Решение по адм. дело №1516/2025 на Административен съд - Варна

Образувано е по жалба на О. К., гражданка на Украйна, родена на 02.10.1960 г., с [ЛНЧ], с адрес: гр. Варна, КК Златни пясъци 513, Х-л Магнолия 1, ет.3, ап.303, депозирана чрез пълномощник – адв. Д. А. против Решение на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, взето по Протокол № НОЩ-28/30.06.25г. в частта по т.71.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на отказа. Заявява, че неправилно е преустановено правото на безплатно настаняване по Програма 3 за настаняване и интеграция по повод на подаденото от доверителката ми заявление с вх. № ЧВЗ/Д- В/364/28.05.2025 г., обективиран в списък под формата на таблица, залепен в хотела Магнолия, гр. Варна. Постановеният отказ на НОЩ, е издаден на основание на подадената информация от Дирекция социално подпомагане, обективиран в табличен вид, разлепен в хотел Магнолия във връзка с безплатно пребиваване по Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, постановена с Решение № 278/02.05.2025 г. на Министерски съвет на РБ . Заявява, че отказът за безплатно настаняване е в противоречие с критериите за уязвимост, съгласно Решение № 278/02.05.2025 г. на Министерски съвет на Република България за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в

Република България, а също е и необоснован, незаконосъобразен, без мотиви и аргументи, постановен в нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК.

Твърди, че отказът е немотивиран, защото дъщерята на жалбоподателката - Т. М. страда от ревматоиден артрит, като има 52 % неработоспособност съгласно решение на ТЕЛК. Във връзка със заболяването й се налага хоспитализация в УМБАЛ Св. М. в гр. Варна шест пъти годишно.

С нотариално заверена декларация от 28.05.2025 г., с рег. № 5551, по описана нотариус С. Д., с район на действие РС-Варна, вписана в НК под № 363, О. К. е заявила, че е запозната със заболяването на дъщеря си, като декларира, че полага постоянни грижи както за нея, така и за малолетното й дете (нейна внучка), в периодите, в които майката е хоспитализирана (приложена). След влизане в сила на новата Програма за хуманитарна подкрепа О. К. е посетила офис на Дирекция “Социално подпомагане” с всички необходими документи, включително посочената по-горе нотариално заверена декларация и медицински документи, като е подала формуляр за преценка за принадлежност към рискова група по смисъла на раздел V, т. 5.1. от Програмата, за да може да остане заедно с дъщеря си и внучка си в съответното място за настаняване за срока на временната закрила, т.е. до 04.03.2026г. Заявлението е прието с вх. № ЧВЗ/Д-В/364/28.05.2025 г., като по него е постановен отказ.

Твърди, че изключването й от обхвата на Програмата поради това, че не попада в рискова група, макар, че е внучката й е уязвимо лице и се налага да остане сама, нарушава правото й да получи подкрепа, произтичащо от Директива 2001/55/ЕО, както и редица други техни основни човешки права и свободи, в т .ч. правото на семеен живот по чл. 8 от ЕКПЧ и правото на настаняване и осигуряване на минимален жизнен стандарт. По тази причина отказът за безплатно настаняване противоречи на текста на Решението и засяга пряко правата и интересите й да оспори отказа на НОЩ, обективиран в Протокол №НОЩ-28/30.06.25г. С тези аргументи е мотивирано искане за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания относно приложението на закона.

В съдебното заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител.

Административен съд – Варна, 23-ти състав, след като обсъди приложените към делото доказателства в контекста на релевираните основания в жалбата, съобразно правомощията си по чл. 168 във вр. чл. 146 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна:

Със Заповед № Р-162 от 15.08.25г., издадена от министър председателя на Р. България, на основание чл. 11, ал.3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация са утвърдени правила за дейността на работната група „Настаняване на украински граждани с временна закрила“. Национален оперативен щаб (НОЩ) е създаден за осъществяване планирането, управлението, координирането и контролирането на действията по прием, настаняване, здравно, социално и интеграционно обслужване и подпомагане на граждани на Украйна, потърсили и получили временна закрила на територията на Р. България. С последваща заповед на министър председателя са създадени три междуведомствени работни групи към Националния оперативен щаб: за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила, по социалните въпроси, заетост и интеграция.

Дейността на работните групи се организира и осигурява от съответните ръководители, а те от своя страна координират дейността си с НОЩ. Предвидено е за проведените заседания да се води протокол.

Прието е НОЩ да изпраща с електронен подпис решенията, взети в Работната група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към НОЩ, съгласно т. 3, подточка 3. 1 и т. 7, подточка 7. 4 от Условията и реда по т. 2. 3 и т. 2. 4 от Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България.

Въз основа на приетите правила, жалбоподателката е подала формуляр за преценка на принадлежност към рискова група по раздел V от Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в РБългария с вх.№ ЧВЗ/Д-В/364/28.05.25г. Посочила е, че е лице, полагащо грижи за тежко болен член на семейството, когато същото е зависимо от грижа. Представила е молба за закрила, паспорт, пълномощно за внучката си, ТЕЛК др.

С Протокол № НОЩ-28 от 30.06.25г. е документирана проведена работна среща на Междуведомствената работна група за оценка на уязвимостта и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с предоставена временна закрила към НОЩ. Посочено е, че са били разгледани различни заявления. Заявлението на жалбоподателката с вх.№ ЧВЗ/Д-В/364/28.05.25г. е разгледано под №71 като е посочено, че О. К. не попада в рискова група.

Към жалбата са приложени и приети от съда: Становище на ДСП-Варна, видно от което на база заложеното изискване в Програмата за хуманитарна подкрепа, служителите на ДСП - Варна са извършили преценка на принадлежност към рискова група след разглеждане на приложените документи към подадените формуляри. Установено е, че г-жа Коберник пребивава на територията на страната със съпруга си. Двамата са на възраст 64г. Настанени са в хотел Магнолия, ет.З ст. 302. Г-н и г- жа Коберник не могат да бъдат определени към рискова група, тъй като нямат навършени 65г., каквото е заложено в раздел V,т.5.1. буква „ж" на Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Заключенията са направени след преценка на всички обстоятелства по представените документи от семейството. Преценено е, че г-жа Коберник и съпруга й могат да подадат формуляри за извършване на нова преценка след навършване на 65годишна възраст.

Приета е регистрационната карта на чужденец с № *********, издадена от Държавната агенции за бежанците при Министерския съвет на 05.03.2025г. с валидност до 04.05.2026г. Посочен е настоящ адрес гр.Варна, хотел „Магнолия“, ап.315.

Като доказателства по делото са приети представени от жалбоподателката документи: удостоверение сер № 90671 от 53 зас. от 12.02.24г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св.М.-Варна“ ЕАД, с който е определен 52% ТРН без чужда помощ на Т. М.. Срокът на ТЕЛК е до 01.06.26г. Представено е пенсионно удостоверение № ********** на Пенсионен фонд Украйна с пожизнен срок за прослужени години. Приложено е свидетелство за брак с Е. К..

Така установените релевантни за правния спор факти не се оспорват от ответната страна и позволяват да се направят следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. С уточняваща молба с.д.№13004/04.08.25г. е посочено, че се оспорва решение на НОЩ за отказ за предоставяне на безплатно настаняване по програма за настаняване по повод подадено Заявление с вх. №вх.№ ЧВЗ/Д-В/364/28.05.25г. Жалбата е подадена на 04.07.25г., в предвидения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК ( Отказът е получен в хотел "Магнолия" Варна на 01.07.25г. /л.79 гръб/) като не са представени други данни за връчването му на жалбоподателката. Постановеното решение от Междуведомствената работна група към НОЩ е административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно задължителното тълкуване, дадено с Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. на Конституционния съд на Р. България относно приложението на принципа на общата клауза на обжалване, регламентиран в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Решението засяга отрицателно субективни права на жалбоподателката – гражданка на Украйна, получила временна закрила на територията на РБългария, което обуславя и правният й интерес от оспорването му.

Жалбата е депозирана от надлежно упълномощен процесуален представител на адресата на оспорения акт.

Разгледана по същество – жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Министерски съвет предоставя временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ при масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея, и които не могат по тези причини да се завърнат там за срока, определен с Решение на Съвета на Европейския съюз.

