Р Е Ш Е Н И Е
№……/…………2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, Шести касационен състав в открито заседание, проведено на 15 октомври 2020г. в състав:
Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор
Силвиян Иванов от Окръжна прокуратура - Варна, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван касационно
административно-наказателно дело № 1995 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Аднинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, депозирана чрез упълномощен представител, срещу решение № 78 от 08.07.2020 година на Районен съд – гр.
Девня, постановено по НАХД № 22/ 2020 г., с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 03-010489/ 10.10.2018 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна. С отмененото НП за
нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ и
на основание чл.416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.3 от същия кодекс на „В. “ ЕООД с БУЛСТАТ
*** е наложена имуществена санкция в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева.
С касационната жалба решението на
въззивната инстанция се оспорва като неправилно поради неправилно тълкуване и приложение
на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и
ал.2 от НПК във вр. с чл.209, т.3 от АПК. Оспорва се основният извод на РС-
Девня, че санкционираният работодател не е извършил нарушението, за което е
ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. Твърди се, че съдът
е длъжен да възприема безпротиворечиво гласните показания на всички разпитани
свидетели и да цени достоверността им при съпоставка с всички останали
доказателства по делото, което в случая не е сторено от въззивната инстанция. В
заключение се иска отмяна на въззивното решение и да се постанови друго, с
което процесното НП се потвърди ведно с всички произтичащи от това законни
последици.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от ст. юрисконсулт Б. Н., който поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на касатора. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар в случай, че касационната жалба бъде отхвърлена.
Ответникът по касация - „В. “ ЕООД,
представлявано от А. К. А. , редовно призовани, не изпраща представител.
Депозирана е молба от адв. И. Х. – процесуален представител на дружеството, с
която е изразено становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото
на касационния спор. Оспорва изложеното в касационната жалба. Счита, че при
постановяване на оспореното решение РС – Девня не е допуснал твърдените
нарушения. Изводите на съда кореспондират с доказателствата по делото. Моли касационната
инстанция да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на
разноски за касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната жалба, с която е сезирана
настоящата съдебна инстанция, е предявена срещу подлежащ на касационен контрол
съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок
за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за
изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 21.07.2020 г., а
касационната жалба е изпратена на РС- Девня с пощенска пратка с клеймо на
приемащата пощенска станция от 03.08.2020 година. От изложеното следва извод,
че жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по естеството на изложените
оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
Производството пред РС – гр. Девня е
образувано по повод жалба на „В. “ ЕООД, представлявано от А. К. А. , срещу НП
№ 03-010489/ 10.10.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61,
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ и на основание чл.416, ал.5 вр. с чл. 414, ал.3
от същия кодекс на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600
/хиляда и шестстотин/ лева. Работодателят е санкциониран за това, че при
извършена на 04.09.2018 година проверка в лозов масив, находящ се землището на
гр. Суворово, стопанисван от „В. “ ЕООД, е установено, че лицето Ю.Ш.А. /индивидуализирана
в НП и с ЕГН/ полага труд в полза на дружеството като „общ работник“ без между
страните по трудовото правоотношение да има сключен договор в предписаната от
закона писмена форма. Срещу „В. “ ЕООД на 04.09.2018 година е съставен АУАН
като на описаното е дадена посочената по-горе правна квалификация. Срещу констатациите
в АУАН постъпило възражение вх. № 18110408/ 09.10.2018 г. с приложени към него трудов договор № 47/16.04.2018 г., сключен между работодателя
и работника Ю.Ш.А. , и справка за прието
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ изх. № 03388183046617,
генериран от автоматично от програмата на НАП на 16.04.2018 г. в 18:57:06 ч. Административно-наказващият
орган се е запознал с възражението, но го приел за неоснователно. На 10.10.2018
г. е издадено процесното НП № 03-010489/ 10.10.2018 година.
При постановяване на въззивното решение е
анализирал подробно всички доказателства, представени от страните, както и
тези, събрани в хода на съдебното дирене – гласни и писмени. Въз основа на
представените с възражението срещу АУАН, трудов договор № 47/16.04.2018 г. и уведомление
по чл.62, ал.5 от КТ от същата дата е достигнал до извод, че на посочената в НП
дата – 04.09.2018 г. санкционираният работодател „В. “ ЕООД не е осъществил
състава на вмененото му нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1
от КТ. Следователно, неоснователно и
незаконосъобразно е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност.
Решението е правилно.
Касационната инстанция споделя изводите на
РС – гр. Девня за материална незаконосъобразност на обжалваното пред него
наказателно постановление, предвид събраните още в хода на
административно-наказателното производство доказателства опровергаващи
констатациите на наказващия орган за извършено на 04.09.2018г. от „В. “ ЕООД нарушение по чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2
и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда. Трудовият договор с № 47 от 16.04.2018 г. е бил сключен между работодателя и работника Ю.Ш.А.
в предписаната от закона писмена форма няколко месеца преди сочената дата на
нарушението и според чл.VІІІ от него работничката е била длъжна да постъпи на
работа на 16.04.2018г., няма данни да е бил прекратен към 04.09.2018г. Бил е регистриран в
Националната агенция за приходите на датата на подписването му – 16.04.2018г.,
за което свидетелства справка за приети уведомления по реда на чл.62 ал.5 от КТ.
Следва да се има предвид, че датата и часът на подаване на уведомлението се
генерират автоматично от програмния продукт, с който работи НАП, поради което тези
данни не могат да бъдат променяни от подателя.
Липсват касационни основания за отмяна на
обжалваното въззивно решение и същото трябва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, заявената от ответника по касация претенция за
заплащане на адвокатски хонорар се явява основателна и доказана по размер. Не
следва да бъде уважено направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от 400 лева, тъй като превишава само със сто лева
минимума по чл.7 ал.2 т. 1 във връзка с
чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не се явява прекомерно.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 и ал.3 от ЗАНН Шести
касационен състав на Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от
08.07.2020 година на Районен съд – гр. Девня, постановено по НАХД № 22/ 2020 г.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да
заплати на „В. “ ЕООД с БУЛСТАТ ***, представлявано от А.К.А. разноски в размер
на 400 /четиристотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.