РЕШЕНИЕ
№ 2017
гр. Бургас, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120104888 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Ж. К. Ж. с
ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, *** представляван от адв. П. Д. от БАК,
против Д. З. У., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ***
В исковата молба се твърди, че с Определение №249 от 15.05.2024 г.,
постановено по НОХД №656/2024 г. по описа на БРС, било утвърдено от съда
споразумение, с което ответникът бил признат за виновен за това, че се е
заканил с убийство спрямо длъжностно лице - *** Ж. К. Ж. в група
„Противодействие на криминалната престъпност - Лазур“ към сектор
„Криминална полиция“ при * районно управление на ОД МВР - Бургас, по
повод изпълнение на службата и функциите му, изричайки думите „ще ти
отрежа главата, ще ви убия тебе, твоя колега Ж.“, „Мамичката ви ще еба
полицайчета, ще дойда, ще ви изнасиля“, „Ще ви отрежа главите, ще ви
изкормя“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.
23, ал.1 от НК.
Твърди, че с деянието си ответникът причинил на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в нанасяне на психологическа травма за цял живот,
причинени душевни болки и страдания, притеснения, семейни неудобства и
силен стрес, дискомфорт в семейната му среда. Причинения от него стрес от
престъплението, станал причина за често изпитване на необосновано
1
безпокойство и страх, както за него, така и за семейството му. Нямало и ден, в
който да не се сещал за отправените закани.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000
лева /десет хиляди/ главница, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от извършено от ответника престъпление, изразяващи
се в нанасяне на психологическа травма за цял живот, причинени душевни
болки и страдания, притеснения, семейни неудобства и силен стрес,
дискомфорт в семейната среда, сумата в размер на 1527, 88 /хиляда петстотин
двадесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 02.06.2023 г. до 18.07.2024 г.
/датата на предявяване на исковата молба/,ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 19.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски. Представят доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответнита страна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено протоколно определение от 15.05.2024 г.,
постановено по НОХД 656/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
съдът е одобрил представено споразумение, сключено между РП – Бургас и Д.
З. У., ЕГН **********. Последният е признат за виновен в това, че:
I.1 На 02.06.2023 г. в гр.** в рамките на проведен телефонен разговор, се е
заканил с убийство спрямо длъжностно лице - ***Я.Ч.Р в група
„Противодействие на криминалната престъпност - Лазур“ към сектор
„Криминална полиция“ при * районно управление на ОД МВР - Бургас, по
повод изпълнение на службата и функциите му, изричайки думите „ще ти
отрежа главата, ще ви убия тебе, твоя колега Ж.“, „Мамичката ви ще еба
полицайчета, ще дойда, ще ви изнасиля“, „Ще ви отрежа главите, ще ви
изкормя“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.
II.1 На 02.06.2023 г., в съвкупност с деянието по пункт I, в рамките на
проведен телефонен разговор, се е заканил с убийство спрямо длъжностно
лице - ***Ж. К. Ж. в група „Противодействие на криминалната престъпност -
Лазур“ към сектор „Криминална полиция“ при * районно управление на ОД
МВР - Бургас, по повод изпълнение на службата и функциите му, изричайки
думите „ще ти отрежа главата, ще ви убия тебе, твоя колега Ж.“, „Мамичката
ви ще еба полицайчета, ще дойда, ще ви изнасиля“, „Ще ви отрежа главите,
ще ви изкормя“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.
23, ал.1 от НК. Определено е наказание „лишаване от свобода“ в размер на
шест месеца, което да се изтърпява при първоначален общ режим за двете
деяния, като на основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпява
2
при първоначален общ режим.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства.
В показанията си свидетелят И.П, без родство и дела със страните,
ангажиран от ищеца, заявява следното:
Познава се с ищеца от 2017 г., като работят заедно в * РУ, гр. Бургас.
Знае, че миналата година възникнали проблеми за ищеца през лятото. Бил му
споменал, че е получавал телефонни заплахи и съобщения от едно от лицата,
по повод на които са работили заедно и е било задържано. Това лице
свидетелят идентифицира като ответника по делото. След заплахите,
отправени от ответника, възникнали проблеми от здравословен характер,
които се изразявали в трудното му заспиване и медицински прегледи от
различен характер. Ищецът започнал да си носи редовно служебното си
оръжие, защото го било страх. Това се отразило и на семейството му.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира, че ищецът доказа по основание, предявения от него
срещу ответника Д. З. У. иск. Елемент от фактическият състав на иска по чл.
45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона
правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията
на естествените права. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка
неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на
увредения. Следва да се установи и причинно – следствена връзка между
настъпилите вреди и противоправното деяние. Вината на основание чл.45,
ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Изводът за доказаност на фактическия състав на непозволеното
увреждане, се правят въз основа именно на анализ на приетите по делото
свидетелски показания, както и от взаимното им съпоставяне, включително и
с приетите по делото писмени доказателства.
На първо място, следна да се посочи, че на основание чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От
това следва, че при преценката си за наличие на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, гражданският съд следва да съобрази
задължителната сила на влязлата в сила присъда. При наличие на влязла в
сила присъда, от елементите на непозволеното увреждане следва да се
приемат за безспорно установени деянието, противоправността и вината на
ответника по делото /Така Решение № 7 от 9.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2000/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 66 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3149/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 191 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1063/2018 г., IV г. о., ГК и др./. Останалите факти, които имат отношение към
гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени с
3
допустимите доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело.
