Решение по дело №47/2020 на Софийски окръжен съд

 

                      

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                     гр. София, 10. 08. 2020 г.

 

              В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               СЪДИЯ: Дора Михайлова

 

при секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от  съдията гр. дело № 47 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Съдът е сезиран с предявени от Х.Н.К. против Р.Н.В. главен иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 2, изр. 3  ЗН, както и евентуални искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 2, изр. 1 ЗН, чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 2, изр. 4 ЗН, вр. чл. 578, ал. 2 ГПК, чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 3 ЗН, чл. 42, б. „в“, пр. 1 ЗН, както и иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН.

Ищцата Х.Н.К. твърди, че единствен наследник по закон, племенница, на Г.С. Е., починала на 17.08.2019 година.

След смъртта на Г.С.Е.ищцата разбрала, че било налице вписано нотариално завещание № 5, том I, рег. № 4149, дело № 5/2019 г., по описа на Д. Г., нотариус рег. № 371 на НК, съставено на 15.08.2019 г., два дни преди кончината на Г. С. Е., по силата на което тя завещала на ответника Р.Н.В. цялото си имущество.

Ищцата твърди, че това завещание е нищожно, тъй като положеният в него отпечатък от десния палец на ръката вместо подпис не принадлежи на  Г.С.Е..

При условията на евентуалност се поддържа нищожността на завещанието да следва от това, че то било предварително съставено, а не под диктовката на завещателя.

Нищожността следвала и от това, че текстът относно причината, поради която актът съдържал вместо подпис отпечатък от палеца на дясната ръка на завещателката, бил изписан нечетливо в нарушение на чл. 578, ал. 2 ГПК.

В случай, че тези искове бъдат отхвърлени, се поддържа  нищожност на завещанието, тъй като била нарушена разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗН, съгласно която, ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието. Твърди се, че в случая нотариусът не е отбелязал изявлението на завещателката за причината, поради която не може да подпише завещанието,  преди прочитането на завещанието.

Ако тези искове бъдат отхвърлени, ищцата моли съда да прогласи нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „в“, пр. 3 ЗН, тъй като изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, е противен на закона  - в текста на документа бил използван изразът „…завещавам на Р.В., която се грижи за мен…“. Твърди се, че завещанието е насрещна престация срещу полагани грижи.

В случай, че исковете за нищожност бъдат отхвърлени, ищцата моли завещанието да бъде унищожено на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН поради това, че е направено от лице, неспособно да завещава към момента на съставянето му. Твърди, че към датата на съставяне на завещанието здравословното състояние на Г.Е. било толкова силно влошено, че тя не е била в състояние на разбира свойството и значението на извършените действия. Била е в краен стадий на онкологично заболяване – рак на гърдата с метастази в черния дроб. Отслабеното й общо здраве, силно влошено от последна фаза на тежко заболяване, и напредналата възраст, придружени с прием на силни медикаменти за облекчаване на постоянните болки, са я поставили в състояние да не разбира последиците от извършеното.

Ответникът Р.Н.В. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала писмен отговор, оспорвайки исковете с твърдение, че завещанието съдържа отпечатък именно от десния палец на ръката на Г.Е., която е била способна да завещава, а съдържащият се в завещанието израз „.. която се грижи за мен…“ разкривал именно моралния мотив на разпореждането и това е благодарността на завещателя за полаганите към момента на съставяне на завещанието грижи от страна на ответника, а не такива за бъдещ период. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна.

Ищцата Х.Н.К. е наследник по закон, племенница, на Г.С.Е., починала на 17.08.2019 г., видно от препис-извлечение от акт за смърт от 20.08.2019 г. и удостоверение за наследници № 1018/20.08.2019 г., издадени от община Ботевград.

От представената по делото медицинска документация – справки за извършени прегледи и пролежавания в болница и епикризи – се установява, че преди смъртта си Г. С. Е. е страдала от тежко онкологично заболяване.

С нотариално завещание № 5, том I, рег. № 4149, дело № 5/2019 г., по описа на Д. Г., нотариус рег. № 371 на НК, съставено на 15.08.2019 г., два дни преди кончината на Г. С. Е., последната завещала на ответника Р.Н.В. цялото си имущество – движимо и недвижимо имущество, включително парични влогове, ценни книжа, благородни метали, скъпоценности, произведения на изкуството – което притежава към момента на смъртта си. На страница втора от завещанието е изписан ръкописен текст: „завещателката положи отпечатък от дясната ръка – палец, т. к. не може да се подпише поради тежко здравословно с – ние“. Завещанието съдържа отпечатък срещу „завещателка“ от десен палец от ръката на Г. Енчева, както и подписите и имената на свидетелите Це.В. Д. и Л.Д. П. и нотариус Д. Г..  

Установява се от справка, издадена от СВ – гр. Ботевград, че на 17.12.2019 г. ответникът е дарила на Д.В.Д.и на П.В. С. следното имущество, придобито по силата на процесното завещание – на Д.В.Д. – 5/6 ид. ч. от апартамент № 9, находящ се в гр. Б., пл. „О.“ № 00, жилищен блок № 00, вх. 0, ет. 0, заедно с мазе от 15.77 куб. м., заедно с 3.568 % ид. ч. от мястото и съответните ид. ч. от общите части на сградата, а на П.В. С. -  5/6 ид. ч. от триетажна жилищна сграда в гр. П., ул. „В.“,  със застроена площ от 128.12 кв. м. и РЗП от 334. 42 кв. м., и от УПИ VII – 746 в кв. 55 по плана на гр. П., с площ на имота 935 кв. метра.

От показанията на свидетелите М.И. и С. В., близки приятелки на завещателя Г. С.Е., които съдът като правдиви кредитира, се установява, че няколко седмици преди смъртта й здравословното състояние на Г.Е. се влошило и тя прекарвала дните и нощите на легло, а грижи за нея полагала ответникът Р.В.. При последната среща между свидетелите М. И. и С.В. и Г.Е., която се състояла около средата на месец август 2019 г. в дома на Г.Е., свидетелите И. и В. не успели да осъществят вербален контакт с Г.Е. – тя била през цялото време на легло, гледала настрани към стената, била бледа.

От показанията на свидетеля П.С., дъщеря на ищцата и приобретател на един от имотите, придобити от нейната майка по силата на процесното завещание, които съдът при условията на чл. 172 ГПК кредитира при отчитане на пряката заинтересованост на този свидетел от изхода на делото, се установява, че непосредствените грижи преди смъртта на Г.Е. по ежедневното й битово обслужване полагала ответникът Р.В.. Десет дни преди смъртта на Г. Е. ответникът В. се установила да живее в дома й, спяла там, чистела апартамента и пазарувала. Независимо от тежкото здравословно състояние, в което се намирала, Г.Е. била в съзнание, говорела свързано и без отклонения. На 15 август 2019 г. по време на процедурата по съставяне на процесното завещание свидетелят С. се намирала в апартамента на завещателя, но не в стаята, в която била Г.Е..

От показанията на свидетелите Д.Г. – нотариусът, съставил процесното завещание, и инструментарните свидетели Ц. Д. и Л. П., които като безпротиворечиви и единни съдът кредитира изцяло, се установява, че процедурата по съставяне на завещанието, на която от началото до края присъствали свидетелите Д. и П., се състояла в апартамента на Г.Е., която била на легло, подпряна на възглавница. Г.Е. говорела бавно, но свързано. На 15 август 2019 г. нотариус Г. отишъл в дома на Г.Е., където бил ходил два пъти преди това във връзка с процедура по заверяване на пълномощно. Предисторията на процедурата по съставяне на завещанието била следната - две седмици преди 15 август 2019 г. (около 1 август 2019 г.) ответникът Р.В. посетила нотариус Г., като го помолила да посети дома на Г.Е., за да изготви генерално пълномощно от името на Г. Е. в полза на ответника Р.В.. Нотариусът разпечатал от компютъра си готова бланка на генерално пълномощно и занесъл тази бланка лично в дома на Г.Е.. Тя заявила пред нотариуса, че не иска да подпише това пълномощно веднага, тъй като иска да го прочете на спокойствие. След ден – два ответникът Р.В. отишла отново при нотариус Г. и му представила същата бланка на пълномощното, но вече с коригиран текст - някои от фразите били зачертани. Нотариусът отново посетил дома на Г. Е. и прочел целия текст на генералното пълномощно с нанесените корекции пред нея. Г.Е. одобрила съдържанието на текста и подписала документа пред нотариуса. Той станал свидетел на разговор между ответника В. и Г.Е., по време на който ответникът В. попитала Генка Енчева за възможността да я упълномощи с права да прехвърли имот срещу задължение за издръжка и гледане, но Г.Е. отвърнала с думите: „Не, аз няма да правя издръжка и гледане, аз искам да направя завещание”. Нотариусът попитал тогава Г.Е. какво желае да завещае, а тя му отвърнала, че иска да завещае всичко, като думите й били ясни и категорични. По време на този разговор ответникът В. не присъствала (била в съседна стая), а нотариус Г. обяснил на Г.Е., че „всичко” включва и влогове, и ценности, и прочее.

Когато на 15 август 2019 г. след молба на адв. Я.нотариусът отново посетил дома на Г. Е., тя вече била в по-тежко състояние – била отпаднала, изпадала в унес. В стаята, в която тя била на легло, подпряна на възглавница, присъствали нотариусът и свидетелите Ц. Д. и Л.П.. За да изчака момент, в който Ге.Е. е будна и може да изрича цели фрази, нотариусът и свидетелите престояли било час в стаята при нея. Г. Е. разпознала нотариуса и му казала: „Да, аз зная за какво си дошъл”. Нотариусът й припомнил за предишния разговор относно желанието й да извърши завещание в полза на ответника Р.В., като отново пояснил смисъла и значението на „завещаване на всичко”. Нотариусът предложил на Г.Е. да отложат процедурата за друг път предвид влошеното й здравословно състояние, но тя му отвърнала с думите: „Не, не, остани, ще го направим”. Пред нотариуса тя заявила категорично и ясно, че желае всичко да завещае на Р.. Тогава нотариусът отишъл в кантората си, написал текста на завещанието, върнал се при Г. Е. и започнал да й чете целия документ. На няколко пъти тя изпадала в унес. Тъй като нотариусът трябвало да се убеди, че тя чува и разбира това, което й се чете, изчакал момент, в който Г. Е. значително се оживила, и тогава той прочел цялата фраза на завещанието. Г.Е.изразила съгласие с прочетеното, но не била способна да се подпише поради немощ. Ето защо поставила отпечатък от палеца на дясната си ръка. Нотариусът ръкописно отбелязал това върху документа.

Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.

При горните факти съдът прие от правна страна следното.

Главният иск и съединените в условията на евентуалност искове са неоснователни.

Нормата на чл. 24, ал. 2 ЗН урежда изискванията за форма на нотариалното завещание - изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Само липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане (решение № 88 от 9.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4176/2017 г., II г. о., ГК). В цитираното решение е посочено още, че законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които нотариусът ще запише устно изразената воля на завещателя, нито изисква прочитането да е непосредствено след записването. След записване волята на завещателя нотариусът може да препише чисто и четливо текста или да го напечата, която възможност е изрично предвидена в чл. 578, ал. 2 ГПК, към която препраща изречение четвърто на чл. 24, ал. 2 ЗН. Без значение е и дали преписването или напечатването на записаната воля на завещателя се извършва пред него и свидетелите или на друго място, тъй като обстоятелството, че нотариусът точно е записал волята на завещателя се удостоверява чрез прочитането му пред завещателя и свидетелите, които са присъствали и когато завещателят е изразявал волята си, и последващото подписване.

Съобразно еднозначните свидетелски показания завещателят Г.Е. е изразила устно с цял израз, смислено и пълно свята воля пред нотариуса и пред свидетелите. Устното изявяване на волята на завещателя означава, че пред нотариуса и пред двамата свидетели завещателят изразява с обикновени изрази какво желае да завещае и кому. Нотариусът може да задава въпроси с цел конкретизиране и уточняване на казаното от завещателя, а при написване на завещанието може да прави стилистични поправки, но употребените изрази следва да предават точно смисъла на направените от завещателя разпореждания.

Завещанието е волева, целенасочена мисловна дейност, която се изявява устно (при нотариалното завещание) или писмено (при саморъчното завещание). Изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН завещателят да изяви устно своята воля и нотариусът да я запише така, както е изявена, не означава, че нотариусът следва да запише буквално това, което му диктува завещателят. Изискването е завещателят устно да изрази волята си, а нотариусът да запише именно тази воля. В случая свидетелските показания непротиворечиво установяват, че Г. Е. е казала, че иска да завещае всичко на ответника. Регламентирайки формата на нотариалното завещание, законодателят е приел, че изявяването на волята на завещателя не е еднократен акт. То е процес, който включва подготвителни и действия, пряко насочени към съставянето на документа, материализиращ последната воля на съответното лице относно разпореждане с притежаваното от него имущество. Този процес приключва с прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт. Последните действия съставляват гаранция и удостоверяват, че нотариусът точно е записал устно изявената пред него и свидетелите воля на завещателя (решение № 135 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3188/2017 г., II г. о., ГК).

Тежестта да докаже порока във формата е на ищеца, който оспорва нотариалното завещание, поради което дори и да не се ценят свидетелските показания самото нотариално завещание съставлява доказателство за всички обстоятелства, които нотариусът при условията на чл. 179, ал. 1 ГПК е удостоверил: че съдържащите се в него изявления са направени устно от посоченото в акта лице пред нотариуса и то по начина, по който са обективирани; че е записана устно изразената воля на завещателя; че завещанието е прочетено на завещателя в присъствието на свидетелите; че при съставянето на акта са участвали посочените свидетели; че завещанието е подписано от завещателя, нотариуса и свидетелите или че завещателят е заявил, че не може да подпише поради определена причина; че завещанието е съставено на посочената в него дата.

Ищцата не проведе пълно и главно доказване, че удостовереното от нотариуса не отговаря на действително осъществилите се факти, включително, че положеният в завещанието отпечатък от десния палец на ръката (вместо подпис) не принадлежи на  Г. С. Е., и че завещателят Г. Е. не е изявила устно своята воля на нотариуса.

По иска с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 3 ЗН в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че завещанието не е подписано, както и че изявлението на завещателя, че не може да се подпише и причината за това, не е отбелязано от нотариуса преди прочитането на завещанието, а по иска с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 2, изр. 4 ЗН, вр. чл. 578, ал. 2 ГПК – че е налице нечетливост в текста на документа, водеща до невъзможност да се разбере съдържанието на нечетливо изписаната част, която част съставлява задължителен елемент от съдържанието на нотариалното завещание.

Съгласно чл. 42, б. " б" от ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. чл. 24, 25, ал. 1 от ЗН. В чл. 24, ал. 3 от ЗН е посочено, че ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.

В случая Г. Е. е направила завещателното си волеизявление чрез нотариално завещание, което е подписала чрез полагане на отпечатък от десния си палец. Само в хипотеза, при която липсва подпис на завещателя, е необходимо той да укаже причината за това, а нотариусът само да отбележи неговото изявление преди прочитането. В тази хипотеза изявлението на завещателя замества неговия подпис. Настоящият случай не е такъв и в него се касае за завещание, извършено при спазване изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗН. Завещанието не е неподписано, напротив – подписано е от завещателя чрез слагане отпечатък от десния палец, в който случай не се изисква да бъде посочена причината за това, поради което дори и да не бе посочена такава причина завещанието нямаше да е недействително. В този смисъл е безпредметно изследването четливостта на ръкописния текст на страница втора от документа, за който само за пълнота на изложението следва да се посочи, че е четливо изписан.

По иска с правно основание чл. 42, б. „в“, пр. 1 ЗН в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че в завещанието е изразен мотив – бъдещи грижи от заветника, или че то е насрещна престация срещу полагани грижи - който мотив е единственият, поради което е направено разпореждането.

В представеното по делото нотариално завещание е посочено, че е в полза на ответника Р.В., която „се грижи“ за завещателя. Завещанието е акт на безвъзмездно разпореждане към деня на смъртта на завещателя и е недопустимо да се прави с оглед бъдеща имуществена облага, както и нищожно е завещание, направено срещу поемане на задължение за издръжка и гледане до смъртта на завещателя. Според трайната съдебна практика благодарственото съображение не придава възмездност на завещанието и в този смисъл не опорочава неговата валидност. В текста на конкретното завещание не е посочено, че се прави с оглед бъдещи грижи, нито, че е насрещна престация срещу полагани грижи, което би придало възмездност на завещателното разпореждане, а е изразена благодарност на завещателя, което запазва дарствения му характер. В противоречие с правилата за разпределение на доказателствена тежест ищецът не доказа, че единственият мотив, с оглед на който е направено завещанието е, че то е насрещна престация срещу полагани грижи. Претендираното право, предмет на този иск, произтича от обстоятелствата мотивът на завещателното съставяне да противоречи на закона, тъй като е съставено като насрещна престация срещу полагани грижи, което придава възмезден характер на завещателното разпореждане. Съставянето на завещанието при такъв мотив в завещателя не беше установено по делото.

По иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН в тежест на ищеца е да установи, че по време на съставяне на завещанието завещателката  не е била способна да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Според чл. 13 ЗН, за да е валидно едно завещание, лицето, което завещава, трябва да е пълнолетно, да не е поставено под пълно запрещение и да е способно да действа разумно. В конкретния случай ищецът твърди, че завещателят Г. Е. не е била в състояние да действа разумно и затова завещанието е недействително. Твърди, че към датата на съставяне на завещанието здравословното състояние на Г.Е. било толкова силно влошено, че я е лишило от способността да разбира свойството и значението на извършените действия -  била в краен стадий на онкологично заболяване (рак на гърдата с метастази в черния дроб), отслабеното й общо здраве, силно влошено от последна фаза на тежко заболяване, и напредналата възраст, придружени с прием на силни медикаменти за облекчаване на постоянните болки, са я поставили в състояние да не разбира последиците от извършеното.

Безспорно установено по делото е, а и спор между страните липсва, че към 15.08.2019 г. здравословното състояние на Г.Е. е било силно влошено – тя била изключително немощна, постоянно на легло, приемала медикаменти, които често я унасяли, не можела сама да се обслужва битово. Чрез показанията на свидетеля Д. Г. (нотариусът, съставил и удостоверил нотариалното завещание), както и от показанията на свидетелите С., Д. и П. се установява, че поради заболяването на Г.Е. нотариусът е извършил посещение в дома й. Същата била отпаднала, говорела трудно и по-бавно. Въпреки това същата е изявила волята си да завещае на ответника В. имуществото си и е потвърдила това пред нотариуса и двамата свидетели. Липсват доказателства тежкото здравословно състояние на завещателя Г.Г. да я е лишило от способността да действа разумно. Ето защо и искът по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на правния спор ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските по производството, а именно сумата от 2 500 лева – адвокатско възнаграждение, при извод за неоснователност на наведеното възражение за прекомерност предвид броя на разгледаните искове.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

                                Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Н.К., ЕГН: **********, против Р.Н.В., ЕГН: **********, главен иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 2, изр. 3  ЗН, както и евентуални искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 2, изр. 1 ЗН, чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 2, изр. 4 ЗН, вр. чл. 578, ал. 2 ГПК, чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 3 ЗН, чл. 42, б. „в“, пр. 1 ЗН,  за прогласяване нищожността нотариално завещание № 5, том I, рег. № 4149, дело № 5/2019 г., по описа на Д. Г., нотариус рег. № 371 на НК, съставено на 15.08.2019 г., поради това, че положеният в завещанието отпечатък от десния палец на ръката не принадлежи на  Г.С.Е.; че завещателят Г.Е. не е изявила устно своята воля на нотариуса, а завещанието е било предварително подготвено; че е налице нечетливост в текста на документа, водеща до невъзможност да се разбере съдържанието на нечетливо изписаната част, която част съставлява задължителен елемент от съдържанието на нотариалното завещание; че завещанието не е подписано, както и че изявлението на завещателя, че не може да се подпише и причината за това, не е отбелязано от нотариуса преди прочитането на завещанието; че в завещанието е изразен мотив – че то е насрещна престация срещу полагани грижи - който мотив е единственият, поради което е направено разпореждането.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Н.К., ЕГН: **********, против Р.Н.В., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за унищожаване на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН на нотариално завещание № 5, том I, рег. № 4149, дело № 5/2019 г., по описа на Д. Г., нотариус рег. № 371 на НК, съставено на 15.08.2019 г., поради това, че е направено от лице, неспособно да завещава към момента на съставянето му.

 ОСЪЖДА Х.Н.К., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Р.Н.В., ЕГН: **********, сумата от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева) – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

 

                                                                        Съдия: