение „Горска територия“. В. на територията е „ОК“ и „ОК1“, което означава курортна зона и комплекс в зелена среда.

Вещо лице Р. С. уточнява, че в Наредба за свлачищни зони има конструктивни изисквания, които са завишени, много по-сериозни укрепителните съоръжения, по-дълбоки, правят се изчисления и са налице специфични конструктивни изисквания. За тези укрепителни съоръжения, които са на място, няма никакви строителни книжа. Всичко, което е под земята няма как да се види. Няма документи, строителни книжа, няма изчисления, разрешения. На място вещите лица сочат, че се вижда укрепително съоръжение, но няма как да отговорят дали отговаря на изискванията, защото трябва да се направи задълбочено обследване. Подземната част не с е вижда. Освен това, съоръжението е в съседния имот и не касае процесния имот. В процесния имот няма укрепителни съоръжения. Има подпорни стени, които са част от вертикалната планировка. Те не са укрепителни съоръжения.

От заключението на повторната КСТЕ изготвена от арх.К. и инж.А. е видно от отговора на Въпрос №1 по т.1.1, че с Протокол /15.10.1970г., гр.Варна в изпълнение на Заповед №4086 / 18.08.1970г. на ОНС и съвместно окръжно №ІХ-3-2020 / 20.08.1970г. и №6914/20.08.1970г. на Министерството на горите и горската промишленост относно подобряване ландшафта край населените места се съставя Комисия, която предлага да се предоставят на горско стопанство гр.Варна, за залесяване, пустеещи и слабопродуктивни земи от поземления фонд без да се извършва промяна на собствеността в землището на с.“Галата“, 136 дка, с граници : изток - мера, юг-мера, запад - мера и гора, север - гора. (л. 181 от делото.) Видно от отговора на Въпрос №1, т.1.3, е че с Решение №КЗ-9 на Комисията за Земята към Министерски съвет / 09.06.1986г. за отчуждаване и предоставяне на земи за държавни и обществени нужди по т.24 „Разрешава да се създаде зона за социален отдих в м-ст. „Фичоза“ Варненски окръг, върху 254 дка. Държавна земя - IV категория, от която 118 дка. необработваема земя и 136 дка. обработваема земя, стопанисвана от „Научно-производствения лозаро-винарски комплекс - Варна“ (л. 177-180 от делото). Видно от отговора на Въпрос №1, т. 1.6, е че Решение №КЗ-2 / 10.03.1994г. на Комисията за земята към Министерство на земеделието за: Промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и отменяне или изменяне на Решение на Комисията за земята, Реши: „Изменя т.24 от Решение №КЗ-9 на Комисията за земята от 09.06.1986г. като разрешената земя за създаване на зона за социален отдих в м-ст „Фичоза“, землище кв. Галата, Община Варна, вместо „254 дка. държавна земя от IV категория, от която 118 дка. необработваема земя и 136 дка. обработваема земя“ става „136 дка. обработваема земя от IV категория“. Освободената земя от 118 дка. подлежи на възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи при ограничен режим на ползване (л. 182 от делото). Видно от отговора на Въпрос №1, т.1.9, е че с Решение №763/21.12.2000г. на Поземлена комисия гр.Варна се възстановява правото на собственост на наследниците на Г. С. П. върху [имот номер] дка. гори VI категория, находящи се в държавен горски фонд на „Галата“, м-ст. „Манастира“. От окончателния план за земеразделяне имота представлява №072135 [имот номер] от масив №72 с ограничения за ползването му: да се стопанисва съгласно режима на Закона на горите (л. 41). Видно от отговора на Въпрос № 1, т. 1.10, е че с Протокол от 06.03.2001г. на Поземлена комисия Варна наследниците на Г. С. П. се въвеждат във владение в имот с площ 12, 001 дка., находящ се в държавен горски фонд в м-ст. „Манастира“, (М. чешме“) землище кв. „Галата“, Община Варна, представляващ [имот номер] да се стопанисва съгласно режима на Закона на горите (л.43 и скица на л. 44). Имотът е илюстриран на Приложение №2 към СТЕ в зелен цвят. От гореизложеното и предвид факта, че [ПИ] по актуалната КК е част от [рег. номер] илюстрирано на Приложение №3 към СТЕ вещите лица дават заключение, че [ПИ] е включен в горски фонд.

Същото се потвърждава и от писмо на Министерството на земеделието / 15.07.2022г., изпълнителна Агенция по горите, Регионална дирекция по горите - Варна (л. 35). Съгласно горскостопанския план (ГСП) от 2017г. на ТП ДГС - Варна имотът е горска територия и попада в отдел 315, част от подотдел „X“, частна собственост, склопена култура от горско-дървесните видове - черен бор, морски бор, бряст и бяла топола, на възраст 50 години, със специални функции, част от Защитена зона по Натура 2000. (Приложение от Приложение №4 към СТЕ).

От гореизложеното вещите лица правят извод, че територията, в която попада [ПИ] е „горски фонд“ и имота е „горска територия“, но не е описан акт, с който е извършено това включване. От отговора на Въпрос №2 към СТЕ (последен абзац) регионална Дирекция по горите - Варна удостоверява, че процесния имот попада в горска територия. Видно от т. 1.13 към СТЕ, е че [ПИ] съгласно актуалната КК е идентичен с [УПИ], 72144 по ПРЗ/2008г. и е с площ 2307 кв.м. От приложеният ПУП-ПРЗ / 2008г. на л. 36 от делото и Приложение №3 към СТЕ е видно, че към кадастралната основа е означена заснетата растителност в обхвата на ПУП- а, която е съсредоточена основно в XIV-72180, 72144, а в [УПИ], 72144 такава почти липсва. От извършения оглед на място вещите лица констатират, че в [ПИ] - идентично с [УПИ] има частично иглолистна растителност в западната и в източната си част, като заетата площ от тази ценна едроразмерна растителност е с площ по-малко от 1 дка.- около 200-300 кв.м. Вещите лица дават заключение, че по смисъла на чл.2,ал.1 от Закона за горите [ПИ] не е гора. Имотът представлява горска територии по смисъла на т.1.9 до т. 1.13 от СТЕ. От гореизложеното и предвид факта, че няма извършена промяна на предназначението на процесната територия след одобряване на ПУП/2008г., вещите лица дават заключение, че по смисъла на чл.2,ал.2,т.2 от Закона за горите [ПИ] е горска територия.

На основание Становище на гл.архитект на Община Варна за допускане изработването на ПУП-ПРЗ на „зона за краткотраен отдих „Прибой“ (л. 59 от делото), кмета на община Варна с Предписание №0397 / 30.09.2003г. разрешава изработване на ПУП-ПРЗ в обхват зона за краткотраен отдих, 3.0. „Прибой“ (м-ст „Фичоза“), гр. Варна (при граници съгласно ТУП/98г. - на север „Манастирско дере“ и В.З. „Прибой“; на Изток „Брегова ивица“; на Юг и Запад В.З. „Ракитника“) при спазване на СПНУЗТ на гр.Варна/1999г. (л. 58 от делото). Необходимостта от изработването на този план се обуславя с настъпилите социално-икономически промени, свързани с възстановяване на земи и гори в КЗ „Прибой“, с възникване на нови инвестиционни намерения и с оглед подобряване условията в курортната зона. Във фаза Предварителен проект ПУП е приет с Протокол №49/21.12.2004г. на ЕСУТ, като е поискано Становище от МРРБ от месец Март 2006г. и Становище от „Геозащита” ЕООД - Варна от март 2006г. Окончателния проект на ПУП-ПРЗ е приет с Решение №4251-7 от Протокол №44 от 02.08.2006г. на Общински съвет Варна и е обявен в ДВ бр.29 от 07.04.2006г. По същество проекта е разработен по чл.16 от ЗУТ в устройствена зона „ОК“ (курортна зона) съгласно СПНУЗТ/1999г. в обхват с обща площ 491 дка., от които: Нето терени за курортно обитаване : 252 дка. Терени за обществено обслужване ( магазини. Заведения за хранене и др.п.) : 4 дка. Терени за транспортна инфраструктура (улици, паркинги, пеш. пътеки):67 дка. Терени за инженерна инфраструктура (тр.п, пр. и помп.станц.): 2 дка. Терени за комунално стопанство : 1 дка. Зелени площи за широко обществено ползване - 130 дка. Морски плаж : 34 дка. В Забележки към графичната част е записано: В баланса на територията не е включена площта на курортната зона извън ПРЗ (в западно и южно направление). Територията на курортната зона, невключена в ПРЗ е с площ 7.6 ха и не се отчита в баланса на територията. Съгласно доклада за Инженерно геоложко проучване, в територията, означена като "плаж" следва да се изградят брегоукрепителни, противоабразионни съоръжения. Територията е разделена на две части по отношение на устройствените показатели. И двете зони попадат в устройствена зона „ОК“, като тази прилежаща на морския бряг е с показатели: Н стреха 7 метра, максимална плътност до 25%; Кинт. до 0,6; минимално озеленяване 60% - видно на Приложение №2 към СТЕ, а останалата част на Запад е с показатели: Н стреха 10 метра, максимална Плътност до 25%; Кинт. до 0,8; минимално озеленяване 60%. Към ПУП-ПРЗ се разработени допълнителни схеми „В и К“, „ЕЛ“ и „Вертикална планировка“.

Територията в обхвата на ПУП-ПРЗ КЗ „Прибой“ попада в зона със свлачищен генезис и с наложена строителна забрана“ със Заповед №РД-02-14-300/21.04.1997г. на Министъра на МРРБ, във връзка с опасността от проява на негативни геодинамични процеси на територията на община Варна. В южния край на територията има изградена пречиствателна станция за отпадни води, като от огледа на място вещите лица установяват, че вилна сграда №10 от [ПИ], както и останалите 3 бр. сгради имат самостоятелно помпено съоръжение, което е включено в тласкател до съществуващата помпена станция. С Решение №4251-7 от Протокол №44 от 02.08.2006г. на Общински съвет Варна е одобрен ПУП-ПРЗ на КЗ „Прибой“, съгласно който процесния имот попада в УПИ ІІІ-72180, 72144 ( имотите 180 и 144 са част от [ПИ]). Последното е илюстрирано на Приложение №2 към СТЕ, с показатели съгласно СПНУЗТ на гр.Варна одобрени със Заповед №РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ. Съгласно графичната част към ПУП процесния имот попада в устройствена зона „ОК“ - курортни зони и комплекси и показатели за прилежащите територии към морето където и процесния имот, както следва: максимална височина стреха 7 метра, максимална плътност 25%, максимален Кинт. 0.6, минимално озеленяване 60%, свободно застрояване. Със Заповед №Г-284 от 18.09.2008г. е одобрен ПУП-ПРЗ за [УПИ]; [УПИ] 144; [УПИ], 72144 „за озеленяване“ и улична регулация от о.т. 250 до о.т. 252, кв.17, КЗ „Прибой“. Планът предвижда за процесния [УПИ] устройствена зона „ОК“ - курортни зони и комплекси със занижени устройствени показатели, както следва: максимална височина стреха 7 метра, максимална плътност 20%, максимален Кинт. 0.5, минимално озеленяване 60%, свободно застрояване. (л. 36 от делото и илюстрирано на Приложение №3 към СТЕ). Имотът [УПИ] 144 съгласно ЗУЧК, чл.10, ал.3, т.2 попада в зона „А“, с устройствени показатели, както следва: макс. плътност на застрояване 20%, К инт. 0,5; Озеленяване 70% (1/2 висока растителност); Н максимум 7,5 метра. Със Заповед №РД /02-14-2200 / 03.09.2012г. (за ОУП и Правила към него) и Заповед №РД-14-2197 / 03.09.2012г. ( за специфични правила към ОУП) на МРРБ и обявен в ДВ бр.70 / 14.09.2012г е одобрен ОУП на Община Варна. Съгласно този план процесният [ПИ] попада в устройствена зона „ОК1“ -курортни зони и комплекси в зелена среда. Същият попада и в зона „А“, съгласно ЗУЧК с устройствени показатели, както следва: с максимална плътност 20%; максимален Кинт. - 0,5; минимално озеленяване - 70% (1/2 висока растителност); и Н максимум 7,5 метра. (л.127 от делото). Съгласно легендата към ОУП/2012г. [ПИ], територията е със „строителна забрана“, като попада и в зона за защита по Директивата за птиците 79/409/ЕЕС, и в зона за защитата по Директивата за хабитатите 92/43/ЕЕС. По делото –л.127 е Приложена цветна извадка от ОУП/ 2012г., като с дебел червен цвят е ограничена границата на зона „А“ по ЗУЧК, със сини тирета е означена зоната със строителна забрана, с жълти райета - Директивата за птиците 79/409/ЕЕС, а с червени райета - Директивата за хабитатите 92/43/ЕЕС. От извършеното проучване на общите показатели на 4-те жилищни двуетажни сгради (сгр.1, 2, 3, 4, а по актуалната КК са 9, 10, 11 и 12) подробно описани в удостоверение за търпимост на лист 79 до лист 82 от доп.мат. към делото, приложеното на лист 83 до лист 91 от делото заснемане по част АС на сграда №2 (№10 по КК ) и от извършения оглед на място вещите установяват следното: Сграда №9 ( по КК 2023г.) - застр. площ 112 кв.м. плюс 111,58 кв.м. на етаж втори = РЗП 223,58 кв.м; Н стреха +5,60 метра; Н било +6,64; Сграда №10 ( по КК 2023г.) - застр. площ 111 кв.м. плюс 81,62 кв.м. на етаж втори = РЗП 192,62 кв.м; Н стреха +5,59 метра; Н било +6,64 - Сграда №11 (по КК 2023г.) - застр. площ 110 кв.м. плюс 90 кв.м. на етаж втори = РЗП 200 кв.м; Н стреха +5,55 метра; Н било +6,58; Сграда №12 ( по КК 2023г.) - застр. площ 100 кв.м. плюс 70,76 кв.м. на етаж втори = РЗП 170,76 кв.м; Н стреха +5,64 метра; Н било +6,70. Обща застроена площ на четирите сгради 433 кв.м.; Общо РЗП на четирите сгради 786,96 кв.м.; Площ УПИ - 2308 кв.м. Плътност на застрояване 18,76%; Кинт. 0,34 ; (л. 85 от делото). От гореизложеното вещите лица дават заключение, че устройствените показатели на застрояване в [УПИ] ( ПИ:758) не нарушават нормите в ПУП/2006г.; в ПУП/2008г.; на ОУП / 2012г. и на зона „А“ от ЗУЧК. Съгласно ОУП / 2012г. ПИ:758 попада в зона „А“ от ЗУЧК. От отговорите на Въпроси №3 до №5 от СТЕ е видно, че извършеното незаконно строителство в [ПИ] на 4-те вилни двуетажни вилни сгради, включително сграда №10 (предмет на настоящето дело) не противоречи на устройствените показатели на зона „А“ съгласно чл.10, ал.З, т.2 от ЗУЧК. От описаните „въведени забрани и ограничения на дейности от заповедите за обявяване и плановете за управление на защитена зона - Галата BG0000103SAC; Галата BG0002060SPA” /л. 126 и л. 126 гръб/ вещите лица дават заключение, че процесния строеж в [ПИ] не противоречи на зона „А“, чл.10, ал.10 от ЗУЧК. За територията на зона КЗ „Прибой“, в частност и за [ПИ] е наложена строителна забрана със Заповед №РД-02-14-300/21.04.1997г. на Министъра на МРРБ, във връзка с опасността от проява на негативни геодинамични процеси на територията на Община Варна – (л. 138).

Строителната забрана влиза в сила от датата на издаване на Заповедта и е със срок до осъществяването на трайни укрепителни и отводнителни мероприятия за отделните участъци и отчитане на техния положителен ефект.

На Приложение №1, т. 1 е описан обхвата на строителната забрана за територията на м-ст „Прибой“ („Фичоза“) при граници, както следва: на Изток „Черно море“; на Запад до около 125 хоризонтал до южната граница на кв. „Галата“, а след това на Север до 100 -70 хоризонтал; от Север до нос „Галата“ от Юг хижа „Черноморец“. От извършеният оглед на място вещите лица констатират, че пред имота към морската ивица няма изградено укрепително съоръжение, а е наличен [УПИ] "за озеленяване". От извършения оглед на място - на бреговата ивица извън процесния имот се констатира наличие на малка разбита „буна“ означена в актуалната КК, като: Поземлен [имот номер], гр. Варна, район Аспарухово, кв. "Галата", м. Фичоза, вид собственост Държавна публична, вид територия Защитена, НТП За друг вид естествен ресурс за превантивна защита, площ 365 кв. м, стар номер 3, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК.

За територията на крайбрежната ивица няма изработен план и изградени съоръжения, като буни, дамби, хоризонтални и вертикални дренажни системи, върху публичната (общинска или държавна) собственост. В този смисъл вещите лица дават заключение, че мероприятията свързани със Заповедта от 1997г. на МРРБ все още е в сила. Същото е видно и от ОУП / 2012г., като тази територия на КЗ „Прибой“ е означена, като „зона със строителна забрана“. За същата административните служби в Община Варна се придържат към изискванията на т.З към Заповедта от 1997г. (л. 138- гръб).

От отговора на Въпрос №2, Въпрос №3 и Въпрос №7 към повторната КСТЕ, вещите лица дават заключение, че строежа на процесната вилна сграда №10 ( по актуална КК) попада в горска територия и е част от обхвата на наложената строителна забрана със Заповед №РД-02-14-300 / 21.04.1997г. на Министъра на МРРБ - действаща и към настоящия момент.

Вещо лице арх.К. в съдебно заседание поддържа представеното заключение. На стр. 3 т. 1.10 неправилно е описан протокол от 06.03.2003 г. Да се чете „Протокол № 808/06.03.2001 г.“. Същата техническа грешка е и на стр. 5, абзац 2, ред 1 където да се чете „Протокол № 808/06.03.2001 г.“. Вещото лице А. уточнява, че това не е голина, тъй като голината е обезлесена територия, поради природни дейност, а не на умишлени в резултат на човешко присъствие дейност. В случая е налице точно такова човешко присъствие. Има изградена жилищна сграда.

Вещото лице арх.К. сочи, че заповедта за строителна забрана от 1997 г. касае изграждане на укрепителни мероприятия само върху публична общинска или държавна собственост, т.е. строителната забрана не касае частната собственост. Когато става въпрос за частната собственост при една промяна на предназначението, тогава трябва да бъде съгласувано с МРРБ по чл. 96 ЗУТ и да се направят изследвания, чрез геоложки доклад. Такъв доклад няма, има само становище на геолог. В съседния имот УПИ ХVІ-72180,72144 „за озеленяване“, граничещ с морската ивица, има направени частични габиони, които са долу-горе около половината от лицето към морето на този имот. Тези габиони всъщност са направени в съседния имот на север и това е своего рода предпазване от свличане на земните маси в прилежащата територия. Това не е укрепване на ската. Няма на място укрепване на ската и не са по смисъла на закона укрепителни съоръжения.

От заключението на СТЕ по ВиК се установява разпределението на строежа по етажи с монтиран контролен водомер на ет.1. Сградата е захранена с вода от водомерна шахта /Снимка № 4/ в [УПИ], в която са монтирани 4 бр. контролни водомера, съответно на жилищни сгради № 1,2,3,4. Във връзка с Договор от 09.10.2002 г. сключен между „Прибой”ООД с управител инж. И. П. И. /доставчик/ и представителя на изградените в [УПИ] , жилищни сгради № 1,2,3,4- Р. Т. К. /ползвател/, „доставчика” се задължава да предостави на „ползвателя” временно и възмездно ползване инфраструктурата в Зона отдих „Прибой” /водоснабдителна система помпена станция до хижа „Ветеран”, водоем и пречиствателна станция канализационни съоръжения, ел. съоръжения, път и др.обекги/. Доставчикът е длъжен да подържа в изправност изградената инфраструктура, да осигури техническо равнище на инфраструктурата в нормални експлоатационни граници, да извършва своевременно необходимата профилактика бързо и ефективно да отстранява възникналите аварии. При извършения оглед на 27.06.2024 г. на място вещото лице К. констатира, че водопроводното захранване, което е осъществено с тръба ПЕВП ф 50 е от съществуваща ВиК шахта изградена в имот [УПИ] през 70 години, в която е монтиран общия водомер. Имотът в този период е бил публична общинска собственост, в последствие „Договор за доброволна делба на собствен недвижим имот” от 22.01.2004 г. -идеална част от имот в УПИ -72180.72145 в рамките на 2 .060 дка е собственост на Р. Т. К., а на „БОР”ООД останалите 5.841 дка. Сградите са захранени от водомерна шахта, в която са монтирани 4 бр. водомери - 15 куб.м. В [УПИ] е изграден от собствениците на жилищни сгради 1,2,3,4 канализационен резервоар с обем V-50 куб.м. с груба решетка за потопяема канализационна помпа. Водата се тласка към РШ, която също е в границите на [УПИ], от която по гравитация каналната вода се отвежда до пречиствателната станция на КЗ „Прибой”. Трасирането на тези две инфраструктурни съоръжения/сградните водопроводни канализационни отклонения/ е извършено от „Прибой” ООД и е изградено по стопански начин на СМР дейност. От „Прибой” ООД са били предоставени две Разрешителни за водовземане от сондажни кладенци / С - 1 хижа „Ветеран”- Варна , С - 2 хижа „Ветеран”- Варна, намираща се в имот [ПИ] по КККР на гр. Варна, район „Аспарухово”, кв. „Галата", местност „Черноморец” гр. Варна, община Варна, собственост на „Прибой” ООД. Тези два кладенеца захранват ПС „Ветеран” еднокамерния резервоар над ПС. Изграждането на тези две съоръжения ВиК мрежата и пречиствателната станция е осъществено през 70 години. Вследствие на извършения оглед на 27.06.2024 г. вещото лице сочи, че се е констатирало следното: Във водопроводната шахта с контролните водомери-4 бр., ситуирана в [УПИ], която е захранена от изградената през 80 години водомерна шахта с монтиран общ водомер в [УПИ]. 3ахранването на общата шахта в [УПИ] се извършва от резервоара захранващ се от сондажни кладенци чрез тлъскачка на ПС до хижа „Ветеран”. Тръбната водопроводна мрежа .резервоар и ПС са собственост на „Прибой” ООД/ това е отразено в амортизационния им дневник/. Сондажните кладенци са на концесия /Договор с БДЧР/. Скачането на СО на жилищните сгради № 1,2,3,4 изградени в [УПИ], кв. 17 е на основание Договор между „Прибой” ООД и собствениците на сградите.

В съдебно заседание вещото лице К. уточнява, че в заключението е представил схема на водопроводното и канализационното захранване в УПИ ХV-72180.72144 в КЗ „Прибой“, като на тази схема вещото лице е извършило отбелязвания със син цвят, като е ползвал кадастралната основа –т.е., скицата от кадастъра и върху нея е нанесъл захранванията. Към заключението е приложил и две писма до „Прибой“ ООД, които потвърждават, че те имат самостоятелни източници на захранване и тези отклонения към [ПИ] не са към водопроводни отклонения захранени от ВиК. „Прибой“ ООД стопанисват, експлоатират и поддържат водопроводната и канализационната мрежа в границите на които са отредени за стопанисване и дават съответно строителните линии, направления на захранванията на сградните отклонения на всички ония предприятия и собственици, които са изградили там съответните сгради. Сградите изградени в [ПИ], по потвърждение на „Прибой“ ООД, те са дали направленията на сградните отклонения, къде да бъдат заустени, както канализационното, така и захранването на сградното водопроводно отклонение. Във всяка сграда има контролни водомери, освен контролните водомери, които са изнесени извън сградите /сн. 1/ и същевременно в общата шахта, от където се захранва тяхното сградно водопроводно отклонение, също има вече общ водомер, от който „Прибой“ ООД отчитат консумираната вода. В заключението на СТЕ са изброени използваните документи. П. П. № 0298/08.08.2022г. от Община Варна е по отношение преписката за утвърждаването и за приемането на кадастралната основа въз основа на която е направен ПУП-а. Във връзка с тази преписка вещото лице К. уточнява, че общата шахта, водомерната шахта и канализационната шахта се намират в [имот номер]. Този имот е бил на стария собственик, който е препродал този имот на собствениците, които се намират в [ПИ]. Впоследствие е направена делба, в която отделят [ПИ] и новия имот, който се образува 72180.32145 на друго юридическо лице. Вещото лице отговаря на въпроса, дали тези две шахти са в частен имот или в техен имот. За това било искането към Община Варна по отношение на това, как са разпределени тези имоти, за да се докаже дали се намират в друг имот, който не принадлежи на живущите в [ПИ] и действително се доказва, че това е така. Това е частен имот, в който обаче канализационния клон, тъй като през 70-те години е правена канализацията, е минавал през общински имот. В последствие, след като се възстановява в частна собственост на П. П., неговите наследници го препродават този имот на живущите в [ПИ].

От показанията на св.С. се установява, че познава жалбоподателката Ц. М. и семейството й от 1996-1997г. Описва имота, двуетажна вила в „Прибой“ – Фичоза, на центъра, последната спирка на автобуса. Близо до морето. Св.С. сочи, че през 2000г. е започнало строителството на вилната сграда към лятото или есента. Къщите били четири. Лично е правил три от къщите и ги завършили 2001г. февруари – март. Къщата на жалбоподателката била втората, която завършили- януари – февруари. Свидетелят уточнява, че не е строител, а е монтирал плочките на трите вили. Тогава напълно била завършена с покрив, с боята, с плочките, първи етаж, втори етаж, с покрива. Работил там повече от година. Оборудвал баните с плочките, хола с плочките, навън правил камъка, но то било година или шест месеца по-късно, след като свършили всичко. Собственик на имота бил М. мъжа на жалбоподателката. Това било негово убеждение, с него работили. Познавал и Р. К., но там не е правил нищо. Само на неговата къща не е слагал плочките в баните, в хола.

Свидетелят Е. сочи, че познава ***** от гимназията. Познава и съпруга й. Купили от Ц. и мъжа й част от парцела, който те имат, в местност „Прибой“, Фичоза. До техните четири къщи има други четири къщи, които били техни. Четирите били идеална съсобственост, от четиримата собственици купили и между тях единия била *****. Св.Е. посочва, че са купили имот началото на 2003 г. Към момента, в който купили от жалбоподателката имота, в техния имот имало вече изградени сгради и редовно ходили там на гости семейно. Оставали са също да нощуват. Св.Е. сочи, че къщата е изградена през 2001 г. На 10 октомври 2000 г. направили изкопа на техните къщи. А на 14.02.-Т. З. 2001 г. били там, открили къщите на този празник и тогава се разбрали и купили от тях 2 дка от този парцел, на който те са собственици. След това и семейството на свидетеля започнало да строи. Понастоящем са съседи. Свидетелят Е. посочва имената на собственици на сгради в различен период от време, вкл. и извършената делба. Б. в къщата на ***** през февруари 2001г., когато била напълно завършена, включително с покрив. Отзад имало и сауна. Там празнували, а спали в друга къща.

Към доказателствата по делото е приобщено издаденото удостоверение за търпимост от гл.архитект на община Варна рег.№АУ101564ВН_001ВН от 18.10.2022г., ведно със заверена за вярност цялата административна преписка по издаването му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, като подадена в законоустановения срок и от лице с правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 225а, ал. 1, изречение първо от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От приложената по делото Заповед № 2556/11.08.2021 г. се установява, че кметът на община Варна е предоставил свои функции по ЗУТ на кметовете на райони, включително да издават заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ /т. 6 от заповедта/. Не е спорно, че Заповед № 2556/11.08.2021 г. е подписана от зам. кмета на община Варна, съгласно Заповед № К-043/02.08.2021 г., с която кметът на община Варна е наредил функциите на кмет на Община Варна да бъдат изпълнявани от зам.кмета П. П.. От представеното копие справка-дневник за ползване на платен годишен по чл. 43а от Наредбата за работното време почивките и отпуските за периода 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г., се установява, че на 11.08.2021 г. кметът на община Варна И. П. е ползвал платен годишен отпуск.

С оглед горното и предвид безспорния между страните факт, че процесният строеж е такъв от V /пета/ категория, настоящият състав на съда приема, че оспорената Заповед № КС-225А-15/12.06.2023 г. е издадена от компетентен орган-кмета на район „Аспарухово“ -Община Варна, надлежно оправомощен за това със заповед № 2556/11.08.2021 г. на кмета на община Варна, подписана от зам. кмета на община Варна в условията на заместване, поради отсъствието на титуляра, който с нарочна заповед изрично е определил своя заместник за периода на неговото отсъствие.

Настоящият състав на съда намира за неоснователно релевираното възражение с допълнение към жалбата, че оспорената заповед е недействителна, поради липса на правомощие на кмета на район „Аспарухово“ да отменя издаденото от гл. архитект на Община Варна удостоверение за търпимост рег. № АУ101564ВН_001ВН/18.10.2022 г.

От процесната заповед и приложените доказателства се установява, че издаденото удостоверение за търпимост не е отменено. Константната и непротиворечива е практиката на ВАС досежно издадено от главен архитект Удостоверение за търпимост на незаконен строеж, съответно отказ да се издаде удостоверение за търпимост, че това не обвързва органа в производството по установяване и премахване на незаконния строеж, както и съда, провеждащ контрола за законосъобразност върху издадена заповед по чл. 225 или чл. 225а от ЗУТ за такъв незаконен строеж. Този извод се налага с оглед естеството на удостоверението за търпимост, придаден му от нормите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като същото има удостоверителен характер и то само по отношение на прехвърлителна сделка в нотариално производство.

По изложените съображения съдът приема, че процесната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган и не са налице основания за прогласяване на нейната нищожност.

В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, вкл. ясно изложение на фактическите и правните основания за премахване, което позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност Разпореденият за премахване строеж е индивидуализиран в достатъчна степен посредством местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен адресатът и наложените му със заповедта задължения.

Съдът приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В изпълнение на изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, заповедта е издадена въз основа на констативен акт № 20/11.10.2022 г., който е съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ видно от приложените по делото длъжностни характеристики. Констативният акт е надлежно връчен на жалбоподателката като в указания срок е подала писмено възражение срещу него, съдържащо доводи за търпимост на строежа, което е отхвърлено от административния орган като неоснователно.

Съдът намира, че заповедта е обоснована от установените с констативния акт обстоятелства и събраните в производството доказателства, като е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ определя като незаконни строежите, изградени без „одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж“, т.е. липсата само на разрешение за строеж е достатъчно основание за определяне на строежа като незаконен.

По делото не е налице спор, че „Сграда с пристройка” съставлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, по отношение на който не са одобрени проекти, нито е издавано разрешение за строеж, както и че не е приложима някоя от хипотезите на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ.

Процесният строеж, представляващ „Сграда с пристройка“, несъмнено е подлежал на реализиране при спазване на установения със закона разрешителния режим - чл. 148 от ЗУТ, но в случая това не е спазено, поради което правилно строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и с оспорената заповед е разпоредено неговото премахване.

От приобщените по делото КСТЕ с установи, че е налице идентичност между процесния строеж предмет на премахване със заповедта и описания в КА с този на място. Предвид горното, съдът приема, че е налице правилна индивидуализация на процесния строеж.

От събраните по делото доказателства с категоричност се установи, че ПИ с [идентификатор] по КККР на Район „Аспарухово“, в който е реализиран процесният строеж, попада в зона със строителна забрана съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС, намирайки се в територията, описана в т. 1 от Приложение № 1 към същата. Този е извода и на вещите лица, изготвили заключенията по първоначалната и повторната КСТЕ. С оглед горното неоснователно е възражението на жалбоподателя, че имотът, в който е изграден процесният строеж, не попада в обхвата на посочената Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС. Съдът намира, че е неотносима към преценката за законосъобразност на процесната заповед представената в производството Заповед № 1469/12.05.2023 г. на Кмета на Община Варна, с която е забранено извършването на всички видове строителни работи на територията на к.з. „Прибой в периода от 15.05.2023 г. до 01.10.2023 година. Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС е разпоредена строителна забрана, което е в съществено различие с последиците на Заповед № 1469/12.05.2023 г.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че забраната не е действала по отношение на процесния имот, в който са осъществени съответните мероприятия. Липсата на такива мероприятия за процесната територия, в която попада ПИ с [идентификатор], се установява от заключенията, както по първоначалната, така и по повторната КСТЕ. За територията на зона КЗ „Прибой“, в частност и за [ПИ] е наложена строителна забрана със Заповед №РД-02-14-300 / 21.04.1997г. на Министъра на МРРБ, във връзка с опасността от проява на негативни геодинамични процеси на територията на Община Варна. Както бе посочено строителната забрана влиза в сила от датата на издаване на заповедта и е със срок до осъществяването на трайни укрепителни и отводнителни мероприятия за отделните участъци и отчитане на техния положителен ефект.

От извършеният оглед на място вещите лица по първоначалната и повторна СТЕ констатират, че пред имота към морската ивица няма изградено укрепително съоръжение. Установява се, че е наличен [УПИ] "за озеленяване". Експертите с категоричност установяват, че за територията на крайбрежната ивица няма изработен план и изградени съоръжения, като буни, дамби, хоризонтални и вертикални дренажни системи, върху публичната (общинска или държавна) собственост. В този смисъл мероприятията свързани със заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС все още е в сила. В подкрепа на горния извод се явяват и отразяванията на Общия устройствен план от 2012г, тъй като тази територия на КЗ „Прибой“ е означена, като „зона със строителна забрана“ и за тази територия административните служби в община Варна се придържат към изискванията на т. 3 от заповедта от 1997 г.

Експертите сочат, че съседния ПИ с [идентификатор] има изградена подпорна стена, но не може с категоричност да се установи, че това е укрепително съоръжение пред имота към морската ивица. Липсват строителни книжа и не може да се извърши преценка как е изпълнено, на каква дълбочина, с каква армировка. Не са ангажирани и доказателства за спазване на изискванията на Наредба № 12 от 03.06.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.

По делото не са налице доказателства в участъците, изброени в Приложение № 1 към Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС, в които попада ПИ с [идентификатор], да са осъществени указаните трайни укрепителни и отводнителни мероприятия, както и няма данни да е отчетен положителният им ефект, поради което съдът приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че са изпълнени посочените в заповедта мероприятия, съответно, че е преодоляна наложената с нея строителна забрана. Отделно от това е неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че е отпаднала строителната забрана на основание решение № 9/1986 г. на Комисията за земята. От приложените доказателства вкл. посоченото решение на Комисията за земята се установява, че е прието преди издаване на Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС и е в различен обхват от процесния имот - територия попадаща в другата част на курортната зона.

В хода на производството се ангажираха безспорни доказателства, че ПИ с [идентификатор] представлява горска територия. От писмо рег. № РД22012894АС/15.06.2022 г. на Директора на РДГ – Варна, е видно, че [ПИ] е горска територия, попада в отдел 315, подотдел „х“, частна собственост, склопена култура от горско-дървесни видове – черен бор, морски бор, бряст, бяла топола, на възраст 50 години, със специални функции, част от Защитена зона Натура 2000. Това обстоятелство се потвърждава и от заключенията на изслушаните по делото първоначална и повторна КСТЕ, съгласно които имотът, в който е изградена процесната сграда, е с начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводителна гора“, вид на територията „горско стопанство“, трайно предназначение „горска територия“. Вещите лица сочат, че макар към настоящия момент, поради извършеното застрояване на място да липсва растителност, процесният имот представлява горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за горите, тъй като не е извършена промяна на предназначението на процесната територия след одобряване на ПУП от 2008 г. По отношение на ПИ с [идентификатор] би бил приложим редът по чл. 81 и чл. 82 от Закона за горите, но по делото не се твърди и не са ангажирани доказателства да са предприети действия по промяна на предназначението на имота. Съгласно чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за горите строителство в горските територии без промяна на предназначението и след издаване на разрешение при условията и по реда на ЗУТ и на наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните, се допуска само за изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1 от Закона за горите, какъвто процесният строеж не представлява. Вещите лица, изготвили заключението по първоначалната КСТЕ, заявяват, че имотът не представлява гора, е вследствие на извършено застрояване, което не изключва, че попада именно в горска територия. Обратното би довело до това, жалбоподателят да черпи права от собственото си и това на праводателя му, противоправно поведение. Вещото лице инж.А. от състава на повторната КСТЕ уточнява в съдебно заседание, че това не е голина, тъй като голината е обезлесена територия, поради природни дейност, а не на умишлени в резултат на човешко присъствие дейност. В случая е налице точно такова човешко присъствие. Има изградена жилищна сграда.

Според заключенията на двете КСТЕ ПИ с [идентификатор] попада в зона, защитена по Директивата за птиците 79/409/ЕЕС, и в зона за защита по Директивата за хабитатите 92/43/ЕЕС, което обстоятелство макар и установено след издаване на заповедта е допълнителен аргумент, че процесния строеж като незаконен подлежи на премахване, тъй като не са ангажирани доказателства за реализирането му в съответствие с изискванията на територията в която попада.

Съдът приема, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Посочените преходни разпоредби на ЗУТ регламентират условията, при които даден строеж, макар да е незаконен, е търпим, т.е. неподлежащ на премахване. Според константната съдебна практика на ВАС приложимостта на отделните хипотези, предвидени съответно в § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, се преценява съобразно периода на изграждане на строежа, като са налице четири различни периода: 1. до 7 април 1987 г. /§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ/; 2. от 8 април 1987 г. до 30 юни 1998 г. /§ 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ/; 3. след 30 юни 1998 г. /§ 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ/; 4. от обнародване на ЗУТ – 02.01.2001 г., до 31.03.2001 година /§ 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ/.

От приложените по делото доказателства писмо рег. № АУ074467АС_004АС/15.09.2022 г. от гл. архитект на район „Аспарухово“ - община Варна, констативен акт № 29/17.03.2003 г. и акт № 29/19.03.2003 г., НП №159/04.04.2003г. се установява, че по данни от Р. Т. К. – предишен собственик на имота, строителството на процесния строеж е започнато от него през месец април 2001 г., а в заявление по §184 ПЗР ЗИД на ЗУТ с №ТСУ-94-Р/13/23.01.2004г. от Р. Т. К. подадено до Район ”Аспарухово”-община Варна същият сочи, че сградата е построена през 2003г. Жалбоподателката твърди, че строежът не е изграден от нея, а от предходен собственик на имота, поради което посочените писмени доказателства съдът кредитира като достоверни, събрани в производство по §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, в производство с административен и административно-наказателен характер и изхождащи от извършителя на незаконния строеж.

Представените по делото декларации от Г. Л. Г. и Й. Р. З., нотариално заверени през месец октомври 2022г., с които лицата декларират, че строежът на процесната сграда е извършен преди месец февруари - месец март 2001 г., както и свидетелските показания на св.С. и св.Е. съдът не кредитира, тъй като противоречат на приобщените по делото писмени доказателства представени от извършителя на незаконния строеж пред административния орган, вкл. пред административнонаказващия видно от приложеното по делото Наказателно постановление. На следващо място видно от Протокол № 808/06.03.2001г. за въвод във владение на имот в землището на кв. Галата, Община Варна наследниците на Г. С. П., са въведени във владение на имот с площ 12,001 дка, находящ се в държавен горски фонд в м-т „Манастира“ /“М. чешме“/, землището на кв. Галата, Община Варна, представляващ [имот номер], при граници: имоти №№ 072026, 072022, 072136, 072201, 072027 /регулация на „Зона за отдих „Прибой“ и скат към Черно море. Към протокола за въвод е приложена скица № Ф00619 от 02.03.2001г. на Поземлена комисия – Варна за [имот номер] в землището на Галата.

Предвид изложеното няма как преди м. март 2001г., т.е. до въвеждането във владение на правоимащите лица, в имотът да е бил изграден процесния строеж.

С оглед горното съдът приема, че от доказателствата по делото не се констатират факти, водещи на извод за наличие на предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.

Дори да се приеме, че строителството е реализирано преди 31.03.2001 г., строежът не би могъл да се приеме за търпим предвид наложената със Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС строителна забрана, действаща както към твърдения период на реализиране на строителството, така и към настоящия момент, установено и от заключенията на първоначалната и повторна КСТЕ, с оглед констатациите на вещите лица за липса на изградено укрепително съоръжение.

По отношение на заключението на повторната КСТЕ, че устройствените показатели в ПИ с [идентификатор] не нарушават нормите на ПУП от 2006 г., ПУП от 2008 г., ОУП от 2012 г. и на зона „А“ от ЗУЧК, поради наличието на канализация, отвеждаща чрез помпено съоръжение отпадните води до изградената в южния край на имота пречиствателна станция за отпадни води, съдът не кредитира заключението в тази част, тъй като видно от заключението на СТЕ изготвено от вещото лице инж.К. – ВиК специалист се установява, че в [УПИ] е изграден от собствениците на жилищни сгради 1,2,3,4 канализационен резервоар с обем V-50 куб.м. с груба решетка за потопяема канализационна помпа, за който не се установи да е одобрен проект съответно издадено разрешение за строеж, респ. лисват заповеди за прокарване на ВиК отклонения и преминаване или съгласие на останалите собственици. Това обстоятелство не може да се противопостави на сключения договор между „Прибой” ООД и собственика на сградите, тъй като договора не замества изискуемите строителни книжа. Отделно от това вещото лице инж.К. представя предоставени му от „Прибой” ООД две Разрешителни за водовземане от сондажни кладенци / С - 1 хижа „Ветеран”- Варна, С - 2 хижа „Ветеран”- Варна, намираща се в имот [ПИ] по КККР на гр. Варна, район „Аспарухово”,кв. „Галата", местност „Черноморец” гр. Варна, Община Варна, собственост на „Прибой” ООД .Тези два кладенеца захранват ПС „Ветеран” еднокамерния резервоар над ПС. Изграждането на тези две съоръжения ВиК мрежата и пречиствателната станция е осъществено през 70 година-време значително отдалечено от времето на изграждане на процесния строеж през 2001г. Липсват строителни книжа и каквито и да било документи за изграждането на канализационно отклонение в имота, в който е изграден строежът. Както се посочи по-горе Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС е била действаща към момента на изграждане на процесната сграда, съответно за нея е важала забраната за строителство в зона „А“ и „Б“ на черноморското крайбрежие, както и поради факта, че след одобряване на ПУП от 2008г. няма извършена промяна предназначението на процесната територия и с действащия ОУП / 2012г. [ПИ], попада в територия със „строителна забрана“. В конкретния случай не са съобразени изискванията за строежи в тази зона, поради което съдът приема, несъответствието на строежа с нормите на ЗУЧК. В допълнение по делото се установи, че процесния имот попада и в зона за защита по Директивата за птиците 79/409/ЕЕС, и в зона за защитата по Директивата за хабитатите 92/43/ЕЕС. Вещите лица от повторната КСТЕ уточняват за цветна извадка от ОУП/ 2012г., че с дебел червен цвят е ограничена границата на зона „А“ по ЗУЧК, със сини тирета е означена зоната със строителна забрана, с жълти райета - Директивата за птиците 79/409/ЕЕС, а с червени райета - Директивата за хабитатите 92/43/ЕЕС.

И. У. за търпимост от 18.10.2022 г. от Главния архитект на Община Варна не би могло да се противопостави на изводите на съда за липсата на предпоставки за търпимост на строежа, тъй като видно от представената административна преписка към същото, при издаването му на Главния архитект на Община Варна не е било известно обстоятелството за наличните доказателства представени от ответника в хода на съдебното производство заявление по §184 ПЗР ЗИД на ЗУТ с №ТСУ-94-Р/13/23.01.2004г. от Р. Т. К. подадено до Район ”Аспарухово”-община Варна, констативен акт № 29/17.03.2003 г. и акт № 29/19.03.2003 г., Наказателно постановление №159/04.04.2003г. на Началника на РДНСК Варна. Отделно от това в случаите на оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи съдът е длъжен да изследва законосъобразността на административния акт, включително и предпоставките за търпимост съобразно времето на изграждане на строежа.

В обобщение съдът приема, че строежът не е търпим по смисъла на ЗУТ. Търпимостта на строежите е регламентирана в § 16 от ПР на ЗУТ и в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Строителството на процесния строеж е започнато през месец април 2001 г. и е завършено през 2003 г., съответно е изграден извън периодите допускащи изследване на търпимостта му. Дори да се приеме, че строителството е реализирано в някой от периодите по § 16 от ПР на ЗУТ и в § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежът не би могъл да се счете за търпим предвид наложената със Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС строителна забрана, действаща и към настоящия момент.

Горното сочи на извод за безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г. / с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001 г. по смисъла на ал. 1, § 127 от ПЗР на ЗУТ.

Издаденото и приложено по делото Удостоверение за търпимост от 18.10.2022г. от главния архитект на Община Варна не обвързва органа издал акта, тъй като е акт с удостоверителен характер, годен да послужи в прехвърлителна сделка в нотариално производство, но не може да обори констатациите за нетърпимост на процесния строеж, направени в процесната заповед.

В горната насока е решение № 12282/13.11.2024г., постановено по адм. дело №7265/2024г. на Върховен административен съд, Второ отделение.

Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона, тъй като разпореденото премахване е съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева, определено съобразно чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. Н. М. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ет.4, ап.8, против Заповед № КС-225А-15/12.06.2023г. на кмета на район “Аспарухово“-община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: „Сграда с пристройка“, с кадастрален идентификатор №*****изграден в ПИ с идентификатор №1***** по КККР на район „Аспарухово“, находящ се в местност КЗ „Прибой“, гр. Варна.

 

ОСЪЖДА Ц. Н. М. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ет.4, ап.8, да заплати на Община Варна сумата в размер на 100.00 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14–дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.