Решение по дело №10526/2020 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 10.09.2021 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Любомир Игнатов

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10526 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №152727 от 17.07.2020г., постановено по гр.дело №16941/2019год. по описа на СРС, ГО, 170 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД с ЕИК *******искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответниците П.А.В. с ЕГН**********, Т.Б.В. с ЕГН********** и Е. Б.В. с ЕГН**********  дължат на ищеца сумата от 3661,75лв.- стойност на доставена топлинна енергия и такса за услуга дялово разпределение за периода от м.01.2016г. до м.04.2018г. за имот в гр.София, ж.к.„*******с абонатен №047421, ведно със законната лихва от 18.01.2019г. до погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3245/2019г. по описа на СРС, 170 състав и от която сума П.А.В. дължи 2441,17 лева, Т.Б.В. дължи 610,29 лева и Е. Б.В. дължи 610,29 лева, като исковете за главница са отхвърлени до пълния предявен размер от 4306,34 лева и за периода от м.05.2015г. до м.12.2015г. поради погасяване на задължението по давност, а исковете за мораторни лихви са отхвърлени изцяло като неоснователни. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 597,09лв. разноски в исковото производство и 109,94лв. разноски в заповедното производство, както и 74 лева възнаграждение за юрисконсулт, а ищецът е осъден да заплати на ответниците П.А.В. и Т.Б.В. 77,15 лева разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на „Т.“ООД като трето лице- помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че задълженията на ответника за периода от м.05.2015г. до м.12.2015г. са погасени по давност. Срокът за плащане бил 30 дни след датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача. Сумите по общата фактура за горепосочения период от 31.07.2016г., ставала изискуема на 15.09.2016г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 18.01.2019г.- преди изтичане на тригодишния давностен срок. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в тази част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението в частта му, с която са уважени предявените искове за сумата от 661,46 лева за периода от м.05.2016г. до м.12.2016г., е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответниците П.А.В., Т.Б.В. и Е. Б.В.. Жалбоподателите поддържат, че за този период вещото лице е установило, че общият топломер на сградата е бил повреден и ищецът неправилно е начислил служебно топлоенергия, тъй като не е изпълнил задължението си по чл.44, ал.2 от Наредба №16-344/2007г. да го замени в срок от 5 работни дни.  Ето защо молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваната от тях част, а исковете– отхвърлени за горепосочената сума. Претендират разноски.

Страните не са подали в срок отговори на въззивните жалби на противната страна.

Третото лице-помагач не изразява становище по подадените от страните въззивни жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби, е необходимо да се добави и следното:

По въззивната жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД:

В случая се касае за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД  започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо и кога (ако изобщо) давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По делото не се установяват датите, на която са публикувани на интернет страницата на ищеца- жалбоподател, фактурите за консумираната от ответниците топлинна енергия. Следователно относно вземанията на ищеца съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД погасителната давност е започнала да тече от възникването на задължението, което съвпада с крайната дата на съответния период. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение (с което е прекъсната давността и е започнал да тече нов тригодишен давностен срок) е подадено на 18.01.2019г. Погасени по давност са всички вземания с настъпили падежи преди 18.01.2016г. Вземането за м.12.2015г. е станало изискуемо на 01.01.2016г. и оттогава е започнала да тече тригодишната погасителна давност, като същата е изтекла на 01.01.2019г.- преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Същото се отнася и за предходните по време задължения до м.05.2015г. включително. Издаването на обща фактура на 31.07.2016г. не е обстоятелство, което спира или прекъсва давността. Вземането за лихва е акцесорно и предвид погасяването по давност на главното вземане, също следва да се счита за погасено, а по отношение на периодите необхванати от погасителната давност- за тези вземания не са представени доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца съгласно ОУ от 2014г., поради което ответниците не са изпаднали в забава и не дължат мораторна лихва.

 Ето защо въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в тази му част- потвърдено като правилно.

По въззивната жалба на ответниците:

Между страните не се спори относно наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. По делото е установено, че процесният имот е топлофициран и че сградата (етажна собственост), в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Действително от заключението на вещото лице се установява, че за периода от м.05.2016г. до м.12.2016г. общият топломер на абонатната станция е бил повреден (със спряла батерия) и е бил подменен с нов през м.12.2016г. съгласно разпоредбата на чл.44, ал.2 от горепосочената Наредба, при повреди в средствата за измерване за търговско плащане собственикът е длъжен да ги замени в срок до 5 работни дни от констатиране на повредата. По делото обаче не е установено кога точно и дали изобщо през периода май-декември 2016г. е било констатирано наличието на повреда. Следователно петдневният срок за замяна не е започнал да тече за собственика на уреда и приложима е разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредбата, съгласно която при отсъствие или повреда на средства за търговско измерване, количеството топлинна енергия за отчетен период се определя от топлопреносното предприятие или от производителя на база средни стойности за клиента, измерени при аналогични климатични условия и в съответствие с режима на потребление на топлинна енергия.

Ето защо и въззивна жалба на ответниците следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната от тях част, като правилно.

При този изход на спора никоя от страните няма право на разноски.

На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №152727 от 17.07.2020г., постановено по гр.дело №16941/2019год. по описа на СРС, ГО, 170 с-в в обжалваните от страните части.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.“ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/