Определение по дело №2539/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1599
Дата: 25 октомври 2021 г.
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20217180702539
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                              

                                               ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                               №1599

                                        гр. Пловдив, 25.10.2021 г.

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година  в състав:                                           

                              

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

като разгледа  административно дело №  2539 по описа за 2021  г.,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на М.С.П. ***. Твърди се, че през 1984 г. бил отчужден недвижим имот на ищцата, като било определено, че същата следва да се обезщети с тристаен апартамент и гараж. До датата на предявяване на исковете общината продължително бездействала и ищцата така и не получила полагащия й се според нея като обезщетение гараж. Претендират се имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на наема, който ищцата би могла да получи според нея за гаража в периода 01.09.2016 г. – 01.09.2021 г.,  в размер на 6 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на 1610 лв., представляващо изтекла законна лихва за период 01.09.2016 г.  – 01.09.2021 г., както и неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., а също така и законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Съдът намира предявения иск по чл.1 от ЗОДОВ недопустим, предвид следното:

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, озаглавен „Допустимост на иска“, „Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.“ Съгласно  ал.2, предл.първо „Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото.“ Съгласно ал.3 „Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.“, а съгласно ал.4 „Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.“

В случая нито се твърди да е налице акт, отменен по съответния ред, нито с исковата молба се иска отмяна на административен акт в хипотезата на ал.2, нито се твърди да е налице нищожен или оттеглен акт, а що се отнася до твърденията за продължително бездействие /от 1984 г. до 2021 г./ от страна на общината да предостави гаража като обезщетение,  в случая не става въпрос за фактическо бездействие по смисъла на чл.256 от АПК, съответно няма как да има настъпване на вреда при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което не са налице предпоставките за допустимост на иска.  Но дори и да се приеме, че е налице фактическо бездействие, то същото няма да е по задължение административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, както изисква чл.256 от АПК, а би било евентуално вследствие на административен акт, което отново води до горния извод за недопустимост на иска.

От друга страна съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая не просто друг закон е предвидил специален начин на обезщетение, а става въпрос за процедура по обезщетяване, при което самата конструкция „моля да осъдите страната, която не ме обезщетява по специалния закон, да ме обезщети по реда на ЗОДОВ“ е абсурдна и излиза извън рамките на ЗОДОВ.

Най-накрая, но не и по важност,  Община Пловдив не може да формира бездействие като фактическо такова във връзка с правомощията си във връзка с отчуждаването, а би могла да издава или да не издава административни актове в тази връзка -  за отмяна на отчуждаването, определяне на друг вид обезщетение  и т.н. Последните обаче подлежат на оспорване по законосъобразност, като само отмяната им е предпоставка за ангажиране на отговорност по реда на ЗОДОВ, а в случая такива твърдения не се навеждат.  

Поради така изложеното исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                       ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.С.П. ***, с която се претендират имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на наема, който ищцата би могла да получи според нея за гаража в периода 01.09.2016 г. – 01.09.2021 г.,  в размер на 6 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на 1610 лв., представляващо изтекла законна лихва за период 01.09.2016 г.  – 01.09.2021 г., както и неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., а също така и законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2539 от 2021 г. по описа на Административен съд  - Пловдив.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/