С Решение за изпълнение (EС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. е установено съществуването на масово навлизане в държави – членки на Европейския съюз на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна, вследствие на въоръжен конфликт, като е определен кръгът на лицата, за които се прилага временната закрила.

В изпълнение на това Решение на Съвета и в съответствие с правомощията по чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, с Решение № 278 на МС от 02.05.25г. вр. Решение №144 от 2022 г. на Министерски съвет е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в РБългария. Периодът на нейното действие е удължен до 04.03.26г.

Със Заповед № Р-162 от15.08.25г., издадена от зам.министър председателя на Р. България, са утвърдени Правила за дейността на работна група „Настаняване на украински граждани с временна закрила“.

Представено е писмо до Управителя на х-л „Магнолия“, от което е видно, че определени лица, между които и №71 не попадат в рискова група по раздел Пет от Програмата и са настанени по т.3,2 от Програмата до 29.06.25г.

По своята същност формуляра за преценка на принадлеждност към рискова група може да се разглежда единствено като искане за продължаване ползването на вече предоставени услуги, включени в Програмата за хуманитарно подпомагане - настаняване в място за настаняване, включено в Националния туристически регистър – хотел „Магнолия“ КК Златни пясъци.

Изложените оскъдни аргументи, с които е взетото решение, с основание се критикуват от процесуалния представител на жалбоподателката като неотговарящи на изискванията на чл. 59 от АПК както по отношение на неяснотата относно фактическите основания, така и по отношение на правните доводи. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК възлага в тежест на административния орган да установи фактическите основания, посочени в оспорения административен акт. Същите са част от задължителното съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и имат за цел установяването на обстоятелствата, послужили при формиране на волята на административния орган. Ясното и точното им възпроизвеждане обезпечава ефективното упражняване на правото на защита от адресата на административния акт и позволява осъществяването на контрола за законосъобразност от съда.

Липсата на конкретно посочени фактически данни, въз основа на които е направен извод, че О. К. не принадлежи към рискова група, защото е на възраст 64г. , а заболяването на дъщеря й не изисква полагане на ежедневни и постоянни грижи, е необосновано.

Неизлагането на мотиви е съществено нарушение на административно производствените правила и ограничава ефективното упражняване правото на защита на жалбоподателката. Липсата на конкретно посочени факти и/или информация, с които е мотивирано приложението на посочения ред обосновано се сочи от процесуалния представител на жалбоподателката като нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е и основание за отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл. 146, т. 3 от АПК.

Предвидената възможност в приетите от НОЩ Условия и ред по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна, "за прилагането им по аналогия" при възникнала хипотеза, която не е уредена от тези правила, но касае "подобен или близък по същността си случай" на вече уредени с тях, предполага задължително подробно изложение на фактите, с оглед последващото сравнение и на приложения "аналогичен ред и/или правила". В настоящия казус подобно изложение не се съдържа нито в протоколираното решение на Междуведомствената работна група, нито в писмото, изпратено до мястото за настаняване.

В заключението, издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане" Варна, е посочено, че принадлежността към рискова група не се отнася до заявителката О. К., доколкото същата не е лице над 65 години. Не е обсъдено, че на 02.10.25г. ще навърши 65г., т.е. само три месеца след отказа. С посочването на този извод се изчерпват фактическите и правни основания на процесния акт. Липсва каквато и да е обосновка на съображенията, поради които административният орган е счел, че жалбоподателката не принадлежи към рискова група.

Отделно от изложеното, дъщерята на жалбоподателката Т. М., макар да не попада в квалификацията тежко болна, само обстоятелството, че има 52% неработоспособност, съгласно ТЕЛК и е майка на малолетно дете Д. Г., дава основание, че не може да полага пълноценни грижи за него, а такива полага бабата- настояща жалбоподателка, което е декларирано с нотариално заверена декларация.

Тези доказателства, взети в съвкупност, дават различен извод от постановения от административния орган дали жалбоподателката попада в рискова група, съгласно Програмата.

Видно от т. 4.2, буква „а“ от Програмата разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила с първа регистрация в България след 24.02.2022г., които не попадат в рискова група, могат да се ползват от тази Програма еднократно за срок до 60 календарни дни. Съгласно буква „б“ на същата точка лицата, които са от рискова група, могат да се ползват от Програмата за целия срок на временната закрила.

Критериите за определяне на едно лице като принадлежащо към рискова група са разписани в точка 5.1 и 5.2 от Програмата. Поддържам, че тези разпоредби от Програмата са незаконосъобразни като приети в пряко противоречие с приложимото национално и международно право и правото на ЕС.

В точка 5.1., букви „а“, „б“, “е” и “ж” от Програмата е записано следното:

„5.1. Като лица от рискова група се определят следните категории лица:

а) дете от 0 до навършване на 12-годишна възраст, придружавано от един родител или друго пълнолетно лице, полагащо грижи за детето по пълномощие;

б) дете от 12 до навършване на 16-годишна възраст, придружавано от един родител или друго пълнолетно лице, полагащо грижи за детето по пълномощие, когато детето не е обхванато от образователната система в България по независещи от родителя причини и след като има подадено заявление за приемане в училище;

е) лице, полагащо грижи за тежкоболен член на семейството, вт.ч.и за лице с психично заболяване, когато същото е зависимо от чужда грижа;

ж) лице на възраст на и над 65 години."

Цитираните разпоредби са в пряко противоречие с § 1, т. 17 от ДР на Закона за убежището и бежанците, съгласно който „лица от уязвима група" са малолетните или непълнолетните, непридружените малолетни и непълнолетни, хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.“ Съгласно даденото в ЗУБ легално определение, доверителите ми са уязвими лица. Няма законова разпоредба, която да ограничава даденото в ЗУБ легално определение на уязвими лица до ползвателите на международна закрила. Доколкото Решението е издадено на основание ЗУБ, а ЗУБ въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО (§1а от ДР на ЗУБ), то понятието за уязвимо лице по Програмата, приложимо към бенефициерите на временна закрила, не може да се различава от определеното от законодателя. Стесняването на понятието за уязвими лица, направено в новия вариант на Програмата, е незаконосъобразно, още повече с оглед на обстоятелството, че децата и семействата с непълнолетни деца са обособени като лица с особени нужди, на които се дължи специални грижа съгласно чл. 13, пара. 4 от Директива 2001/55/ЕО.

Констатираните съществени нарушения на административно производствените правила са основание за отмяна на административния акт, а предвид естеството му, съдът не може да реши спора по същество, поради което преписката следва да се върне на Междуведомствената работна група към НОЩ за ново произнасяне като се съобразят указанията в мотивите на настоящото решение по приложението на закона.

При този изход на делото жалбоподателя има право на разноски за платената от нея държавна такса в размер на 10 лв. На осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатско възнаграждение, съдът приема, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност и като има предвид, че с изменението в ДВ бр. 14/2025 г. са отпаднали минималните размери по Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, то като съобрази и решението на СЕС по дело № С-438/2022г., съдът приема, че според фактическата и правна сложност на делото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 500 лв. само за изготвяне на жалба и писмено становище, без явяване в о.с.з.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на О. К., гражданка на Украйна, родена на 02.10.1960 г., с [ЛНЧ], с адрес: гр. Варна, КК Златни пясъци 513, Х-л Магнолия 1, ет.3, ап.303, депозирана чрез пълномощник – адв. Д. А., Решение на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб, взето по Протокол № НОЩ-28/30.06.25г., в частта по т.71.

ИЗПРАЩА преписката на Междуведомствена работна група за оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила към Националния оперативен щаб за произнасяне по формуляр за преценка на принадлежност към рискова група по раздел V от Програмата за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в РБългария с вх.№ ЧВЗ/Д-В/364/28.05.25г. от О. К. , родена на 02.10.1960 г., с [ЛНЧ], гражданка на Република Украйна, със статут на временна закрила, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Министерски съвет да заплати на О. К., гражданка на Украйна, родена на 02.10.1960 г., с [ЛНЧ], с адрес: гр. Варна, КК Златни пясъци 513, Х-л Магнолия 1, ет.3, ап.303, сумата от 10/десет/ лева - държавна такса.

ОСЪЖДА Министерски съвет да заплати на адвокат Д. А. с личен № ********** при Адвокатска колегия Варна и адрес: гр.Варна, бул“Чаталджа“ 19, вх.А, ет.4, ап.19, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 /петстотин/лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.