РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Враца, 07.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 14.02.2019г., през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело №719 по описа на АдмС – Враца за 2018 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е въз основа на жалба на М.Й.М. *** против РЕШЕНИЕ №1012-06-89/2/ 04.12.2018г. на Директора на ТП на НОИ гр.Враца, с което е
отхвърлена жалбата й против Разпореждане
№2116-06-1114-1/08.11.2018г. на Ръководителя на “ПО” , с което е отказано възстановяването на наследствената
й пенсия от покойния й*. И. И. М., тъй като не отговаря на условията по чл.82 ал.2 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на
чл.82 ал.2 от КСО е превратно приложена, без да
се вземе предвид целта на закона. Жалбодателката счита, че при
определяне на петгодишния срок преди навършване на възрастта й за пенсиониране,
следва да се има предвид навършената й възраст през годината на
подаване на заявлението, която дава право на лична пенсия, а не бъдещо събитие, каквото е придобиването на правото й на лична
пенсия съобразно датата й на раждане, според сега
съществуващото законодателство, тъй като то може в следващите години да бъде
изменено.
Ответникът
по оспорването чрез процесуалния си представител * Ц..Ц. оспорва жалбата и
счита, че оспореното решение е правилно, тъй като за жалбодателката не са изпълнени условията
за достигане на необходимата възраст за
придобиване на наследствена пенсия.
Административният съд, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление вх.№2116-06-1114 от 30.10.2018г. жалбодателката е поискала да й бъде отпусната наследствена пенсия от
починалия й * И. М. Към датата на подаване на заявлението същата е била на възраст 56г. 2м. и 3дни. Към
заявлението е представено Удостоверение
за наследници изх.№15399/26.10.2018г., доказващо правото й на наследяване на
б.ж. на гр.В. И. М., в качеството на преживяла*. Не се спори, че след смъртта
на съпруга си жалбодателката е получавала наследствена пенсия като законен
представител на * Н., прекратена на 30.03.2001г. Ръководителят на „ПО“ е приел,
че макар и заявено като искане за
отпускане на наследствена пенсия, същото представлява искане за възстановяване на прекратена такава,
което е неоснователно. Заключил е,
че правото на преживелия * да получава наследствена пенсия от починалия
възниква пет години преди навършване на възрастта му по чл.68 ал.1 от КСО.
Приел е, че правото на лична пенсия на
жалбодателката, с оглед датата й на раждане,
при прилагането на разпоредбата на чл.68 ал.1 от КСО, ще възникне на
27.10.2024г., с навършване на 62г. и
2м., поради което правото й на
придобиване на наследствена пенсия ще възникне пет години преди тази дата или
на 27.10.2019г. Разпореждането е получено от жалбодателката на 16.11.2018г.,
видно от представеното известие за доставяне и е обжалвано от нея с жалба
вх.№1012-06-89/27.11.2018г. до Директора на ТП на НОИ Враца. Последният се е произнесъл с оспореното пред
съда решение, с което е отхвърлил жалбата и е изложил мотиви, че при издаването
на разпореждането за отказ от възстановяване на наследствена пенсия правилно е
приложен законът. Решението е получено от жалбодателката на 07.12.2018г., видно
от известието за доставяне.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването
е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, в законоустановения преклузивен срок / решението е връчено на
жалбодателя на 07.12.2018г., а жалбата е
предявена на 17.12.2018г. с вх.№2103-06-6 от същата дата/. По тези съображения
обжалването се явява допустимо, но
разгледано по същество, е неоснователно.
Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът
следва да се произнесе по всички
основания за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, включително и за неговата нищожност, независимо
дали има направено искане за това. Решението
е издадено от материално и
териториално компетентния орган, в изискуемата писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, по жалба, която е предявена в тримесечния срок по
чл.117 ал.2 от КСО, което го прави валиден
административен акт. При постановяването му не е допуснато нарушение на
материалния закон и на административнопроцесуалните правила, което го прави и
законосъобразно. Според разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от КСО преживелият * има
право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл.
68, ал. 1 от КСО или преди тази възраст, ако е неработоспособен. Жалбодателката
има право да получава наследствена
пенсия, ако отговаря на условията по чл. 82, ал. 2 от КСО, като за нея е
приложима първата хипотеза, т. е. правото на наследствена пенсия възниква 5
години по-рано от възрастта по чл.
68, ал. 1 от КСО. За да се изчисли коя е изискуемата от закона възраст
следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.
68, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2016г., която предвижда, че право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива от жените при навършване на
възраст от 60г. и 10м., като до 31.12.2029г. възрастта се увеличава с два
месеца за всяка следваща календарна година. В конкретния казус жалбодателката
ще навърши изискуемата възраст по чл.68
ал.1 от КСО на 27.10.2024г., при което правото й на наследствена пенсия ще
възникне на 27.10.2019г. ,т.е. пет години преди да навърши възрастта за
получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Такава е била и
волята на законодателя, като при
определяне на момента на възникване на
правото на наследствена пенсия на
преживелия * е употребил израза “пет години по-рано от възрастта му по чл.68
ал.1 от КСО“, имайки предвид именно хипотезата, при която той самият ще достигне
тази възраст, необходима за придобиване
на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, а не когато ще достигне възраст, достатъчна на други лица, родени през други години, да
придобият такова право. Действително,
достигането на изискуемата възраст от жалбодателката е бъдещо несигурно
събитие, при което законодателството може да бъде променено, но при постановяване на решението си ответникът е следвало да се съобрази със сега
действащото законодателство,
регламентиращо действието на КСО и за следващи периоди и като е сторил това, той е постановил законосъобразен административен акт.
По така изложените съображения оспореното решение се
явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и при своевременно направено
искане на ответника следва да се присъди
сумата от 100/сто/лв. за юрисконсутско възнаграждение съобразно чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Й.М. *** против РЕШЕНИЕ №1012-06-89/2/04.12.2018Г. на ДИРЕКТОРА на ТП на НОИ Враца, с което е потвърдено РАЗПОРЕЖДАНЕ №2116-06-1114-1/ 08.11.2018г. на Ръководителя на “ПО”.
ОСЪЖДА М.Й.М. *** ДА
ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ гр.Враца сумата 100 /сто/ лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез
Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
АДМ. СЪДИЯ: