Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260599

 

17.12.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 20.11.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4235 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Г. Л.”, с ЕИК … със седалище в гр.Б. и адрес на управление гр.Б., улица „П.“ № …, партер и представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н. З. А., ЕГН **********.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №2-F526303/11.02.2020 г., издадено от Т. П. К. – Директор на ТД на НАП – Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от същия закон, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 1853.00 лева.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се отправя искане за неговата отмяна.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП и за присъждане на разноски.   

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 20.07.2020 г., видно от разписката, която е неразделна част от него. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 23.07.2020 г. с вх.№ИТ-00-6026/23.07.2020 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Със Заповед № Р-02000219003990-020-001/26.06.2019 г. била възложена данъчна ревизия на дружеството-жалбоподател. В хода на тази ревизия св.Д.Б. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, извършила съответните проверки и изискала необходимите документи, като констатирала, че съгласно протокол за разпределяне на дивидент № 02/02.10.2016 г. било взето решение за изплащане на дивидент в общ размер от 200 000 лева на едноличния собственик на капитала Н. А. Свидетелката констатирала и че с РКО № 13/04 от 30.04.2019 г. на А. била заплатена в брой сумата от 3 706.00 лева, представляваща част от дължимия дивидент от 200 000 лева. За извършената ревизия бил съставен Протокол №0640945/11.09.2019 г., от който е видно, че описаните в него действия били извършени на същата дата за времето от 9:00 часа до 18:00 часа.

В резултат на посоченото и на 09.12.2019 г., в гр.Б. и в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Д.Б. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №F526303/09.12.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Й. Р. В.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че дружеството-жалбоподател извършило плащания в брой, съгласно разходен касов ордер №13/04 от 30.04.2019 г. за сумата от 3 706.00 лева на лицето Н. З. А., представляваща част от парична престация по Протокол №02/01.10.2016 г. за разпределение на дивидент на едноличния собственик на капитала Н. З. А. за сумата от 200 000.00 лева, публикуван в Агенцията по вписванията, квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ.

На същата дата и срещу подпис на пълномощник на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано възражение.

На 11.02.2019 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Т. П. К. – Директор на ТД на НАП – Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издала процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 20.07.2020 г. на дружеството-жалбоподател лице бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 23.07.2020 г., в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-6026/23.07.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които обуславят отменително решение.

            АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.6, ал.1 ЗОПБ във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

 На първо място, в АУАН и НП не съдържат посочване на мястото на извършване на твърдяното административно нарушение. По този начин са нарушени чл.42, т.3 ЗАНН, респективно – чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Нарушението е от категорията на неотстранимите в съдебната фаза на процеса.

На второ място, в АУАН и НП не съдържат посочване на времето на извършване на твърдяното административно нарушение. В обстоятелствената част както на съставения акт, така и на наказателното постановление, се сочат няколко дати, но нито една от тях не е посочена като дата, на която се приема, че е довършено нарушението. По този начин е налице нарушение на чл.42, т.3 ЗАНН, респективно – чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Това нарушение е също от категорията на неотстранимите по време на съдебната фаза на просеца.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на императивната норма на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ (действаща разпоредба към април 2019 г., ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), в съответствие с която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лева, представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева. По делото липсва спор на какво основание са извършени плащанията и част от какво представляват. В случая изплащането на дивидент на едноличния собственик на дружеството в размер на 200 000 лева е възникнало в резултат от правен акт, който не е договор. Ето защо по отношение на извършеното плащане са неприложими разпоредбите на чл.3 ЗОПБ.

С ДВ, бр. 94 от 2019 г. (в сила от 29.11.2019 г.) текстът на разпоредбата е променен и вече изискването плащането да е част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лева е променено и в настоящия си вид съставомерни са всички плащания на стойност под 10 000 лева, които могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Законодателят е разширил приложното поле на нормата и изрично е включил всички плащания, извършени на едно и също основание, без да се ограничава с изискване за характера на това основание. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗАНН обаче за всяко нарушение се прилага онзи нормативен акт, който е действал по време на извършването му, като недопустимо е да се прилага със задната дата сегашната редакция на нормата към нарушения, които АНО приема, че са извършени преди влизането ѝ в сила.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2-F526303/11.02.2020 г., издадено от Т. П. К. – Директор на ТД на НАП – Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой,

на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Г. Л. ”, с ЕИК … със седалище в гр.Б. и адрес на управление гр.Б., улица „П.“ № …, партер и представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н. З. А., ЕГН **********,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 1 853.00 лева.

 

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.