РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 03.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII - ми състав, в публично заседание на
26 юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
адм. дело №
260 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила
е искова молба от А.Н.Д. ***, депозирана чрез адв. В.В., срещу ИА „Автомобилна
администрация“ - София с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 АПК. С нея се претендира сумата от 277,50 лв. /след направен частичен отказ от
иска в съдебно заседание на 26.06.2020 г./, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в хода
на административно-наказателното производство по АНД № 5107/2018 г. по описа на
Районен съд - Варна, приключило с влязло в сила решение, с което е изменено НП
№ 23-0000849/22.10.2018 г., издадено от началника на ОО „Автомобилна
администрация“ – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.01.2019
г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените разноски в
настоящото производство.
Ответникът – ИА
„Автомобилна администрация“ – София, чрез процесуален представител, в депозиран
отговор по исковата молба с вх.№1737 от 04.06.2020 г. по описа на АС-Русе и
молба вх.№1903 от 16.06.2020г. по описа на съда, оспорва иска. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца за настоящото производство. Претендира разноски по делото за
юрисконсулт.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ,
дава заключение за основателност и доказаност на предявения иск за имуществени
вреди. Относно претенцията за лихви
счита, че те се дължат от датата на влизане на решението на съда, с което е
изменено НП.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото
доказателства, както и становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От наведените в
исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и с оглед
постановеното по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че
с исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за вреди с правно
основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК.
Производството е
процесуално допустимо.
Исковата молба е
подадена от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл.205 АПК.
По аргумент от чл.204,а
л.1 и ал.2 от АПК, отмяната на административния акт, от който се претендира
обезщетение за вреди, е процесуална предпоставка
за допустимост на предявения иск. При изследване на наличието и съдът
съобразява следното:
От материалите по
приложеното по АНД № 5107/2018 г. по
описа на Районен съд - Варна се установява, че с постановеното по делото
Решение № 287/02.02.2019 г. е изменено оспореното НП № 23-0000849/22.10.2018
г., издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на
А.Н.Д. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. Районният съд, в условията на чл.337, ал.1,
т.2 НПК вр. чл.84 от ЗАНН, е извършил
преквалификация на деянието – променил е правната квалификация на нарушението
на такова по чл.178,ал.5 от ЗДвП и съобразно това е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 500лв. Решението е обжалвано пред касационната инстанция от
наказаното лице Ал. Д. /ищецът в настоящото производство/, като с Решение №1308
от 27.06.2019 г. по канд №748/2019 г. на АС-Варна то е оставено в сила.
В резултат на горното
безспорно се установява, че при оспорването по съдебен ред, с постановеното
съдебно решение на
РС-Варна, влязло в сила, наказателното постановление не е отменено в цялост, а
е изменено досежно правната квалификация на наказуемото деяние и размера на
наложената санкция за него.
Съдът приема, че и при
изменено наказателно постановление по съдебен ред, е налице условието по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Цитираната норма изрично
не визира частично отменените и изменени административни актове и наказателни
постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния
ред за незаконосъобразни и са отменени в съответната част или са изменени,
какъвто е конкретния случай. Цитираната норма от АПК не следва да се тълкува ограничително,
в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на
административен акт или наказателно постановление, тъй като по този начин би се
стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени
изрично в закона /в този смисъл определение по адм.д.№11182/2019 г. на ВАС;
определение по адм.д.№13994/2019 г. на ВАС; решение по адм.д.№607/2018 г. на
ВАС; решение по адм. д. № 3504/2019 г. на ВАс; решение по адм. д. № 2159/2019
г. на ВАС/.
По съществото на спора.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника на заявените основания, в процеса следва да се
установят елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл.
203 АПК, а именно: отменен като незаконосъобразен акт, претърпяна от ищеца вреда
и причинна връзка между тях, като посочените елементи следва да са кумулативно
налични. В разглеждания случай те са налице.
По-горе в мотивите, по повод допустимостта на
иска, съдът е изложил съображения относно наличието на първата от предпоставките по чл. 203 от АПК,
вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В делото пред ВРС жалбоподателят
/ищецът в настоящото производство/ е бил представляван от адвокат В.В., който е
осъществил фактически процесуално представителство /изготвил и предявил жалбата
до районния съд, а впоследствие и касационната жалба пред АС-Варна/. За
адвоката е договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 400 лв.,
удостоверено с представения по делото пред РС - Варна договор за правна защита
и съдействие от 04.12.2018 г. (л. 18 от делото на РС – Варна), сключен между
ищеца и представляващия го адвокат за процесуалното представителство. В този
смисъл по делото безспорно се установява извършено от ищеца плащане на
адвокатското възнаграждение, което представлява причинена му вреда, доколкото
плащането намалява фактически неговото имущество, а и защото тогава е липсвала
процесуална възможност той да упражни претенцията си за разноски в
административнонаказателното производство пред районния съд – т.е. налице е и
втората изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по
чл. 1 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца е да докаже и наличието третата
предпоставка - пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията. Безспорно потърсената адвокатска
помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което
твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Следователно,
разноските за адвокатска защита се явяват присъщ и закономерен разход за
осигуряване на благоприятен изход за наказаното лице при съдебното оспорване на
издадения срещу него незаконосъобразен санкционен акт на администрацията.
С оглед на изложеното,
предявеният от Ал. Д. иск е основателен и следва да бъде уважен за
претендирания размер от 227,50 лв. Този размер напълно съответства на
материалния интерес на уважената част от жалбата срещу наказателното
постановление /намаления размер на наказанието от 2 000 лева на 500 лева/ и на
минималния размер на възнаграждението за адвокат от 370 лв., определено
съгласно чл. 18 вр.чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция на
разпоредбите към датата на сключване на договора за правна помощ – 04.12.2018
г.
Искането за присъждане на законни лихви върху
главницата е частично основателно.
Началният момент на
дължимост на мораторната лихва е от датата на влизане в сила на съдебното
решението по АНД № 5107/2018 г. по описа
на ВРС, потвърдено с Решение №1308 от 27.06.2019 г. по канд №748/2019 г. на
АС-Варна – 27.06.2019 г. Претенцията
за заплащане на лихви от 30.01.2019 г. до тази дата е неоснователна и в противоречие с приетото по
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите
на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. №
3/2004 г. Съгласно тълкувателното решение, лихвата е дължима, считано от датата
на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен
акт. Даденото с посоченото тълкувателно решение разрешение е приложимо и към
спорната хипотеза. Съгласно тълкувателното решение, лихвата е дължима, считано
от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния
административен акт. Даденото с посоченото тълкувателно решение разрешение е
приложимо и към спорната хипотеза. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на
Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на
Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на
съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "...
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1,ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството,
че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. " Ето защо, приетото по
т. 4 от посоченото в началото на този абзац тълкувателно решение, че "При
незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни
действия или бездействия на административните органи - от момента на
преустановяването им. " е приложимо и към спорната хипотеза при решаване
на въпроса от кой момент се следва присъждането на претендираната законна
лихва. Съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ: "Тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. "
Предвид изложеното, лихви върху
сумата на обезщетението се дължи от датата на влизане в сила на решението на Районен съд – Варна, а именно - 27.06.2019
г . до окончателното плащане. Искането за лихви от 30.01.2019 г. до тази
дата е неоснователно и се отхвърля.
За разноските.
Предвид изхода на спора, своевременно заявената претенция с представен списък на разноските и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в тежест на ответника са и направените и доказани в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 310 лева, от които платена държавна такса за завеждане на делото – 10 лева (л. 6 от делото) и 300 лева – договорен и заплатен в брой хонорар за адвокатска защита и съдействие ( договор за правна помощ и съдействие от 13.05.2020 г. на л. 17 от делото). Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар. При съобразяване датата на сключения договор за правна помощ и съдействие – 13.05.2020 г., на която дата е извършено и плащането на възнаграждението на адвоката, е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й на ДВ, бр. 28 от 2014 г. Според нея - по дела с материален интерес до 1000 лева минималното възнаграждение е 300 лв. и така претендираният отговаря на него.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ -
София да заплати на А.Н.Д. ***, ЕГН **********,***, сумата от 277,50 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар в хода на административно-наказателното производство по АНД
№ 5107/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, приключило с влязло в сила решение,
с което е изменено НП № 23-0000849/22.10.2018 г., издадено от началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 27.06.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за лихви върху главницата
277,50 лв. за периода от 30.01.2019 г. до 26.06.2019 г., вкл.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ -
София да заплати на А.Н.Д. ***, ЕГН **********,***, сумата
310 лева (триста и десет) лева –
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: