РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Ирина Р. Славчева
Росина Н. Д.
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20231800500175 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 342 от 20.12.2022 г. по гр. д. № 62/2022 г. по описа
на Районен съд – гр. Костинброд О. К. е осъдена да заплати на Р. К. Ц.
на основание чл. 50, във вр. с чл. 51 от ЗЗД сумата от 2 500. 00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди – болки, страдания, страх от кучета, ведно със законната лихва
считано от 09.06.2021 г. – датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата над 2 500.00 лева до пълния
предявен размер от 5 000.00 лева искът е отхвърлен. С решението
ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 250.00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 09.06.2021 г. – датата на увреждането до
окончателното й изплащане. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК О. К. е
осъдена да заплати на Р. К. Ц. направените по делото разноски в общ
размер на 810.00 лева.
Решението на районния съд е обжалвано в осъдителните части от
ответника в първоинстанционното производство О. К.. Конкретни
оплаквания във въззивната жалба липсват. Искането е за отмяна на
1
решението в обжалваните части и постановяване на нов акт по
съществото на спора, с който предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Въззивна жалба е подадена и от ищеца в първоинстанционното
производство Р. Ц. срещу онази част от решението, в която
предявеният иск е отхвърлен. Сочи се, че районният съд е присъдил
занижен размер на обезщетението на неимуществени вреди без да
съобрази интензитета на преживените негативни физически и
психически усещания от процесния инцидент. Иска се отмяна на
решението в посочената част и постановяване на въззивен акт по
съществото на спора, с който искът за неимуществени вреди бъде
уважен изцяло.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
В конкретния случай постановеното по делото решение е
валидно и допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете при
грешна правна квалификация, което обаче не може да обоснове извод
за недопустимост на решението, тъй като са разгледани
правопораждащите претенцията юридически факти, описани в
исковата молба.
С доводи за необоснованост решението на районния съд не е
обжалвано, поради което въззивният съд не може да приеме
фактическа обстановка, различна от установената от районния съд.
Въззивната жалба на ответника, който не е депозирал и отговор на
исковата молба, е бланкетна, поради което поражда задължение за
служебна проверка само на валидността и допустимостта на
обжалваното решение (чл. 269, изр. 1 ГПК - Тълкувателно решение №
1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК). При бланкетна
въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с извършване
на правилната според него правна квалификация и субсумиране на
събрания фактически и доказателствен материал под приложимата
според въззивния съд материалноправна норма, т. е. гарантиране на
съответстващи на установените факти правни изводи, като
ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до
установяване на фактическата страна по спора.
Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства
по делото – съдебно-медицинско удостоверение и амбулаторен лист, и
гласните доказателства чрез разпита на свидетелите Д. В. и Ц. Б.,
чиито показания следва да бъдат ценени като последователни,
убедителни, житейски логични, кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото, въззивният съд приема за
2
установено по несъмнен начин, че на 09.06.2021 г., около 6. 15 ч., в с.
Б., О. К., ищецът бил нападнат от безстопанствено куче, в резултат на
ухапванията от което му били причинени травматични увреждания –
открита рана, оток и кръвонасядане на дясната подбедрица.
Установява се от договор от 24.02.2021 г., сключен между О. К. и
ЕТ „С. .... – С. С.“, че ответникът възложил на едноличния търговец
дейности по улавяне на безстопанствени кучета, настаняването им в
пансион, както и извършване на ветеринаро-медицинска обработка.
От фактическите твърдения в исковата молба е видно, че
предявеното спорното право е основавано на виновно поведение на
определени физически лица, на които по силата на правна норма,
която задължава ответника да извършва дейност по изолиране на
безстопанствени кучета, са възложени именно тези действия.
Общината носи обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49
ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от физически
лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината
работа.
Ангажирането на отговорността по чл. 49 ЗЗД изисква
установяването на елементите на следния фактически състав,
пораждащ тази безвиновна отговорност: противоправно действие (или
бездействие) от страна на лице, на което е възложено извършване на
някаква работа, причиняване на вреда на трето лице (различно от
делинквента и отговорния по чл. 49 ЗЗД), която вреда да е причинена
при или по повод изпълнението на работата, както и установен размер
на вредите. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за
определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и
допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от
ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
В разпоредбите на Закона за защита на животните (ЗЗЖ),
действали към момента на увреждането – чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1
– 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3, чл. 48, чл. 49 и чл. 50, т. 2, са предвидени
задължения на длъжностни лица на ответника за извършване на
необходими действия за настаняване на безстопанствените животни в
приюти и осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по
места след маркиране животни, както и за предотвратяване агресивно
поведение на кучетата към хора или животни. В допълнение следва да
се посочи, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява като задължение
на кметовете на общините да осигурят настаняването на
3
безстопанствените животни в приюти. Целта е безстопанствените
кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй
като са заплаха за живота и здравето на хората. Ето защо законът
предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор
всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им
в изградени и стопанисвани от тях приюти. Основната мярка за надзор
е именно настаняването на кучетата в приюти (чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ), като
само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата,
от които са взети (чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ). В разпоредбата на чл. 47, ал. 3,
изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и
грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки
същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо
хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в
изолатор или чрез връщане по места). Общината разполага с
възможност да уреди с договор за възлагане на работата по
залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им
срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти, както е и в процесния случай. За вреди от действията на
изпълнителите на работата обаче отговаря общината, която е
възложител на работата и е длъжна да осигурява нормални, безопасни
условия на живот на гражданите на територията й.
Безспорно установеният факт, че безстопанствено куче е проявило
непредизвикана агресия и е наранило човек, е достатъчен, за да се
обоснове извод, че общината не е изпълнила надлежно законовите си
задължения за надзор по ЗЗЖ.
По изложените съображения съдът приема, че описаното по-горе
бездействие на ответника се явява непосредствена причина за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания,
както и психическо и стресово напрежение от нападението и
ухапванията на безстопанственото куче. Поради неопроверганата
презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД бездействието се явява и виновно.
Самите вреди също са доказани по несъмнен и категоричен начин
въз основа на съвкупната преценка на ценените писмени и гласни
доказателства, поради което ответникът носи отговорност за
обезвредата им.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
4
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС). Съдът
определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост, отчитайки степента и интензитета на конкретно
преживяните физически болки и продължителността им. В
разглеждания случай по делото е установено, че констатираните
увреждания са причинили на ищеца болки и страдания. Не са
необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си
инцидентът е предизвикал стрес, уплаха, страх, повишена тревожност
и негативни душевни изживявания у ищеца. Съобразявайки, от една
страна, тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалия – същият
е бил на 18 години към момента на увреждането, обстоятелствата, при
които е настъпило същото – внезапно нападение от куче, а от друга,
липсата на доказателства за продължителността и вида на проведеното
лечение, както и на възстановителния процес, липсата на трайни
последици за здравето, както и на настъпили съществени промени в
начина на живот на пострадалия, окръжният намира, че справедливото
по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на
2 500 лв., което е дължимо ведно с претендираната законна лихва,
както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
При тези изводи и като съобрази, че районният съд се е
произнесъл по искове с грешна правна квалификация, то съдът
приема, че решението следва да се потвърди при правилна правна
квалификация на предявените искове.
С оглед изхода на въззивното производство разноските пред
окръжния съд следва да останат в тежест на всяка от страните така,
както са направени.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 342 от 20.12.2022 г. по гр. д. №
62/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд при правилна
5
правна квалификация на предявените искове чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6