Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
гр. Варна, 26.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря
Ангелина Г. като разгледа докладваното от съдията административно дело №
2969/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК.
Решение
по адм. дело № 2372/2017 г. на Адм. съд – Варна е обезсилено с решение по адм.
дело № 5760/2018 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане.
Производството
по делото е образувано по жалба от „Пътстрой - Варна“ ЕООД, ЕИК *********, с
управител и представляващ А.Т.Д. срещу
Решение по т.2.16 по Протокол № 16631/17/26.06.2017 г. на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е отказано на „Пътстрой – Варна“ ЕООД
преиздаване на Разрешение № 1607/05.11.2007 г. за специално ползване на
пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение /РС/, изградено на АМ
„Хемус“ при км 425+255 дясно /по разрешение за специално ползване на пътищата,
чрез експлоатация на рекламно съоръжение на км 422+900 дясно/.
Жалбоподателят сочи,
че не е взето решение съобразно Правилника за структурата, дейността и
организацията на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, от всички членове на
колективния орган – Управителен съвет, поради което отказът не е в нужната
форма и от компетентен орган. В Констативен протокол № 11/10.05.2017 г.
подписан от служител на Областно пътно управление – Варна, одобрен от директор
на специализирано звено, е посочено, че
рекламното съоръжение е изградено на път № АМ2 Хемус, км. 425+255 дясно,
действителен километър след прекилометриране /по разрешение на СПП, чрез
експлоатация на РС на км. 422+900 – дясно/ с площ на съоръжението /без
стойките/ 12 кв. м. Не е ясно кога е
извършено прекилометрирането и съобщено ли е на заинтересованите лица. Следвало е на основание
чл. 7, ал.3 от Наредба за специално ползване на пътищата да се укаже
преместване на съоръжението на нужното разстояние. Административния орган е
посочил в писмото за уведомяване, че РС не е изградено в съответствие с
издаденото разрешение № 594/13.05.2005 г., за което липсват данни към кое РС се
отнася, липсват данни и на съседните РС. Счита, че рекламното съоръжение отговаря
не изискванията на Наредба за специално ползване на пътищата. Отказът не е
постановен от колективният орган – Управителния съвет /УС/ на АПИ, който следва
да е взел решение относно издаване на разрешение за специално ползване на
пътищата, а от председателя на УС, поради което е нищожен. По време на
експлоатацията на РС на път АМ 2 км 422+750 – дясно, не са констатирани
несъответствия по изпълнението на неговите условия. Сочи, че в писмо изх. №
53-00-694/07.07.2017 г. издадено от директора на ОПУ – Варна, е налице
разпореждане за демонтиране на РС в срок от един месец от получаване на
писмото, като намира същото за незаконосъобразно поради факта, че издадено при
липса на влязъл в сила акт – отказ № 53-00-4514/26.06.2017 г. на Председателя
на УС на АПИ. Жалбоподателят е уточнил с
молба от 04.09.2017 г., че не поддържа оспорването на писмо изх. №
53-00-694/07.07.2017 г. издадено от директора на ОПУ – Варна. С Определение от
о.с.з. на 18.10.2018 г. по адм. д. № 2372/2018 г. е прекратено производството
по делото, в частта срещу обжалването на писмо изх. № 53-00-694/07.07.2017 г.
издадено от директора на ОПУ – Варна.
Ответникът –
Управителния съвет на Агенция "Пътна Инфраструктура" – редовно
призован, чрез процесуален представител Л.М.Ч.-Т. оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски и
юрисконсултско възнаграждение по делото съобразно представен списък.
Съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С Разрешение за специално ползване на пътищата, чрез
изграждане на РС № 594/13.05.2005 г. е разрешено на „Хидрострой“ АД в обхвата
на АМ2 км 422+750 дясно да изгради РС / л.13 от адм. д. № 8489/2017 г. на
АССГ.
Със споразумение за замяна от 2007 г. /не е посочен ден и месец
от датата/ „Хдрострой“ АД – Варна е прехвърлил безвъзмездно на „Пътстрой –
Варна“ ЕООД РС тип „Билборд“ изградено в обхвата на АМ „Хемус“ км 422+750,
дясно, съгласно Разрешение № 453/03.05.2006 г. /л. 31 от адм. д. № 2372/2017 г.
на Адм. съд- Варна/. Отправено е искане вх. № 518/06.07.2007 г. /л.32 от адм. №
2362/2017 г. на Адм. съд – Варна/ от „Хидрострой“ АД до директора на ДПУ-Варна
да се издаде разрешение съобразно извършеното прехвърляна на РС.
Издадено е Разрешение за специално ползване на пътищата, чрез
експлоатация на рекламно съоръжение № 1607/05.11.2007 г. от изпълнителния
директор на фонд „Републиканска инфраструктура“ при министерство на финансите
/л.15 от адм. д. 8489/2017 та АССГ/, с
което е разрешено на „Пътстрой – Варна“ ЕООД да експлоатира РС в обхвата
на път АМ2, километър 422+750-дясно, с площ на РС – 12 кв. м, двустранно, с
КРН: ФРПИ-ПЪТ-А2-422, 75-1. Считано от 8 август
2006 г. Изпълнителна агенция “Пътища” (ИАП) се преобразува във Фонд
“Републиканска пътна инфраструктура” (ФРПИ) към министъра на финансите, считано
от 12 август 2006 г. Фонд РПИ е универсален правоприемник на ИАП.
Считано от 8 август 2008 г. Национална агенция "Пътна инфраструктура"
е универсален правоприемник на Фонд "Републиканска пътна
инфраструктура" (Обн. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008 г.). Считано от 9.09.2009
г. с въведените промени на Закон за пътищата, Национална агенция „Пътна
инфраструктура“ е преименувана на Агенция „Пътна инфраструктура“
Депозирано е искане
рег. № 53-00355/21.04.2017 г. от управителя на „Пътстрой – Варна“ ЕООД до директора
на ОПУ-Варна при АПИ /л. 11 от адм. д. № 8489/2017 г. на АССГ/, с което поради изтичане
срока на валидност на Разрешение № 1607/05.11.2007 г. е претендирано преиздаване
на разрешение за експлоатация за нов 10 годишен период, в случай, че отговаря
на условията и след заплащане на дължимите такси за експлоатация.
Издаден е Констативен
протокол № 11/10.05.2017 г. от шест служители на ОПУ-Варна, одобрен от директор
на ОПУ-Варна /л.62 от делото/, в който е отразено констатираното след проверка,
че РС на път АМ2 /Хемус/ км 425+255 дясно, действителен километър след
прекилометриране /по разрешение на СПП, чрез експлоатация на РС на км 422+750 –
дясно/ функционира от 2006 г., не е изградено в съответствие с условията на
издаденото от ИА „Пътища“ /сега АПИ/
разрешение за специално ползване на пътищата, чрез изграждане на РС с №
594/13.05.2005 г. Констатирано е, че съседни РС са на действителни км 425+066 и
км 425+377, също така на разстояние 1500 м след РС има пътни възли /п.в.
Комитово ханче км425+500/, поради което не са спазени изискванията на чл. 17б,
ал.2 от наредба за специално ползване на пътищата.
С т.2.16 от Протокол
№ 16631/2017 г. от проведено на 26.06.2017 г. на заседание на УС на АПИ е одобрен проект на
писмо за отказ до „Пътстрой – Варна“ ЕООД за преиздаване на Разрешение № 1607/05.11.2007
г. за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение,
изградено на АМ „Хемус“ при км 425+255 дясно /по разрешение за специално
ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение на км 422+900/.
Издадено е писмо изх.
№ 53-00-4514/26.06.2017 г. от Председателя на УС на АПИ относно искане рег. №
53-00-355/21.04.2017 г. в което е изложено, че съседни РС са съответно на
действителни км 425+066 – дясно и км 425+377 дясно. РС не ограничава видимостта
на сигнализацията с пътни знаци. На разстояние по – малко от 1500 м след РС има
пътен възел „Комитово ханче“ км 425 + 500. Не са изпълнени изискванията на чл.
17б, ал.2 от Наредбата за специалното ползване на пътищата. РС е изградено и се
експлоатира в нарушение на чл. 15, ал.1, т.2 и т.5 от НСПП. За РС не може да
бъде преиздадено Разрешение за специално ползване на пътя, чрез експлоатация.
Писмото е съобщено на жалбоподателя на 10.07.2017 г. /л.58- 59 от адм. д. № 2969/2018 г. на
Адм. съд – Варна/.
Издаден са: Разрешение за специално ползване
на пътищата, чрез експлоатация № 318/26.07.2002 г. от ИД на ИА “Пътища“, с което
е разрешено на ЕТ „А.В.- А.“ изграждане
на две РС на път АМ2 км. 420+700 дясно и 422+100 дясно и Разрешение за
специално ползване на падащите, чрез експлоатация № 329/26.07.2002 г. от ИД на
ИА “Пътища“, с което е разрешено на ЕТ „А.В.- А.“ изграждане на две РС на път АМ2 км и 422+100
дясно 1 бр. рекламно съоръжение. Издадено е Разрешение за специално ползване на
пътищата, чрез изграждане на РС № 174/20.11.2001 г. на „Парк Плакат“ ООД на път
АМ- 2, километър 422+900 отдясно.
По делото са допуснати две СТЕ и една допълнителна СТЕ,
приети от съда. Чрез СТЕ изготвена от
в.л. Г.Т. и допълнителната такава е установено, че: 1. Отстоянието на
процесното РС до пътен възел „Летище“ км. 422+493 е равно на 2 760 м; 2.
Разстоянието между двете съседни РС / спрямо процесното РС/ е 388 м; 3.
Отстоянието на процесното РС до входа на гр. Варна е 213 м; 4. Пътен знак Д6 е
на км. 423+652, т.е. това трябва да е и краят на АМ „Хемус“ по посока Варна; 5.
Отстоянието на процесното РС до пътен възел „Комитово ханче“ е 367 м, като РС е
преди пътният възел в посока влизане в гр. Варна; пътен възел „Комитово ханче“
се намира след табелата на гр. Варна при влизане в града от АМ „Хемус“ т.е.
пътният възел е в чертите на града.
От заключението на
СТЕ, изготвена от в.л. М.П.-С. е установено, че в.л. след извършване на оглед
на място и след запознаване с документацията при ответникът е установила
съществуването на пътен възел „Комитово ханче“, който провежда движението на
МПС по направление АМ „Хемус“ и път кв. „Владиславово“ в гр. Варна; налице е
технически паспорт на мостово съоръжение над пътя за кв. „Владиславово“ при км.
423+370 /съгласно новото километриране км 425+370/.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Решение по
т.2.16 по Протокол № 16631/17/26.06.2017 г. на УС на АПИ не е съобщавано на
жалбоподателя, в същото не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се
подаде жалба, поради което жалбата от 21.07.2017 г. е подадена в срок по чл. 140, ал.1 от АПК. Същата е срещу индивидуален административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната
разпоредба на чл. 26 ал. 10 от Закона за
пътищата, жалбоподателят има правен интерес от оспорването, което
обуславя извода, че жалбата е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решение по т.2.16 от
Протокол № 16631/17/26.06.2017 г. на УС на АПИ е взето, от Председател на УС на АПИ – Д.А. и член на
УС на АПИ – С.Г.. Протокола от заседанието е подписан от посочените две лица и П.П.–
секретар на УС на АПИ. Към 26.06.2017 г. Д.А. е бил председател на УС на АПИ,
видно от Допълнително споразумение към трудов договор РД -02-16-1146/12.11.2013
г; В.Д.е бил член на УС на АПИ, видно от
Трудов договор № РД-02-16-369/12.06.2017 г. и С.Г.е бил член на УС на АПИ,
видно от Трудов договор № РД-02-16-370/12.06.2017 г.
Съгласно Заповед № РД-02-17-2060/16.06.2017 г. на главен
секретар на МРРБ, на В.Д.– член на УС на АПИ е разрешен отпуск за различни
периоди, като един от тях е от 23.06.2017 г. до 27.06.2017 г. Предвидено е през
посочения период да бъде заместван от С.Г.– член на УС на АПИ
Съгласно чл. 16 от Правила за работата на УС на АПИ,
/утвърдени със Заповед РД -022-1829/02.10.2009 г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството/, управителния съвет взема решенията си в случаите
предвидени в тези правила в присъствието на най-малко 2 гласа, като с чл. 20,
ал.4 е предвидено, че протокола са подписва от всички присъствали членове на
съвета и от секретаря.
Решение по т.2.16 от Протокол № 16631/17/26.06.2017 г. на УС
на АПИ е взето от председателя и един член на УС на АПИ, т.е. с два гласа, в съответствие
с чл. 16 от Правила за работата на УС на АПИ. Протокола е подписан при спазване на чл. 20, ал.4 от Правила за
работата на УС на АПИ от председателя на УС на АПИ, член на УС на АПИ и
секретар на УС на АПИ.
По силата на определението, дадено в § 1, т. 8 от Допълнителните
разпоредби на ЗП
"специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и
на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на
съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и
тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното
платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Обхватът на пътя е площта, върху
която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни,
заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за
проектиране на пътищата /чл. 5 ал. 2 от ЗП/. С разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от ЗП е забранено без разрешение да се
изграждат и експлоатират рекламни съоръжения в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия /т. 1, б. "б" и б. "в"/.
Съгласно изричната норма на чл. 26 ал. 3 от ЗП разрешенията по ал. 2 се издават
от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет
длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на
съответните общини - за общинските пътища.
Не е спорно между
страните, че процесното рекламно съоръжение е изградено в обхвата на път АМ2
/Хемус/, който е републикански път, съгласно определението, дадено в чл. 3 ал. 2 от ЗП. Следователно компетентен орган
за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и
експлоатиране на рекламното съоръжение е Управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура". Решението по т.2.16 от Протокол №
16631/17/26.06.2017 г. на УС на АПИ е взето в кръга на предоставената
компетентност на УС на АПИ, съобразно чл. 10 ал. 5 от Правилник за
структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна
инфраструктура. От заключенията на СТЕ и допълнителната такава на
в.л. Г.Т., е установено, че процесното РС попада в района на действие на ОУП на
гр. Варна за 2012 г., то е разположено на автомагистрала „Хемус“ – по смисъла
на чл.6 ал.2 от ППЗП и предвид нормата на чл. 5 ал.2 от НСПП разрешенията за
специално ползване или преиздаването на такива или техният отказ се издават от
УС на АПИ, а не от кмета на съответната община, който има правомощие само по
отношение на находящите се РС върху общински пътища.
Установеното налага извода, че оспореното решение е взето от
компетентен орган и в предписаната форма.
С Решение по т.2.16 от Протокол № 16631/17/26.06.2017 г. на
УС на АПИ е одобрен проект на писмо за отказ за преиздаване на разрешение №
1607/05.11.2007 г., като е възложено писмото да се подпише от председателя на
УС на АПИ. В писмото изх. № 53-004514/26.06.2017 г. подписано от председателя
на АПИ са изложени фактически и правни основания за издаването му в
съответствие с чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Мотивите за издаване на административния
акт се извличат и от Констативен протокол № № 11/10.05.2017 г. Съгласно
Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г., на Общото събрание на гражданската
колегия на Върховния съд /ОСГК на ВС/ е възможно мотивите на издаденият акт, да
предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени
допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране. Такива според Тълкувателно решение №
16/1975г., са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се
уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият
административен акт, както и в съпроводителното писмо, с което жалбата се
изпраща за разглеждане на по-горния административен орган.
При издаване на процесния отказ не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат
определени като съществени и да налагат отмяната му. Нарушението на
процесуалните правила е съществено, ако при липсата му би се стигнало до друг
извод на административния орган при издаването на административния акт, в
случая такова не е налице.
Административният акт
е постановен и в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона.
Условията и редът за изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата
на пътя и в обслужващите зони са регламентирани в Глава трета на НСПП /чл. 13 – чл. 17б/. Съгласно чл. 17б ал. 1 от НСПП собственикът на рекламното
съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението за експлоатация не
по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни от изтичането на срока му. В ал. 2 на чл. 17б от НСПП е предвидено, че разрешението за
експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията
на чл. 15 и след заплащане на дължимите такси.
В процесния
случай издаденото на жалбоподателя Разрешение за специално ползване на пътищата,
чрез експлоатация на рекламни съоръжения № 1607/05.11.2007 г., е без срок,
поради което и към него е приложима разпоредбата на §5 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗП
/обн. ДВ, бр.47/2012 г./, а именно: издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения
остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон – 25.06.2012 г. Следователно с подаване на заявление от
21.04.2017 г. за преиздаване на
Разрешението за специално ползване № 1607/05.11.2007 г., е спазен изискуемия
срок.
В случая за дружеството не е налице основание за
преиздаване на Разрешението, тъй експлоатираното от жалбоподателят рекламно
съоръжение не отговаря на императивните изисквания на чл. 17б, ал.2 от НСПП.
Установено
е по делото, чрез СТЕ изготвена от в.л. Г. Т., че процесното РС се намира на км
425+253 на АМ „Хемус“ дясно в посока гр. Варна. В административния акт е
посочено, че РС е на км.425+255 дясно на АМ „Хемус“, установената разлика от
два метра в местоположението на РС не се отразява на законосъобразността на
административния акт, поради това, че и в двете местоположения се установява,
че РС не отговаря на изискванията на чл. 15, ал.1 т.2 и т.5 от НСПП.
На
основание чл. 15, ал.1 т.2 от НСПП, Разрешение
за изграждане на рекламни съоръжения се издава, когато рекламното съоръжение в
обхвата на пътя отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за
автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за
останалите пътища. Безспорно
е установено, че процесното РС на жалбоподателя се намира в обхвата на
автомагистрала „Хемус“ и отстои на по-малко от 1 500 м от пътен възел „Комитово
ханче“. Чрез допълнителна СТЕ е установено, че отстои на 367 м от пътен възел
„Комитово ханче“. От заключение по СТЕ от в. л. М.С. е установено, че „Комитово ханче“
представлява пътен възел по смисъла на чл. 89, т.1 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017
г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии и чл.81, ал.1 от Наредба
№ 2 от 29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните
системи на урбанизираните територии /отм. 20.02.2018
г./. Чрез допълнителна СТЕ изготвена
от в.л. Г.Т. е установено, че разстоянието между процесното РС и пътен възел
„Комитово ханче“ е 367 м, поради това, че РС е на км 425+ 253, а ПВ „Комитово
ханче“ е на км 425+620. В случай, че се приеме, че ПВ „Комитово ханче“ е на
км.425+370 по данни от Областно пътно управление, то тогава разстоянието между
РС и пътния възел е 115 м. С оглед установеното, че процесното РС е на разстояние по-малко от 1500
м от ПВ „Комитово ханче“, следва че административният орган правилно и
законосъобразно е отказал преиздаване на разрешението.
Налице е нарушение и на чл. 15, ал.1, т.5 от НСПП - разстоянието между отделни рекламни съоръжения по посока на
движението е не по-малко от 300 м за автомагистрали и скоростни пътища и 200 м
за останалите пътища. Чрез СТЕ изготвена от в. л. Г. Т. – отговор на въпрос №2
е установено, че „РС, което е преди процесното е на километрично положение км
425+065, а РС това след процесното е на км 425+453. Това означава, че
разстоянието между тях е 388 метра“. В отговор на въпрос №1 е посочено, че процесното
РС е разположено на км 425+253. Местоположението на трите РС е изобразено в
приложение № 1. От установеното следва, че разстоянието между рекламни съоръжения на км
425+065 и на км 425+253 /процесното/ е 188 м., разстоянието между РС на км
425+253 /процесното/ и РС на км 425+453 е 200 м. В писмо № 53-004514/26.06.2007
г. на председателя на УС на АПИ е посочено, че съседни РС са съответно на км
425 +066 – дясно и км 425+377 – дясно. Въпреки, че има разминаване в
установяване точното местоположение от административния орган и от вещото лице,
при първото РС с 1 м и при второто с 76 м е безспорно, че както РС преди
процесното, така и РС след процесното такова са на разстояние по-малко от 300 м,
т. е. не е спазено изискването за автомагистрала. Рекламните съоръжения преди и
след процесното са поставени на основание Разрешение № 318/26.07.2002 г. това
се установява от посоченото в КП № 11/10.05.2017 г., че съседни РС са на действителни
км 425+066 – дясно /по разрешение за експлоатация на РС км 422+100 дясно/ и км
425+377 – дясно /по разрешение за експлоатация на РС км 422+900 – дясно/. Съседните РС са били
налични и към момента на изготвяна на СТЕ, като вещото лице Г. Т. е посочил, че
е извършил оглед. От изложеното следва, че са правилни установяванията на
административния орган, че РС на жалбоподателя не е в съответствие с чл. 15, ал.1, т.5 от НСПП.
Разполагането на РС в близост до пътен възел или прекомерна
близост до други РС би отнело вниманието на водачите на МПС по
автомагистралата, което създава опасност за всички участници в движението. В
този смисъл административния акт е издаден и в съответствие с целта на закона.
Съобразно чл. 7, ал.3 от НСПП, в случаите по чл.
7, ал. 1, т. 3 разрешенията за специално
ползване на пътищата не се отнемат, когато рекламните съоръжения могат да се
преместят на същото километрично положение, вследствие на което не се явяват в
нарушение на чл.
15, ал. 1. В тези случаи преместването се
извършва при съгласие на собственика на рекламното съоръжение и за негова
сметка. В случая с административния акт е отказано преиздаване на разрешение за
РС, не е отнето действащо разрешение за РС, поради което посочената норма е
неприложима. В този смисъл доводът на жалбоподателя, че с неспазването на
посочената разпоредба е нарушен материалния закон е неоснователен.
Не
съществува законоустановено изискване ползвателите на РС да се уведомят при прекилометриране,
поради това и този довод на жалбоподателя за отмяна на оспорения
административен акт е неоснователен.
Предвид изхода на спора и по арг. на противното на чл. 143,
ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, поради
което се отхвърля от съда.
Ответникът е претендирал в последното съдебно заседание,
проведено на 19.02.2019 г. присъждане на разноски съобразно представен списък,
поради което съдът е обвързан от претенцията и не може да се произнася
свръхпетитум, в този смисъл са мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
в които е посочено, че списъкът с разноските съдържа изброяване на
всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат
присъдени. Съобразно
представения списък са сторени разноски за СТЕ – 75 лева, СТЕ – 145 лева, СТЕ –
80 лева и юрисконсултско възнаграждение 300 лева. Сторените разноски за
експертизи са доказани, поради което сумата от 300 за СТЕ е дължима.
Жалбоподателят
е направил възражение за прекомерност относно претендираното юрисконсултско
възнаграждение. Същото е основателно поради това, че делото не е с фактическа и
правна сложност. Следва на АПИ, към която администрация се числи ответника да
се заплати от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева съгласно чл.143, ал.4 от АПК,
вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП.
Следва
жалбоподателя да бъде осъден за заплати в полза на АПИ общата сума от 400 лева.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Варна,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Пътстрой - Варна“
ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ А.Т.Д. срещу Решение по т.2.16 по Протокол № 16631/17/26.06.2017 г. на УС
на АПИ, с което е отказано на „Пътстрой – Варна“ ЕООД преиздаване на Разрешение
№ 1607/05.11.2007 г. за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на
рекламно съоръжение, изградено на АМ „Хемус“ при км 425+255 дясно /по разрешение
за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение на
км 422+900 дясно/.
ОСЪЖДА „Пътстрой - Варна“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
Агенция "Пътна инфраструктура" сумата в размер на 400 /четиристотин/
лева, представляваща разноски по делото и възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: