О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /07.01.2022 година, гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕВГЕНИЯ БАЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2640 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по предявени от Л.И.К. *** срещу Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите искове за сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на системното му дискриминиране, преследване и оскърбяване от длъжностни лица, заемащи ръководни постове в Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите.
Твърди, че при оценяването му през 2018, 2019 и 2019 година са допуснати нарушения, представляващи пряка дискриминация, тормоз и преследване на работното място. Твърди, че в резултат на това не е получил повишение на трудовото възнаграждение в размер на 11,5 % за всяка от годините. Твърди, че в резултат на незаконосъобразното му оценяване не е получил премии, както и е бил лишен от възможност да участва в конкурси за повишаване в длъжност. Твърди, че в резултат на поставянето му в по-неблагоприятна ситуация е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и физически увреждания.
В уточняващата молба от
17.12.2021 година ищецът е посочил, че е подал жалба с вх. №
44-00-3264/04.10.2021 година, с която е сезирал Комисията за защита от
дискриминация с искане за установяване на дискриминация. Твърди, че
претендираната сума в размер на 320 000 лева представлява вреда в резултат
на упражнена от М. К. – Директор на Териториална дирекция – Варна на
Националната агенция за приходите, Иванка Димитрова – Директор на Дирекция
„Контрол“ в Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите,
Д. И. – Заместник директор на Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция –
Варна на Националната агенция за приходите, Георги Стилиянов – Началник Отдел
„Проверки“ в Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция – Варна на Националната
агенция за приходите и Н. П. – Секторен ръководител в Отдел „Проверки“ в
Дирекция „Контрол“ в Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за
приходите принуда, чрез тормоз, заплахи, унизително отношение,
фалшифицирани годишни и тримесечни оценки, в резултат на което не е получил
степен при явяване на конкурси и повишаване на трудовото възнаграждение.
Твърди, че при упражняване на принудата е осъществена и дискриминация по
смисъла на Закона за защита от дискриминацията, но тя е само един от елементите
на принудата. Твърди, че всички описани действия на длъжностните лица са в
резултат на нежеланието му да участва в корупционната схема, изградена от тях.
С
Разпореждане № 16227/20.12.2021 година съдът е дал възможност на ищеца да
индивидуализира ответника, като съобрази, че ответник по иска може да само
юридически лице, както и да посочи сумата, претендирана като обезщетение от
дискриминация.
С молба от
06.01.2022 година ищецът е посочил, че ответник е Териториална дирекция – Варна
на Националната агенция за приходите, както и че претендираното обезщетение е
общо в размер на 320 000 лева.
Съдът намира, че
производството следва да се прекрати, като недопустимо, предвид следното :
В Закона за защита от дискриминацията се съдържа детайлна уредба на реда и формите на защита от дискриминация, като Глава IV регламентира административен и исков ред, като способи за нейното осъществяване. Засегнатите от дискриминационно третиране лица могат да избират съдебна защита по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация или защитата в административното производство по Раздел първи, Глава IV пред Комисията за защита от дискриминацията. И двете процедури са приложими за всички случаи на дискриминация срещу всички субекти, като целят установяване и санкциониране на факта на дискриминация. Единствената разлика в обхвата на двата способа на защита от дискриминация се състои в невъзможността на Комисията за защита от дискриминацията да обезщети претърпените вреди, което при благоприятен за жалбоподателя изход се реализира по реда на чл. 74 от Закона за защита от дискриминацията, в зависимост от статута на ответника пред общ съд или пред административния съд по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
В контекста на изложеното по–горе, приложението на чл. 74 от Закона за защита от дискриминацията е обусловено от приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от Закона за защита от дискриминация е установен правопораждащият правото на обезщетение акт на дискриминация. По силата на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. В тази хипотеза административните съдилища изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен преди това от Комисията за защита от дискриминация акт на дискриминация.
В конкретният случай не е установено нарушение по Закона за защита от дискриминация, поради което претенцията за обезщетение се явява процесуално недопустима.
Отделно от това Териториална
дирекция – Варна на Националната агенция за приходите не е юридическо лице,
арг. чл. 6, ал. 1 и 3 от Закона за Националната агенция за приходите, поради
което не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2640/2021 година по описа на Административен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република
България в 7-мо дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :