Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Д. Михов административно дело № 2339/2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по жалба вх. № 15593/25.10.2021г. на Д.К.Д.,
ЕГН: ********** *** против Заповед № № 21-0442-000170/01.09.2021г. за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, издадена от Началника на РУ 04 Варна към Областна дирекция
на МВР гр.Варна. С жалбата се иска съдът да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно прилагане на материалния закон.
Ответникът по жалбата чрез процесуални си представител
главен юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Счита оспорената заповед за правилна и
законосъобразна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема
за установено следното:
Заповедта, предмет на обжалване в настоящото
производство е издадена въз основа на акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA, №
307150/01.09.2021г., с който е установено, че жалбоподателят на същата дата в
02.45 часа в гр. Варна, по бул. “Първи май“ до ЛИДЛ в посока Лукойл, управлява
собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *****. Превозното средство е
спряно за проверка от контролните органи. Жалбоподателя е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотици и упойващи вещества с техническо
средство „Дръг тест 5000“ с № 0045. Издаден е талон за медицинско изследване с
рег. № 0022602. Описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 174,
ал.3, пр.2 – отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Въз основа на доказателствата в административната
преписка, ответникът е издал обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, като е приел, че са налице материалноправните предпоставки
на чл.171,, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство. Поради това е заповядал временно да се отнеме
свидетелството за управление на жалбоподателя до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В качеството на свидетел по делото е разпитан А.С.А. ***.
Свидетелят заявява, че на 01.09.2021г. е бил на смяна с колега от охранителна
полиция, когато от тях е било поискано съдействие от други полицейски служители,
които са спрели водач, в който са открили наркотици. След като водача е бил
тестван с „Дрегер“ за употреба на алкохол, същият е бил отведен в полицейското
управление за вземане на проба за наркотици. Според свидетеля, на водача
подробно е било разяснено как трябва да се вземе пробата. Според показанията на
свидетеля, при направени два опита за вземане на проба, накрайника на
техническото средство е бил отхапван и сдъвкван от водача, поради което не е
било възможно вземането на качествена проба. Тези действия на водача,
свидетелят е възприел като отказ да бъде дадена проба за употреба на наркотици.
След като е бил издаден талон за медицинско изследване, водача е бил откаран в
болнично заведение. Свидетелят твърди, че същият е дал кръвна проба за
изследване.
По делото е представена Заповед №
365з-2747/20.07.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна
относно установяване компетентността на ответника.
От пълномощника на жалбоподателя е представено
Постановление за прекратяване на наказателно производство № 12038/08.09.2021г.,
с което е прекратено наказателното производство по бързо производство №
325/2021г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Варна, водено срещу Д.К.Д.
за престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, предл. ІІ-ро, т.1, предл.І-во
от НК.
Предвид установената фактическа обстановка и след като
в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от Началника на РУ 04 Варна към Областна дирекция на МВР гр.Варна
срещу Д.К.Д., ЕГН: ********** с правно основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водача Д. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочен съставения
срещу Д. акт за установяване на административно нарушение серия GA, №
307150/01.09.2021г. С АУАН е установено, че на 01.09.2021г. около 02.45 часа, като
водач на МПС лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *****, Д. отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство „Дръгтест 5000“ с №0045 за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози, отказал да изпълни и даденото с талон за
медицинско изследване № 0022602 предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози. С деянието е осъществил състава на нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, което съставлява фактическо основание за издаване на заповед за прилагане
на ПАМ на осн. чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение,
която административна принуда се изразява във временно отнемане на СУМПС на
водач, който управлява МПС и откаже проба с тест за наркотични вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване. Мярката се прилага под условие
до решаване въпроса за отговорността, но е ограничена със срок – за не повече
от 18 месеца. Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение,
на 01.09.2021г. е иззето СУМПС на Х №
*********, Контролен талон № 5441252 и СРМРС № 80810499.
Принудителната административна мярка по чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от службите за контрол по ЗДвП
или от оправомощени от тях лица. Видно от приложената по делото Заповед № 365з-2747/20.07.2017г.
на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна, към датата на издаване на
оспорената заповед, издателят на заповедта е изпълнявал длъжността началник на
РУ 04 Варна към Областна дирекция на МВР гр.Варна, т.е. към датата на издаване
на заповедта административният орган е разполагал с необходимите правомощия да
постановява актове от оспорения вид, съобразно т.1.7 от заповедта. Описаното
нарушение в АУАН послужило като фактическо основание за издаване на заповедта,
е извършено на територията на Областна дирекция на МВР гр. Варна, следователно
заповедта е издадена от съответния териториално и материално компетентен орган
в рамките на предоставените му правомощия.
Направените с жалбата възражения, съдът намира за
неоснователни.
Съгласно чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДвП, за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон се прилага принудителна административна
мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установени с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Посочената разпоредба обявява за административно наказуеми деянията, когато
водач на моторно превозно средство откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В конкретния случай Д. е бил тестван няколко пъти от
полицейските служители за употребата на наркотични вещества и упойващи вещества
с техническо средство „Дръг тест 5000“. Неколкократното тестване се е наложило
поради факта, че жалбоподателят не само, че не е изпълнил правилно процедурата
по тестването, независимо, че му е било обяснено обстойно редът за вземане на
пробата, но същият според показанията на св. А. е „отхапвал; сдъвкал“
поставения на техническото средство накрайник. Тези обстоятелства не са оборени
от жалбоподателя в съдебното производство. Съдът кредитира показанията на св. А.,
като достоверни, потвърждаващи описаната в АУАН фактическа обстановка.
Неоснователни са твърденията на пълномощника на жалбоподателя
в насока, че отговорността на жалбоподателя е решена визирайки представеното по
делото постановление на Районна прокуратура гр. Варна. С постановлението е
прекратено наказателното производство, водено срещу Д. за престъпление по
чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, предл. ІІ-ро, т.1, предл. І-во от НК. Същото е
неотносимо към настоящия случай, а именно отказа на Д. да бъде тестван с
техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни аналози.
От съдържанието на заповедта може да се направи извод,
че принудителната административна мярка се налага на Д. в качеството му на
водач на автомобила за извършеното административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и се изразява във временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Съдържанието на заповедта
позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната
административна мярка, по отношение на кое лице се прилага, вида и срока на
действието й. С оглед на това заповедта е издадена в изискуемата писмена форма,
като съдържанието й позволява да се разбере каква е точната воля на
административния орган и какви са мотивите за издаването й.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Изяснени са всички факти и обстоятелства
от значение за случая. Категорично установено е, че Д. е управлявал собствени
си лек автомобил, както и че след като е спрян за проверка отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Законът
санкционира такова поведение, като го приравнява по правни последици на
случаите, при които е установена употреба на наркотични вещества. Именно поради
това по отношение на Д. в качеството му на водач на МПС, за извършеното от него
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП законосъобразно е издадена процесната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка с правно основание чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Административният орган е посочил фактическите основания за издаване на
заповедта за налагане на ПАМ, като освен, че изцяло съответстват на описаните в
разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, описаните факти са и доказани от
събраните по делото доказателства. Мярката е приложена при наличието на материално-правните
предпоставки и е съобразена с целта на закона. Мярката е временна, с превантивен
и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, под
прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца, което е било съобразено.
Предвид изложеното съдът счита, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалния закон и целта на закона. Не са налице отменителните основания по
смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски. Предвид фактическата и правна сложност
на спора, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на Областна дирекция
на МВР-Варна разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.Д., ЕГН: **********
*** против Заповед № № 21-0442-000170/01.09.2021г. за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
издадена от Началника на РУ 04 Варна към Областна дирекция на МВР гр.Варна.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на Областна
дирекция на МВР-Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: