Р Е Ш Е Н
И Е
260307/4.3.2021г.
гр.Варна,
04.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при секретаря Петя Г., като
разгледа докладваното от председателя АНД № 4941 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Д.Г.Д. *** срещу Наказателно постановление № 20-0460-000921/16.11.2020г.
на началник РУ към ОДМВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на лицето било
наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, на основание
чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП, както и
административно наказание глоба в размер на 20 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателката счита наказателното постановление за неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Оспорва фактическите констатации в съставения акт, както и
отразената в НП фактическа обстановка. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от адв.Мерджанов, който поддържа жалбата и развива подробни
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е
подадена от легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: На 31.10.2020г. жалбоподателката управлявала лек автомобил
„Мерцедес Ц 230“ с рег.№ 298М424 в Община Варна, по път първи клас № ГП-I9, в посока от
„Аладжа манастир“ към КК „Златни пясъци“. При преминаването си през намиращо се
в района Т-образно кръстовище същата пресякла пътна маркировка, представляваща двойна
непрекъсната линия и не се съобразила с наличния на това място пътен знак
„Г-9“, като навлязла в лявата лента, явяваща се еднопосочно движение от КК
„Златни пясъци“ в посока „Аладжа манастир“. Непосредствено след автомобила на
жалбоподателката със служебен автомобил се движели свидетелите С.П.П. и Н.А.Д.-служители
на Пето РУ при ОД на МВР-Варна, които забелязали нейните действия. Двамата
последвали автомобила на Д. и подали светлинен сигнал за спиране, след което й
съставили акт за установяване на
административно нарушение за това, че на процесното кръстовище е продължила движението си по пътя, нарушавайки
пътен знак „Г-9“ и пътна маркировка М-15 от ЗДвП и е навлязла в насрещно
движение, като с поведението си е създала предпоставки за ПТП с автомобилите,
движещи се по пътя от КК „Златни пясъци“
в посока „Аладжа манастир“. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката,
бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 16.11.2020г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д. били наложени
административни наказания глоба в размер на 150 за нарушение на 6, т.1 от ЗДвП,
както и глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.16, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства:
от разпита на свидетелите С.П.П. и Н.А.Д., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични,
като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата се явяват
непредубедени и незаинтересувани от изхода на делото, при което показанията им
следва да бъдат счетени за обективни и правдиви. Твърденията им са от решаващо
значение за изясняването на делото, тъй като същите са възприели лично и от непосредствена
близост действията на жалбоподателката. Свидетелите също така предоставят
информация за наличието на процесното място на пътна маркировка, представляваща
двойна непрекъсната линия, както и на пътен знак „Г-9“. В практиката си ВКС подчертава, че разпоредбата на чл. 14 НПК въвежда общото правно положение, че доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила, а в съответствие с чл. 117 НПК, със свидетелски показания могат
да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят
за разкриване на обективната истина (Решение
№ 280 от 8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 876/2017 г., II н. о., НК). Поради това
показанията на свидетелите позволяват изложената фактическа обстановка да бъде
изяснена по несъмнен начин, без да е необходимо събирането на допълнителни
доказателства за наличните на мястото на нарушението пътни знаци и пътна
маркировка.
Следва да се отбележи, че възприетата в НП фактическа обстановка е оспорена
в жалбата формално, без да се изтъкват конкретни обстоятелства и без да се сочат доказателства, поради което
възраженията следва да бъдат счетени за недоказани и голословни.
По изложените съображения съдът приема за установено по несъмнен начин, че на
посочената в НП дата жалбоподателката, при управление на процесния лек
автомобил, на описаното в НП място е навлязла в насрещно движение, като не се е
съобразила с наличните пътен знак и пътна маркировка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът
следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният
и материалният закон,
с оглед описаните в НП
факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от
ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. От показанията на
свидетелите се установява по несъмнен начин, че на мястото на нарушението е
имало поставен пътен знак „Г-9“ и е била положена пътна маркировка,
представляваща двойна непрекъсната линия. Според разпоредбата на чл.51, ал.1 и
ал.2 от ППЗДвП пътен знак „Г-9“ е от групата пътни знаци със задължителни
предписания, като указва задължително преминаване отдясно на знака. От своя
страна предвидената в чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП надлъжна пътна маркировка „Двойна
непрекъсната линия“ - М2 установява забрана за пътните превозни средства да я застъпват
и пресичат. По изложените по-горе съображения съдът приема, че
жалбоподателката е нарушила пътната маркировка, представляваща двойна
непрекъсната линия и не се е съобразила с наличния пътен знак „Г-9“, с което
виновно е нарушила нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение
обаче съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление в тази му част. На
първо място, в съставения акт е посочено, че са извършени две отделни нарушения
на чл.6, т.1 от ЗДвП, но в наказателното постановление е наложено едно
наказание за нарушение на тази норма. При това положение не става ясно за кое
от описаните в акта нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложена санкция (за
неспазване на пътен знак или за несъобразяване с пътна маркировка), предвид
обстоятелството, че по силата на чл.18 от ЗАНН за всяко административно
нарушение се налага отделно административно наказание. На следващо място, съдът
констатира, че както в акта, така и в издаденото въз основа него наказателно
постановление се посочва, че жалбоподателката е нарушила пътна маркировка М-15 от ЗДвП. Различните видове пътна
маркировка в действителност са предвидени в ППЗДвП. Според чл.65, т.6 от
Правилника пътна маркировка М-15 е от група „Друга пътна маркировка“ и
представлява коси
успоредни линии, като обозначава площ, забранена за движение на
пътни превозни средства, чиято граница се очертава с непрекъсната линия. От събраните по делото доказателства не се установява санкционираното
лице да е навлязло с автомобила си в границите на подобна площ, а се твърди от
св.Д., че е нарушена двойна непрекъсната линия. При това положение съдът
намира, че наказващият орган не е изпълнил надлежно задължението си да издири
правилно законовите разпоредби, които са нарушени виновно и е санкционирал
жалбоподателката за нарушение, което в действителност не е извършено от нея.
Това обстоятелство представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление в частта, с която е наложено наказание за нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като същото се явява и необосновано. Отделно от
изложеното, съдът намира за основателни доводите, че санкцията за това
нарушение е определена неправилно. Същата е наложена на основание чл.179, ал.1,
т.5, пр.1, 2 от ЗДвП, предвиждащ специална санкция за участник в движението,
който
не спазва предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението. За да се осъществи съставът на
посоченото нарушение следва да е възникнала опасност за живота и здравето на
някого, която да е била пряка, конкретна и непосредствена такава, т.е.
необходимо е да се е създала завишена опасност за живота и здравето на
конкретно определено лице (в този смисъл е
практиката на ВКС по приложението на чл. чл.330, ал.2, т.1 от НК, която е
относима и в случая -Решение№108/1978г. на I н.о.; Решение№333/1985г. на ВК и
др.). В общия случай съдебната
практика свързва налагането на наказание по реда на чл.179, ал.1, т.5, пр.1, 2
от ЗДвП с настъпването на ПТП, в резултат от дадено административно нарушение. В
случая в акта се приема, че с поведението си Д. е създала предпоставки за ПТП с
автомобилите, движещи се по пътя от КК „Златни пясъци“ в посока „Аладжа
манастир“. В наказателното постановление е посочено: „Опасност“. Не се твърди
обаче нито от актосъставителя в съставения АУАН, нито от наказващия орган, да е
възникнала конкретна опасна ситуация за настъпване на ПТП с дадено друго МПС.
Същевременно в показанията си свидетелите изобщо не съобщават поведението на
жалбоподателката да е обусловило възникването на подобна опасност. При това положение
наличието на опасност се явява недоказано и съответно-налагането на санкция по
реда на чл.179, ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП е незаконосъобразно, а това обуславя
отмяната на наказателното постановление в тази му част и на това основание.
С наказателното
постановление на жалбоподателката е наложено и наказание за нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, според който на пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. От събраните доказателства се
установява, че Д. е навлязла в лентата за насрещно движение, без да е
извършвала маневри изпреварване или заобикаляне, поради което съдът приема, че
същата действително е нарушила цитираната норма, за което правилно и
законосъобразно е санкционирана с обжалваното наказателно постановление. Следва
да се отбележи, че и двете от вменените на лицето с наказателното постановление
нарушения са осъществени с едно и също поведение. Не е налице обаче нарушение
на принципа non bis in idem, доколкото наказанието за първото от описаните в НП
нарушения подлежи на отмяна на изложените по-горе основания. За констатираното
нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП правилно е наложено наказание на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждащ
наказание за водач, който нарушава
правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение. Санкционната разпоредба следва
да се счете за правилно издирена, предвид обстоятелството, че не е доказано
наличието на конкретна непосредствена опасност за движението, в каквато насока
е и практиката на съдилищата (Решение от
10.12.2012 г. на СРС по адм. д. № 10785/2012 г.; Решение № 181 от 15.11.2018 г. на РС - Балчик по а.
н. д. № 241/2018 г.). Наказанието е определено във фиксирания размер,
предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна
индивидуализация.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по
чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление в частта, касаеща второто от описаните нарушения, не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП в тази им част съдържат
законоустановените в чл.
42
и чл.
57 от ЗАНН реквизити; издадени
са в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи). Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата
си.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението по чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП. От справката за нарушител е видно
и че Д. е наказвана многократно за различни нарушения на ЗДвП, което сочи на
завишена склонност към незачитане на нормите, установени с оглед безопасността
на движението по пътищата. При това положение липсват каквито и да било
основания за приложение на посочената разпоредба.
Предвид изложеното искането за цялостна отмяна на наказателното
постановление, изложено в жалбата, се явява неоснователно. Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно в частта, с която
е наложено административно наказание за нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, а в останалата си част- да бъде
отменено.
С оглед изхода
на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. В случая производството по делото е протекло
в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно
случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Като
съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (20,00 лв.,
доколкото санкция в такъв размер е потвърдена) съдът намира, че на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 9,41 лв.,
като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на ОД на
МВР Варна.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателката не следва да се присъждат разноски, предвид липсата на
данни за направени такива, а и на съответно искане.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0460-000921/16.11.2020г. на началник РУ към ОДМВР-Варна, РУ
05 Златни пясъци, в частта, с която на Д.Г.Д., ЕГН:**********, на основание чл.53
ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба в размер на 20,00 лева за нарушение на чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0460-000921/16.11.2020г. на началник РУ към ОДМВР-Варна, РУ
05 Златни пясъци, в частта, с която на Д.Г.Д., ЕГН:**********, на основание
чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 150,00 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН:**********
*** сумата от 9,41 лева /девет лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: