Р E Ш Е Н И Е
№ 372
гр.Плевен, 17.07.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 434
по описа за 2023 год. на Административен съд - Плевен и за да произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 163 от 03.04.2023 год.,
постановено по АНД № 20234430200556 по описа за 2023 год., Районен съд – гр.Плевен
потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-16
от 07.02.2023 год., издадено от председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на Община – Плевен, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, пл.“Възраждане“ № 2,
представлявана от кмета на общината г-н Георг Леонидов Спартански, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите, за извършено нарушение по чл.190а, ал.2 във вр. чл.190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от Община – Плевен, представлявана от кмета г-н Георг
Спартански, подадена чрез процесуалния представител адв.В.П. ***, в която се
излагат доводи, че първостепенният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Оспорват се мотивите
на съда, свързани с датата на извършване на нарушението и се твърди, че същата не
е определена от АНО в оспореното НП, а е определяема, което е недопустимо. В
тази връзка се излагат подробни съображения, свързани с допуснато съществено
процесуално нарушение от АНО, изразяващо се в липсата на задължителен реквизит
от съдържанието на НП по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Прави се оплакване и за допуснато
нарушение на чл.52 от ЗАНН при издаване на оспореното НП. В заключение е
направено искане да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови отмяна
на процесното НП. Претендира се присъждане на деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е депозирал становище по
подадената касационна жалба, в която изразява мнение за неоснователност на
същата. Излага доводи, че в АУАН и НП правилно е посочена датата на извършеното
нарушение – 30.04.2022 год., т.е. деня, следващ този, в който е изтекъл срокът
на даденото предписание. Горното е установено при извършена проверка на
26.05.2022 г. и това е датата, на която е бил открит нарушителя по смисъла на
закона, респективно АУАН и НП са издадени в законоустановените скокове. Излагат
се подробни доводи, свързани с осъществяване състава на нарушението, както и за
липсата на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. В заключение е направено
искане да бъде оставено в сила решението на РС – Плевен и се претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв. В.П., която поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. Представя като писмени доказателства преписи от НП № НЯСС – 16/
07.02.2023 год. и Решение № 209/28.04.2023 г. по АНД № 555/2023 год. на Районен
съд – Плевен, във връзка с които писмени доказателства допълнително излага
оплакване, че Община – Плевен е санкционирана два пъти за едно и също
нарушение, с оглед което оспореното в рамките на настоящето производство НП е
незаконосъобразно, а това е предпоставка за отмяна на обжалваното решение и
процесното НП.
Ответникът не се явява и не се
представлява.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че подадената касационна жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият съдебен състав счита, че РС - Плевен е
събрал всички относими към предмета на делото доказателства. В решението те са
обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният
съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в настоящето
решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Пред касационната инстанция обаче е представено Решение
№ 209/28.04.2023 г. по АНД № 555/2023 год. на Районен съд – Плевен, влязло в
сила на 23.05.2023 год., т.е. след постановяване на съдебния акт, предмет на
касационна проверка в рамките на настоящето производство, с оглед което съдът
намира, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.17 от ЗАНН.
От представените в хода на съдебното производство пред
първостепенния съд доказателства е видно, че с Констативен протокол №
03-04-90/22.07.2021 год. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията
към нея и документация за експлоатация, на касатора е дадено предписание да се
премахне храстовидната и дървесната растителност по водния откос в срок до
29.04.2022 год., да се премахне храстовидната и дървесната растителност по
въздушния откос, както и да се премахне храстовидната растителност по бързотока
в срок до същата дата.
Съдът намира, че с посочения КП фактически е направено
едно предписание, а именно за премахване на храстовидната и дървесна
растителност. Това обстоятелство не се променя от факта, че предписанието е
формулирано в три отделни изречения. Адресат на предписанието е Община - Плевен
и същото касае премахване на растителност по отношение на язовир „Бръшляница“.
Обстоятелството, че е указано премахване на въпросната растителност от
въздушния откос, водния откос и бързотока на същия язовир, което е формулирано
в три отделни изречения, представлява само уточняване на местонахождението на
подлежащата на премахване растителност в рамките на един и същ обект, за което
е определен и един и същ срок.
С оглед горното неправилно ответникът е издал два
АУАН, респ. две НП за нарушението, осъществено чрез бездействие и изразяващо се
в неизпълнение на предписание, дадено с Констативен протокол №
03-04-90/22.07.2021 год., което е констатирано с КП 03-04-31/06.06.2022 г. при
проверка, осъществена на 26.05.2022 г.
Ето защо и при наличието на влязъл в сила съдебен акт
- Решение № 209/28.04.2023 г. по АНД № 555/2023 год. на Районен съд – Плевен,
влязло в сила на 23.05.2023 год., с което е потвърдено НП № НЯСС –
15/06.02.2023 год. на председателя на ДАМТН, издадено за същото нарушение,
представлява основание за приложение разпоредбата на чл.17 от ЗАНН.
Дори обаче да се приеме, че се касае за различни
предписания, направени с един и същ КП, по отношение на един и същи субект и на
едно и също правно основание, следва да се приеме, че наличието на влязло в
сила НП за едно от неизпълнените предписания е пречка за реализиране на
административнонаказателна отговорност по отношение на Община – Плевен с наказателното
постановление, чиято законосъобразност е предмет на настоящето съдебно
производство. Това е така, защото нарушаването им е извършено с едно и също
деяние, изразяващо се в бездействие. По тази причина са приложими правилата на Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на
ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., чиито постановки са потвърдени с тълкувателно
решение № 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 4/2017 г.
В този случай следва да се приеме, че се касае за
т.нар. идеална съвкупност, при която с
едно деяние са осъществени съставите на две
административни нарушения, за които са се развили две производства с
наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ . По отношение на едното от нарушенията
е налице влязло в сила наказателно постановление (НП № НЯСС – 15/06.02.2023
год. на председателя на ДАМТН, потвърдено с Решение № 209/28.04.2023 г. по АНД
№ 555/2023 год. на Районен съд – Плевен). За другото нарушение, предмет на
Наказателно постановление № НЯСС-16 от 07.02.2023 год., издадено от
председателя на ДАМТН, е ангажирана паралелно административнонаказателна
отговорност. НП № НЯСС – 15/06.02.2023 год. не е било влязло в сила към момента
на съдебно разглеждане на от РС – Плевен на жалбата против № НЯСС-16 от
07.02.2023 год., предмет на настоящето производство, с оглед което
първостепенният съд законосъобразно е отказал да приложи чл.17 от ЗАНН. Към
настоящия момент обаче вече са представени доказателства за влизане в сила на
първото по ред НП. Ето защо към момента на касационното съдебно производство
при наличие на влязло в сила НП за
същото деяние са приложими правилата на т.1.2.3 от посоченото ТР № 4/06.02.2018
г. на ОСНК на ВКС и обстоятелството, че с горното деяние е осъществен състав и
на друго административно нарушение е ирелевантно. АНО е следвало да ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя в рамките на едно
административнонаказателно производство.
При тези съображения съдът намира, че жалбата е
основателна, с оглед което решението на първостепенния съд следва да бъде
отменено, а оспореното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В полза на касатора на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН
следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
претендирани с касационната жалба. От представения договор за правна помощ в
производствата пред РС – Плевен се установява изплащане на възнаграждение в
размер на 400 лв., а от този за производството пред настоящата инстанция не се
установява договорен и изплатен адвокатски хонорар, с оглед което в полза на
касатора следва да бъдат присъдени единствено разноските за производството пред
РС.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка
с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 163 от 03.04.2023 год., постановено по АНД № 20234430200556 по
описа за 2023 год. на Районен съд – гр.Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-16
от 07.02.2023 год., издадено от председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на Община – Плевен, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, пл.“Възраждане“ № 2, представлявана
от кмета на общината г-н Георг Леонидов Спартански, е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите, за извършено нарушение по чл.190а, ал.2 във вр. чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор да заплати в полза на Община – Плевен, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Плевен, пл.“Възраждане“ № 2, представлявана
от кмета на общината г-н Георг Леонидов Спартански, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1. 2.