Също така следва да се има предвид, че съобразно трайната практика на
съдилищата, влязлото в сила споразумение, с което приключва наказателното
производство, има значение на влязла в сила присъда и спрямо него могат и
следва също да се приложат последиците на чл.300 от ГПК, тоест същото
следва да бъде зачетено от гражданския съд, който разглежда иск във връзка с
вредите, настъпили вследствие на деянието на лицето, което е било предмет
на споразумението /Така Решение № 180 от 7.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
310/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 150 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. д. №
1147/2010 г., II т. о., ТК и др./.
По тези съображения, съдът намира, че предявеният граждански иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД е доказан по своето основание, като в
настоящия процес подлежи на изясняване въпроса за настъпилите вреди и
техния размер.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС е направено тълкуване на понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 от ЗЗД. Посочено е, че не се касае до абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. В практиката си ВКС многократно е имал повод
да се произнесе по въпроса за понятието „справедливост“, както и за
механизма на определяне на обезщетение през призмата на чл.52 от ЗЗД. Така
в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК е застъпено, че
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
размера, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди с оглед на характера и тежестта на извършеното от
ответника, интензитета и характера на заканата, изпитания стрес и душевни
терзания, както и тяхната продължителност и проявление, следва да се
прецени личността на пострадалия, както и тази на лицето, от което изхожда
заканата, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. /Така Решение № 17 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 266/2012
г., II т. о.; Решение № 14 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 834/2017 г., II т. о.;
Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г., III г. о.; Решение
№ 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г., III г. о. и др./.
За да прецени обстоятелствата, необходими за определяне на
справедливото обезщетение, съдът следва да обсъди показанията на
разпитания по делото свидетел. Същите са допуснати за установяване именно
на претърпените неимуществени вреди. Съдът кредитира показанията на
свидетеля И.П.
По отношение на показанията на свидетеля следва да се отбележи, че
4
същият е незаинтересован от изхода на делото, като неговите показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира в съвкупност с останалите, приети по делото писмени
доказателства. Напълно нормално е ищецът да изпита неудобство, страх и
притеснение вследствие на отправените закани, като се има предвид, че
същите са насочени срещу живота му. По тези съображения, съдът не намира
причини, за да не бъдат кредитирани показанията на посочения свидетел.
Съобразявайки всичко гореизложено, обстоятелството, че е налице
отправяне на закана с убийство от лице, което е предходно осъждано за други
престъпления, като същата е отправена спрямо длъжностно лице –
полицейски служител, както и механизма на самото деяние, настъпилите
емоционални и душевни терзания на лицето, инфлационните процеси в
страната и актуалната икономическа обстановка, съдът намира, че
справедливо се явява обезщетение в размер на 2000 лв. Съдът намира, че
обезщетение в по-голям размер не се дължи на ищеца, доколкото по делото не
се установи същият да е търпял неимуществени вреди с интензитет, много по-
голям от обичайния за този вид деликти. Следва да се посочи, че съгласно
съдебната практика при определянето на паричния размер на обезщетението
съдът трябва да съобрази, че то не може да служи като източник за
неоснователно обогатяване. Настоящият състав споделя приетото в
цитираната по-горе съдебна практика, поради което и намира, че това е
справедливият размер на дължимото от ответника обезщетение.
По тези съображения, искът за разликата над уважения размер от 2000
лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на иска за мораторна лихва, съдът намира, че същият
следва да бъде уважен за сумата от 305, 58 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 1527, 88 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Това се
обуславя от отхвърляне на част от предявения главен иск, което влече и
съответно отхвърляне на съразмерната част от предявения иск за мораторна
лихва.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
исковото производство ищецът е направил следните разноски: 1300 лв. за
платен адвокатски хонорар. Съразмерно на уважената част от исковете на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 260 лв., направени в
исковото производство.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на РС - Бургас сумата в размер от 92, 22 лв.,
представляваща държавна такса, дължима съобразно уважения размер на
исковете.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД Д. З. У., ЕГН **********, с адрес
за призоваване: гр. Бургас, *** да заплати на Ж. К. Ж. с ЕГН **********, с
адрес гр. Бургас, *** сумата от 2000 /две хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди от извършено от
ответника престъпление, изразяващи се в нанасяне на психологическа травма
за цял живот, причинени душевни болки и страдания, притеснения, семейни
неудобства и силен стрес, дискомфорт в семейната среда, за което е налице
влязло в сила споразумение, одобрено с протоколно определение от 15.05.2024
г., постановено по НОХД 656/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, както и
на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 305, 58 /триста и пет лева и петдесет и
осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законна лихва върху уважената част от главницата, дължима за периода
02.06.2023 г. до 18.07.2024 г. /датата на предявяване на исковата молба/, ведно
със законната лихва, считано от 19.07.2024г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер от 10 000
лв. за главницата и съответно 1527, 88 лв. за мораторна лихва.
ОСЪЖДА Д. З. У., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Бургас,
*** да заплати на Ж. К. Ж. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, *** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 260 /двеста и шестдесет/ лв. ,
представляваща дължимите разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. З. У., ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр. Бургас, *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Бургас
сумата от общо 92, 22 лв. – ДТ, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6