№ 49969
гр. София, 06.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20221110128211 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „В. за издаване на заповед за изпълнение срещу АН.
М. П.,ЕГН : ********** за вземане в размер на :
- 1200лв. главница по договор за кредит от 18.10.2019год.
- 40,43 лв. договорна лихва за периода от 18.10.2019год. до 17.11.2019год.
-1239,84 лв. наказателна лихва за периода 18.05.2020год. до 26.05.2022год.
,начислена съгласно ОУ по договора за кредит.
- 64 лв. – разходи за просрочени задължения ,съгласно ОУ и Тарифата на кредитора.
Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница, договорна и
законна лихва.
По отношение на претендираните сума от 1239,84лв. ,представляваща вземане за
наказателна лихва ,начислена за периода 18.05.23020год. – 26.05.2022год. и сумата от 64лв.
,разходи за просрочени задължения ,съдът намира ,че съответните клаузи в договора за
потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за
неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит,
съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да
заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се
налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана
както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на
правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната
защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези
вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази
Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По конкретно уговорката за разход за просрочени задължения противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, което обосновава
извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че извънсъдебното събиране на
вземанията е във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може
да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Поради това претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл.
1
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за управление на кредита.
Съдът счита ,че претендираната от заявителя наказателна лихва в размер на
1239,84лв. противоречи на императивните разпоредбата на чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК.При
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Следователно клаузата за заплащане на наказателна лихва,надхвърляща обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска,
предвидена в Общите условия за предоставяне на кредити е неравноправна, на основание
чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Предвид отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено
и в частта за разноските над сумата от 26,08лв. за държавна такса и над 25,62лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „В. за издаване на заповед за изпълнение срещу АН. М.
П.,ЕГН : **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 1239,84 лв. наказателна лихва за периода
18.05.2020год. до 26.05.2022год. ,начислена съгласно ОУ по договора за кредит ,сумата 64
лв. – разходи за просрочени задължения ,съгласно ОУ и Тарифата на кредитора, както и в
частта за разноските за сумата от 51,70 лв.,от които 26,08лв. – д.т. и 25,62лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2