№ 187
гр. С., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Ш.а
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500104 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258- чл.273 ГПК
С решение № 400/29.11.2021г. по гр.д. №451/2021г. С.ският районен
съд е осъдил ИВ. Г. Ш. ЕГН ********** с адрес с.Ш.л., общ.С., ул.“Ч.“ №30
да преустанови неоснователните действия, с които пречи на В. Т. Б., ЕГН
********** с адрес гр.Д., ул.“С. К.“ №11, В. Т. П. , ЕГН ********** с адрес
гр.Д.,ул.“С.п.“ №14, П. СТ. ГЛ. , ЕГН- ********** с адрес гр.Д., ул.“О.“ №22,
С. С. В. , ЕГН ********** с адрес гр.Д., ул.“С. К.“ №6 и М. П. С. , ЕГН
********** с адрес гр.Д., ул.“Р.“ №2а ,да упражняват в пълен обем правото
си на собственост на поземлен имот с идентификатор 68000.5.40, находящ се
в м.“Б.-С.“, землището на с.С. с площ от 630кв.м. с трайно предназначение на
територията-Земеделска, начин на трайно ползване-нива, десета категория,
при съседи : 68000.5.163, 68000.5.32, 68000.5.39 и 69256.500.179, като
премахне за своя сметка находящия се в югозападната част на поземления
имот с идентификатор 68000.5.40 метален павилион и е осъден ИВ. Г. Ш.,
ЕГН ********** с адрес с.Ш.л., общ.С., ул.“Ч.“ №30 да заплати на В. Т. Б.,
ЕГН ********** с адрес гр.Д., ул.“С. К.“ №11 разноски по водене на делото в
размер на 880,00 лв
Постъпила е въззивна жалба с вх.№462/01.02.2022г. от Иван Г. Ш.
чрез пълномощникът му адв.К. И. Ш.а против решение №400/29.11.2021г.
постановено по гр.д. №451/2021г.по описа на районен съд –С. като намира ,че
то е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено
1
нарушение на съдопроизводствени правила и необосновано.Твърди ,че с
отговора на исковата молба е оспорила законосъобразността на решението на
поземлената комисия №05487 от 12.03.1998г., т. 11, с което на ищците е
възстановен поземлен имот - Нива от 0.641 дка, в местността Б. - С., с
№005040 по картата на землището, със сегашен идентификатор 68000.5.40,
тъй като е постановено в нарушение на действащите към момента на
възстановяването разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Счита ,че решенията на
поземлените комисии имат конститутивно действие по възстановяване на
собствеността на земеделски земи, но те са непротивопоставими на трети
лица, които не са участвали в административното производство, в каквото
качество се явява нейният доверител-ответника по делото . По реда на
косвения съдебен контрол, съдът е разгледал възраженията за неправилност
на конститутивния административен акт, като счита ,че в противоречие със
събрания по делото доказателствен материал е формирал неправилни и
необосновани изводи, с които е отхвърлил възраженията и като
неоснователни. Счита ,че напълно нелогичен, неправилен и необоснован се
явява решаващият извод на съда, обосноваващ изхода на спора, по
приложението и тълкуването на разпоредба на чл10б, ал.1 ЗСПЗЗ. В
решението си съдът е възприел мотивите на решенията по установената
съдебна практика, като е посочил, че пречка за реалната реституция на земята
е налице при осъществено към датата на влизане в сила на ЗСППЗ
мероприятие или застрояване на терена от ТКЗС, държавни предприятия или
др.ЮЛ, като посочената разпоредба не въвежда изискване за законност на
строителството, както и че е достатъчен обективният факт на извършено
строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се
отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в
реални граници по реда на ЗСПЗЗ, като също така не е установено изискване и
за площта на сградите, за вида на конструкцията им, както и за начина им на
прикрепване към земята.Счита ,че неправилно е интерпретирана съдебната
практика от съда, по отношение на изводите му сочещи, че разпоредбата на
чл10б, ал.1 от ЗСПЗЗ се отнася и урежда случаите на осъществяване на такова
предприятие или застрояване на терен, което представлява комплекс от
строителни дейности, а не строеж на единични сгради, които попадат в
приложното поле на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗЦитира съдебна практика,в която се
приема, че застрояването или осъществяването на комплексно мероприятие
на държавата по смисъла на чл10б, ал.1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на
собствеността на земеделските земи, като в тези случаи за разлика от
хипотезата на чл10, ал.7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за
законност на извършеното строителство. Т.е. счита ,че задължителната
съдебна практика е в насока разграничаване на посочените по - горе
разпоредби, не по отношение на обема на застрояването, а по отношение
неговата законност. В този смисъл, изводите на първоинстанционния съд не
кореспондират със задължителната съдебна практика по аналогични случаи,
както неправилно е посоченото в мотивите на обжалваното решение, така
2
също и със самата законова разпоредба.Намира ,че ако въззивния съд приеме
, че комплексността на застрояването е задължителен елемент от фактическия
състав на нормата, въпреки че не е изрично посочен в нея, изводите на съда, с
които е приел, че процесният павилион е единична сграда отново счита ,че са
неправилни, тъй като противоречат на действителното фактическо
положение.Твърди ,че павилиона е построен от ТКЗС и към влизане в сила на
ЗСПЗЗ е бил част от селскостопански двор /овчарник - сеновал/, като по -
точно предназначението му е било млекосъбирателен пункт в стопанския
двор, следователно той е бил част от такова комплексно застрояване.
Доказателства в тази насока, представлява представената по делото скица на
имот, придаден към селскостопанска постройка, издадена и подпечатана от
Председателя на Общинската поземлена комисия, с която на доверителят и е
определен размера на придаваемата земя към закупените от него сгради. От
скицата счита ,че е видно, че в два съседни имота са разположени две сгради,
едната от които е процесната, а втората е разположена в другия имот под
пътя. Твърди ,че тези сгради са построени от ТКЗС, ведно с изградената в
стопанския двор инфраструктура - път, електроснабдяване и водоснабдяване
и като такиватвърди ,че са част от комплексно застрояване на
селскостопанския двор /овчарник - сеновал/, поради което намира ,че е
изпълнено и това условие, в случай че приеме въззивния съд , че нормата на
чл10б, ал.1 от ЗСПЗЗ се отнася не до единични сгради, а касае комплексни
застроявания и осъществени мероприятия. В подкрепа на горните твърдения,
с въззивната жалба представя и моли въззивния съд да приеме като
доказателства: Справка №46 за оценка на недвижим имот "Овчарник -
сеновал" в с.С., Удостоверение от Ликвидационен съвет, с изх.
№370/23.12.1993г., Тръжен протокол от 20.10.1992г. и Протокол за експертна
оценка на имоти, собственост на И.Ш.. Счита ,че всички тези доказателства
установяват изграждането, статута, вида, квадратурата и пазарната оценка на
посочената по скицата двуетажна сграда в съседния имот и определения й
прилежащ терен, закупена също от ответника от Ликвидационния съвет, по
същия ред и която сграда е била с предназначение „овчарник - сеновал" и
заедно с процесната и изградената инфраструктура са били част от
стопанския двор, т.е. към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е било налице
комплексно застрояване и сградите са представлявали обществено
мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността върху земята
под процесната сграда и необходимият и прилежащ терен.Твърди ,че е налице
противоречие и по отношение събраните по делото доказателства и правните
изводи направени от съда по приложението на § 1в, ал.1 от ППЗСПЗЗ,
съгласно която разпоредба, строителни дейности, които не позволяват
възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др.От приета по
делото СТЕ, чието заключение е възприето изцяло от съда, безспорно се
установява, че процесният павилион е с площ от 28.22 кв.м., изграден върху
бетонова площадка от метална конструкция, лек тип от вбетонирани метални
3
колони, метални греди, метални покривни греди, под - бетонна площадка и
т.н.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че в заключениет на вещото
лице е посочено, че металният павилион представлява „строеж" по смисъла
на т.38 от &5 на ДР на ЗУТ и не е временен и преместваем обект. Счита ,че
същия е недвижима вещ, тъй като съдържа основния белег на недвижимите
вещи, а именно трайната прикрепеност към земята и по смисъла на
посочената разпоредба представлява наземна сграда. Поради това намира ,че
процесната постройка попада в посочените в § 1в, ал.1 от ППЗСПЗЗ
строителни дейности, които възпрепятстват възстановяването на
собствеността на бившите собственици, противно на възприетото от съда
становище и изложените от него мотиви.
Във връзка с оспорването на законосъобразността на реституирането на
имота в пълния му размер, като много съществено счита ,че следва да се
отбележи нарушението на чл.10. ал.12 ЗСПЗЗ, /в редакцията му от 1997г. и
1998г./, съгласно който се възстановяват правата на собствениците по реда на
чл. 14, ал. 1, т.1 върху земите във и извън строителните граници на
населените места, включени в стопански дворове на трудовокооперативни
земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други,
образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са
застроени или не представляват прилежащи площи към сгради. Намира ,че
тази норма е въведена и се явява специална по отношение разпоредбата на
чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като касае само реституирането на имоти
,включени в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации и се явява приложимо право към
настоящия случай, тъй като е била действаща към момента на постановяване
на решението на поземлената комисия, а от приложените по делото
доказателства - Договор за продажба от 01.03.1993г., сключен между
ответника и Ликвидационния съвет на с. Ш.л., Протокол от 26.01.1993г. за
спечеления от него търг за процесната сграда и фактура №210 от 09.04.1993г.
за заплатена цена, се установява, че въпросната сграда е продадена от
Ликвидационния съвет на СС Ш.л., която се явява прекратена организация по
§12 ПЗР ЗСПЗЗ и постройката е била част от активите на ТКЗС, построена
като част от стопански двор.Счита ,че задължителната съдебна практика не
поставя изисквания и не прави разграничения по отношение вида,
предназначението, законността, начина и обема на застрояването, а именно
дали застрояването е единично, комплексно или касае мероприятие на
държавата. Счита ,че фактическият състав на разпоредбата се свежда
единствено до възможността имотът да бъде възстановен в стари реални
граници, да е бил включен в стопански дворове на посочените организации и
да не е бил застроен - условие, което в настоящия случай не е било налице, за
да са настъпят валидни правни последици на реституцията.Счита ,че
неправилни и необосновани са изводите на съда, с които същият не е признал
на ответника придобИ.ето на правото на строеж върху процесната постройка,
както и определения към нея прилежащ терен в размер на 0,235 дка, съгласно
4
Наредбата за необходимата земя при изграждане на строителни обекти (ДВ
бр.101/1982г.).Счита ,че районният съд неправилно се е позовал на
разпоредбата на чл.45, ал.З ППЗСПЗЗ /в редакцията му от 1993г./. В
настоящия случай намира ,че същата се явява неприложимо право, тъй като е
въведена като нова разпоредба в нормативния акт, с бр.72 на ДВ от
24,08.1993г. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че от доказателствата
по делото става ясно че ответника е придобил собствеността върху
постройката преди това. Търгът е проведен на 26.01.1993г., Договорът за
продажба е сключен на 01.03.1993г., а цената е заплатена на 09.04.1993г. Към
този момент, действаща е била горепосочената Наредба за необходимата земя
при изграждане на строителни обекти, като именно тя е била релевантна за
определяне на прилежащите към сградите терени и като такъв приложим
нормативен акт е посочена в издадената на ответника скица Счита ,че скицата
е издадена по надлежния ред, подписана от техническото лице - В. К. и от
Председателя на Об.ПК - инж.К.Узунов и подпечатана с печата на
Поземлената комисия. Поради това намира ,че е налице валиден документ, с
който е определен размерът на придаваемата земя, посочени са реалните
граници на прилежащия към сградата терен и същият е определен вече като
самостоятелен парцел, който ответникът ведно със сградата ползва и владее
непрекъснато и необезпокоявано като собственик, в продължение на повече
от 28 години, считано от придобИ.ето му на 01.03. 1993г., до настоящия
момент. Също така, от т.З на представения с жалбата Протокол за експертна
оценка на имоти от 05.07.1993г. е видно, че е извършена пазарна оценка и на
придаваемата към процесната постройка земя, в размер на 235 кв.м.Счита ,че
в нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил и представените
като доказателства Указания с №06-00-131/25.09.1992г. на Министерството на
селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на
поземлената собственост, с които са направени предписания и са дадени
инструкции по прилагането на действащите към момента нормативни актове,
касаещи разпореждането с постройките и със земите, върху които е
извършено строителството, представляващи дълготрайни активи на
тогавашните ТКЗС /ДЗС/. Счита ,че с постановеното решение, без всякакви
мотиви и в противоречие на процесуалните правила е отхвърлено и
възражението на доверителя и за изтекла в полза на ответника придобивна
давност на правото на собственост, върху прилежащият към сградата терен в
размер на 0,235 дка, част от които попадат във възстановения имот на
ищците, както и евентуалното възражението за придобивна давност, на
правото на строеж на постройката върху прилежащият й терен, като само
бланкетно е посочено от съда, че не се установява, ответника да е владял и
ползвал въпросния прилежащ терен от придобИ.ето му през 1993г. до
сега.Счита ,че от разпита на свидетелите на ищците може да се направи
извод, че същите са неверни, дори нещо повече, свидетелите открито
лъжесвидетелствали, показанията им сами по себе си били противоречиви и
не кореспондират със заключението на експертизата, скицата на имота, както
5
и с останалия събран по делото доказателствен материал.Поддържа
становището си за неоснователност на исковата претенция и поради това, че
търсената от ищците защита не следва да се реализира по реда на чл.109 от
ЗС, тъй като съгласно правната теория и практика, с негаторен иск се търси
защита на нарушени права, тогава когато собственикът владее вещта, но
действия на друго лице накърняват или застрашават владението и изобщо
правото на собственост, като предпоставка за предявяване на такъв иск
например са периодични посегателства върху вещта, без обаче да се
осъществява постоянно нарушаване на владението. В настоящия случай,
счита ,че ответника противопоставя свои права на собственост върху
постройката, ведно с правото на строеж, основани първо на покупко -
продажба и като евентуално на безспорно осъществявано владение, в
продължение на 28 години и върху прилежащия терен, което продължава и
понастоящем, поради което възниква спор за материално право, който се
явява преюдициален спрямо настоящото производство и следва да бъде
разрешен по друг процесуален ред. Намира ,че от заключението на
експертизата, както и от дадените от вещото лице обяснения в съдебно
заседание се установява, че павилиона не затруднява достъпа до имота на
ищците, защото до имота им има достъп от още две страни.Поради това моли
съда да отмени обжалваното решение и постанови друго , с което да
отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира
разноските ,направени по делотоот доверителя и.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№1589/30.03.2022г.
от В. Т. Б. ,В. Т. П. СТ. СТ. В. и М П. С. чрез адв.М. ,която намира ,че
въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено
.Претендира разноски за въззивната инстанция.Счита ,че при постановяване
на съдебния си акт районният съд С. е е обсъдил всички събрани по делото
доказателства,съобразил е процесуалните разпоредби и действуващите закони
към момента на възстановяване на собствеността върху земеделския ни
имот,съобразил се е и с практиката на ВКС поради което решението му е
правилно и законосъобразно. Подробни доводи и съображения ще изложи в
с.з.Счита за неоснователни исканията на жалбоподателя за приемане на
представените с жалбата доказателства поради настъпила преклузия.Счита
,че тези доказателства са били налични у жалбоподателя към момента на
получаване на исковата молба и до приключване на делото в районния
съд,поради което възможността за представянето им е преклудирана. Освен
това счита ,че представените оценки не са изготвени от Комисия при Община
С.,а от независими експерти,т.е не са изготвени от надлежно оправомощен за
това орган. Тези доказателства счита и за неотносими към спора,тъй като
касаят други имоти на жалбоподателя.
В съдебно заседание пред окръжен съд жалбоподателят ИВ. Г.
Ш. се явява лично и с адв. К. Ш.а поддържа изцяло въззивната жалба по
подробни доводи и съображения в нея. Претендира разноски по реда на
6
чл.38,ал.1 от Закона за адвокатурата
Въззиваемият П. СТ. ГЛ. ,редовно призован ,се явява лично ,а
останалите въззиваеми М. П. С. , СТ. СТ. В. ,В. Т. П. и В. Т. Б. ,редовно
призовани , не се явяват За всички се явява адв. М. която поддържа
становище,че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди
като законосъобразно и обосновано обжалваното решение Представя
подробна писмена защита Претендира разноски за настоящата инстанция по
представен списък по чл.80 ГПК.
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законният срок с внесена държавна такса и при наличие на
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предявен е пред първата инстанция негаторен иск с правно
основание чл.109 ЗС.
Ищците В.Т. Б., В. Т. П.,П. СТ. ГЛ. ,СТ. СТ. В. и М.П. С. твърдят в
исковата молба че по силата на наследяване от С. Т. Г., починал на
07.09.1960г. и от сина му П. СТ. ГЛ., починал на 02.08.1969г., както и
неформална делба от 07.05.1995г. и решение №05487/12.03.1998г. на ПК-С. –
са собственици на земеделска земя –нива от 0,641 дка, десета категория,
находяща се в м.“Б.-С.“ / „Копата“, „Колибата“/имот №005040. По КККР на
с.С. ,общ.С. представлява ПИ с идентификатор 68000.5.40,находящ се в м.“Б.-
С.“, с площ от 630 кв.м. с трайно предназначение на територията-земеделска,
с начин на трайно ползване нива, при съседи: имот 68000.5.163, 68000.5.32,
68000.5.39 и 68000.5.179.Твърдят,че намеренията им били да построят в този
имот къщички за гости, но не могат да ги осъществят поради това че
ответника ИВ. Г. Ш. е поставил в имота им метален павилион, който им пречи
да упражняват правата си на собственост. Поради това през 2019 година се
обърнали към Кметство с. Ш.л. за изясняване въпроса кой е собственик на
павилиона, за да освободят имота си от него, при което разбрали, че
собственик на павилиона е ответника. Разбрали се да извършат геодезическо
заснемане на металния фургон/павилион/ за да стане ясно в кой имот попада,
и че при заснемането е установено, че фургона/павилиона/ попада в техния
наследствен имот,но павилиона ответника не го премахва Твърдят ,че
получили писмо № ДЛ 006277 на Кмета на Община С.,въввръзка с
подаденото от ищците заявление вх. № ДЛ 006277/24.07.2020г. ответника е
представил договор за продажба, протокол от 26.01.1993г. , фактура № 210 от
09.04.1993г. , скица на имот /прилежащ терен/, които в копия им били
изпратени заедно с писмото. От посочените документи установили, че въз
основа на публичен търг, проведен на 26.01.1993г., договор за продажба от
01.03.1993г. и фактура N9 210 от 09.04.1993г., ответника е закупил от
Ликвидационен съвет наТКЗС с.Ш.л. процесния метален павилион, който е
7
поставен в имот на ищците .Ищците твърдят ,че павилиона се намира в
имота им в нарушение разпоредбата на чл 56,ал.5 от ЗУТ без разрешение за
поставяне и без тяхно писмено съгласие и като незаконен обект ,който им
пречи да упражняват правата си на собственост върху имота , тъй като е
поставен в югозападния ъгъл на имота от към пътя и пречи на свободното им
влизане в имота им,затруднява достъпа до него.Твърдят ,че на 25.01.2021г.
изпратили до ответника покана с препоръчано писмо с известие за доставяне
, с която го поканили в срок до 15.03.2021г. да освободи имота им като
премахне от него металния си павилион , но ответника и до сега не го е
премахнал Поради това са предявили негаторен иск да бъде осъден
ответника да демонтира и премахне металния си павилион от имота на
ищците
В срока за отговор на исковата молба ответникът ИВ. Г. Ш. е
оспорил предявеният иск. Твърди,че правото на собственост върху процесния
метален павилион,ведно с правото на строеж върху същата постройка, е
придобил през 1993г., по силата на договор за продажба, сключен на
01.03.1993г. с Ликвидационния съвет на с. Ш.л.,въз основа на спечелен от
него търг, което било констатирано с протокол от 26.01.1993г. и заплатена
продажна с фактура №210 от 09.04.1993г. Ответникът твърди ,че въпросната
сграда е построена от ТКЗС и е част от селскостопански двор /овчарник –
сеновал/Направил е възражение за изтекла придобивна давност върху
прилежащия към сградата терен в размер на 0,235 дка ,като е осъщестявал
владение повече от 28 години,считано от 1993г. до настоящия момент.
С.ският окръжен съд след като се запозна с всички писмени и
гласни доказателства по делото и заключението на вещото лице ,изслушано в
първата инстанция намира ,че въззивната жалба е неоснователна като
следва да потвърди обжалваното решение на районен съд гр.С. като
законосъобразно и обосновано постановено .С оглед на това препраща към
мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване
навсяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. С
8
оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко
дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и
дали тези пречки са по-големи от обикновените.В този смисъл е тълкувателно
решение №4/06.11.2017г. по тълк.д. №4 /2015г. на ОСГК на ВКС.
Спорният въпрос в конкретния казус е дали поставения от ответника
И. Горгиев Ш. метален павилион съставляват строеж по смисъла на § 5, т. 38
от ДР на ЗУТ или е преместваем обект по см. на чл. 56 ЗУТ, който по своя
характер е движима вещ и която не променя съществено вещта и нейното
предназначение като земеделски имот- нива Според настоящия съдебен
състав металният павилион е изпълнен като временен обект и е придобил
статут на изградена по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) постройка.
Същият не попада в урбанизирана територия и за него няма предвиждане в
устройствен план.
Въззивният съд в настоящият си сътав не въприема заключението на
в.л.К. , която в първата инстанция е установила ,че металния павилион
според нея не е временен преместваем обект. Поставения в имота метален
павилион върху бетонова площадка има характеристиките на преместваем
обект и не представлява комплексно мероприятие, а единична постройка,
която не е пречка за реституирането на имота по смисъла на чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ.Въззивният съд намира ,че този павилион не представлява строеж по
смисъла на § 5, т. 38 ПЗР на ЗУТ /в този смисъл е Решение № 310 от
20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 906/2010 г., I г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК и съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСГТК В обратния смисъл е дало заключение в.л.К. ,което в този смисъл е
възприето от районния съд.
Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на решението на
районния съд в частта му, с която е приел,че е без основание оспорването
законосъобразността на решението на поземлена комисия С. от 10.03.1998г.,
с което е възстановена собствеността на имота на ищците ,върху който е
разположен павилиона на ответника.Разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ
има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на
благоустройствено мероприятие и застрояване на терена като комплекс от
строителни дейности с определено предназначение.Възражението в жалбата
,че процесния павилион не бил единична сграда, а бил част от комплесно
мероприятие, тъй като павилионът към влизане в сила на ЗСПЗЗ бил част от
селскостопански двор /овчарник-сеновал/,е неоснователно .Въззивният съд
констатира ,че такива доказателства липсват по делото ,а и поради настъпила
преклузия въззивния съд с доклада си е отхвърлил искането на жалбоподателя
да приеме писмени доказателства в тази насока които е следвало да бъдат
представени своевременно в първата инстанция.Фактически се касае за
метален павилион ,който не представлява сграда по смисъла на
ППЗСПЗЗ,която да не позволява възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.
9
Законосъобразно и обосновано районният съд в мотивите на решението си
е приел ,че строителни дейности и съоръжения които не позволяват
възстановяване на собствеността са посочени в параграф 1 ,ал.1 и 2 от ДР на
ППЗСПЗЗ и в случая металния павилион не може да бъде пречка за
възстановяване на процесния земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ,тъй като
този павилион не представлява комплексно мероприятие /В този смисъл е
решение по чл.290 ГПК №226 19.11.2013г. по гр.д. №3136/2013г. на ВКС ІІ
гр.о/ За да се приеме, че е реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б
ЗСПЗЗ, имотът следва да е променен до такава степен,че да не може да се
приеме,че е запазил земеделския си характер и предназначението му вече да е
променено и то като последица от застрояване или изграждане на
съоръжения,свързани с осъществяване на производствена,търговска или
друга стопанска дейност.В конкретния случай този имот е запазил
земеделския си характер.С решение на Поземлена комисия -С. е възстановен
като нива и като нива е описан и в заключените на в.л. К.,изслушано в
първата инстанция .Това е видно и от приложената скица № 15-
192648/23.02.2021г. на СГКК С., като е посочено, че трайното предназначение
на земята е земеделска.Св.Б. установява пред първата инстанция , че до
преди 7-8 години са го ползували като нива- сеели са картофи и моркови,
след това са почнали да го косят.Св. С. С. също установява , че имота до
преди 7-8 години е бил нива, градина ,после запустял и станал ливада.Св.
Спас С., който ползува имота , сочи че в него пасат овцете, т.е ливада е.Че
имота е ливада сочи и св. Барганов.Установява се от гласните доказателства-
св.Б. и Св. Спас С. / по делото ,че освен по силата на реституцията ,ищците
са станали собственици на процесния земеделски имот и на основание
непрекъснато осъществявано от тях владение върху имота като е бил отдаван
под наем.
Законосъобразно районният съд е приел ,че ИВ. Г. Ш. не е могъл да
придобие право на строеж върху процесния павилион както и определен
към него прилежащ терен в размер на 0.235 дка съобразно Наредбата за
необходимата земя за изграждане на строителни обекти,тъй като металния
павилион е продаден от страна на Ликвидационния съвет на ТКЗС ,обаче без
право на строеж,тъй като последния не е бил собственик на земеделската
земя , върху която е поставен повилиона .Съгласно чл.63 от ЗС собственикът
може да отстъпи право на друго лице да построи сграда върху неговата земя,
като стане собственик на постройката",но в конкретния случай павилионът не
представлява сграда .Поради това неоснователно е възражението в жалбата ,
че ИВ. Г. Ш. е бил собственик на правото на строеж върху павилиона и на
прилежащия му терен,както и неоснователни са твърденията за изтекла в
негова полза придобивна давност на право на строеж върху сградата и
прилежащия и терен.
Правилно районен съд –С. е разсъждавал в мотивите на обжалваното
решение ,че в настоящия случай липсват доказателства за изпълнена
процедура по чл.45 ,ал.3 ППЗСПЗЗ по надлежен ред да е определен прилежащ
10
терен към този метален павилион и съответно този терен да е заплатен от
ИВ. Г. Ш.
Видно е ,че от анализа на изслушаните в първата инстанция гласни
доказателства/св.Б. и С. С. / районният съд не е установил ответникът И.Ш.
да е владял от 1993 г. и до сега твърдяния от него прилежащ терен и да го е
придобил по давност.
Неоснователно в жалбата се възразява , че процесният павилион не
затруднявал достъпа на ищците до имота Видно от показанията на св. Б.
павилиона се намира в югозападния край на процесния имот на самия път
,като там е подхода за имота на ищците и павилиона пречи те да си ползват
имота.В този смисъл са и показанията на св. С. С..Въззивният съд не
възприема заключението на вещото лице К. ,което установява ,че металния
павилион не затруднява достъпа на ищците до имота им ,а свидетелите
установяват точно обратното и че може да обикалят ищците през други
ливади,за да си влезнат в имота.
Предвид гореизложеното ще следва изцяло да бъде потвърдено
обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено , тъй
като са налице кумулативно дадените предпоставки на иска по чл.109 ЗС –
металния павилион е поставен без основание в процесния земеделски имот -
собственост на ищците ,с което се създават пречки за последните да
упражняват парвото си на собственост върху него в пълен обем.
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъден ИВ. Г. Ш. да
заплати в полза на П.Г. , С.В. и М.С. разноски ,представляващи адв.
възнаграждение за адв.М. в размер на 600 лева по представен списък по чл.80
ГПК.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №400/ /29.11.2021г. по гр.д.
№451/2021г. по описа на районен съд гр.С. , като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА ИВ. Г. Ш.,ЕГН -********** да заплати в полза на П.С. Г. –
ЕГН-**********и С.С. В.-ЕГН-********** и М. П. С.-ЕГН-**********
разноски за въззивната инстанция в размер на 600 /шестотин /лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните ,чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12